чаши.

– Красив град – съгласи се тя. – Била съм веднъж. На бала в президентския

дворец.

– Говорих с Дейвид Хамар – каза най-неочаквано той.

Сърцето на Наталия подскочи. Беше успяла да не мисли за него през

последните десет минути и… сега това. Тя изчака търпеливо, докато Джей О с

ръка върху слушалката говореше с някого. Стори му се, че е с жена.

– Там ли си? – попита след малко.

– Да. – Всеки път, когато се отнасяше към нещо, свързано с Дейвид Хамар, с

усмивката му, с тялото му, с тяхното несъществуващо бъдеще, Наталия трябваше

да полага големи усилия да се овладее и да слезе на земята. Отказваше да бъде

една от онези жени, които пренебрегват работата си и по цял ден седят и си

мечтаят за някой мъж. Просто отказваше. Тя беше много по-добра. Но сега

коментарът на Джей О я хвана неподготвена.

– Намислил е нещо – каза той, но на Наталия ù се струваше, че е по-скоро

поредната клюка. Представи си Джей О в един от онези модерни ресторанти, към

които имаше особен афинитет, с охладеното шампанско в кофичката до него и

може би с някоя красива жена. А може би две.

– Всеки е намислил нещо.

Така беше в този бизнес – слухове и спекулации. Важното беше да умееш да

отсееш от лъжата това, което можеше и да има нещо общо с истината.

– Това е нещо голямо – каза Джей О. Още смях и звън на чаши.

– Тръгвам. Може ли да говорим утре?

– Всички ли си тръгнаха?

Наталия се огледа. Офисът беше почти празен.

– Повечето хора вече са в лятна почивка – отвърна тя.

– Не е възможно да се свърши цялата работа, когато повечето хора ги няма.

Мисля тази година да отида в Сен Тропе. Ходила ли си?

– Хубаво е. – Наталия си представи палмови дървета и пясък. – Но не мога да

стоя под слънцето прекалено дълго.

– Ще прегледам документацията ти пак утре.

– Благодаря.

Когато и последният лондончанин замина да разглежда града или да се храни

някъде, когато всички асистенти бяха заменени от нощната смяна, Наталия се

обади на Аса.

– Как си?

– Терапевтът ми казва, че съм в депресия, но не знам дали е прав. Мисля да си

купя нови обувки и нов апартамент. Ти какво правиш?

– Мисля.

– За работа?

– Отчасти. Имам някакво суперстранно усещане за тази сделка. Джей О казва,

че са нерви, защото никога не съм правила нещо толкова голямо, но не знам…

Мисля, че трябва да говоря с баща си. – Намръщи се недоволно. – И с Питър…

може би. – Мразеше да се отчита пред по-големия си брат. После изчака още

секунда и добави: – О, да, и спах с Дейвид Хамар.

– Джей О може и да е прав. Отдавна е в този бизнес и знае. А ти винаги имаш

склонност да се тревожиш излишно. Или направо да си го кажем, леко си

невротична. Или си депресирана като мен? Един господ знае, че ако бях

прекарала толкова много години с Йонас, щях не само да съм депресирана, но и

да съм се самоубила.

– Пияна ли си?

– Папата има ли смешна шапка?

Наталия се почеса по врата.

– Ти чу ли какво ти казах? За Дейвид?

– Е, от начина, по който се гледахте и по който реагираш всеки път, когато

някой спомене името му, не мога да кажа, че съм изненадана. Е, как беше?

– Не зная дали мога да говоря за такива неща – възрази Наталия, макар че това

беше като че единственото нещо, за което искаше да говори. За Дейвид. За

магическия секс. Тя се огледа из офиса и продължи с много тих глас, макар че

нямаше кой да я чуе: – Беше напълно извън всякакво определение. Не хубаво, не

лошо, а тотално извън всякакви класификации. Изживявала ли си нещо подобно?

– Сладка моя, съжалявам, но ще се наложи да бъдеш малко по-конкретна от

едно голо „нещо подобно“. Имаме различни бази за сравнение. Аз през цялото

време спя с мъже, а ти… като цяло никога.

– Забравяш Йонас – напомни ù Наталия. С Йонас бяха изкарали заедно четири

години и имаха напълно нормален сексуален живот. Не див, не шумен, просто

нормален.

Аса изсумтя презрително.

– Но ти си напълно наясно, че Йонас е най-скучният мъж на тази планета, така

че не можем да го включим в този разговор?

– Откъде знаеш, че Йонас е скучен в леглото? – възрази веднага Наталия, но

после една мисъл се стовари отгоре ù. – И с него ли си спала?

