изстрадал своя дял от предразсъдъците на обществото. Аса изви устните си в

зловеща, но унищожително секси усмивка. – Все така скучен до смърт ли е?

Наталия изглеждаше шокирана, но Дейвид се засмя. Жената беше пияна, но

каквото и да имаше против Майкъл, то не се дължеше на етнически

предразсъдъци или раса. Очевидно не го харесваше, но на съвсем друга, лична

основа, а това разпали любопитството му. Не бе срещал много… всъщност не бе

срещал нито една жена, която още от пръв поглед да не обожава Майкъл.

– Долу-горе – отговори Дейвид, защото на моменти приятелят му наистина

можеше да бъде скучен.

– За твое щастие, никой не може да те обвини, че си скучна – намеси се Майкъл

със саркастичен тон. – Доколкото си спомням, доста добре се забавляваше през

онези години. Беше нон-стоп купон.

Аса вдигна рязко брадичка и Дейвид веднага усети, че коментарът я беше

опарил. Това беше толкова нетипично за обичайното тихо поведение на Майкъл.

Никога, абсолютно никога, не се бе държал агресивно с нито една жена.

– Майкъл – каза Дейвид с предупредителен тон.

– Много ми беше драго да се видим – прекъсна го кисело Аса. – Извинете ме. – И

ги остави. Тръгна си с ядно кънтящи по пода токчета.

Наталия я проследи със загрижен поглед.

– Съжалявам – каза мрачно Майкъл и също си тръгна.

– Знаеш ли какво беше това? – попита Дейвид. – Или аз си въобразявам, че нещо

не е наред?

– Не. – Наталия нямаше възможност да каже нищо повече, защото някой зад

нея я блъсна и тя полетя към Дейвид. Той я хавана под мишницата, за да не

падне, тя примигна и изведнъж всяка мисъл за Майкъл и Аса се изпари от

главата му. Бяха големи хора, щяха да се разберат. Или пък нямаше – от тях

зависеше. Той погледна дланта си около ръката ù после към лицето ù. Устните ù

бяха като изписани, дори леко блестяха. В ъгълчетата на устата ù играеше

усмивка. Дейвид се улови, че също ù се усмихва и с още по-голяма изненада

забеляза как палецът му гали кожата ù.

Тя отвори уста, но веднага след това я затвори, без да казва нищо. Той

продължи да гали кожата ù с пръст. Гледаха се. Не се усмихваха, не флиртуваха,

но между тях стояха толкова въпроси. И тогава той издърпа ръката си с

извинителна усмивка.

– Идват – каза тя и в първия момент той изобщо не разбра за какво му говори.

– Ще се прибирам – чу гласа на Аса и изпита силно облекчение, че се намери

кой да го измъкне от тази изключително опасна ситуация, в която несъзнателно

започваше да флиртува с дъщерята и сестрата на двамата мъже, които мразеше

най-много в целия свят. С единствената жена на света, с която нямаше право да

флиртува и имаше всяко основание да стои възможно най-далеч от нея.

– Да – кимна Наталия и започна да си събира нещата както правят жените,

когато се канят да тръгват.

– Къде е Майкъл? – попита Дейвид.

Аса сви рамене.

– Може би се обажда на майка си – каза тя с подигравка, но въпреки

презрителния тон, Дейвид трябваше да се съгласи. Майкъл наистина се

обаждаше на майка си прекалено често. Той потисна усмивката си, която при

всички положения би била проява на нелоялност към приятеля му. Точно тогава

забеляза Майкъл, който си пробиваше път през група хора, които вдигаха

наздравица. Тук наистина беше прекалено претъпкано, а тази вечер Майкъл,

който по принцип беше много внимателен, просто блъскаше хората.

– Май трябва вече да си тръгваме – каза Наталия, но Дейвид усети нотка на

съжаление в гласа ù, сякаш ù се искаше да остане, а не да се прибира толкова

скоро. Странно… на него също не му се прибираше.

– Защо не останеш още малко? – каза той. – Иска ми се чуя малко повече за

концерта. Още по едно питие? Шампанско?

Тя беше на ръба да се остави да бъде убедена и ръката на Дейвид вече беше във

въздуха, за да привлече вниманието на бармана. По една чаша шампанско

нямаше да навреди никому, нали?

Точно тогава Дейвид чу силния глас на Майкъл зад гърба си. Не разбра думите,

но тонът беше груб. Искра на загриженост пламна в очите на Наталия.

– По-добре да тръгваме – каза тя. – Аса трябва да се прибере.

Дейвид кимна. Не знаеше какво се случва между красивата пияна блондинка и

Майкъл, но по всичко личеше, че скоро щеше да избухне скандал.

– Хайде, Майкъл. Да вървим. Достатъчно за тази вечер. И вече е късно.

– Не съм пил абсолютно нищо – напомни му Майкъл.

