Тя се разтрепери отново под ръката му. Може би трябваше да се върнат в леглото или поне да се качат на дивана, но той не можеше да помръдне. Все пак скоро щеше да навърши трийсет и седем, не беше тийнейджър. Затова само смъкна останалите завивки на пода.

Амбра легна на гърдите му. Лежа така, докато дишането й не се успокои. Докосна зърното му.

— Къде е Фрея, докато ти си тук? — попита го сънено.

— При Елинор — отвърна той, без да помисли.

Съжали в същия момент, когато думите излязоха от устата му. Усети как тя леко се скова.

— Окей.

Мамка му, мамка му, мамка му!

— Амбра, слушай…

— Не, не, няма нищо.

— Извинявай, беше грубо от моя страна.

— Наистина няма значение.

Той я докосна, поглади с палец ръката й, искаше му се да не беше казвал нищо. Никога не беше вярвал, че един мъж може да има чувства към две жени едновременно. Но това, което изпитваше към Амбра, не беше просто похот, а нещо далеч по-сериозно. Погали я по рамото.

— Искаш ли да дойдеш с мен на парти? — попита тихо.

— Парти ли? — учуди се тя, все така отпуснала глава на гърдите му, все едно думата й беше непозната.

Той я хвана за ръка, обърна я, целуна дланта.

— Ще се радвам, ако дойдеш — промърмори с устни върху топлата кожа. — Приятелят ми, за когото ти разправях, Дейвид Хамар, ме накара да обещая да отида. И помоли да доведа някого. Искаш ли да ме придружиш?

Амбра седна и го изгледа изпитателно:

— Искаш да ме заведеш на парти? Където ще бъдат приятелите ти?

— Сгреших ли, като те поканих?

Тя сбърчи чело.

— Просто не го очаквах.

— Най-обикновено тържество, нищо особено. Ще те разбера, ако не искаш.

Тя обаче кимна:

— Напротив, искам. Благодаря ти, ще дойда с удоволствие.

Том се почувства странно щастлив. Изведнъж вече нямаше нищо против да отиде на приема.

— Запиши си го в графика тогава — каза той с широка усмивка, усмивка, в която се отразяваха Амбра и оргазмите, и надеждите за бъдещето.

Изтегна се сред завивките и възглавниците, придърпа я към себе си.

— Сигурна ли си?

— Напълно.

Тя пак пусна любимото си предаване, сви се до него. Той сложи купата с бонбоните пред нея, отпусна брадичка на главата й и единия си крак върху нейните, прегърна я. Сънено се загледа отново в странното предаване. Клепачите му натежаваха все повече, докато слушаше злобничките коментари на Амбра и дъвченето на сладкишите. Някъде сред евтините картини, разтиканите задлъжнели участници и шумолящите опаковки на шоколадите Том си помисли, че не се е чувствал по-удовлетворен от дълго време насам. Може би в целия си живот.

43

Амбра гледаше без ентусиазъм редиците закачалки. От осветлението в магазина я заболя глава. Или пък от тежкия мирис на парфюм. Или пък от факта, че тъкмо беше приключила дежурството си и беше изтощена. След дежурство винаги беше като пребита, дори в нормалните дни. Искаше й се да се беше престрашила да отложи срещата с Джил, но не можа.

И сега беше тук.

— Но какво иска да каже той? Какво мислиш, че означава това? — попита тя Джил.

Точно това мразеше. Когато не разбираше какво означават чуждите действия. Когато започнеше да гадае какво се крие зад думите, поведението и жестовете.

Тя харесваше Том, а и сексът беше невероятен. Но сексът си оставаше просто секс. Беше твърде лесно да разчете собствените си чувства и надежди в една усмивка, в страстна целувка, в любовен уикенд. Защото уикендът беше точно такъв — любиха се пак и пак и сега тя изпитваше безброй емоции. Какво обаче изпитваше той? Какво щеше да стане сега? И какво означаваше поканата му да го придружи на онова парти?

— Според мен означава, че иска да идеш с него на купона — отвърна Джил сухо.

Тя извади една закачалка с рокля, петата или шестата, или може би десетата, на Амбра вече не й пукаше. Искаше да мисли само за Том и за секс.

— Ами тази? — предложи Джил.

Амбра погледна роклята. Дантела и гол гръб. Направи гримаса.

— Мразя дантели.

— Тогава може би нещо по-облечено.

Беше задушно и в магазина — как му беше името — имаше твърде много хора. Накъдето й да се обърнеше, виждаше момичета от висшата класа с еднакви прически, дрехи и държание.

Тя не искаше това, чувстваше го с всяка непочистена пора и не епилирана повърхност на тялото си.

Погледна с копнеж към изхода, но Джил поклати глава предупредително:

— Да не си посмяла да се измъкваш.

— Не може ли поне да побързаме малко?

Дори и когато беше свободна, Амбра никак не си падаше по шопинга, особено пък в бутици. А купуването на дрехи в компанията на Джил беше непоносимо. Все едно да се разхождаш с някой, който само иска да те обижда.

— Ще стане по-бързо, ако благоволиш да избереш нещо.

Джил й показа лъскава рокля, която беше цялата в панделки и пайети. Амбра я изгледа с отвращение.

