Стигна до извода, че проблемът е в Амбра.

Как смееше Амбра да твърди, че тя използва парите си да контролира хората? Що за глупост, никога не е правила подобно нещо!

Нали?

Джил бършеше сълзите и размишляваше, опитваше се да бъде възможно най-честна със себе си. Дали беше скъсала с Матиас, защото той не се оставяше да го контролира? Дали беше използвала онова, което чу в онази ужасна вечер, като извинение да избяга от мъж, който отказваше да я остави тя да определя всичко?

Може би.

Ако щеше да мисли за такива неприятни неща, чипсът не е достатъчен, реши тя. С известно усилие стана от пода и отиде в кухнята. Извади от ултрамодерните си шкафове текила, Куантро, лайм, захарен сироп и кубчета лед. Взе хромирания си шейкър и си направи цяла кана ледена Маргарита. Взе чаша, пусна в каната резен лайм, малко сол, напълни чашата до ръба с ледената течност и се върна на дивана. Огледа се в огромната дневна.

Къщата беше твърде голяма за сам човек, но когато някога си бил беден, обичаш скъпи неща. Поне с нея беше така. Обичаше богаташката си къща, една от най-луксозните в цял Юршхолм. От време на време качваше снимки в инстаграм. Беше показала правените по поръчка бели дивани, скъпите килими, украшенията и нелепо лъскавата си кухня и феновете се радваха, даже я молеха за още. Да, работеше в странен бранш. Пресуши чашата, отиде в кухнята, пак си наля и се премести в друга част от къщата. Имаше две стаи, които никога не показваше публично, две лични стаи, които бяха само нейни. Работен кабинет с изглед към беседка с люляци и малък хол с ярки цветове, който беше мебелирала сама и не позволяваше на никой дизайнер да го доближи. Там държеше някои дребни вещи от Колумбия. Никъде другаде из къщата нямаше нищо подобно, пазеше тази част от живота си скрита. Тук пишеше песните си.

Отиде в кабинета, седна пред компютъра. Трябваше да работи, но нямаше вдъхновение. Свършено ли беше с нея? Погледът й се спря върху размазана снимка — моментална снимка в скъпа рамка. Тя и Амбра като тийнейджърки, сърдити на целия свят. В известен смисъл все още бяха сърдити на целия свят. Малката Амбра, помисли си тя и изведнъж й се доплака. Може би заради маргаритата. Двете бяха толкова различни. Джил се страхуваше до смърт да не стане зависима от други. Някой да не се опита да решава вместо нея — това беше най-големият й ужас. Да няма пълна власт над живота си. Но Джил знаеше, че Амбра мечтае да принадлежи към група, да бъде заедно с някого. Беше трудно да се определи коя от двете се чувства по-самотна. Продължи да пие, усети как мозъкът й започва да се замъглява. Лаптопът беше включен. Като скрийнсейвър се въртяха различни снимки от Колумбия. Тя размърда мишката, снимките изчезнаха, замени ги десктопът. Чу се пискливото пиукане на скайп. Някой се опитваше да се свърже с нея. Тя щракна върху иконката.

Беше Матиас.

Хм.

Отпи от питието си. Схруска леда. След дълго колебание взе компютъра в бялата дневна, нуждаеше се от сигурността на публичната част от къщата й. Сипа си още маргарита, седна и отвори скайпа.

Образът му се появи веднага, сякаш беше седял пред компютъра в очакване.

— Здравей! — поздрави я тихо.

Джил огледа стаята, в която седеше той. Редици папки и книги зад него, висок офисен стол.

— Къде си? — попита го.

— На работа. Ти как си?

Тя вдигна питието си:

— Поне чашата е наполовина пълна.

Той се засмя.

— Радвам се, че вдигна, не бях сигурен дали ще искаш да говориш с мен.

— Мхм.

— Исках да ти се извиня за онази вечер. Съжалявам за… ами, за всичко.

— Няма за какво — отвърна тя и осъзна, че е истина.

Какво й пукаше за клюкарстването на две ревниви вещици в тоалетната?

— Тази работа с двата месеца… — Той замълча.

Това също беше без значение. Ако трябваше да бъде брутално пряма със себе си, Джил много приличаше на него в това отношение. Тя също предпочиташе да сложи край, преди да са я оплели в мрежите си. Макар и малка част от нея да чувстваше, че не би имала нищо против Матиас Седер да я оплете. И на екрана беше хубав. Разрошена коса, умен поглед, строг костюм.

— Излизали сме само няколко пъти. Няма защо да ми даваш обяснения.

Той помълча няколко секунди, гледаше я замислено.

— Така ли гледаш на нас? Защото аз лично много бих искал да те опозная.

От тези думи нещо завибрира в гърдите й, сякаш се намираше на върха на влакче в лунапарк, което всеки момент щеше да се втурне надолу.

Отпи от чашата си, усети как лимоновият сок гъделичка бузите й. Като че ли й се искаше да приключи разговора. Обаче каза:

— Мога да си помисля дали да не се видим пак.

Пусна спирачките на влакчето и го остави да полети надолу.

При думите й Матиас се усмихна и ъгълчетата на очите му се набръчкаха. Изглеждаше блед и леко уморен, все едно е прекарал години на закрито. Тя се запита как ли ще изглежда загорял на слънцето и отпочинал. Дали слънцето ще изсветли още повече русата му коса. Усмихна му се.

— Кога? — попита той.

Не точно настоятелно, но енергично. Вече се готвеше пак да поеме юздите. Тя не се вбеси, но и не остана съвсем доволна.

