време не бе разсъждавал по въпроса. Но нещо се променяше, усещаше го.
Александър беше опетнил репутацията си с пиене и с жени. Никой вече не
разчиташе на него. На Наталия също. Тя беше жена – нямаше никакво значение
колко е добра.
Питър погледна в огледалото за обратно виждане и задмина колата пред него.
Наталия очевидно се справяше много добре с работата си в банката и се чуваше,
че новата ù сделка се развива доста добре. Макар че никога нямаше да признае
успехите ù пред баща си, той наистина се надяваше Наталия да осъществи тази
сделка. Тя беше важна за Густав, а в интерес на всички беше той да получи това,
което иска.
Питър видя знака и отби по страничния път към къщата. Скоро щеше да си е у
дома. Луиз вече го чакаше. Тя бе перфектната домакиня – елегантна, фина,
изтънчена, щастлива да бъде стопанката на едно от най-красивите имения в
страната. Докато можеше да живее тук, тя щеше да е доволна. Беше сигурен в
това. Може и да не я обичаше, но я разбираше и това беше достатъчно. Те си
подхождаха и той никога не бе очаквал любов от нея. Дори не знаеше дали може
да обича или да бъде обичан.
Намали скоростта и подкара бавно покрай старите дъбове. Някои от тях бяха на
няколкостотин години. Погледна в другата посока към добре поддържаните
ливади и блещукащите езера. Денят, в който бе подписал договора и бе поел
замъка в ръцете си, бе най-щастливият в живота му. Сякаш най-сетне бе получил
признанието, което бе чакал цял живот. Признанието, че независимо от всичко,
бе заслужил своето място в семейството. Това беше възможност да погледне
напред, а не да живее само ден за ден.
Той мина през отворените железни порти и се заслуша в хрущенето на чакъла
под гумите му. Излезе и погледна жълтата фасада.
Може би беше време да прогони демоните, които го бяха преследвали твърде
дълго. Защото когато пое управлението на замъка и разбра, че баща му наистина
избира него, а не Алекс или някой умен и заслужил братовчед за наследник на
този имот, сякаш някой запали светлина във вечно обграждащата го тъма, и си
каза:
– Питър, от толкова много години следваш правилния път, че вече си заслужил
да свалят ограниченията заради стореното от теб в миналото.
Ако наистина бе така, би направил всичко, за да запази нещата на това ниво.
Абсолютно всичко.
9
Събота, 28 юни
Представлението беше магия. Наталия не откъсна очи от Сара Харви. Нито за
секунда. Може би това бе най-хубавата вечер в целия ù живот. Атмосферата в
кафе „Опера“ беше почти интимна, а преживяването дълбоко лично.
Последният акорд отекна и започна да заглъхва и ако Наталия някога бе имала
усещането за нещо мистично, то това беше този момент. Камерната публика
избухна в бурни овации и Наталия погледна Аса. Приятелката ù беше толкова
развълнувана. Очите ù бяха пълни със сълзи.
Певицата мина покрай всяка маса да поздрави приятелите си и се здрависа и с
Аса и Наталия. След това, без да бързат, двете си тръгнаха в лятната нощ.
Въпреки късния час навън беше все още светло и лятната топлина бе обвила
града.
– Не бива да се прибираме веднага – каза Наталия. – Искаш ли да пием по
нещо?
Аса махна с ръка.
– Добре, но някъде, където няма туристи. Какво търсят тези хора тук?
Наталия се засмя и направи няколко танцувални стъпки с високите си златисти
сандали по ситните камъчета на алеята.
Като дете беше танцувала балет – харесваше ù старомодното обучение, дългите
изтощителни часове упражнения, бледорозовите обувки, семплото облекло, но
тъй като не беше от най-добрите в групата си, майка ù реши, че е загуба на
време да продължава. На следващия ден беше записана в група по бални танци.
Наталия сбърчи вежди. Всички тези решения бяха вземани вместо нея, те я
направиха такава. Ако зависеше от майка ù, никога нямаше да влезе в света на
финансите. „За една жена е загуба на време. Това е мъжка работа.“ Но тогава
Наталия за първи път тропна с крак.
Тя заобиколи грациозно една прегърната двойка
– За какво мислиш? Не се ли радваш, че дойде? – попита приятелката си.
Аса негодува и мрънка през цялото време, преди да дойдат. Никой нормален
човек не оставал в Стокхолм през уикенда, а и кафе „Опера“ не ù харесвало. Все
пак обаче отказа покана за парти през целия уикенд и се съгласи да придружи
Наталия.
