я задържа, за да може тя да мине първа. Наталия извади ключа от чантата си,

погледна го и отвори уста да каже нещо, но той взе лицето ù в дланите си и я

целуна. Цял ден бе водил нечовешка борба със себе си. И когато ù каза, че не бе

планирал това, не я излъга. Беше едва началото на седмицата. Тя работеше

упорито и приемаше работата си много сериозно. Самият той трябваше да става

рано. Не, не я излъга.

Или пък го направи?

Това беше лоша, много лоша идея. Сега вече трябваше да е скъсал всякакви

отношения с нея, а не да се кани да я опознава по-добре. Но напълно изгуби

битката със себе си. Може би не се беше борил кой знае колко сериозно? Може

би никога не бе искал нищо друго, освен да последва Наталия де ла Грип до дома

ù и да прави секс с нея.

Една нощ. Само една нощ. Със сигурност това нямаше да има никакво значение

за никого.

Той я целуна толкова силно, че тя се задъха и простена в устните му. Плъзна

ръка зад главата ù и затвори вратата с другата ръка. Стояха в тъмния коридор,

той зарови ръка в косата ù, тя опря ръце върху гърдите му, притиснала гръб към

стената, сякаш не беше сигурна какво иска.

Беше като бяла сянка.

– Пусни си косата – каза дрезгаво той. Тя извади фибите. С всяка махната фиба

около лицето ù се спускаше по един кичур. После фибите падаха с глух звук

върху каменния под. Косата ù се изсипа като водопад около бялото ù лице. Той

дълго не откъсна очи от нейните и след малко заповяда:

– Махни перлите.

Тя се подчини мълчаливо. Разкопча огърлицата, махна обеците и ги остави на

шкафа в коридора. Шията ù беше бяла и нежна.

– Добре.

Той сложи ръка на ханша ù. Тялото ù потръпна и тя въздъхна тежко. Само

звукът от накъсаното ù възбудено дишане беше достатъчен да го накара да

свърши. Но той искаше да бъде в нея, за да има контрол над това тяло, да я

накара да крещи много по-силно от това все още контролирано простенване.

Притисна я до себе си.

– Мина много време, Дейвид, не знам… – каза тя, облегна глава на гърдите му и

се притисна силно в него. Беше толкова възбуден.

– Вдигни ръцете – каза той и тя го послуша. Измъкна големия пуловер през

главата ù, метна го на пода, прокара ръце ниско по гърба ù и пак я притисна.

Искаше да усети ерекцията му.

– Цял ден мисля за това. – В мига, в който думите излязоха устата му, разбра, че

бяха самата истина. – Беше толкова секси на яхтата. – Премести ръката си към

деколтето ù и притисна длан върху гърдите ù. Ребрата ù бяха толкова деликатни,

нежни, крехки. Той дръпна блузата ù и едно копче излетя встрани. Беше обвито в

плат и падна безшумно на земята. Погали шията ù, обви длан около нея, палецът

му се плъзна по линията на челюстта ù. Усети учестения ù пулс, видя широко

отворените ù очи, с които следеше всяко негово действие.

Дейвид поклати глава.

– Не мисли – каза тихо. След секунда устните му поглъщаха нейните. Тя

изскимтя и сложи длани върху гърдите му, сякаш да го спре. И той наистина

спря.

– Какво има? – попита той. Дали не я беше разбрал неправилно?

– Всичко това става прекалено бързо. Аз почти не те познавам. – Дишаше

накъсано, очите ù трескаво търсеха някакъв отговор в лицето му. – Кой си ти?

– Аз съм никой, Наталия – отвърна Дейвид и бавно върна ръката си в косата ù. –

Просто един мъж, който наистина иска да прави секс с теб тази вечер. – Не, не

искаше да я плаши, не бе искал тя да се чувства така. – Не се страхувай –

прошепна тихо и погали косата ù.

Дишането ù ехтеше в тихия апартамент. Потрепваше неловко в прегръдката му,

а едната ù ръка все още бе на гърдите му, сякаш нежно се опитваше да се

предпази. Златните ù очи бяха станали почти черни. Той сложи ръка върху

нейната.

– Искам те, Наталия. Кажи ми какво искаш ти.

Устните ù леко се свиха и той усети как се отпуска леко в ръцете му.

– Обикновено не постъпвам така – каза тя и веднага се намръщи. – Не биваше да

го казвам, макар че е самата истина – усмихна му се по-ведро.

– Това няма значение – смигна ù той. – Защото аз го правя през цялото време.

Тя се засмя от сърце, почти смело.

– Аз те поканих. Искам го. И имам… предпазни средства.

После сложи дланите си върху гърдите му и бавно ги плъзна по тях. Дейвид се

загледа в тъмната ù коса и вдиша екзотичното ухание на подправки и на някакво

ароматно дърво.

