Тя погледна сериозното му лице.

– Радвам се – каза той и се усмихна вяло. – Трябва да ти призная, че никога не

съм я слушал как пее.

– Дълбоко ценя жеста ти. – Двамата намалиха темпото и после спряха. Качена

на високите си токчета, Наталия стигаше почти до лицето му и усети пак онези

искри, които преминаха между тях.

Дейвид вдигна ръка, сякаш да я погали. А тя беше на ръба да затвори очи и да

се наведе към него, когато той каза:

– Беше много хубаво да те видя.

И тогава тя разбра, че нямаше никакво намерение да я погали. Просто ù

казваше „лека нощ“.

– Да. – Наталия се опита да не позволи на разочарованието да се прокрадне в

гласа ù. Въздъхна бавно. Ако беше някой друг, вероятно би събрала кураж и би го

попитала дали иска да отидат до апартамента ù. Така правеха нормалните хора,

нали? Беше толкова странно. Дейвид не беше обвързан, доколкото Наталия

знаеше. А тя беше независима, свободна жена. Дори имаше презервативи някъде

из чекмеджетата в спалнята си. Би следвало да може да направи подобна крачка.

Да го попита дали иска да я изпрати до тях и да пийнат по нещо.

Но когато видя едно приближаващо се такси, крехката ù смелост се прекърши и

тя махна да го спре.

Дейвид ù отвори вратата. Наталия се плъзна вътре и веднага усети студената

седалка под тънката си рокля. Той все още стоеше там, облегнат на вратата. Тя го

погледна, твърдо решена да остане хладна и безчувствена.

Дейвид изглеждаше сякаш се кани да ù каже нещо, но после очевидно промени

решението си.

– Лека нощ – каза тя и се насили да се усмихне. Нямаше никакво значение. Не

че нещо се бе случило… така или иначе…

– Наталия? – попита бързо той, точно когато ù се стори, че иска да затвори

вратата на колата.

Тя усети как нещо топло се спуска по гръбнака ù, защото името ù в устата му

звучеше като милувка.

– Да?

– Ако си свободна утре, бих искал да те видя. Може ли да ти се обадя?

Не можа да измисли какво да му каже, затова само кимна безмълвно. Той също

кимна отривисто, сякаш бе взел някакво решене. Вратата се затвори, преди да си

кажат нещо повече.

Двигателят запя меко и таксито я откара в лятната нощ по най-късия възможен

маршрут. Тя се усмихваше през цялото време.

Усмихваше се дори когато очите ù се затвориха за сън.

10

Неделя, 29 юни

На следващата сутрин Аса се събуди с усещането за преживян кошмар. Слава

богу,

беше

неделя

и

в

леглото

до

нея

нямаше

никого.

Беше

наистина, наистина благодарна на тези две обстоятелства. Прекалено много

сутрини се бе будила до непознати мъже, които после трябваше да изрита,

просто защото не разбираха, че не ù пречи да правят секс, но оставането в

леглото ù за цялата нощ е пълен абсурд.

Получи силен пристъп на гадене. И веднага след това дойде ужасът. О, как

мразеше този страх, който идваше след всяко напиване. А днес бе по-лошо от

всеки друг път. Не можеше да си спомни колко бе изпила, а това никога не беше

добър знак. Събра целия си прословут инат и се опита да пропъди мислите за

Майкъл далеч от съзнанието си, но не успя. Той винаги успяваше да намери път

към най-скритите местенца в душата и ума ù. Там, където никой мъж, най-

малко пък той, имаше някаква работа.

Закри с ръка очите си и започна да се бори стоически с мисълта за него.

Напразно. Не, не му беше ядосана, ако трябваше да бъде честна (а тя наистина

се опитваше да бъде честна със себе си, след като бе лъгала толкова много хора…

на практика абсолютно всеки). Не беше ядосана на Майкъл, а на себе си. Аса

изпъшка. Поведението ù в бара беше пълна лудост, но беше напълно

неподготвена за влиянието, което този мъж все още имаше върху нея.

Върху нея – Аса Белке, която никога не допускаше никого до себе си. Нямаше

никаква представа, че все още ù пука за него. Невероятно. Но той настина я бе

наранил, и то точно когато беше най-крехка и уязвима – преди повече от десет

години. Бяха толкова млади, но имаше чувството, че се бе случило вчера.

Помнеше всеки поглед, всяка дума. Абсолютно всяка. И тогава Аса си позволи

нещо, което по принцип никога не би направила – да се отдаде на

самосъжалението.

