приключва сделки. Не беше разтревожена, не и за тази част от настоящата

сделка.

– Да. И ще дойде на нашето парти в Бастад. Там ще се погрижим за него. –

Джей О я погледна над рамките на очилата си. През изминалата година косата

му бе посивяла. И имаше бръчки около очите, които Наталия забеляза едва

сега. – Имам нужда от теб на място. Той те харесва.

– Разбира се. Ще уредя билетите – каза тя и в този миг осъзна, че ако трябваше

да отиде в Бастад, нямаше начин да избегне срещата с родителите си.

Бастад беше град, в който богатите, известни и излъскани шведи ходеха да се

забавляват през лятото. Именно Бастад беше причината за липсата на луксозни

и скъпи автомобили из Стокхолм тази седмица. Из ресторантите не се виждаха и

много скъпо облечени бизнесмени и дами. Бизнесобедите и вечерите бяха

рядкост. Родителите на Наталия бяха вече в лятната си къща и се печаха на

слънце, ходеха от коктейл на коктейл и се срещаха с други като тях, стиснали

чаша шампанско в ръце.

Разбира се, и Йонас щеше да е там.

По дяволите.

Наталия се поколеба. Тревожеше я нещо друго.

– Не мислиш ли, че това сливане се случва прекалено бързо? – попита много

бавно тя. Сделка от такава величина обикновено отнемаше година, но сега, едва

след няколко месеца работа по нея, хората в „Инвестум“ говореха за подписване

през есента. Наталия знаеше, че баща ù няма търпение да приключи с

покупката, но имаше усещането, че нещата се претупват и се прибързва.

Престижът, който щеше да дойде с основаването на една панскандинавска банка

определено отвличаше вниманието от детайлите.

– Защо мислиш така?

– Не знам, нямам основание, само усещане, че става прекалено бързо.

– Ще прегледам цялата сделка при първа възможност, но е съвсем нормално

човек да започне да изпитва съмнения на този етап от работата. Затова сме

двама. Остави това на мен.

Тя кимна и отиде да остави бележка на асистентката си да резервира

самолетни билети за Бастад.

Два часа по-късно офисът бе пълен с хора, телефоните звъняха, разговорите

бяха оживени.

Малко след обедната почивка, която Наталия не ползва, получи съобщение от

Джей О: Във Финландия съм. Ще се върна утре сутринта.

Когато телефонът ù пак започна да вибрира, вече беше три. Наталия не беше

яла нищо от сутринта и почти припадаше от глад.

Искаш ли да се видим тази вечер? Тръгвам от Малмьо. Извинявай, че ти казвам

толкова късно. Искам да се реванширам с пикник и да те взема от офиса ти?

Плс? – Д. Х.

Тя примигна. Беше толкова погълната от работата, че ù отне време, докато

разбере, че съобщението е лично и не касае сделката. После се усмихна и

отговори:

Думата „пикник“ беше решаваща за приключването на преговорите. Да,

моля. П.П. Какво означава „Плс“?

Наталия се усмихваше широко през цялото време, докато очакваше отговора

му. Днес не ù бе останало време да мисли за Дейвид, освен за по няколко

секунди, от време на време. Но сега…

Тя вдигна крака на бюрото си, облегна се на стола си и продължи да се усмихва.

Толкова дълго не бе флиртувала с никого. А той почти я целуна вчера. От

тази почти целувка, от устните му, едва докосващи бузата ù, усети приятно

топло гъделичкане. Дори се огледа да се увери, че никой не наблюдава как

Наталия де ла Грип се възбужда от една целувка по бузата.

Плс = please = моля. Кошницата с обяда и аз ще те вземем в седем. – Д. Х.

(Дейвид Хамар)

Наталия свали крака от бюрото си. Нямаше да има време да се прибере у дома

и да се преоблече, но тук имаше дрехи и можеше да си вземе душ. Навън беше

слънчево, топло и изведнъж ù се прииска да е като другите нормални хора. Като

тези, които се срещаха на по кафе или да хапнат. Които не работеха по

осемнадесет часа на ден, без да усещат, че са живи. Тя му потвърди и пак се

зарови в работа.

12

– Това е само едно пътуване с яхта, няма нужда да се навиваш чак толкова –

каза Дейвид.

– Не, не се притеснявам за яхтата – прекъсна го рязко Майкъл. – Това, за което

наистина се тревожа, е дали полудяваш, или вече си напълно луд. Знаеш, че

винаги можеш да вземеш яхтата ми и да ходиш където искаш, с когото искаш. Но

с нея? – Майкъл почеса върха на носа си. Кожата на стола зад бюрото му

изскърца, когато отпусна масивното си тяло в него.

