Тя сякаш се колебаеше.

— Искаш ли да се качиш? — попита накрая.

Тонът й беше леко неохотен.

— Много искам да видя къде живееш — отвърна той възможно най-безгрижно.

Амбра набързо въведе кода и отвори тежката порта. Тръгна пред него по широките стълби, бяха доста изтъркани, определено личеше, че са четиристотингодишни. Изкачваха се все по-високо и по-високо. Накрая тя спря пред една врата, която изглеждаше като излязла от друга епоха, тъмна и тежка. „Винтер“ — прочете той на отвора за писмата. Тя отключи и го покани.

— Не е кой знае колко голям — каза тя извинително и си окачи палтото на алена закачалка.

Наистина беше съвсем малък. Миниатюрно антренце, кухня, която едва-едва побираше маса с три стола и табуретка, малък хол с малък диван, голям телевизор с плосък екран и рафтове с книги.

— Подовете са толкова криви, че ако сложа топче в единия край, се плъзва до другия. Но са оригинални и има нещо специално в многовековните дъски.

— Вярно е — съгласи се Том, макар че никога досега не беше размишлявал за старинни подове.

Двата прозореца в хола бяха с различна големина и еркерите сигурно бяха към половин метър дълбоки. Апартаментът беше уютен, не изискан, не модерен, просто приветлив. Шарен и спретнат, не точно това беше очаквал от нея.

Амбра подръпна ръкавите на пуловера, както й беше навик. Дали беше притеснена? Или просто уморена?

— Искаш ли нещо за пиене? — предложи тя и отиде в кухнята.

Том я последва. Кухнята беше също толкова приятно шарена като антрето и хола. Евтин бял хладилник, полици с разноцветни чаши, кани, различни купи и един златист тостер. Елегантен абажур във всички цветове на дъгата.

— Много ти е хубаво — похвали я той, докато Амбра отваряше хладилника.

— Благодаря.

Но сбърчи чело.

— Май мога да ти предложа само вода — добави смутено.

— С удоволствие.

Тя свали две светлосини чаши от полицата, извини се смутено, когато се сблъска с него. Кухнята беше миниатюрна и Том й пречеше, където и да застанеше.

— Добре ли се чувстваш тук? — попита той.

Тя пъхна пръст под течащата вода.

— Като малка толкова пъти се местих — каза, докато наливаше водата. — Рядко имах собствена спалня, никъде не се задържах дълго, никъде не се чувствах у дома. Когато получих първото си назначение, взех огромен заем от банката и си купих този апартамент. По-голямата част от заплатата ми още отива за изплащането му, но беше добра сделка, сега щеше да е много по-скъп, а и това е моята крепост.

— Символ на самостоятелността ти.

— Именно.

Подаде му чашата и погледите им се срещнаха. Той отпи, остави чашата и в същия момент тя направи неочаквано движение. Беше толкова тясно, че нямаше как да избегнат сблъсъка. Протегнатата му ръка докосна тялото й и той целият настръхна. Въздухът между тях сякаш изчезна. Тя не помръдваше.

— Том…

Големи очи. Уязвим поглед.

Той я хвана, придърпа я към себе си. Тя продължаваше да го гледа напрегнато и после устните им се срещнаха, той я целуваше точно както беше мечтал през последните часове, дни. Истинска целувка.

Ах, вкусът й беше фантастичен, когато устните й се отвориха за него! Езикът й срещна неговия, нетърпелив, дързък. Ръцете й се плъзнаха по гърдите му, продължиха към врата и тя жадно отговори на целувката. Тялото на Том се възбуди, стана грубо, топло и примитивно. Той я придърпа към себе си, докато се опряха в стената. Тенджери и други кухненски прибори издрънчаха, но той само я стисна по-силно, не можеше да я пусне, нищо друго не го интересуваше. Амбра нетърпеливо дръпна блузата му и после ръцете й бяха под дрехите му, върху голата му кожа, той усещаше пръсти и нокти и в мозъка му сякаш стана късо съединение. Хвана дебелия й пуловер, смъкна го от нея, хвърли го на пода. Отдолу имаше още един, нетърпеливо свали и него. Още една тънка блуза отдолу. И още една.

— Боже, колко дрехи си облякла?

— Тази е последната — отвърна тя през смях, свали и нея и остана само по семпъл черен сутиен и джинси.

— Толкова си хубава! — промълви Том, поглъщаше я с поглед.

Тя вдигна очи към тавана, но той хвана лицето й с две ръце. Струваше му се важно Амбра да знае, че говори сериозно, че не е празен комплимент, че не е мъж, който приказва просто така.

— Да, хубава си — повтори и прокара устни по брадичката й.

Тя потръпна и той я целуна по шията, дълго, докато не почувства резките вдишвания и пулса под топлата кожа, после я целуна по ключицата, прокара ръка по нежната като коприна кожа, навсякъде, докъдето стигаше, чу я как изстена. Докосна я с устни през сутиена и чу нейното „О, боже!“. Усети как малкото зърно се втвърдява, усети вълна от желание в собственото си тяло. Това между тях беше като някаква еротична лудост, във всеки случай той вече беше като подивял. Единственото, за което можеше да мисли, беше да я задоволи. Все едно беше получил мисия, цел, операция. Пръстите на Амбра отново се плъзнаха около врата му и той обичаше, когато тя правеше така, стискаше го, искаше го. Хвана я през кръста и я притисна силно към себе си, към твърдата си възбуда. Тя изстена. С треперещи пръсти разкопча джинсите й, пъхна ръка вътре, стисна я през бикините.

