позволи да я ползвам.

– Как е тя?

– Яхтата ли?

– Не, не питам за яхтата. – Майкъл завъртя очи.

– Изглежда като добра жена, не е като останалите от семейството. Различна от

всички банкерки, с които съм се срещал. Не е типичната представителка на

висшата класа. Мила е – отвърна Дейвид някак сковано.

Майкъл го погледна странно.

Дейвид не бе планирал да каже толкова много неща, но явно бе имал нужда да

изрече мнението си за нея на глас. Наталия беше уникална. И забавна. И

истински добросърдечна. Беше убеден в това.

Тя беше твърда като скала в работата си, истински отдаден професионалист

(Дейвид знаеше много добре какво иска Джей О от хората си и какви трябва да

бъдат по неговите критерии), но в същото време успяваше да бъде и така дълбоко

човечна, така крехка и чуплива дори когато бяха заедно.

– Знаеш, че никога не бих се намесил в личните ти неща – продължи Майкъл с

прекалено сериозен тон и Дейвид разбра, че наистина не иска да чуе

продължението. Майкъл се почеса по темето. – Но какво, по дяволите, става

между вас двамата? Знаеш ли какво правиш? Ще се виждате ли пак?

– Нищо не се е случило – каза рязко Дейвид. Гледаше го в очите и дори не

мигна, когато излъга. Не му харесваше да лъже най-добрия си приятел, но не

можеше да говори с него за секс. Макар че това не беше най-лошото нещо, което

криеше от него. – Работи по проект, който е свързан с банката на „Инвестум“.

Някакво сливане. Има доста добри контакти и знае много за „Свенска банка“. –

Това беше истина. Джей О го беше казал и се носеха слухове. Слуховете винаги

бяха играли голяма роля в тяхната сфера. Беше огромна сделка, рядко по

параметрите си сливане, което щеше да направи „Инвестум“ доста по-слаба и

уязвима в най-подходящото за тях време, сякаш по поръчка. – Ако следя какво

прави и какво мисли, ще знам дали някой подозира нещо.

Не беше сигурен как прозвуча последното, но за него беше тъпо и нелогично.

Майкъл поклати глава, сякаш прозря истината:

– Само внимавай да не ни съсипеш. Това е всичко, което искам от теб.

– Знаеш колко важна е тази операция за мен. Няма от какво да се притесняваш.

– Знам. И за какво говорихте?

– За какво или за кого? – попита Дейвид, очевидно намеквайки му за него и Аса.

– Не, не, не искам да знам, не ме интересува. – Майкъл завъртя един от

златните си пръстени, замисли се и каза: – Никога не сме били двойка. Дори не

подозирах, че ще си спомни кой съм. – Взе един химикал и започна да човърка с

него по бюрото. – Не мисля, че все още ме харесва. Бяхме приятели, но после се

случи нещо и знам, че изобщо не ме харесва. И защо да го прави? Видя я. Може

да има всеки мъж, когото пожелае.

Дейвид се опита да запази неутрално изражение на лицето си, но никога не

беше виждал Майкъл такъв – като някой дванадесетгодишен хлапак, който иска

да покани най-популярното момиче в класа на кино.

– Изглежда добре – каза безразлично Дейвид. – Предполагам говорим за Аса

Белке, нали?

– Тя работи за „Инвестум“ и така или иначе е забранен плод.

– Но не е отговорна за операциите и действията им – посочи Дейвид. – Опитай

се да не споменаваш, че планираме да съсипеш шефа ù и всичко ще е наред.

Обади ù се.

Майкъл поклати глава.

– Тази жена е бедствие. Сто процента е сигурно – усмихна се сухо Майкъл. – И

за двама ни ще е най-добре да стоим далеч от жените в „Инвестум“.

– Прав си – Думите на Дейвид прозвучаха колебливо и неуверено.

Защото не беше сигурен, че може да го направи.

Да стои настрана от Наталия де ла Грип.

1 Тотален срив на борсата, предизвикан от онлайн търговията. – Бел. прев.

16

След като Дейвид си тръгна, Наталия спа няколко часа и, естествено, не успя да

стигне до офиса до десет, което предизвика няколко въпросително повдигнати

вежди. Странно как хората бяха свикнали тя винаги да пристига първа и да си

тръгва много след всички останали.

Джей О ù се обади едва в единадесет.

– Къде си? – попита тя.

– В Москва. На обяд с министъра на промишлеността и търговията.

Координираха плановете си, размениха си информация и после денят продължи

с безкрайни телефонни разговори, четене на документи, писане на отчети.

