— Шведско частно лице?

— Да.

Той почти можеше да чуе мислите й. Всъщност харесваше това в нея — целенасочеността. В много отношения беше същият. Упорит. Целенасочен. Деен.

— Не мога да говоря много за това — предупреди я.

— Само още нещо, няма нужда да ми отговаряш, ако не искаш. Успешна ли беше операцията? Теб са те пленили, това го знам. Но какво стана с човека, когото е трябвало да спасявате?

— Тя е добре.

— Жена?

Той въздъхна.

— Стига толкова, Амбра!

— Извинявай, просто се поразвълнувах, не съм искала да си пъхам носа. Благодаря, че ми разказа. Леле, как гърмят наоколо!

— Едва те чувам — кимна той, трудно му беше да надвика фойерверките. Погледна часовника. Пет минути до полунощ.

— Сега ще погледам телевизия. Радвам се, че ми се обади. И че си поприказвахме.

— Аз също. Честита Нова година, Амбра!

— Честита Нова година, Том!

27

— А от какво ще излезе сензация? — попита Амбра на другата сутрин.

Експертът по военна журналистика към „Афтонбладет“ Карщен Лундквист примигна измъчено. Карираната му риза беше измачкана, косата му беше разрошена и понамирисваше.

— Можеш ли да говориш по-тихо? Бъркаш ми в мозъка.

— Тежка нощ?

Карщен стисна очи.

— Ела, трябва да пийна кафе.

Той стана и Амбра отиде с него в трапезарията за персонала. Слаб мирис на алкохол и ментови бонбони се носеше над цялата редакция, повечето колеги бяха бледи и страдаха от махмурлук, с изключение на неколцина от най-самодоволните родители на малки деца.

— Повече няма да близна алкохол — изпъшка Карщен, докато отваряше и затваряше шкафове.

Рафтовете зееха празни насреща му и накрая той измъкна една чаша от препълнената миялна и я изплакна надве-натри.

— Ти искаш ли? — подаде й каничката с мътно черно кафе.

Амбра поклати глава.

— Сензация — напомни му тя и се облегна на единия плот.

Карщен изглеждаше ужасно, едва ли днес щеше да му измъкне кой знае колко задълбочени анализи. Но тя все пак искаше да пробва, сега, докато беше толкова спокойно.

— Можеш ли да започнеш отначало? И малко по-бавно — помоли я Карщен и отпи глътка кафе.

— Какви пълномощия имат шведските военни в чужбина?

— Шведските военни могат само да асистират и да се защитават. Нищо офанзивно. Следи се изключително стриктно по въпроса. За разлика от американците и британците, които си стрелят както си искат.

— Но това важи ли и за Силите за специални операции? И те ли могат само да се защитават?

— Да. Така че, в отговор на въпроса ти, ако шведски войник например застреля невъоръжени цивилни в чужбина, значи имаме сензация. Стига да може да се докаже, разбира се. Почти невъзможно е. Успяват да потулят тези неща.

— А как е в частния сектор? — продължи Амбра.

Карщен почеса наболата си брада.

— Да идем на бюрото ми и ще си поговорим още малко — предложи. — Ако не седна веднага, ще се гътна.

Върнаха се в редакцията. Той се тръшна на въртящия се стол. Амбра придърпа друг стол до бюрото му, сложи го на обратно, седна и отпусна брадичка на облегалката.

— Момчетата в частния сектор са всичко — от шофьори и бодигардове до бойци с достъп до военна техника, хеликоптери, целия арсенал. На международно ниво дори предлагат частни военни услуги на онези, които могат да си го позволят.

— Частни войни? Звучи безумно.

— Може. Този род дейности привличат откачени и садисти. Не всички компании ги отсяват.

— Боже!

— Извършват се много безобразия, не е никаква тайна.

— Но не ги ли наказват? Убийствата и мъченията още са забранени, доколкото знам.

— Рядко. Трудно е, понеже действат в страни, където няма действащо правителство или полицейски сили. Скритите жертви са безброй. Нали си чувала за „Блекуотър“? Това, което направиха в Ирак, беше отвратително.

Амбра кимна. Беше чела за неизвестната фирма за сигурност, която вършала из Ирак и убивала цивилни през войната. Побои, изтезания, екзекуции — всичко платено от американската държава.

— А шведските частни компании как са? — попита тя притеснено.

Нима Том се занимаваше с това? Та той беше съвсем обикновен човек, нали? Или пък не? Взе да се колебае. Дали беше способен на нещата, за които говореше Карщен? Том беше бивш елитен войник, управляваше „Лоудстар“, затова отговорът на въпроса вероятно беше поне частично „да“. Тя потръпна.

Карщен си свали очилата, откъсна парче тиксо, нави го около рамката и ги върна на носа си.

— Снощи като че ли седнах отгоре им — въздъхна. — Наистина тежка нощ. Искаш ли да знаеш още нещо? Преди махмурлукът да ме е уморил.

— Бива ли ги? Шведите. На международно ниво, имам предвид.

— О, да. В чужбина като цяло ценят шведите високо. Има няколко шведски фирми с добра репутация, дори в глобален план. Управляват ги бивши елитни войници, хора с тактическо образование, които неведнъж са попадали натясно. Имат преки познания от конфликтните зони, опасните страни като Ирак, Афганистан, Конго. Сещаш се.

Тя кимна.