– Не, не мисля – отвърна Аса, сякаш се налагаше да помисли и да си спомни. – И

не сменяй постоянно темата.

– Мисля, че беше нещо еднократно – каза тя и най-сетне си позволи това, което

избягваше да направи цял ден – да анализира връзката си с Дейвид Хамар. –

Почти съм сигурна, че е така, защото не се е обаждал след това.

Наталия разбираше, че хората правеха точно така – изпитваха привличане,

правеха секс, разделяха се и всеки продължаваше по пътя си. Защо тогава ù се

струваше, че всичко е останало някак незавършено?

Никога не имала преживяване като това с Дейвид. Тя беше доста изостанала в

сексуалното си развитие, ако можеше да се каже, беше доста силно повлияна от

стриктното възпитание, от което така и не бе успяла да се отърси. В Лондон беше

спала с мъже – с финансисти, които бяха така фокусирани върху кариерата си,

както беше и тя самата. И после с Йонас, който също не беше сексуално зрял и

носеше последиците от своето сковано и закостеняло възпитание. Но се бяха

справили добре. По един внимателен и доста предпазлив начин. Нищо извън

нормалния стандартен секс. Но Дейвид… Наталия подозираше, че с този мъж

няма да може да сложи граници на собствената си полудяла сексуалност. Самият

спомен за това, което бяха правили, за начина, по който я докосваше и местата,

на които я докосваше, още повече подпалваше тази сексуалност.

– Каза ли, че ще се видите пак? – попита Аса.

– Не. Аз също не казах нищо. Не очаквам продължение.

– Ако се привържеш прекалено много, ще съжаляваш.

– Знам – отвърна с рязък глас. Точно това беше причината никога да не се

разкрива пред никого. – Не съм глупава. А той е толкова секси. Почти започвам

да се дразня, че е такъв.

– И ти си много секси, Нат. Просто не го знаеш – каза Аса, изненадвайки я с

крайно сериозния си тон. – Наистина мисля, че Йонас не беше подходящ за теб.

Не бяхте един за друг. И това, което ти причини! Не, трябва да продължиш

напред.

– Да, да, знам, ловя окото от километри – прекъсна я Наталия сухо и веднага се

намрази заради чувството си на самосъжаление.

– Стига за това. Има ли някакви недостатъци този богат-секси-страхотен-в-

кревата-мъж?

– Не знам. Може да бъде доста суров и умее да манипулира хората. Много е

добър в това. И не всичко, което е писано за него, е измислица. – Спомни си

статии как без никакви скрупули бе смазвал конкуренти, как бе развалял годежи

и бракове и бе сривал със земята благородни родове. Не беше възможно всичко

това да са само измислици, нали?

– Какво друго правихте? Искам да кажа във времето, когато не сте правили

секс. За какво си говорихте? – Аса звучеше безразлична, но Наталия я познаваше

прекалено добре.

– Ако искаш да питаш дали сме говорили за нещо конкретно, казвай направо.

Кажи ми какво точно искаш да знаеш?

– По дяволите, Наталия, мразя, когато се държиш така. Има нещо сбъркано в

тебе. Трудно ми е да питам направо.

– Майкъл не е женен. И определено изпитва нещо към теб.

– Това Дейвид ли го каза? Какво знае?

– Нямам представа. Бяхме заети да правим фантастичен секс.

– Семейството на Майкъл искаше да го оженят за едно красиво ливанско

момиче, а той винаги е правил това, което му кажат. Знаеш – чест, морал,

отговорности и всички тези глупости. Винаги е имал различна представа за

правилно и грешно, за черно и бяло, дори още в колежа. Това са добри качества

за адвокат или икономист, може би дори и за партньор и съветник на Супер

Дейвид, но е някак тъжно да са ти бреме и в личния живот. Той е типичен

представител на едно патриархално общество.

– Докато ти си една типична блуждаеща душа?

– Бях сигурна, че на тази възраст вече ще има деца. Дебелобузи ливанчета,

осем на брой.

– Не мисля, че има деца с големи бузи. Не мисля, че има и с малки.

– Не харесвам деца, не искам деца – прекъсна я Аса. Паниката в гласа ù

граничеше с ужас. Сякаш някой бе застанал с пистолет до нея и я караше да

зачене на секундата. – Не разбирам как изобщо някой може да иска да има деца.

Не го проумявам.

Е, всеки има различно виждане по въпроса.

– Извинявай, мамка му, забравих как са нещата при теб – каза Аса. – Извинявай.

– Няма нищо. – Наталия определено не искаше да говори за деца. Не сега, не

толкова скоро. Беше само преди година и все още не го беше превъзмогнала,

независимо какво беше мнението на Аса. Не че говореха по темата. Ако Аса