– Не говорех за алкохол – поясни Дейвид и после добави с по-тих глас: – Вземи

се в ръце, човеко.

– Това важи за всички – каза Наталия и посочи много дискретно към

приятелката си. – Аса?

Аса кимна, залюля се леко, но веднага се съвзе. Не погледна към Майкъл.

Обърна се и тръгна към изхода.

Наталия въвреше на сантиметри от силните рамене на Дейвид и Майкъл, които

проправяха пътека през тълпата. Шумът беше оглушителен и макар че бе

разочарована от неприятния обрат на вечерта, нямаше търпение да вдиша малко

свеж въздух. Когато излязоха на улицата, Аса я прегърна набързо, кимна към

двамата мъже и седна в първото чакащо пред бара такси. Наталия ù затвори

вратата и се загледа след отдалечаващата се към Остермалм кола.

Усещаше Дейвид зад себе си и неволно прехапа устни. Нещо се бе случило в

бара, нещо между тях, само че не знаеше какво.

– С Аса живеем в различни посоки – обясни тя. – Аз живея ей там – посочи с

ръка и се почувства като кръгъл идиот. На кого му пукаше къде живее?

Майкъл стоеше до Дейвид. Изглеждаше много ядосан. Не каза нищо, но

Наталия си помисли, че е малко страшен с тези изпъкнали мускули, черно

кадифено сако и избръсната глава. Погледна и към Дейвид. Бяха двама здрави

мъже. Ако не бяха скъпите им сака и още по-скъпите джинси и ако нямаха онова

специфично излъчване, характерно за мъжете от финансовия свят, лесно можеха

да ги объркат с мафиоти или охранители.

Без съмнение ситуацията беше доста деликатна и неудобна. Докато бяха в бара,

Дейвид ù се усмихваше, флиртуваше и Наталия за секунда си помисли, че може

би ще я целуне. Но сега изглеждаше толкова недостижим и далечен. Запита се

дали не си бе въобразила, че всичко това се бе случило. Но не, не си бе

въобразила. Нещо стана. Сигурна беше, че усещанията между тях почти се

напаснаха. Или пък беше от алкохола? Или може би защото бе облечена по-

различно? По начин, по който не се бе обличала от векове? Каквато и да беше

истината, Наталия не искаше да се прибира и да се разделя с Дейвид. Още не.

– Ти тръгвай – каза Дейвид на Майкъл. Прозвуча повече като заповед, защото го

каза напълно сериозно.

– Но… – започна Майкъл, после млъкна и само кимна.

Тя се смути. Очевидно Майкъл не считаше, че е добра идея да оставя Дейвид

насаме с нея.

Дейвид погледна към таксито, после към Майкъл.

– Тръгвай.

Майкъл ù каза „лека нощ“ по възможно най-скования начин, качи се в таксито и

двамата останаха сами на тротоара.

Той беше все така сериозен. Просто я гледаше с изражение, което Наталия не

можеше да разгадае. Навън беше топло, но роклята ù беше доста тънка и

изведнъж се почувства несигурна и адски притеснена от това, че роклята показва

прекалено много, а тя знаеше за Дейвид Хамар прекалено малко.

– Май и аз ще тръгвам – каза тя.

– Искаш ли да ти извикам такси? – попита той рязко, почти троснато и тя пак се

запита дали не си бе измислила всичко, което се случи в бара. Ситуацията беше

ужасно неловка.

– Убедена съм, че съм напълно способна и сама да си викна такси – отвърна тя с

внезапно раздразнение. Не го бе молила за нищо. Можеше да си вземе лошото

настроение и да върви на майната си.

Той я изгледа продължително.

– Не поставях под въпрос способностите ти – каза ù съвсем спокойно.

– Извинявай. – Може би просто се опитваше да бъде внимателен и разумен? –

Не исках да бъда груба. Просто беше толкова странно. – Погледна го право в

очите. – Всичко, което се случи.

– Да.

– Времето е хубаво. Мисля да повървя – каза тя.

– Ще повървя с теб.

Наталия тръгна и той закрачи до нея с нейния ритъм. Вървяха мълчаливо. Беше

все така объркана, а Наталия мразеше да е объркана. Погледна го крадешком.

Той бе пъхнал ръце в джобовете, а веждите му бяха свъсени. От чисто женско

любопитство, тя неволно се запита какъв ли е като любовник. Наталия беше

нормално човеко същество и макар че не бе признала пред Аса, особено пред

нея, от раздялата си с Йонас не бе спала с мъж. Не защото имаше морални

скрупули, а защото беше, меко казано, жалка, станеше ли дума за флиртуване и

излизане на срещи. Не бе спала с мъж повече от година. Едва сдържа усмивката

си, когато си представи шока върху лицето на Аса, ако някога разбереше.

– Сара Харви беше прекрасна – каза тя, когато мълчанието стана непоносимо.