време не бе разсъждавал по въпроса. Но нещо се променяше, усещаше го.

Александър беше опетнил репутацията си с пиене и с жени. Никой вече не

разчиташе на него. На Наталия също. Тя беше жена – нямаше никакво значение

колко е добра.

Питър погледна в огледалото за обратно виждане и задмина колата пред него.

Наталия очевидно се справяше много добре с работата си в банката и се чуваше,

че новата ù сделка се развива доста добре. Макар че никога нямаше да признае

успехите ù пред баща си, той наистина се надяваше Наталия да осъществи тази

сделка. Тя беше важна за Густав, а в интерес на всички беше той да получи това,

което иска.

Питър видя знака и отби по страничния път към къщата. Скоро щеше да си е у

дома. Луиз вече го чакаше. Тя бе перфектната домакиня – елегантна, фина,

изтънчена, щастлива да бъде стопанката на едно от най-красивите имения в

страната. Докато можеше да живее тук, тя щеше да е доволна. Беше сигурен в

това. Може и да не я обичаше, но я разбираше и това беше достатъчно. Те си

подхождаха и той никога не бе очаквал любов от нея. Дори не знаеше дали може

да обича или да бъде обичан.

Намали скоростта и подкара бавно покрай старите дъбове. Някои от тях бяха на

няколкостотин години. Погледна в другата посока към добре поддържаните

ливади и блещукащите езера. Денят, в който бе подписал договора и бе поел

замъка в ръцете си, бе най-щастливият в живота му. Сякаш най-сетне бе получил

признанието, което бе чакал цял живот. Признанието, че независимо от всичко,

бе заслужил своето място в семейството. Това беше възможност да погледне

напред, а не да живее само ден за ден.

Той мина през отворените железни порти и се заслуша в хрущенето на чакъла

под гумите му. Излезе и погледна жълтата фасада.

Може би беше време да прогони демоните, които го бяха преследвали твърде

дълго. Защото когато пое управлението на замъка и разбра, че баща му наистина

избира него, а не Алекс или някой умен и заслужил братовчед за наследник на

този имот, сякаш някой запали светлина във вечно обграждащата го тъма, и си

каза:

– Питър, от толкова много години следваш правилния път, че вече си заслужил

да свалят ограниченията заради стореното от теб в миналото.

Ако наистина бе така, би направил всичко, за да запази нещата на това ниво.

Абсолютно всичко.

9

Събота, 28 юни

Представлението беше магия. Наталия не откъсна очи от Сара Харви. Нито за

секунда. Може би това бе най-хубавата вечер в целия ù живот. Атмосферата в

кафе „Опера“ беше почти интимна, а преживяването дълбоко лично.

Последният акорд отекна и започна да заглъхва и ако Наталия някога бе имала

усещането за нещо мистично, то това беше този момент. Камерната публика

избухна в бурни овации и Наталия погледна Аса. Приятелката ù беше толкова

развълнувана. Очите ù бяха пълни със сълзи.

Певицата мина покрай всяка маса да поздрави приятелите си и се здрависа и с

Аса и Наталия. След това, без да бързат, двете си тръгнаха в лятната нощ.

Въпреки късния час навън беше все още светло и лятната топлина бе обвила

града.

– Не бива да се прибираме веднага – каза Наталия. – Искаш ли да пием по

нещо?

Аса махна с ръка.

– Добре, но някъде, където няма туристи. Какво търсят тези хора тук?

Наталия се засмя и направи няколко танцувални стъпки с високите си златисти

сандали по ситните камъчета на алеята.

Като дете беше танцувала балет – харесваше ù старомодното обучение, дългите

изтощителни часове упражнения, бледорозовите обувки, семплото облекло, но

тъй като не беше от най-добрите в групата си, майка ù реши, че е загуба на

време да продължава. На следващия ден беше записана в група по бални танци.

Наталия сбърчи вежди. Всички тези решения бяха вземани вместо нея, те я

направиха такава. Ако зависеше от майка ù, никога нямаше да влезе в света на

финансите. „За една жена е загуба на време. Това е мъжка работа.“ Но тогава

Наталия за първи път тропна с крак.

Тя заобиколи грациозно една прегърната двойка

– За какво мислиш? Не се ли радваш, че дойде? – попита приятелката си.

Аса негодува и мрънка през цялото време, преди да дойдат. Никой нормален

човек не оставал в Стокхолм през уикенда, а и кафе „Опера“ не ù харесвало. Все

пак обаче отказа покана за парти през целия уикенд и се съгласи да придружи

Наталия.

