— Докосвай се — подкани го.

— Джил… — Той поклати глава.

— Ако ти го направиш, ще се включа и аз.

Матиас присви очи, затова Джил се изправи, смъкна си панталона и белите дантелени бикини. Той изстена. Беше епилирана, с изключение на тясна тъмна ивица точно по средата.

— Харесва ли ти? — попита тя, когато пак седна на дивана.

На мъжете обикновено им харесваше, но за Матиас не беше толкова сигурна, той не беше като другите мъже, които познаваше.

— Хубаво е — отвърна и я погледна в очите. — Цялата си хубава. Ще ми покажеш ли как ти харесва да те докосват?

— Ако и ти ми покажеш.

Той се усмихна леко.

— Ще ти покажа, обещавам, само че искам да издържа малко повече от две секунди.

Джил нагласи компютъра, облегна се назад на дивана, пъхна ръка между краката си. Беше пълна лудост. Но колкото и да е странно, не го усещаше като лудост, струваше й се интимно и вълнуващо. Бавно раздвижи пръсти с кръгови движения. Обичаше да мастурбира, предпочиташе контролът да е изцяло в нейните ръце. Обичаше и да получава оргазъм, а на мъжете не винаги може да се разчита в това отношение.

Матиас я гледаше жадно, тя разтвори крака и видя как той също започва да се самозадоволява.

Джил вече движеше ръката си по-бързо, изцяло съсредоточена върху собственото си удоволствие. Беше мастурбирала пред много мъже, беше изпълнявала цялото шоу със стонове и плъзгащи се пръсти. Това беше прост начин да придобие властта в една връзка, но този път беше различно, сега беше съсредоточена върху насладата си и наистина беше възбудена, не й пукаше как изглежда. Прокара другата си ръка по гърдите и ги масажира меко.

Матиас дишаше с отворена уста. Гръдният му кош се надигаше бързо и юмрукът се движеше все по-бързо. Беше секси да го гледа как приближава кулминацията, как все по-бързо губи самоконтрол. Както го гледаше, пъхна показалец, представи си, че той се движи в нея, изпълва я, обладава я.

Поколеба се леко. Но ноктите й бяха съвсем къси и искаше да пробва, затова извади показалец, плъзна го надолу, видя, че погледът му е като залепен върху нея. Тя пак прокара пръст нагоре и го навлажни. След това леко се надигна и бавно пъхна пръст отзад. Дали той щеше да се шокира? Издаде глух стон, галеше се с другата ръка, внимателно вадеше и вкарваше върха на показалеца си, като същевременно движеше другата ръка все по-бързо и по-бързо и накрая свърши с експлозивен оргазъм.

— О, боже! — изпъшка тя, усети го по бедрата си, по целия гръбнак, по гърба и дълбоко вътре в тялото.

Ах, колко беше хубаво! Минаха няколко секунди, докато се върна в дневната си. Отвори очи, видя Матиас, все още твърд и незадоволен, сякаш беше чакал нея. Очите му горяха. Тя продължи да се докосва, сега бавно, докато оргазмът отминаваше, но още се тресеше.

Матиас направи няколко бързи движения, повече не беше нужно и той също свърши. Тялото му се напрегна, ръката му се движеше бясно и после свърши, опръска ръката и корема си. Дори в този момент беше хубав, секси, като диво животно. Тялото й отговори на видяното и тя получи още един оргазъм, приятен бонус, който обля цялото й тяло с топлина. Матиас дишаше тежко. Седеше напълно неподвижно. Джил се отпусна на дивана, отметна коса, прибра краката.

— Хареса ли ти?

— Много — отговори той дрезгаво. — Боже, Джил, какво преживяване само! Невероятно. За теб как беше?

— Страхотно — отвърна тя искрено.

Само дето сега й се искаше той да беше при нея, беше й малко самотно.

Матиас изчезна от екрана и като се върна, се беше избърсал и си беше обул панталоните.

Джил се покри с одеяло. Всички напрегнати бразди по лицето на Матиас бяха изчезнали и той изглеждаше много по-спокоен. Тя допи питието си, усети колко е отпусната.

— Иска ми се да дойда — каза той тихо.

— Тук ли?

— Да.

Тя се поколеба, но после реши:

— Ами ела тогава.

След по-малко от час Матиас слезе от таксито пред луксозното имение на Джил. Вече беше възбуден, в колата фантазираше за това, което направиха заедно.

Тя отвори вратата веднага. Беше с дълга широка рокля, но той без усилие си я представяше както на екрана — гола, женствена, чувствена. Щеше да носи този образ в съзнанието си, докато е жив.

— Здравей! — каза тя и дълбокият й дрезгав глас прозвуча задъхано. — Влез.

Направи му път. Страните й бяха поруменели и беше боса. Той я хвана през кръста и я целуна, копнееше да я докосва и да я целува, откакто го накара да се съблече и да мастурбира пред компютъра в кабинета си. Шефовете му едва ли щяха да останат очаровани. Пое страхотен риск. Но тя си струваше.

Джил отвърна на целувката, почти се вкопчи в него. Ръцете му се плъзнаха нагоре към гърдите й и тя изстена. Той протегна ръка назад, затръшна вратата, целуваше я, докато тя отстъпваше назад в къщата.

— Искам те — изпъшка и разтвори роклята.