– Хубаво беше – призна Аса и веднага изпсува, когато безумно високото ù токче
попадна между две дребни камъчета. Беше пила повече от Наталия и краката ù
леко се преплитаха. Кичур руса коса бе паднал и се поклащаше пред едното ù
око, а шалът, с който беше наметнала раменете си, проблясваше под уличното
осветление. Изглеждаше като истинска кино звезда.
Наталия не спираше да се усмихва. Юнската нощ беше божествена. Улиците
бяха изпълнени с хора и тя отново се почувства млада и силна. Сякаш последните
години на тревоги и тъга бяха останали далеч зад гърба ù и бяха решили да
смъкнат бремето от плещите ù и да отидат да тежат на някой друг.
– От векове не съм прекарвала така добре – каза тя.
– Не и откакто се разделихте с Йонас – каза Аса.
Думите ù изненадаха Наталия, защото те никога не говореха за миналото. Аса
беше алергична към самосъжаление и разговори за тъжни събития, така че само
няколко седмици след раздялата ù с Йонас, тя вече ù подаваше ясни сигнали, че
е време да продължи напред и да го забрави.
Аса бе устроена така – да продължава напред и никога да не се обръща назад,
но Наталия бе понесла раздялата много тежко, а доста пестеливото съчувствие от
страна на приятелката ù я бе наранило повече, отколкото някога би признала. А
сега… може би нещата започваха да се променят и отливът се обръщаше в
прилив?
– Да влезем тук – каза Наталия и посочи един не особено популярен за
туристите бар, който сред местните бе известен предимно с високите си цени.
Опашката пред него беше огромна и Наталия подкани приятелката си:
– Хайде, размърдай се и ни вкарай вътре.
Аса, която познаваше лично всеки, който играеше някаква роля в нощния живот
на Стокхолм, привлече вниманието на охранителя. Той кимна, помоли хората да
се дръпнат встрани и двете вече бяха вътре.
– Ти си моят идол – засмя се Наталия.
– Аз съм идолът на всеки, който ме познава – поясни Аса и разчисти пътя им към
бара, след което поръча за двете. – Две водки с тоник, моля.
В клуба беше топло и претъпкано. Принудиха се да застанат до бара, за да
могат да се чуват.
– Не познавам абсолютно никого тук – каза Аса.
– Това добре ли е, или не? – Наталия отпи от питието си. Беше силно, студено, а
тя беше много жадна. Наоколо добре облечени мъже и изумително слаби
дългокоси жени се смееха, приказваха, флиртуваха...
Господи, кога целият свят стана по-млад от мен? Опита се да си спомни
последния път, когато бе отишла да пийне нещо без поводът да е работа. Не,
определено скоро не бе имало такава вечер в живота ù.
– Ти и аз знаем, че всички цивилизовани хора вече са започнали да си опаковат
багажа за лятната почивка в Сконе.
– Знам – въздъхна Наталия.
Шведската лятна програма следваше един и същ сценарий всяка година. Нищо
никога не се променяше. Този уикенд беше регатата с яхти на кралския клуб
„Готланд“, после всички политически мероприятия в Алмедален, а след това
седем дни в Бастад, изпълнени с бизнес срещи, тенис, слънце, плуване. И така –
година след година.
– Благодаря ти от сърце, че дойде с мен. И беше страхотно, не можеш да не
признаеш. По-добро от компанията на едни и същи до болка познати хора, с
които си свикнала да прекарваш времето си. – Тя отново отпи от питието си. –
Това е много хубаво – каза с благодарност за студената напитка, която Аса бе
избрала.
Аса поклати глава и само с леко помахване на ръката си поръча още едно
питие. Беше изпила първото само за няколко минути.
– Кога ще започнеш да се вслушваш в разума си и ще престанеш да се
бунтуваш срещу всичко? Добре, разбирам защо не искаш да ходиш при
родителите си, но, Наталия, моля те, погледни нещата малко по-сериозно! Не
можеш да работиш цяло лято. Хората точно така започват да полудяват, нали?
– Не. И не се бунтувам – излъга Наталия.
Аса беше напълно права. Наистина се държеше като един остарял тийнейджър.
Винаги негодуваше и се противопоставяше на всичко, което родителите ù
очакваха от нея. Но тя мразеше еднообразните шведски лета – винаги всичко да е
по правилата, по етикет. И всеки, абсолютно всеки мислеше, че това е
единственият възможен начин да прекара лятото. Ваканция на правилното място,
с правилните хора, в правилното време. Торекод, Бастад и Фалсербо през лятото.
"Само една нощ" отзывы
Отзывы читателей о книге "Само една нощ". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Само една нощ" друзьям в соцсетях.