Майкъл се беше променил. Високият студент със сериозни очи и мека черна

коса го нямаше. По онова време Аса мислеше, че е невероятно красив. Уви, сега

изглеждаше дори още по-добре. Очите му бяха мъжки, погледът зрял. Нямаше

халка, Аса провери. Но това не означаваше нищо. През леглото ù бяха минали

толкова много мъже, които имаха жени и деца у дома. Идваха при нея, а

семействата им ги чакаха в някоя вила в Дюрсхолм.

Макар че Майкъл не е такъв и ти го знаеш много добре, Аса, нашепна едно

гласче в съзнанието ù.

Той беше старомоден, честен и верен. Ако беше женен за някоя ливанска

красавица и имаше осем деца от нея, това означаваше, че щеше да ù е верен до

гроб. Това беше Майкъл. Нямаше идея как бе постигнал толкова много в сфера,

която бе изградена върху измами и забиване на нож в гърба.

Тя седна, свали крака на пода и простена. Днес трябваше някак да оцелее. Още

един ден и щеше да се съвземе и да се справи с това. Само да оживее днес. Но тя

мразеше неделите, особено когато нямаше нищо планирано. Тази неделя

трябваше да е на луд купон край някой архипелаг, да бъде обградена от фалшиви

хора, които не се и опитваха да надзърнат в нея.

Тя погледна телефона си. Имаше едно съобщение от Наталия.

„Надявам се да си добре. Обади се, ако искаш да поговорим.“

Нямаше никакви други съобщения.

Аса седна и изведнъж я обзе гняв към Наталия. Без никаква причина.

Ако Наталия не я бе накарала да отиде на този концерт, ако не бе взела

билетите от този арогантен Дейвид Хамар, това никога нямаше да се случи.

Сега щеше да е на остров сред далечни приятели и още по-далечни познати,

които щяха да ù помогнат да изкара неделята в приказки и да изпълнят

празнотата и тишината с някакъв звук.

Слава богу, че лятната ваканция беше пред нея. Няколко седмици, през които

щеше да бъде сред хора буквално по двадесет и четири часа в денонощието.

Щеше да има слънце и купони, които щяха да прогонят чувството за празнота,

което я атакуваше всеки път, когато останеше сама, превземаше я внезапно и не

я пускаше. И нямаше да мисли за Майкъл. Обеща си, че няма да помисли за него

нито веднъж. Сякаш никога не бе съществувал, сякаш не се бяха видели снощи и

историята им бе приключила завинаги още преди повече от десет години.

Тя извади две таблетки против главоболие, напълни чаша с вода, пусна ги да се

разтворят и се загледа в мътната шумяща течност.

После заплака.

*

Наталия погледна съобщението от Аса, което бе очаквала толкова дълго. Беше

кратко и леко грубо, но Наталия изпита облекчение, че приятелката ù е жива и

здрава.

Наталия и Аса рядко излизаха заедно през уикенда. Когато това се случваше, го

планираха предварително. Бяха приятелки от деца. Майките им също бяха

приятелки. Ходеха в едно и също училище, Аса живееше с тях, разбира се, но

нейният живот беше толкова по-различен. Говореше много, беше открита и

общителна и следеше всяка промяна в модните тенденции. Имаше безкрайно

много познати и приятели, познаваше буквално всеки, който си струваше да се

познава, винаги беше канена на обяд или вечеря някъде, на купон, на обикновено

напиване, а в това време Наталия работеше. Не се чувстваше удобно сред

нейните приятели.

Повечето от жените, с които Наталия отрасна, бяха типични представителки на

висшата класа. Имаха установен за това общество живот и твърде малко от тях

бяха финансово независими. Повечето бяха майки, които си седяха у дома, имаха

детегледачки, прислуга и организираха вечери. Някои изкарваха курс по моден

дизайн в чужбина и после родителите им ги издържаха, докато намерят богаташ,

за когото да се омъжат.

Много пъти тази реалност бе изглеждала напълно неприемлива за Наталия.

Като някакъв изолиран остров, на който се бяха запазили порядките от отдавна

отминали времена и където никой не бе чувал за правата на жените. Но пък

Наталия винаги бе изглеждала като странна птица в очите на всички. Дори Аса,

която имаше страхотна работа в „Инвестум“, не споделяше страстта ù към

работата. Аса работеше в рамките на работното време, излизаше в дълги обедни

почивки и прекарваше свободното си време в дейности, свързани с общуване с

хора и пазаруване. За Наталия всичко бе коренно различно. Социалният ù живот

така и не се възстанови след раздялата с Йонас. Повечето им приятели бяха

общи и в един момент тя разбра, че една неомъжена жена няма място на