— Това пера ли са?

Поклати глава. Само не пера. С пресилено изтерзан поглед Джил върна закачалката на място.

— Да го отложим за някой друг ден, госпожице журналист?

Само че тя щеше да ходи на парти с Том (о, настръхваше само като си кажеше наум името му), тъй че все нещо трябваше да купи. А и беше обещала на Джил да идат на шопинг, затова най-добре да се опита да убие с един куршум два заека.

— Не, не, ще събера сили — отвърна Амбра и се помъчи да изглежда енергична, докато част от нея, доста голяма част, си представяше как се хвърля през витрината.

Как издържаха хората? Всички тук имаха вид, като че ли току-що са слезли от модния подиум. Макар че Джил беше най-голямата звезда, Амбра забеляза и други знаменитости. Репортерът у нея искаше да ги интервюира, да измъкне тайните им, а не да пробва дрехи, с които и без това нямаше да изглежда по-добре.

Джил не обръщаше внимание на погледите, които привличаше. Извади други две рокли — една червена и една жълта. Амбра поклати глава.

— Ти си безнадежден случай — въздъхна Джил.

Започваше да се вкисва.

— Уморена съм — оправда се Амбра.

Последните дни почти не беше спала, само правеше изобретателен секс с Том и работеше като луда. Ставаше рано за работа и той се будеше с нея. Купуваше неща за закуска, докато тя се къпеше, правеше й сандвичи и кафе. Целуваше я, изпращаше я до работа. Ухаеше приятно, когато се сбогуваха. Държеше се неустоимо.

— Сексът е невероятен — каза, докато Джил продължаваше да се разхожда между закачалките.

Вадеше, разглеждаше, връщаше. Отново и отново.

Амбра вървеше след нея. Имаше нужда да поприказва с някого. Снижи глас:

— Беше неописуемо. Никога не съм свършвала толкова пъти и оргазмите… Различни от всичко досега. — Последва Джил. — Имала ли си някога такъв оргазъм? Като най-хубавото преживяване в живота ти, каквато не си вярвала, че съществува?

— Най-вече самостоятелно — отвърна Джил разсеяно, взе една рокля на точки и с волани по ръба и я огледа критично.

— Свърших няколко пъти — продължи Амбра.

Обикновено беше доволна и на един път. Дори на половин.

— Уф, не искам да слушам! — прекъсна я Джил и й подаде роклята.

— Ама ти непрекъснато дърдориш такива работи, нямаш капка свян.

— Когато става дума за мен, да. Задръж си множествените оргазми за себе си.

Амбра се озърна, увери се, че никой не подслушва.

— Можеш ли да свършиш само от секса?

— Имаш предвид вътре-вън? Не.

— Обичайно ли е? Да свършиш, без да си помагаш с ръце, как мислиш?

— Защо говорим за това?

— Защото се наложи да му покажа, той май мислеше, че може.

— Сигурно бившата му го е заблудила. Някои правят така. Развалят работата за всички останали.

— Да не казваш, че се е преструвала?

Трябваше да признае, че мисълта за Елинор, симулираща оргазми, я ободри значително.

— Правила съм го хиляди пъти. Кой ти има време да ги чака да се натуткат? Но той още ли е с нея? Амбра, ако е така, не можеш да се надяваш между вас да излезе нещо.

— Ама той изглежда заинтересован. И не се надявам на нищо — излъга тя.

Джил я изгледа скептично, но смени темата:

— Какво мислиш за тази? Щеше да е по-добре, ако имаше бюст, но може и да ти стане.

И размаха нещо пред лицето й. Амбра понечи по рефлекс да поклати глава срещу женствената синя рокля — изглеждаше скъпа и леко курвенска, изобщо не й беше в стила, — но Джил я прекъсна с глух глас:

— И преди да си отказала — ако не я пробваш, ще те запиша, ще кача клипа в инстаграм, ще обявя, че това е сестра ми и ще тагна всички от „Афтонбладет“.

Амбра издърпа роклята от ръцете й.

— И след това отиваме за обувки.

Амбра изстена.

Джил тръгна с нея към пробната.

— И бижута. И наметка. Видях една на „Диор“, която ще ти отива. Ако няколко дни не ядеш.

— Отказвам да купувам наметки. И отказвам да гладувам. Наметките трябва да са широки.

— Отказвай колкото си щеш. Само че не можеш да идеш с кожено яке или онова грозно зимно палто на вечерно парти. Дори бедните не искат такива дрехи. Ще ти купим наметка. — Джил наклони глава, както правеше, когато се готвеше да манипулира някого, за да му наложи волята си. — Позволи ми да го направя за теб, забравих рождения ти ден, срам ме е, нека да ти се реванширам.

— Предпочитам да се срамуваш — отвърна Амбра, която още й се сърдеше.

Но знаеше, че е загубила. Нямаше сили да се бори с Джил, не и когато беше в такова настроение. Освен това мислите й бяха заети с Том Лексингтън.

Том, Том, Том.

Нямаше какво да се заблуждава, беше си загубила ума по него, мислеше си, докато влизаше в пробната. Съблече се и внимателно намъкна синята рокля.

— И бельо. Трябва да купим бельо. Още ли си вътре? — Джил се провикна иззад вратата на пробната.