Когато няколко часа по-късно вдигна глава от бюрото си, чу разговор на

английски. Беше вече два. Пространството извън офиса ù беше голямо, с общи

бюра и хората постоянно търчаха по задачи. Група мъже от лондонския офис бе

застанала около едното бюро, всеки беше отворил лаптопа си и спореха оживено.

Не ги познаваше, но това не беше необичайна гледка. Тук идваха хора от целия

свят. Тя се протегна, стана, отиде да си вземе кафе и после продължи с работата

си.

Няколко часа по-късно след един много закъснял обяд, тя помоли асистентката

си да поеме обажданията към нея и да ù прехвърля само на най-важните. Това

щеше да ù осигури няколко сравнително спокойни часа. Сделката, над която

Наталия работеше, беше една от най-големите за скандинавския клон на

Лондонската банка, а освен това бе и нейният пръв самостоятелен проект. Банка

„Инвестум“ и „Свенска банка“ придобиваха верига датски банки. Беше

невероятно сложна сделка. „Свенска банка“ бяха избрали за свой съветник

финансовия отдел на „Лондонска банка“. Имаше цял лабиринт, миниран с

възможни проблеми и работата на Наталия беше да ги открие и да даде

навременен съвет в процеса на придвижване на сделката напред. На хартия

всичко изглеждаше добре, но Наталия не можеше да се отърве от чувството, че

става някак прибързано, че някой наистина иска с това да се приключи веднага,

че мотивът е желанието за престиж. Мечтата на баща ù бе да създаде обединена

скандинавска банка. Едно по-внимателно оглеждане на нещата нямаше да

навреди никому. „Инвестум“ бяха собственици на „Свенска банка“ и бяха

вложили много пари в тази операция.

Джей О се обади пак около четири.

– Как мина обядът? – попита тя.

– Топла водка и хайвер. Мразя тази комбинация. Скоро излитам за Хелзинки.

– Кога се връщаш в Швеция?

– Следващата седмица ще бъда в Стокхолм. После летя за Бастад.

По време на тенис седмицата Джей О щеше да бъде домакин на две от най-

големите партита, на които всички, абсолютно всички – политици, знаменитости,

тенисисти, финансов елит – искаха да бъдат поканени. Бяха изпратени петстотин

покани и нито една не беше върната. По традиция партито винаги се

провеждаше в четвъртък в огромното имение на Джей О, един ден след също

традиционното и също толкова голямо парти на родителите ù в семейното

имение. Така е било винаги и така щеше да си остане.

– Ще се обадя тази вечер – каза той и затвори.

Наталия започна да преглежда материала, който трябваше да представи пред

представителите на двете банки – двама мъже, които трудно се понасяха.

Следващия път, когато Джей О се обади, офисът бе започнал да се изпразва.

Вече беше пристигнал в Хелзинки.

– Почти съм готова – каза тя. – Но все още си мисля, че трябва да поговоря с

баща си – добави колебливо.

– Прочетох документацията, която ми даде. Няколко пъти. Не виждам нищо

тревожно и не разбирам страха ти. Възможно ли е просто да си притеснена от

наближаването на срока?

Дали беше прав, или трябваше да послуша интуицията си?

– Не знам. – Несигурността ù се засилваше.

– Скъпа моя Наталия – започна той със странния си шведски акцент, който се

появяваше рядко, но ù напомняше, че Джей О говори всеки език, и то перфектно.

Това беше резултат от обучението му в два университета на два континента и от

постоянните му пътувания. – Това са само нерви, нали така? – По гласа му

Наталия разбираше, че не го казва, колкото да я успокои. Той беше

концентриран, знаеше за какво говори и отсяваше абсолютно всичко, за да

достигне до най-важното. Беше ексцентрик и обичаше да слуша гласа си, но

беше добър шеф.

– Може би си прав.

Никога никой не го каза на глас, но и двамата знаеха защо Наталия се бе

захванала с тази сделка – работата ù трябваше да покаже на баща ù на какво е

способна. Тази сделка беше може би единственият начин да го накара да я вземе

в борда на директорите на „Инвестум“. Нямаше място за грешки.

– Аз съм зад теб – каза спокойно Джей О.

И Наталия знаеше, че той наистина го мисли. В този бизнес, в който всяка

следваща сделка трябваше да е по-добра, в който дори изпълнителните

директори на големи корпорации биваха уволнявани с час предизвестие, Джей О

щеше да я защити. Стига да не се издъни прекалено много.

– Мисля, че ще остана тук – каза той. – Обичам Хелзинки. Идвала ли си някога

тук? – На Наталия ù се стори, че някъде край него чу смях и подрънкване на