човек да бъде толкова затворен?
– Тук – отвърна Дейвид, докато таксито спираше. Той излезе, мина от другата
страна и ù отвори вратата. Когато излязоха, тя хвана ръката му и я стисна.
Усещаше го с всяко едно сетиво. Ароматът му, поразителното му присъствие.
Тихото шумолене на хартиената торбичка. Металното подрънкване на ключовете.
Той сложи длан на талията ù и я поведе през вратата. На стълбището имаше ехо.
Фоайето беше светло и елегантно, но някак безлично. Без имена на табелите.
– Сградата е моя собственост – каза той някак между другото. – Познавам всеки,
който живее тук.
Наталия знаеше, че иска да ù вдъхне увереност. Вероятно бе видял колко е
нервна. Но все имаше чувството, че това е като някаква зла поличба. Ако се
случеше нещо, никой нямаше да знае, че е тук.
Тя прогони мрачните мисли и излезе от асансьора, който спря точно пред дома
му, на последния етаж. Дейвид отключи тежката врата и ù направи път да мине.
Вратата беззвучно се затвори зад тях. Цялата сграда беше като тиха, дискретна,
но добре работеща машина.
– Влизай направо – каза той и посочи към коридора. – Трябва да свърша нещо.
Той изчезна по тясна спираловидна стълба и Наталия влезе в хола. Спря се на
прага. Не знаеше какво бе очаквала. Може би стомана и черна кожа, голям
плазмен телевизор и рафтове с дискове. Мъжествено и парадиращо.
Но това?
Красива библиотека, претъпкана с книги, пухкави дивани и канапета, всичко в
топли цветове. Никакъв телевизор. И една съвсем обикновена стереоуредба.
Ужасно много класическа музика. Камина, недоизгорели свещи. Малко
разхвърляно, но чисто и много уютно.
Дейвид се появи зад гърба ù.
– Толкова е уютно – каза тя.
– Звучиш изненадана – засмя се той и когато Наталия се обърна, видя, че бе
понесъл бели хавлиени кърпи. – Хайде, отиваме на върха.
Тя го последва по стълбите. На горния етаж стените бяха заменени с прозорци.
Във всяка посока. Забеляза спалнята. Но това, което спря дъха ù, беше гледката.
– Не знам какво да кажа.
Гледката беше умопомрачителна. Върховете на сградите, небето, залезът,
морето. Дървен под, шезлонги, палмови дървета в огромни саксии. И в средата…
басейн или може би джакузи с вградени лампички, проблясващи в тюркоазената
вода.
– Никога не съм си представяла, че има хора, които живеят така – каза тя с
благоговение. Това беше съвършенство.
– Донесох ти халат и кърпа. Ще отворя виното, а ти влизай.
Тя се поколеба, но след малко вече се събличаше. Разкопча блузата си, махна
полата, бикините, сутиена. Остана напълно гола. Той се обърна, усмихна се,
докато Наталия влизаше във водата, приближи се да ù подаде чашата с вино.
После, докато тя отпиваше по малко, и той започна да се съблича, а тя тайничко
го наблюдаваше над ръба на чашата си. Никога преди не бе имала повод да
оцени красотата на мъжкото тяло, но сега…
Когато се съблече, той седна в джакузито срещу нея.
Отпиваше от виното си и я гледаше. Очите му обходиха лицето ù, после тялото
ù. Наталия се изправи леко и гърдите ù се подадоха над блещукащата вода и
тогава видя глада в очите му. Той се наведе към нея, целуна я силно, взе чашата
ù, остави я отстрани и тя го прегърна с две ръце. Неговите се увиха около кръста
ù, повдигна я леко и я сложи на коленете си. Топлата вода, алкохолът във вените
ù, абсолютно нереалното усещане да си под открито небе и да те целуват така
страстно… Всичко това се събра в една бурна емоция, от която ù се зави свят.
Усети как ръката му се плъзга по гърба ù и бързо разпуска косата ù. Галеше
бедрата ù. Обърна я към себе си и захапа едното ù зърно.
Тя простена силно. Можеше да свърши само от това дразнене.
– Толкова невероятно секси – прошепна той. Наталия простена отново, зарови
пръсти в косата му и се притисна към тялото му, към ерекцията му.
Не знаеше колко време продължиха да се галят, да се дразнят, да си играят
като тийнейджъри, да пият вино и отново да се целуват.
– Да продължим навън – предложи Дейвид с дрезгав глас.
Вечерта беше топла, почти тропическа и когато излезе от джакузито, не ù беше
хладно. Дейвид беше гол, но тя уви кърпа около тялото си, преди да легне на
шезлонга.
Той седна до нея и разви кърпата от тялото ù. Сложи ръка между краката ù и тя
веднага простена.
– Харесва ми, че не си махнала всеки косъм тук – каза тихо.