— О, Том! — изпъшка тя приглушено.

Ръката му остана там, между бедрата й, под меката топлина и приканваща мокрота. Тя се притискаше към него и той хвърли едно око към масата. Беше малка, но изглеждаше стабилна, щеше да свърши работа. Вдигна я отгоре. Очите й проблеснаха. Без да продума, той се зае да й сваля джинсите. Тя му помогна, като опря ръце на раменете му, надигна се и той ги смъкна.

По дяволите, бива си я! Черното бельо върху бялата кожа, фините черти, дългите извивки. Изглеждаше като кръстоска между фея и могъща супергероиня. Хвана презрамката, дръпна сутиена, искаше да я види гола, веднага.

— Том, почакай! — спря го тя с длан на гърдите му.

Гръдният й кош се надигаше, жадно се взираше в него.

— Свали си блузата — нареди му след дълго мълчание.

Той вдигна ръце, съблече се и остана с голи гърди пред нея, чуваше собственото си сърце да тупти под ребрата, усещаше как мускулите му се напрягат. Тя харесваше гледката, усмихваше се.

— Свали го — кимна той към сутиена.

Амбра скри ръце зад гърба си и го разкопча. Имаше перфектни гърди. Той хвана едната, целуна устата й грубо, бутна я назад, докато тя се облегна с лакти на масата. Той влезе между краката й, целуваше шията й, гърдите, корема, вдишваше уханието й. Дръпна бикините й нагоре и те се притиснаха към нея. Тя изстена и той се наведе и я целуна през плата, докосна я със зъби, притисна плата с пръсти, после ги плъзна в нея, внимателно увеличи натиска, пъхна ги по-навътре.

— Хубаво е — промълви Амбра.

С решително движение Том й смъкна бикините, остави ги да се спуснат по кожата й, по краката, ходилата, после ги хвърли настрани. Краката й висяха от ръба на масата. Той ги разтвори с ръце, милваше я нежно, погали с длан корема й, поглади почти блестящата светла кожа. Боже, колко е хубава! Гола. Готова. Негова.

— Няма нужда да го правиш — възрази тя безсилно.

Но Том отдавна не беше изпитвал такава нужда да направи нещо. Наведе се, протегна език и го прокара по чувствителното разтреперано тяло. Тя изстена и той реши да не бърза, погали я предпазливо с пръст, проучваше какво й харесва, слушаше звуците й, изпробваше, нагаждаше се към вкуса й, мириса й.

— Не искаш ли да отидем в спалнята? — изстена тя, не особено убедено, от другия край на масата.

Но той не искаше нищо друго, освен това, което правеше в момента. Разпери длан върху мекия й корем и я притисна надолу към масата, разтвори краката й и започна да я ближе. Тя остана напълно неподвижна, издиша тежко. Той си играеше с един пръст, прокара го внимателно покрай нежния отвор, последва го с език, притисна се към нея. Усети как тя се разтреперва и се усмихна на потвърждението, което тялото й даваше. После бавно облиза вътрешната страна на бедрото й, кожата беше крехка като пресен сняг, тя отново го възнагради с потреперване.

— Да продължавам ли? — прошепна той, разтвори я с пръсти, изпъна език и прокара върха му по най-чувствителните й места, вкусваше я, проверяваше кое я кара да трепери, пулсът й да се учести, неговият също.

— Да. О, да.

Той плъзгаше пръст надолу, от една трепкаща точка към друга. Скрити, тайни, прекрасни места. Харесваше му да вижда насладата й. Разтвори бедрата й с длани още повече, пое нежната мокрота, влажните черни къдрици. Тя беше изтъкана от контрасти — мека и твърда, светла и тъмна, дръзка и плаха. Харесваше му да я държи така, изцяло в своя власт. Пак се наведе, облиза я, методично, притисна с два пръста, направи кръг, използва всичките си умения, интуиция и цялата сурова страст, която се беше събрала в него, която плуваше в кръвта му, усети как тя се подува, става гореща и по-тясна, когато внимателно пъхна пръст в нея, усети всичките прекрасни малки мускулчета да се свиват около пръста му, бедрата й се напрегнаха. Беше като пиянство, тази грациозна, женствена, силна жена, под езика му, пръстите му, движенията му. Той затвори очи, засили другите сетива, спазваше нейния такт, притискаше и ближеше и усещаше как тя приближава кулминацията, как ноктите й се впиват в косата му, единият й крак се подпря на масата. Той я стисна за задника с една ръка, използваше другата да масажира кожата й, да се движи върху нея и после го почувства, оргазъм, който се надигна под езика му и пръстите му като гореща подземна експлозия. Тя се разтърси и разтрепери и той продължи, докато отмина, усещаше вкуса и мириса й в носа си, устата, искаше да го задържи, да се упоява от него, докато може.

Амбра лежеше на масата, отпуснала ръце, извила леко глава, сгънала единия крак. Той целуна корема й и тя потръпна.

— Чакай малко. — Гласът й беше дрезгав и натежал. Светлата кожа беше настръхнала.