— Само ние ли сме тук? — попита тя, като влязоха.

— Да.

Беше наел цялата станция за нея, за тях. Той окачи връхните им дрехи, докато тя се оглеждаше. Стаята беше семпла, тук гледката беше главното. Погледна кожите на пода пред прозорците, запалените свещи и пръснатите розови листенца. Изгледа го:

— Розови листенца?

— Прекалих ли? — попита той.

— Малко — усмихна се тя и очите й проблеснаха.

Отиде до прозореца и долепи нос до стъклото.

— Сякаш гледам целия свят.

Гласът й беше тих, почти благоговеен. Милиони звезди грееха в небето, от всички страни се виждаха планини, а над тях се простираше безкрайният космос. Том застана зад нея, целуна я по врата, усети как тя потръпна. Плъзна ръка по гърба й, докосна малките копченца, наведе се и я целуна по рамото. Разкопча едно копче и пак я целуна и така докато всички копчета бяха разкопчани и тя задиша учестено и плитко. Том откри откъде се отваря полата, разкопча я. Смъкна я с едно-единствено плавно движение и тя се разстла като море от плат в краката й. Не носеше фуста. Само бельо. Том дълго я гледа.

— Скъпа? — попита накрая.

Не знаеше какво точно беше очаквал от бельото й, може би малко дантела, може би дори се беше надявал на онези старомодни комплекти с телени копчета, които бавно да разкопчае. Но това?

— Да?

— Наистина ли носиш дълги гащи под сватбената си рокля?

Тя кимна доволно.

— Вълнени. Суперудобни. Ти няма ли да се съблечеш?

Помогна му да си свали дрехите, а той смъкна дългите й гащи. Пусна ги върху кожите на пода и тя се кикоти чак докато ръката му не се плъзна между краката й, тогава рязко пое въздух. Той коленичи пред нея, целуна корема й. Смъкна й бикините, които все пак имаха малко дантелки отстрани. Пак я целуна, промълви нещо върху топлата кожа и я целуна, пак и пак, докато тя не застена.

Онази нощ Северното сияние огряваше небето над Абиско по рядко виждан начин. Всъщност мнозина твърдяха, че това беше абсолютно необикновено зрелище. Може би най-грандиозното някога. Такова, за което писаха по вестниците и за което гостите на сватбата дълго щяха да говорят. Амбра и Том обаче изобщо не го видяха. Те бяха заети с друго.

Информация за текста

Simona Ahrstedt — Еп enda risk (2016)

Симона Арнщед — Само един риск

Превод: Стела Джелепова

Редактор: Радка Бояджиева

Коректор: Таня Симеонова

Издател: „Егмонт“ (2017)

ISBN 978-954-27-2006-5