Той я стисна, взря се право в очите й, докато бавно изследваше най-интимните й части. Тя не се епилираше, не се беше бръснала от цяла вечност, там долу беше като през 1981, но нямаше значение, чувстваше, че Том не е мъж, който обръща внимание на такива неща. Той я милваше, целуваше я, докато тя с пъшкане се притискаше към ръката му, устата му, езика.

— Амбра — мълвеше той. Отново и отново.

Дръпна колана му, искаше го толкова много. Той я пусна, отдръпна се, остави я.

Боже, какво правеше той? Амбра го изгледа предупредително. Дори не си помисляй да се откажеш!

Том се засмя, не весел смях, по-скоро нервен.

— Пиеш ли противозачатъчни?

Тя поклати глава. Отдавна не беше водила активен полов живот, ако още му викаха така. Но да не би той да нямаше…

— Нямам презервативи — заяви Том задавено.

Амбра се надигна на лакти.

— Никакви? — попита, не можеше да определи дали не я занася. — Имаш всичко в тази къща. На практика можем да преживеем и апокалипсиса.

Той кимна.

— Определено. Но няма презервативи. За съжаление.

Тя се отпусна на дюшека. Това беше. Не смееше да поема рискове. Никога не би позволила да забременее по грешка, светът не се нуждаеше от още нежелани деца с объркани родители.

Том се наведе над нея.

— Но аз мога да продължа с това — каза, погали я по корема, пак пъхна ръка между краката й, милваше я в кръгове, решителни, целенасочени. Никакво суетене, никаква несигурност — мъж, който знаеше как да доставя удоволствие на жена. Амбра разтвори крака, повдигна ги леко.

— Толкова си хубава! — промълви той.

Сякаш четеше реакциите й и можеше да изтълкува всеки неин звук. Тези ръце и пръсти, думите — беше като магия. Пръстите му внимателно навлязоха в нея, а после не толкова внимателно, ритъм, който й допадаше повече от всеки друг.

— Том — пъшкаше тя, а той продължаваше, продължаваше.

Боже, беше добър! Тялото й се извиваше, тя се мяташе насам-натам, представяше си как той прониква в нея, приковава я, обладава я и тогава той дойде. Оргазмът. Още и още. Можеше да се нарече буквално най-страхотният оргазъм в целия й живот, дойде на много вълни, замая я, цялото й тяло се напрегна, притисна се към него.

— Боже… — пророни, докато той прокарваше дланта си по нея, притискаше с китката, внимателно, докато тя свършваше. Не можеше да мисли, само дишаше.

Том се надвеси над нея, целуна я нежно, легна по гръб и я придърпа към себе си. Тя тежко се отпусна върху голите му гърди, затвори очи, облегна буза над сърцето му, почиваше, чакаше успокоението след оргазма.

— Добре ли беше? — попита той тихо.

Кимна, нямаше сили да говори, почти нямаше сили да мисли. Леле, какво преживяване! Вдигна ръка и го погали лениво. Късите черни косъмчета по гърдите му. Докосна зърното му и чу рязко вдишване. Ммм, точно така! Той още не беше задоволен. Харесваше й, когато беше такъв, напрегнат, готов. Тя самата беше съвсем отпусната. Игриво разпери пръсти върху кожата му, спусна ги надолу към корема. Той дишаше малко по-тежко под бузата й. Амбра се надигна на лакът, плъзна ръка върху панталоните му. Том спря да диша, затаи дъх.

— Толкова си твърд — прошепна тя, помилва го през плата.

— Не си длъжна — промълви той задавено.

Но Амбра искаше.

— Свали си панталона — прошепна и той се подчини, смъкна панталона, бельото и чорапите си с едно мълниеносно движение.

Беше голям и твърд. Изглеждаше добре. Тясна пътечка тъмни косми, малко повече в основата. Потрепери, когато го погледна. Тя искаше да протегне ръка, да милва нежната му топлина, внимателно да го хване с ръка. Не всички мъже изглеждат добре там долу, но Том беше образцов екземпляр и страшно секси.

— Покажи ми как ти харесва — нареди тя.

Той се поколеба.

— Покажи ми — повтори тя, хвана ръката му и я придърпа надолу, накара го да се хване. Сложи длан върху ръката му, последва движението му.

— Амбра — измънка той.

— Продължавай — подкани го тя и качи крака си върху неговия, почувства грубите косъмчета под бедрото си. Притисна го към неговото. Той изстена, но се подчини и продължи да движи ръката си нагоре-надолу. После Амбра пое нещата в свои ръце. Той беше топъл, почти горещ, нежен и твърд и тя плъзна ръка нагоре-надолу, също толкова решително като него. Том затвори очи, стисна я с една ръка в желязна хватка, с другата мачкаше чаршафа. Плътно притисната до тялото му, Амбра продължи да го гали. Харесваше й и имаше някакво примитивно сексуално задоволство в това да прави този грамаден способен мъж зависим от нея, макар и само за малко.

— О, боже! — изпъшка той, но тя продължи, усети как направо се вкаменява, става по-голям и по-твърд и после свърши, в ръката й, върху корема си, с топли твърди тласъци.

— О, боже! — повтори той с разтреперан глас.

Стискаше я толкова силно, че тя едва дишаше.

— Том, ще ме смажеш!

Хватката му се отпусна незабавно.