– Хубаво беше – призна Аса и веднага изпсува, когато безумно високото ù токче

попадна между две дребни камъчета. Беше пила повече от Наталия и краката ù

леко се преплитаха. Кичур руса коса бе паднал и се поклащаше пред едното ù

око, а шалът, с който беше наметнала раменете си, проблясваше под уличното

осветление. Изглеждаше като истинска кино звезда.

Наталия не спираше да се усмихва. Юнската нощ беше божествена. Улиците

бяха изпълнени с хора и тя отново се почувства млада и силна. Сякаш последните

години на тревоги и тъга бяха останали далеч зад гърба ù и бяха решили да

смъкнат бремето от плещите ù и да отидат да тежат на някой друг.

– От векове не съм прекарвала така добре – каза тя.

– Не и откакто се разделихте с Йонас – каза Аса.

Думите ù изненадаха Наталия, защото те никога не говореха за миналото. Аса

беше алергична към самосъжаление и разговори за тъжни събития, така че само

няколко седмици след раздялата ù с Йонас, тя вече ù подаваше ясни сигнали, че

е време да продължи напред и да го забрави.

Аса бе устроена така – да продължава напред и никога да не се обръща назад,

но Наталия бе понесла раздялата много тежко, а доста пестеливото съчувствие от

страна на приятелката ù я бе наранило повече, отколкото някога би признала. А

сега… може би нещата започваха да се променят и отливът се обръщаше в

прилив?

– Да влезем тук – каза Наталия и посочи един не особено популярен за

туристите бар, който сред местните бе известен предимно с високите си цени.

Опашката пред него беше огромна и Наталия подкани приятелката си:

– Хайде, размърдай се и ни вкарай вътре.

Аса, която познаваше лично всеки, който играеше някаква роля в нощния живот

на Стокхолм, привлече вниманието на охранителя. Той кимна, помоли хората да

се дръпнат встрани и двете вече бяха вътре.

– Ти си моят идол – засмя се Наталия.

– Аз съм идолът на всеки, който ме познава – поясни Аса и разчисти пътя им към

бара, след което поръча за двете. – Две водки с тоник, моля.

В клуба беше топло и претъпкано. Принудиха се да застанат до бара, за да

могат да се чуват.

– Не познавам абсолютно никого тук – каза Аса.

– Това добре ли е, или не? – Наталия отпи от питието си. Беше силно, студено, а

тя беше много жадна. Наоколо добре облечени мъже и изумително слаби

дългокоси жени се смееха, приказваха, флиртуваха...

Господи, кога целият свят стана по-млад от мен? Опита се да си спомни

последния път, когато бе отишла да пийне нещо без поводът да е работа. Не,

определено скоро не бе имало такава вечер в живота ù.

– Ти и аз знаем, че всички цивилизовани хора вече са започнали да си опаковат

багажа за лятната почивка в Сконе.

– Знам – въздъхна Наталия.

Шведската лятна програма следваше един и същ сценарий всяка година. Нищо

никога не се променяше. Този уикенд беше регатата с яхти на кралския клуб

„Готланд“, после всички политически мероприятия в Алмедален, а след това

седем дни в Бастад, изпълнени с бизнес срещи, тенис, слънце, плуване. И така –

година след година.

– Благодаря ти от сърце, че дойде с мен. И беше страхотно, не можеш да не

признаеш. По-добро от компанията на едни и същи до болка познати хора, с

които си свикнала да прекарваш времето си. – Тя отново отпи от питието си. –

Това е много хубаво – каза с благодарност за студената напитка, която Аса бе

избрала.

Аса поклати глава и само с леко помахване на ръката си поръча още едно

питие. Беше изпила първото само за няколко минути.

– Кога ще започнеш да се вслушваш в разума си и ще престанеш да се

бунтуваш срещу всичко? Добре, разбирам защо не искаш да ходиш при

родителите си, но, Наталия, моля те, погледни нещата малко по-сериозно! Не

можеш да работиш цяло лято. Хората точно така започват да полудяват, нали?

– Не. И не се бунтувам – излъга Наталия.

Аса беше напълно права. Наистина се държеше като един остарял тийнейджър.

Винаги негодуваше и се противопоставяше на всичко, което родителите ù

очакваха от нея. Но тя мразеше еднообразните шведски лета – винаги всичко да е

по правилата, по етикет. И всеки, абсолютно всеки мислеше, че това е

единственият възможен начин да прекара лятото. Ваканция на правилното място,

с правилните хора, в правилното време. Торекод, Бастад и Фалсербо през лятото.