— Студено ли ти е? — промълви той, поглади настръхналата й кожа с върха на показалеца си, видя как изтръпва.

— Малко — отвърна тя и той го прие като повод да я обвие в прегръдката си, да я притисне цялата към голата си кожа.

Заля го вълна от загриженост, инстинкт да я защитава и нещо друго, което не можеше да определи. Той поглади с нос врата й, прегърна я още по-силно и после, просто защото можеше, се изправи, като я държеше в обятията си. Беше силен и колкото и да е смешно, искаше да й го демонстрира. Не беше съзнавал, че е такъв, обикновено не се фукаше пред жените.

— Би трябвало да протестирам — рече тя, но вместо това го прегърна през врата и подуши гърдите му.

— Защо? — промълви той в косата й.

— Защото е клише. Освен това до дивана има към половин метър.

— Там ли искаш? На дивана?

— Да, ако обичаш.

Том измина няколкото крачки до хола и седна на дивана, като още я държеше в прегръдките си. Беше толкова мека, че той не можеше да мисли трезво. Притисна задника й към слабините си, размърда се, изстена.

— Да не се търкаш в мен? — засмя се Амбра.

— Да — призна той.

Тя се раздвижи в ръцете му и Том рязко си пое дъх.

— Дали вместо това да не правим секс? — попита тя.

— С удоволствие — отговори й насечено.

Поколеба се леко, не искаше тя да си помисли, че е планирал това, но…

— Купил съм презервативи — призна.

Тя се изсмя:

— Аз също. За всеки случай.

Облиза шията му, захапа ухото му. Том не помнеше кога е искал нещо толкова силно, колкото сега искаше да нрави секс с Амбра Винтер в шарения й малък апартамент. Беше готов да й свали и луната, стига тя да пожелаеше.

Спалнята й беше също толкова малка и шарена, колкото и останалата част от жилището, зеленото легло беше широко точно колкото за двама им. Той се пъхна при нея под завивките, които тя вдигна. Леглото се огъна притеснително и при всяко движение изскърцваше силно, но, изглежда, щеше да ги издържи.

— Антика е — обясни Амбра.

Той кимна, вниманието му в момента не беше съсредоточено върху антикварните стоки. Дискретно си сложи презерватива, легна на една страна и се приближи, докато застанаха лице в лице, гърди срещу гърди, нос срещу нос. Целуна я жадно, вдигна крака й върху бедрото си, разтвори я, погали крехката кожа, нагласи се и най-сетне се плъзна в нея. Беше по-хубаво от всичките му фантазии. Изстена, когато влажната топлина го обгърна, лежеше съвсем спокойно, само я чувстваше, наслаждаваше се на усещането да я държи в обятията си, да бъде вътре в нея, да бъде толкова близо.

Тя се прилепи до него, придърпа го към себе си, здраво го стисна с крак.

Той внимателно излезе от нея, влезе пак, и пак, любеше я колкото можеше по-бавно, колкото можеше по-интимно, преди лудостта пак да го обхване. Беше твърде зажаднял, за да продължи дълго така, чувството беше твърде сурово, твърде силно, затова я прегърна здраво, хвана с ръка тила й, с другата — дупето й, прилепна плътно към нея, дишаше тежко върху кожата й. Беше почти непоносимо хубаво и той свърши, грубо и на тласъци, дълбоко в горещото й тяло. Загуби се и изчезна.

— Том? — Мека ръка на бузата му малко по-късно.

Той примигна, все още зашеметен.

— Извинявай! Тежа ли ти?

Надигна се, но Амбра го последва, усука се около него. Той целуна нежното й рамо, чу как леглото изскърцва. Тя се отпусна с буза на гърдите му, покри тялото му със своето и Том усети присъствието й с цялото си същество. Тук, в малкия апартамент с ресни, лампички и жизнерадостни цветове, се чувстваше повече у дома си, отколкото където и да било другаде. Погали благоуханната й коса. Заигра се с една къдрица. Тя целуна гърдите му, прокара пръст по косъмчетата.

— Искаш ли да хапнем? Вече огладнях.

— О, да. Имаш ли нещо тук?

— Нищо.

— Какво ти се яде?

— Сладкиши.

Той я целуна по носа и се надигна.

— Значи ще купя сладкиши. И после искам да погледам онзи сериал, за който ми разказа.

Том се облече, слезе до магазина на ъгъла, купи сладкиши — прясно изпечени канелени кифлички, шоколад и сладолед. Когато се върна, Амбра беше запалила свещи и беше донесла завивките и възглавниците от леглото в хола. Отпуснаха се на малкото канапе. Амбра пусна „Капанът на лукса“.

— Харесва ли ти? — попита Том след минути смаяно мълчание.

Нищо не схващаше.

Тя пъхна едно шоколадово сърце и няколко пралина в устата си.

— Много.

— Ама… защо?

— Нямаш ли нещо, което просто да харесваш? — попита тя и се протегна към поредния сладкиш.

Том я гледаше. Теб. Харесвам теб.

— Не гледам много телевизия.

— Заради всичките си секретни мисии и спасителни операции?

— Точно.

Той продължи да гледа странното предаване, от време на време милваше благоуханната й кожа.

— Винаги ли си бил с брада? — попита тя с пълна уста.

— Не съм се родил с брада.

— Гъделичка ме.