Тя му позволи да я смъкне. Отдолу беше чисто гола и той нежно зацелува гърдите й. Докато продължаваха да се целуват, Матиас се съблече, пускаше дрехите си на луксозния под. Озоваха се в дневната и той видя широкия бял диван.

Поведе я натам и легна върху нея, с решително движение разтвори краката й с колене. Джил придърпа главата му към себе си, но той се съпротиви, искаше да я гледа, докато прониква в нея. И тя му го позволи, остави го да решава. Вдигна колене, той се нагласи между тях и влезе в нея, видя как очите й се замъглиха, докато я изпълваше. Любеше я страстно, диво, накара я да се докосва както преди, докато се тласкаше в нея. Бедрата й се полюляваха, тя викаше името му, накрая свърши със страхотен писък и в следващата секунда той излезе от нея и също свърши върху корема и гърдите й. Тя затвори очи и задиша тежко.

Той се надигна на разтреперани ръце и осъзна, че я е изцапал. Дали щеше да се ядоса?

Тя отвори очи.

— Хареса ми, че го извади — каза. — Целуни ме и после ми донеси маргарита.

Той се подчини на заповедта, целуна я страстно, намери кухнята, взе хартия, каната и чаши. Внимателно я избърса, преди да налее питието. Чукнаха чаши.

Матиас млясна с устни, след като отпи.

— Вкусно е.

Протегна ръка. Беше толкова хубава с тази по-къса коса.

— Иска ми се да започна отначало — каза й, а тя се сви гола на белия диван. Той се застави да я гледа в очите. — Да се държа като нормален мъж, който иска да бъде заедно с нормална жена. Никакви глупави ограничения.

— Само дето аз не съм нормална — възрази тя.

— Не си ли?

— Не. Повредена съм. Отношенията ми с хората, храненето ми, всичко е сбъркано. В най-скоро време ще стана дебела.

— Окей — сви рамене той.

Тя присви:

— Падаш ли си по дебели жени? Не ми се вярва.

— Отношението ми към теб няма да се промени, ако напълнееш.

— И съм стара — продължи тя и сведе очи. Стисна чашата. Матиас се усмихна:

— Знам точно на колко години си и не бих те нарекъл стара. Джил поклати глава:

— По-възрастна съм, отколкото си мислиш. Рождената ми дата не е вярна. Объркаха я, когато пристигнах в Швеция, бях толкова дребна, че ме взеха за по-малка. Получих документите, като навърших осемнайсет, но не съм казвала на никого. Всъщност съм на трийсет, тази година ставам на трийсет и една. — Тя прошепна последните думи. — Никой друг не знае. Дори Амбра.

Тя отклони поглед, все едно току-що е признала, че си вади парите, като продава дрога на деца.

Настъпи мълчание.

— Джил?

— Да? — Гласът й беше задавен, все така не го поглеждаше. Матиас взе чашата й, остави я на масата, прегърна я. Тя облегна лице на гърдите му и единственото му чувство в този момент беше, че това е нормално.

— Харесвам те. Странният ти живот, тайните ти, това си ти. Тя изхлипа на гърдите му:

— И освен това съм почти сляпа.

Той я стисна по-силно, усети как се изпълва с нежност.

— Знам, виждал съм очилата ти.

— Възможно ли е да гледаш на мен като на проект? Защото имам много материал за подобряване?

— Не. Така си си идеална.

— Познаваме се само от месец.

— Знам. Но никога досега не съм се чувствал така.

— Как?

Май би могъл да се влюби в нея.

— Сякаш определените два месеца няма да ми стигнат. Искам да бъда с теб много по-дълго.

— Не знаеш нищо за мен — възрази Джил.

— Искам да те опозная. Но вече знам доста. Страхуваш се да не те изоставят. Мразиш да тренираш, обичаш шоколад и често си тъжна, макар никога да не го показваш.

Матиас я хвана за брадичката, вдигна лицето й, целуна я меко.

— Не мисля, че мога да обичам някого — промълви тя.

Той потри носа си в нейния.

— Обичаш Амбра.

— Да — съгласи се тя. — Но се скарахме ужасно.

— Братята и сестрите се карат.

Той го знаеше доста добре, имаше двама братя.

Джил поклати глава:

— Не и по този начин. Тя ми наговори отвратителни неща. Но и аз й казах някои ужасии. Ами ако не успеем да се одобрим?

— Нали се обичате, нали сте семейство?

Беше ги виждал заедно, знаеше колко държат една на друга.

Телефонът му звънна.

— Трябва да видя кой е — извини се той. — Технически погледнато, в момента съм на работа.

Извади телефона и погледна дисплея.

— Том е. Може ли да говоря?

Джил кимна. Хареса й, че я моли за разрешение, че го е грижа за нея, че е тук. Матиас отиде да се обади, а тя сложи пакет пуканки в микровълновата и направи цяла купа. Когато се върна, той беше сбърчил чело.

— Джил, кога за последно се чу с Амбра? — попита той. — Том пита.

Том Лексингтън, този проклет разбивач на сърца. Какво пак искаше от Амбра?

— Преди няколко дни. Защо?

— Не знае къде е.

Джил остави купата, жегна я безпокойство.

— Станало ли е нещо?

Матиас притисна телефона към гърдите си, покри микрофона.