— Най-после! — промълви Том.

Най-после — помисли си и тя и се остави на целувката.

Стояха в гардеробната и се целуваха. Чуваха глъчката от приема, понякога тихото шумолене на някой, който идваше или си отиваше, но тук, в тяхното малко ъгълче, бяха само те двамата. Той се отдръпна, докосна устните й, помилва я с очи.

— Здравей! — каза тихо.

— Здравей! — усмихна се тя, сърцето й биеше бясно.

Усещаше похотта в тялото си, щастието, че са се намерили и че може би, може би, между тях щеше да се получи. Усещаше се във въздуха — вкусът на новото. Той я беше представил на приятелите си. Целуваше я сякаш е най-желаната жена в света. Това би трябвало да означава нещо.

— Ще трябва да си оправя грима — въздъхна тя.

Усещаше устните си подути, а косата й вероятно вече не беше толкова елегантна, а по-скоро разрошена.

— Перфектна си — отвърна той и прокара пръст по челюстта й, по шията.

Тя настръхна.

— И все пак…

Том се огледа, пристъпи напред и вдигна тежка кадифена завеса, която тя не беше забелязала.

— Тук става ли? — предложи й.

Амбра надникна в помещението зад завесата, видя огромно огледало със златна рамка, горящи свещи, табуретка, облицована с кадифе.

Том влезе след нея, застана усмихнат отзад, докато тя се суетеше и търсеше пудра и червило в чантата си. Целуна я по врата и тя се облегна назад, приятно й беше да гледа отраженията им в огледалото.

— Много си секси! — Той я целуна по рамото. — Имаш хубави рамене. — Пак я целуна. — Секси шия. — Ръката му се плъзна по гърба й и напред, към гърдите.

Погледнаха се в очите. Въздухът в тясното помещение сякаш изчезна. Сякаш всичко в тях се зареди с електричество, завибрира.

Амбра едва дишаше. Облегна ръце на малката масичка под огледалото, срещна очите му в него.

— Том! — въздъхна тя.

С бързо движение той спусна завесата зад тях. Беше толкова тежка и дебела, че глухата глъчка от партито изчезна. Но все пак беше просто завеса, ако някой дойдеше… Ръката на Том се плъзна по задните й части, внимателно през тънкия плат. Амбра потръпна, стисна здраво малката масичка. Ръката му я милваше, тя протегна ръка назад, хвана неговата, придърпа я върху гърдите си. Вълна от похот обля бедрата й.

Очите му горяха в огледалото, бяха черни като въглени.

Пламъчето на свещта потрепваше. Той бавно вдигна роклята й над бедрата, нададе глух стон, като забеляза жартиерите — не бяха особено удобни. Тя видя как оглежда краката й и новото бельо и разбра, че цялото неудобство си е струвало. Том прокара пръст по ръба на чорапа и накрая пъхна ръка между бедрата й.

— Епилирала съм се — прошепна тя.

Всъщност усещането беше доста секси и когато той я помилва през бикините, й се стори по-чувствено отпреди.

— Заради мен?

Тя се подсмихна.

— Не за друг. И започнах да взимам противозачатъчни — добави.

Той пак я докосна. Беше невероятно възбуждащо да усеща триенето на твърдия дантелен плат.

Амбра изстена, никога не беше вярвала, че би се поддала на изкушението, би рискувала да я хванат така, при това на подобно събитие. Притисна се назад в нето, внимателно се отърка, усети възбудата му под дрехите.

— Боже, Амбра! — изпъшка той задавено.

Тя отговори, като се притисна още по-плътно в него.

Той разкопча панталона си, дръпна бикините й настрани и понечи да влезе в нея, спря се в началото, погали слабините й, меко, въпросително. Тя се разтрепери, стисна масичката здраво.

Той погали бузата й, тя завъртя глава, лапна средния му пръст, засмука го. Том изстена, стисна я за бедрото и проникна в нея. Плъзна се бавно навътре, изпълни я, тя запъшка.

— Добре ли е? — попита той.

О, да. Много повече от добре. Само кимна, надяваше се роклята й да не се скъса.

Той извади пръста си от устата й, плъзна ръка по гърдите й, по корема и между краката, като същевременно се движеше в нея с бавни дълбоки тласъци. Накара я да разтвори още повече крака, започна да я гали.

Беше толкова хубаво. В нея загоря огън, тя беше само тяло, само похот. Стискаше тоалетката, виждаше се в огледалото как се люшва всеки път, когато той се изтласкаше в нея, виждаше как очите й се премрежват, замъгляват, виждаше ръката му, пръстите му да се движат. Стисна масичката и свърши, под ръката му, под тялото му, разтърси се и се разтрепери, видя как той я гледа как свършва, видя го как се разгорещява още повече, като я гледа, като ги гледа в огледалото. Усети как го стиска, придърпва го към себе си.

Той хвана бедрата й с две ръце, сграбчи я здраво, облада я толкова силно, че тя трябваше да се подпре на стената с една ръка.

— Да — изстена тихо.

Боже, щеше да свърши още един път, беше толкова хубаво, той беше навсякъде по нея и тогава той свърши, в същия момент тя експлодира отново, той свърши дълбоко в нея, стисна я, остана вътре в нея, все още без да изпуска от очи лицето й в огледалото.