— Нали се виждаме сега — отвърна.

— Но аз искам да се срещнем. Да бъда с теб.

Тя се усмихна. Може би все пак държеше половината власт.

— Е, какво щеше да правиш, ако беше тук? — попита го и плъзна пръст по яката на блузата си.

Бавно разкопча едно копче. После още едно. Матиас не отместваше поглед. Беше пияна, но не толкова, че да не съзнава какво върши. Това беше нещо, което искаше да пробва, нещо, което никога досега не беше правила. Матиас се наведе към екрана. Като че ли беше престанал да мига.

— Да продължавам ли?

Той кимна.

— Първо си разкопчай ризата — поиска Джил.

— Защо?

— Защото искам да те гледам — отвърна тя и това беше почти цялата истина.

Имаше нужда да види дали той й се доверява, имаше нужда да го накара да направи нещо, което — беше съвсем сигурна — не е правил досега.

Матиас бавно разхлаби вратовръзката си. После се поколеба.

Джил наклони глава, зачака. Той приближи ръце към копчетата.

— Чакай. Първо си махни вратовръзката. И сакото.

Видя как си сваля вратовръзката през главата, махна и сакото. Поизправи се на стола.

— Доволна ли си?

— Още не — кимна му тя да продължава.

Той разкопча ризата, копче по копче. Тя видя гръдния му кош, покрит с тъмноруси косъмчета, зърната, плоския корем. Остави чашата, усети как слабините и бедрата й потрепват от очакване. Колко още щеше да й позволи да го командва?

— Свали си ризата и панталоните.

Сама чу колко прегракнал звучи гласът й.

Матиас си издърпа ризата от панталоните. Гърдите му се надигаха и спадаха.

— Свали я — повтори тя.

Той се подчини, без да продума. Седяха и се гледаха, всеки от своя екран.

— Твой ред е — прошепна той.

Джил смъкна блузата си, остави я да падне, докосна мургавия си корем, поигра с пръсти по меката кожа. Колкото и да я тормозеше личният й треньор, нямаше плочки.

— Какво е онова там? — Матиас посочи блестящия пиърсинг на пъпа й.

— Харесва ли ти?

Може би го намираше за вулгарно?

Но той кимна.

Джил никога не би го направила с друг. Беше израсла с интернет и социалните мрежи, знаеше колко бързо се разпространяват нещата там. Никъде не съществуваха нейни голи снимки. Много от любовниците и гаджетата й през годините бяха искали да я снимат или да я запишат с камера. Безброй тъй наречени професионални фотографи я бяха уверявали, че искат само да й направят снимки с вкус (всичките бяха вманиачени по секса дърти развратници), напористи мъже й бяха обещавали, че ще е само за лична употреба. Но тя никога не беше позирала, никога не се беше доверявала на никого. Питаше се дали Матиас съзнава, че буквално оставя кариерата си в ръцете му, като плъзга длани по тялото си пред екрана на компютъра. Но може би той също оставяше кариерата си в ръцете й? С каквито и тайни да работеше, едва ли началниците му щяха да се зарадват, че прави скайп-секс в офиса си. Доверието помежду им беше възбуждащо. А и той беше хубав, разбира се. Силен и жилав, воин, маскиран като бюрократ, мъж, не момче.

Джил обхвана с ръка едната чашка на сутиена си, погали я с длан, меки кръгови движения, преди с три пръста да съсредоточи движението върху зърното. Матиас не отместваше очи и за секунда, все едно запазваше информацията за последваща употреба. Тя отпусна едната презрамка, свали чашката, докосна изпъкналата гърда, меко и нежно, не бързаше за никъде. Матиас се наведе, следеше движенията й. Тя пак хвана зърното, стисна го внимателно между палеца и показалеца. Той седеше като омагьосан.

— Не може ли да си свалиш сутиена? — помоли я.

Тя се поколеба, но после скри ръце зад гърба си, разкопча го. Беше й отнело доста години да свикне с гърдите си. Знаеше, че мъжете харесват големи гърди, макар тя самата да не разбираше защо. Гърдите й бяха пораснали рано и това влияеше на момчетата около нея — мразеше да я зяпат, да се побутват, да я дразнят, да я наричат курва и уличница. Все още й се случваше да се почувства нечиста, долна. Но не и сега. Бавно показа първо едната си гърда, после другата. Пусна сутиена на пода, стоеше гола, оставяше го да я гледа.

— Толкова си красива! — каза той с дрезгав глас.

— Това възбужда ли те?

Той кимна.

— Да. Много.

— Облегни се назад. Пипай се през панталоните.

Той се подчини. Очевидно беше възбуден, седеше с разкрачени крака. Широкият гръден кош се надигаше тежко. Тя чу задавен стон и звукът я накара да настръхне от желание. Погледна крадешком към чатала му, видя обещаващата издутина, която той докосваше.

— Разкопчай ги — нареди му.

Матиас я погледна колебливо, предпазливостта се бореше с похотта. Едно беше да свали ризата си в офиса, съвсем друго да си смъкне панталоните. Тя чакаше. Той се подчини, първо си събу обувките, което й хареса — беше секси картинка гол мъж по чорапи; после смъкна панталоните и боксерките и пак седна, гол, твърд и възбуден. Тя гледаше члена му. Беше голям, леко накривен. Потта проблясваше по плоския мускулест корем. Зърната й се втвърдиха и тя усети как се навлажнява. Зачуди се дали вратата му е заключена.