После хвана единия ù крак и го преметна върху страничната облегалка на
шезлонга. Тялото ù се сви от неудобство и в същото време от ужасна възбуда.
– Ш-ш-шт – прошепна той, докато галеше бедрото ù. След това постави другия ù
крак на страничната облегалка. – Отпусни се, Наталия – промълви, – повярвай,
искам да го направя.
Помисли си, че е редно да се възпротиви. Бе я поставил в много уязвима
позиция, напълно разголена пред него. Наталия не се чувстваше съвсем удобно.
Но гласът му беше толкова убедителен, очите му – така напрегнати, а самите ù
усещания – притъпени, така че тя се облегна, потъна във възглавницата и затвори
очи.
Той започна да очертава малки кръгчета с пръсти и уста между бедрата ù.
Наталия потрепери. Галеше я, целуваше я, но не докосваше онова местенце,
което така ù се искаше да докосне. Тя започна да се движи неспокойно,
изпълнена с копнеж, но ограничена от позата си.
Дейвид разпери пръсти върху корема ù и леко я бутна назад към възглавницата.
Целуна коляното ù, вътрешната част на бедрото ù. Устата му се плъзгаше бавно и
внимателно.
– Дейвид – каза тя разочаровано, въпреки възбудата. Дали нарочно я
изтезаваше? Наталия нямаше голям опит в тези неща. Мъжете обикновено не
обичаха да правят орален секс.
Веднага след като си го помисли, Дейвид направи нещо с пръста и езика си,
което не беше нито безцелно, нито механично. И продължи... Наталия наистина
не знаеше какво точно става, но похотта в тялото ù беше буквално заслепяваща.
Помисли си, че ще умре, ако Дейвид реши пак да спре.
– О, Господи! – простена тя, толкова близо до оргазма. Бе достигнала онази
точка, където вълните вече започваха да я заливат. когато той спря и тя
изскимтя: – Не!
Отвори очи, видя разтворените си крака, видя как гали бедрата ù и пак навежда
глава напред. Усети как я разтваря с пръсти и после засмуква клитора ù. Бедрата
ù трепереха, буквално се тресяха. И той пак спря. Дишаше толкова бързо, че
гърлото ù беше пресъхнало.
После бавно започна да движи пръста си в нея.
– Толкова си съблазнителна. Мога да свърша само докато те ближа.
Тя чу ужасен скимтящ звук, който май идваше от самата нея.
– Искаш ли да продължавам? – попита той.
Тя затвори очи. Да.
– Кажи го!
– Да, ближи ме – каза тя, но гласът ù заглъхна, когато пак усети пръста му в
себе си. – Моля те, не спирай. Не мога да издържа повече.
Той стана, взе чашата с вино, застана между краката ù и бавно изля виното
върху корема ù. Хладната течност потече между краката ù и той приближи
устните си да пие.
Дейвид улови капките с езика си, пиеше и поглъщаше смесицата от аромата на
Наталия и виното. Тя беше точно обратното на всичко, което бе очаквал.
Красива, грейнала, уханна. Плъзна един пръст в нея и се заслуша в стоновете ù.
Тя беше жена, която винаги се контролираше – уверена и събрана. Но като
много други уверени и способни жени, в нея имаше толкова много страст… Стига
да успееше да се отпусне. Усещаше я как се предава, как му се отдава, на него,
как му позволява да я гледа и да играе тази изумителна игра.
Колко му харесваше да вижда хладнокръвната Наталия де ла Грип – графиня и
звезда в банковите среди, да трепери и да се моли под езика му. Беше с ужасна
ерекция още от таксито. Искаше само едно – да се зарови в треперещото ù силно
тяло, да я чука, докато започне да пищи името му.
Можеше да си го представи.
Топлината ù обгръщаше пръста му. Беше много тясна, но той плъзна още един
пръст. Беше почти готова.
Пръстите му търсеха, слушаха звуците ù и накрая я откри. Намери меката
точица, покри клитора ù с устните си и засмука. Наталия експлодира. Дейвид не
спря, докато оргазмът разтърсваше цялото ù тяло. Изчака я да слезе на земята и
бавно се отдръпна.
Тя лежеше със затворени очи, лицето ù беше спокойно, косата – разрошена.
Беше зашеметяващо красива. Дейвид взе един презерватив, скъса опаковката и
си го сложи. Тя продължаваше да лежи спокойно – едната ù ръка бе под главата
ù, а другата почиваше на корема ù.
Хвана члена си и бавно проникна в нея. Започна да движи таза си и тя отвори
очи. Той беше като хипнотизиран от тези златни ириси. Не можеше да погледне
встрани, дори животът му да зависеше от това. Тези очи му казваха колко го
желае, колко ù харесва. Тя бе като гореща коприна около него, топла и мокра,
"Само една нощ" отзывы
Отзывы читателей о книге "Само една нощ". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Само една нощ" друзьям в соцсетях.