— Извинявай. Боже… Чакай, не мога…

Той дишаше тежко, гърдите му се надигаха, закри с ръка очите си. Амбра пак се отпусна на гърдите му, сърцето му биеше бързо под бузата й. Тя се усмихна. Ръката на Том се плъзна по задника й, гърба, стисна я за врата, той вдигна лицето й към своето и я целуна страстно. Тя се усмихна върху устните му и после върху кожата.

— Внимавай, ще те намокря — каза той. — Чакай.

Откопчи се от прегръдката й и излезе. Тя чу плискане на вода, приятен звук, и после усети как той пак се плъзна до нея. Притисна се към него. Миришеше на сапун и паста за зъби и още беше мокър, сякаш се беше избърсал съвсем набързо.

— Студен си — изписка тя и после пак се целунаха, без да говорят.

Може би не им бяха останали думи, може би точно сега не беше и нужно. Тя се сви в обятията му и останаха легнали така, мълчаливи, замислени, докато огънят догаряше.

37

Следващия път, когато Том се събуди, слънцето светеше право в лицето му. Цялата дневна беше окъпана в светлината на бледото норландско слънце и бурята беше отминала. Той се надигна на лакти. Амбра лежеше до него и тъмната й коса беше разпиляна по възглавницата. Спеше дълбоко като мъртвец. Дори насън у нея имаше нещо леко избухливо, но вече далеч не изглеждаше толкова изтощена, а и нощес му се стори съвсем възстановена…

Разгледа красивия й профил. Случилото се между тях тази нощ беше невероятно. Тя беше невероятна. Дръзка, дива, секси. Той се възбуди само като си спомни какво правиха, какво направи тя, как ръцете й го галиха, докато свърши в разтърсващ оргазъм. Наведе се, целуна рамото й, вдъхна аромата й.

Внимателно се измъкна изпод завивките. Амбра не се събуди, но Фрея размаха нетърпеливо опашка, затова той я заведе в кухнята и й напълни купичката. Спря се, загледан как кучето омита храната, замисли се. Какво всъщност ставаше между него и Амбра? Освен че беше възбуждащо и като излязло от секс фантазия.

Беше се събудил с блажено усещане в тялото, но колкото повече се разсънваше, толкова по-сложно му се виждаше положението.

Това беше едно от най-силните му сексуални преживявания, но какво означаваше? Сексът усложняваше нещата, определено. Освен това му объркваше мислите. Да не говорим за многото неща, които денем изглеждаха по-различно, отколкото през нощта. Беше толкова тъмно, нямаше ток, те лежаха плътно един до друг, сякаш изолирани от останалия свят. Така му се беше струвало. Сякаш онова, което правиха двамата тази нощ, се беше разиграло в някакво друго време. А и той току-що беше спасил живота й, обстоятелствата бяха изключително необичайни.

Прокара пръсти през косата си, загледа се през прозореца. Снощи му се беше сторило добра идея да се нахвърли на Амбра, всъщност най-добрата му идея от дълго време насам. Сега обаче не знаеше какво да мисли за поведението си.

Завъртя кранчето и напълни каната с вода. Токът беше дошъл и той зареди кафеварката. Навън снегът стигаше до прозореца, тъй че ако се наложеше да отидат някъде, той трябваше да излезе да рине с лопатата. Заигра се с мисълта да зареже риенето, да зареже всичко, което се случваше навън, просто да остане в покритата със сняг къща и да се върне при жената с нежните ръце. Но това трудно можеше да се нарече дългосрочно решение, освен това щеше да му се отрази добре да свърши малко работа.

Излезе в антрето. Фрея се втурна подире му и заподскача от нетърпение, докато той си обличаше връхните дрехи. Том вложи много сила, първо, за да отвори пътната врата и после да проправи път до гаража. Фрея лаеше като обезумяла срещу преспите, потъваше в мекия сняг и когато Том приключи и се обърна да се прибира, тя хукна обратно към къщата с всички сили.

Той включи кафеварката, заслуша се в съскането на парата, наля две чаши и се върна в дневната — беше чул, че Амбра се раздвижва. Беше си навлякла пуловера, но краката й бяха голи, стоеше до прозореца и гледаше навън. Обърна се, когато той дойде.

— Добро утро!

Подаде й димящата чаша.

— Виждам, че токът е дошъл. — Тя се наведе над чашата и вдиша аромата с усмивка.

Беше толкова хубава така, с разрошена коса, спокойна, боса. Нещо го прободе в гърдите.

— Имам покритие, ако искаш да се обадиш на някого.

Тя се усмихна, отметна една къдрица зад ухото си и той проследи с поглед добре познатия жест. Пристъпи към нея, искаше… но в същия момент телефонът му иззвъня откъм масичката. Автоматично и двамата се обърнаха към него. Елинор пишеше на дисплея и ясно се виждаше нейна засмяна снимка.

По дяволите! Том погледна Амбра сконфузено. Тя само се усмихна и после отмести очи, зарови нос в чашата с кафето.

— Извини ме — промърмори той.

— Няма нищо, обади се — каза тя с неутрален глас и извърнат поглед.

Том взе телефона и отиде в кухнята.

— Ало?

— Здравей, аз съм.

Винаги беше обичал този обичаен поздрав — как тя беше сигурна, че той знае кой се обажда. Сега обаче това сякаш го притесни леко.