Том прокара брадата си по лицето й и тя изписка.

— Стига, имам страхотен гъдел.

Той игриво я хвана за китките.

— Не харесваш ли брадата ми? — попита и бавно се надвеси над нея.

— Да не си посмял! — изрева Амбра, затова, естествено, той плъзна брада по цялото й тяло, докато тя не се разтърси от смях.

Накрая се гънеше и извиваше толкова силно, че и двамата се хлъзнаха от малкото канапе направо на пода. Той тупна тежко, издърпа я върху себе си. Тя го яхна и той остана да лежи така, напълно доволен да се намира между бедрата й, в идеална позиция под гърдите й. Тя изгаси телевизора с дистанционното, прокара длан по гърдите му, докосна белезите по тялото му, наведе се и ги целуна. Той я хвана за дупето и когато тя се отърка в него, я стисна през кръста и я събори по гръб, готов да напада, обсажда и завладява.

— Пещерняк — каза тя, но очите й горяха, затова той леко я стисна за китките, вдигна ръцете й над главата и бавно се зае да изследва тялото й с уста.

Тя се кикотеше, докато я целуваше под окото, извиваше се, докато подухваше към шията й, но дишаше все по-тежко и по-тежко. Той внимателно прокара жадни устни по твърдото й зърно, нагоре-надолу, после и по другото. Амбра размърда бедра.

— Том! — изпъшка умолително.

— Шшш. Трябва да се съсредоточа. Лежи мирно.

Той стигна до малък белег, погали го с устни възможно най-меко. Дали беше някакво невинно, отдавна забравено нараняване? Или някой й беше причинил болка нарочно? Беше водила твърде тежък живот. Ако някой някога отново й посегнеше, той щеше да го намери и да го разчлени, парче по парче, с най-голямо удоволствие.

Когато пусна ръцете й, тя се обърна по корем. Той я изучаваше с длан по меките задни части, плъзна я напред-назад.

— Харесвам дупето ти.

— Радвам се да го чуя — отвърна тя и му се усмихна подканящо през рамо.

Колкото и да е странно, пак беше корав, затова не се помая дали да приеме поканата. Взе нов презерватив, разтвори бедрата й, облегна се на лакти, проникна изотзад и отново я облада, върху кривия под.

— Продължавай — изпъшка тя, като притискаше гърба си към него.

Не беше очаквал да може да свърши отново толкова скоро, но в тази поза влизаше по-навътре и по-дълбоко в нея. Изтласкваше се навътре, отначало внимателно. Но тя стенеше и охкаше „Боже, страхотно е!“ и той загуби контрол, започна да тласка по-грубо, изгуби се в горещата теснина, плъзна ръце по гръбнака й, продължи надолу и когато тя притисна задник още по-силно към него, прилепи се до него, той просто се изпомпа навътре в нея, изчука я грубо, на пода. Тя пъшкаше и се движеше под него и той свърши отново. В апартамента отекна вик, може би негов. Излезе от нея, целуна я между плешките. Беше цялата изпотена, сърцето му биеше върху гърба й.

Просна се до нея, издиша и я погледна:

— Ти не свърши.

— Свърших преди малко.

— Но сега не?

Тя поклати глава.

— Защо?

— Не свършвам само от…

Тя прехапа устни.

— Само от?

— Трябва да използвам ръце.

Той легна на една страна, заинтригуван от темата, мислеше си, че жените свършват при самия акт. Или не? Сега вече не беше толкова сигурен.

— Но пак беше хубаво.

— А не искаш ли да свършиш?

Той самият не искаше да пропуска оргазма. И го беше получил два пъти.

— Няма нужда — отвърна тя. — Преди беше страхотно. Когато ти…

Тя млъкна, изглеждаше смутена. Но Том не искаше да остави нещата така. Искаше да знае какво харесва Амбра. И после да й го даде. Искаше да я види пак как свършва.

— Когато те близах? — попита той и хвана едното й зърно, подръпна го.

Тя изстена и кимна.

— И другото.

— Не можеш ли да ми покажеш как ти харесва?

Тя изглеждаше притеснена, затова той се наведе към нея, целуна подутата й уста, погали я по рамото, надолу към бедрото, между краката, разтвори ги. Насочи устата си натам.

— Не — промълви тя. — Първо с пръсти.

— Покажи ми как — нареди той.

Тя лежеше напълно неподвижно. След това плъзна ръце надолу. Разтвори се с пръсти, погали се в много по-широки кръгове, отколкото беше възнамерявал той, леко поглади кожата си, надигна се. Том разтвори краката й, докато тя не остана напълно разголена пред него, погали я внимателно.

— По-силно — поиска тя. — И не забравяй наоколо.

Той се усмихна, харесваше му, когато тя даваше нареждания, изискваше наслада. Затова я помилва както му беше показала, следваше инструкциите й, чуваше въздишките й.

— Том, свършвам — изстена тя и той пъхна един, после два пръста в нея, като продължаваше да я гали с другата ръка.

Тя се разтресе и свърши върху ръката му, в обятията му, сви се и се разтърси, после сгъна колене.

— Боже!..

Том отпусна ръка върху бедрото й, странно доволен от себе си. Харесваше му да я докарва до оргазъм. Чудеше се колко още ще може да й даде. Наистина ли жените можеха да свършват безброй пъти един след друг, или беше мит? Трябваше да провери.