Не, не, каза си, че няма нужда да се чувства виновен. Те бяха големи хора, тя го

искаше. Това беше секс и нищо повече. Сама го каза – не се познаваха. Можеха

да прекарат една нощ задно и това в никакъв случай нямаше да им се отрази на

някакво… по-дълбоко ниво. Вероятно щеше да им е хубаво. Беше съвсем

елементарно. Без никакви усложнения. В нейния апартамент те бяха само мъж и

жена, нищо повече. И той наистина искаше тази вечер да ù хареса.

Дейвид се наведе към нея, но ù остави възможност да се отдръпне, ако иска. Но

тя обърна лице към него и нетърпеливо го целуна, притисна тяло в неговото и

преметна ръце през врата му. Дори да се беше изплашила преди малко, страхът

ù бе отминал. Дейвид се успокои и отговори на смелата ù целувка. Наталия беше

страстна жена, оживяваше в прегръдките му. Косата ù беше толкова мека, като

скъпо кожено палто. И дълга, много по-дълга, отколкото бе подозирал.

Уви я около юмрука си и нежно я опъна назад. Тя простена. Стонът идваше не

от гърлото ù, а от цялото ù същество и тялото му моментално реагира с мощна

ерекция. С ръка все още в косата ù, той огледа огромния коридор. Предпочиташе

да мисли за себе си като за изтънчен мъж, който не прави секс до входната

врата.

– Покажи ми апартамента си – каза той.

Наталия го погледна. Очите ù бяха леко замъглени, устните – подпухнали от

целувките. Тя хвана топлата му длан. Пръстите ù бяха студени. Поведе го по

коридора и той се усмихна на начина, по който така леко поемаше нещата в свои

ръце. Тя беше жена, свикнала да взема решения и да контролира всяка ситуация.

Очертаваше се една интересна нощ.

Минаваха покрай врати, картини и огледала. И още врати.

– Колко е голямо това място? – попита той и опита да остане сериозен.

Тя зави по един коридор и влезе в огромна всекидневна с високи френски

прозорци, а отвъд тях – тераса. Тази стая беше тъмна, както и целия апартамент.

От отворените прозорци влизаше хладен въздух.

– Мога да затворя прозорците – предложи тя.

– Не, искам да видя гледката.

Излязоха заедно на терасата.

Наталия имаше изглед едновременно към зеления парк, който беше

собственост на краля, и към булевард „Страдваген“. Тя потръпна леко, той я

притисна към себе си и погали гърдата ù със свободната си ръка. Имаше малки

чувствителни гърди. Тя потрепери под допира му и затвори очи. Той пак я целуна

и в същото време започна да разкопчава панталоните ù. Когато свали ципа, тя

затаи дъх. Прокара длан по нежната извивка на корема ù и тя се притисна в него.

Плъзна пръсти по ръбчето на бикините ù. Бяха толкова деликатни, че ако ги

дръпнеше по-силно, биха се скъсали. Погали я през дантелата. Беше топла и

влажна. Избута плата настрани и плъзна пръст в нея. Не беше епилирана и това

му харесваше.

– Толкова си секси, гореща, съблазнителна – прошепна и закачливо захапа

меката част на ухото ù.

Наталия простена и се притисна още по-силно в него.

– Къде ги държиш? – попита Дейвид.

– Аз ще ги донеса. Чакай.

Той се върна в хола. Двата дивана бяха дълги и широки. Всички мебели имаха

антикварна стойност и със сигурност бяха наследени.

Когато се върна, крехкото ù тяло сякаш сияеше под разтворената блуза. Беше

събула панталоните си. Краката ù бяха слаби и изключително бели. Протегна

ръка, подаде му кутията с презервативи със смутена усмивка. Той огледа

кутията – изглеждаше съвсем нова. Очевидно му беше казала истината, когато бе

вметнала, че не го прави много често. Запита се дали изобщо е лягала с мъж,

откакто се бе разделила с годеника си. Опита се да си спомни колко време е

минало от тази прочута раздяла. Година? Информацията, която бе изчел за нея,

не включваше никакви нови любовни афери.

Тя му помогна да разкопчаят копчетата на блузата ù и след това той веднага я

съблече. Носеше дантелен сутиен, лъскав, малък номер. Може би беше от

скъпата ù колекция.

– Ти го разкопчай – каза той, защото се опасяваше, че може да го съсипе.

Наталия вдигна ръце зад гърба си и разкопча кукичките. Гледаше го колебливо,

с ръце върху чашките, които все още покриваха гърдите ù. Срамежливостта ù го

подпали.

– Искам да те видя. Махни си ръцете – заповяда той.

Тя бавно изпълни заповедта. Имаше малки, но обли, съвършено деликатни

гърди, с тъмни зърна.

– Ти си невероятно красива – каза с дрезгав и нетърпелив глас. Когато сложи