— А с какво точно се занимават? В тези страни?

— Осигуряват безопасността — на шведски компании, посолства. Анализи на сигурността, наблюдение, опит. Ако дадена шведска фирма иска да се установи в опустошена от война или нестабилна страна, да речем Либия или Южен Судан, взимат със себе си шведски експерти по сигурността, хора, които да отговарят за безопасността на персонала и да познават страната.

Амбра премисли.

— Звучи значително по-цивилизовано от това да убиваш цивилно население и да воюваш.

Да, звучеше доста по-нормално.

— Разбира се, случва се и шведи да попаднат в по-офанзивни действия. Носят се какви ли не слухове.

— Например?

— Различни операции. Вярвам например, че шведи са участвали в освобождаване на заложници. Има няколко непотвърдени случая, за които винаги съм се чудил.

— Примерно?

— Имаше един шведски инженер, който изчезна в Пакистан. Смяташе се, че е пленен, дори писахме за това, семейството му беше отчаяно. И после най-ненадейно се появи в Швеция и спря да се говори за случая. Някой го беше върнал у дома.

— Кой?

— Стига да имаш пари, можеш да си купиш дори това.

— Хора, които да отидат до Пакистан и просто да те освободят? — усъмни се тя.

— Хора, които да отидат, където и да било и да освободят, когото и да било.

Звучеше като екшън филм.

— Колко би струвало?

— Да върнеш вкъщи заложник? Трудно е да се каже. Зависи от много неща. За коя държава става дума, какво оборудване ти е нужно. Дали се налага да наемеш допълнителни хора, например наемни войници.

— Но някаква условна сума? — помоли тя.

Карщен сви рамене:

— Смятай, че всеки участник ще иска около две хиляди долара на ден, плюс всички подкупи, превозни средства и оръжия. Един-два милиона долара може би.

— Действително ли се прави?

— Най-често се плаща откуп. Много международни компании имат такава застраховка.

— Колко струва?

— Откупът ли? Десет милиона вероятно. Недостатъкът е — освен че струва страшно много пари, — че отнема дълго време. Може да чакаш в плен с години.

— Значи става по-бързо с опит за освобождаване?

— Да. Но и това си има своите недостатъци.

— Които са?

— Че обикновено опитът е неуспешен — отвърна Карщен сухо.

След този разговор Амбра се върна умислено на бюрото си. В редакцията все още беше спокойно, тъй че тя можеше да помисли малко, докато хвърля по едно око на новинарския поток. Отвори сайта на „Лоудстар Секюрити“, щракна върху малкото снимки. С какво всъщност се занимаваше тази модерна фирма? И Том — кой и какъв беше той под повърхността?

Облегна се назад на стола. Том излъчваше спокойствие и сигурност, но и нещо, което можеше да се опише като опасност. Нима го беше преценила изцяло погрешно? Дали бе пропуснала нещо при няколкото им срещи? Какво се е случило в Чад през лятото? Тя знаеше само малкото, което той й разказа. Че е освобождавал отвлечена шведка. Че е бил пленен. Не й се вярваше да я лъже, но в действителност нямаше как да бъде сигурна. Нещо й подсказваше, че е добър в лъжите. Искаше й се да може да зададе въпросите си направо на него. Но ако той откриеше, че тя души около миналото му, щеше незабавно да сложи край, в това беше сигурна. Защото тя правеше точно това, нали? Душеше?

Изправи се, изпъна гръб.

Може би просто трябваше да се откаже. Изобщо беше ли интересно за някой друг, освен за нея? Трудно можеше да е обективна, трудно можеше да определи дали журналистът у нея надушва история, или просто е любопитна за мъж, които я привлича. Пак седна, прегледа бележките си. По-рано се беше опитала да нахвърли нещо като хронология за действията на Том Лексингтън, попълни я с всичко, което знаеше. А то не беше много.

Военна служба в Кируна 1997-98 като норландски пехотинец. Провери в гугъл с какво точно се занимават те и установи, че най-вече оцеляват при екстремни условия. След това офицерското училище и практическото обучение в продължение на няколко години. Беше станал капитан, ако помнеше правилно. И после обучението в Карлсборг за командос от Специалните сили. То продължило около година. Всичко беше суперсекретно, дрън-дрън-дрън, но тя успя да го сглоби от записаното и от догадките си, че Том е приключил обучението си преди около десет години. По това време вече е бил експерт в почти всичко — скачане с парашут, гмуркане, експлозиви и разузнаване.

А после? Например колко време е работил в Специалните сили, след като си е взел изпитите? Вероятно поне няколко години. Прегледа хронологията си. В един момент Том Лексингтън е напуснал армията и е минал в частния сектор.

Защо? Дали за пари? Мъж с неговите умения би могъл да печели до двеста хиляди крони месечно в най-опасните страни, така беше прочела във форумите. Но нещо тук не се връзваше. Том беше казал, че в армията е намерил втори дом. Беше го видяла в очите му, чу го в гласа му — това е било повече от работа за него, повече от призвание. Какво го е накарало да се махне оттам? Щеше й се поне да знае кога е напуснал армията, в хронологията й зееше голяма дупка преди появата му като съсобственик на „Лоудстар Секюрити Груп“. Най-сетне беше намерила прессъобщението. Името му не се споменаваше, само позицията. Пак погледна хронологията. Честно казано, тя се състоеше основно от празни редове и въпросителни знаци.