Останаха така, задъхани, загледани един в друг. Тя не можеше да повярва, че е истина, че се беше случило.

Том я погали по рамото, целуна я по врата. Тя настръхна.

Той взе от масичката салфетка и й я подаде.

— Ако искаш да се избършеш.

Една примитивна част от нея не го искаше, искаше да запази мириса му, но докато той дискретно гледаше настрани, тя се избърса набързо и после си оправи бельото и роклята.

— Хубаво парти — подхвърли хем смутено, хем развеселено.

Никога не беше правила нищо подобно, не бе преживявала нищо подобно.

— Едно от най-хубавите, на които съм ходил — усмихна се той и дръпна завесата, когато тя кимна, че е готова.

Лъхна ги значително по-хладен въздух.

— Ама чакай, забравих да си оправя устните — засмя се тя.

Той се вгледа в устата й.

— На мен ми изглеждат перфектни. Все едно някой хубаво ги е нацелувал. — Наведе се и пак я целуна. — Ще те чакам тук.

Но Амбра поклати глава:

— Не може ли направо да се видим в залата? Искам още шампанско.

— Не се бави — заръча той.

Амбра остана в нишата зад завесата. Гледаше се в огледалото, усмихваше се на жената, която отвръщаше на погледа й, секси, вълнуваща, влюбена жена. Да, беше влюбена в Том. Оправи си грима. Нагласи си къдриците, сутиена и едната обувка. След като остана доволна от вида си и се увери няколко пъти, че всички дрехи са както трябва, се върна в залата.

Забеляза широкия гръб на Том, пак усети вълнението в гърдите си. Том стоеше с Дейвид и имаха вид, че разговарят за нещо важно. Но бяха някак напрегнати, жестовете — резки. Дейвид я забеляза. Тя се усмихна, но неговият поглед беше тревожен и той се извърна, поклати глава. Том вдигна очи, изглеждаше неспокоен. Дали някой ги беше чул иззад завесата? Дали Дейвид беше възмутен? Но не, беше нещо друго, тя го усети инстинктивно. И изведнъж косъмчетата на ръцете й настръхнаха. Колкото повече приближаваше, толкова повече я обхващаше чувството, че нещо не е както трябва. Том я гледаше сериозно. Всякаква радост, похот, безгрижност бяха изчезнали. Тревогата запълзя по гръбнака й. Каквото и да ставаше, нямаше да й хареса.

Дейвид потърка брадичката си. Амбра погледна Том въпросително. Какво ставаше?

— Амбра, много съжалявам — започна той и лицето му изглеждаше измъчено, все едно е направил нещо, от което се срамува. Или за което съжалява.

Сърцето й се сви от притеснение.

— Какво е станало? — попита.

Том отвори уста, затвори я. Пак я отвори.

— Амбра…

И тогава тя забеляза руса глава точно зад него. Ледени тръпки пробягаха по гърба й.

Не можеше да е истина!

Амбра осъзна колко се е заблудила. Беше станала самоуверена. Беше започнала да вярва, че е някоя, че има право на повече от онова, което вече имаше. В един кратък фантастичен миг беше достатъчно самонадеяна да вярва, че би могла да означава нещо за някого, че ще може да бъде съвсем нормален човек. Да бъде нечий първи избор, да бъде избрана. Колко глупаво от нейна страна! И ето че дойде моментът.

За наказанието.

Том отстъпи встрани.

Русата глава се завъртя и Амбра погледна право в сините очи на Елинор.

— Здравей, Амбра! — каза тя.

Разтегна устни в нещо, което трябваше да мине за усмивка, но в очите й имаше агресивност, острота, която Амбра не беше забелязвала преди. Говореше леко завалено и сините очи бяха замъглени. Но беше красива в бледожълтата си вечерна рокля, всъщност истинска красавица. До мъжествения широкоплещест Том изглеждаше като ангел, светъл и нежен.

— И ти ли си тук? Том нищо не ми каза. — И Елинор се облегна на ръката на Том, сякаш имаше права над него.

Амбра не можеше да не забележи, че Том не се отдръпна.

— Какво правиш тук? — попита тя, макар част от нея вече да знаеше отговора.

Елинор се засмя:

— Поканена съм, разбира се. Том ме попита дали искам да дойда с него. — Тя стисна ръката му. — И ето ме тук.

Погледна предизвикателно Амбра право в очите и нанесе последния удар:

— Напуснах Нилас.

49

Амбра гледаше Том потресена. Лицето му се беше изкривило болезнено. Но позволяваше на Елинор да се впива в ръката му и не обелваше и дума. Амбра се мъчеше да измисли нещо шеговито. Ситуацията беше абсурдна.

Елинор се притисна към Том, с гърди към бицепса му, както правят жените от векове. Амбра не знаеше накъде да гледа. Към измъченото лице на Том или към привлекателното тяло на Елинор, която имаше особен блясък в очите, едва ли не маниакален. Дали беше пияна? И защо изобщо беше тук?

— А ти защо си тук? По служба ли? Ще пишеш за всички пленителни гости? Какво съвпадение! — бърбореше Елинор.

— Така си е. Дори не знаех, че си в Стокхолм — каза Амбра напрегнато, не можеше да погледне Том.

Елинор залитна леко и Том протегна ръка, хвана я покровителствено. Това беше жест, който причини на Амбра физическа болка, все едно някой заби юмрук в сърцето й.