Дейвид отиде до вратата и я затвори. Служителите на „Хамар Капитъл“ бяха в

съседната стая и работеха от ранна сутрин до къснa вечер, анализираха

компании. Нямаше нужда да им изсипват и този спор на главите.

– Ти си този, който винаги повтаря как хората не бива да смесват бизнеса с

удоволствието – продължи Майкъл. Беше ядосан. – Така че няма да е зле да ми

обясниш какво става тук? Защото наистина не разбирам как така изведнъж

прекарваш толкова много време с Наталия де ла Грип. Мислех, че е задраскана

от плана? – Майкъл изглеждаше по-притеснен от обикновено. Но пък той беше

изключително внимателен и загрижен за всеки детайл. Изпадаше в почти

болезненото състояние да проверява всяко нещо по два или три пъти. Когато

станеше дума за работа, Дейвид искаше да има до себе си единствено този човек.

Никой не можеше да заеме мястото му. Но това не означаваше, че споделя с

него лични неща. Не че имаше какво да се споделя, напомни си сам, но все пак.

– Не е нищо сериозно – каза той, защото дори самата мисъл, че това може да се

окаже някакъв малък еднодневен флирт, беше тотално абсурда и смешна.

Наталия беше забавна, с нея беше хубаво да се говори, времето летеше, когато

бяха заедно, и тази импулсивна… дори не беше целувка – по бузата, за бога… но

тялото му бе приковано към нея и той искаше още малко. Съвсем малко. Но не,

не беше сериозно. Той знаеше това по-добре от всеки друг. – Просто създавам

ценен контакт.

– Да бе – изсумтя Майкъл.

Дейвид поклати глава. Размяната на няколко съобщения с Наталия бе оправило

настроението му и наистина го изпълваше с очакване. Не искаше да се кара с

Майкъл. Ако местата им бяха разменени, той би реагирал по същия начин.

А и да не забравяме факта, че нямаше на какво да се реагира чак толкова

остро. Той искаше да се нахрани, тя също трябваше да хапне нещо, а свежият

въздух е здравословен. Освен това не беше забавно да излизаш сам с яхта.

Сещаше се поне за десет други случая, когато спонтанното му излизане с някого

не беше нищо особено и не беше предизвикало такава силна съпротива от страна

на Майкъл. Но да, имаше една много сериозна причина реакцията му да е

оправдана.

– Знам какво правя – каза Дейвид с успокоителен тон.

– Скоро – започна Майкъл, който не изглеждаше никак успокоен – завземането

на компанията им ще е на първите страници на всеки вестник в Европа и в

Америка. Никой никога не е правил такова нещо. Ти сам си го казвал, и то много

пъти. Ако имаш някакви лични планове с тази жена, добре е да кажеш, защото

не си единственият, който е инвестирал в тази сделка. Не го забравяй. – Също

като Дейвид Майкъл бе вложил голяма част от личните си спестявания в този

проект. И имаше пълното основание да се тревожи.

Дейвид пъхна ръце в джобовете на панталона си и тръгна към прозореца.

Кабинетът на Майкъл гледаше към кралския дворец. Обърна се към приятеля си и

каза:

– Излизам на вечеря с колега от сферата, в която работя. Нямам никакви скрити

планове и намерения. Ние сме зрели хора. Ще вечеряме и може би ще побъбрим.

Тя е добър контакт. Познава всички. Работил съм с шефа ù. Разширявам кръга ни.

– Да, повярвах ти – изсумтя пак Майкъл.

Дейвид го погледна внимателно. Тези дни Майкъл не беше на себе си. Не бяха

говорили за случилото се в събота в бара. Те бяха мъже. Не обсъждаха такива

неща. И може би грешаха.

– Какво ти става напоследък? Ако не искаш да вземам яхтата ти, просто кажи.

Тя няма нищо общо с „Инвестум“. Можеше да е всяка друга жена.

Майкъл вдигна ръце и се предаде:

– Вземи яхтата. Знам, че никога не би направил нещо непрофесионално. Просто

може би трябва да се наспя – каза той.

Дейвид започна да изучава лицето му. Той наистина изглеждаше много уморен.

– Това има ли нещо общо с Аса Белке?

Майкъл стисна челюсти и каза:

– Какво имаш предвид?

– Знаеш какво имам предвид. Никога не съм те виждал такъв. Беше побеснял.

– Изненадах се, като я видях. Това е всичко.

Да, де да беше вярно.

– Хайде, отивам за храна за пикника и ще ти взема кафе – предложи Дейвид.

Няколко часа по-късно Дейвид стоеше пред офиса и чакаше Наталия. Замисли

се над думите на Майкъл и му се стори, че приятелят му има право. Може би