— Не бива да го правя — промълви той, докато устата му наближаваше нейната, и Амбра си помисли: напротив, трябва. И тогава устните им се докоснаха, едва-едва, но въпреки това през нея сякаш премина електрически ток към всяка ерогенна зона. Тя изпъшка. Устата му се движеше върху нейната, тя разтвори устни, той изстена. Тя се завъртя на стола и вдигна ръка върху рамото му. Придърпа го към себе си, без да прекъсва целувката, усети как ръката му се плъзва надолу, по гръдния й кош. Протегна се с цялото си тяло, с цялото си същество към тази ръка и в този миг, естествено, вратата на сауната се отвори с трясък и Джил излезе.

Том се отдръпна и отстъпи назад.

Амбра седеше абсолютно неподвижно.

— Какво става тук? — полюбопитства Джил. — Какво пропуснах?

Амбра погледна към Том. Той се обърна, отвори някакъв шкаф. Амбра вдигна халата над раменете си и стана.

— Нищо не става — отвърна.

— Влизам да се къпя — каза само Джил.

Тя ги наблюдаваше, притежаваше почти свръхестествено умение да долавя напрегнатите настроения. Травма от дните като сираче.

— Какво правите?

— Нищо — повтори Амбра.

— Нищо — потвърди Том и затръшна вратата на шкафа.

Джил вдигна вежди, но премълча и се скри в една от душ-кабините.

Амбра погледна към Том, улови погледа му в огледалото. Той я изгледа измъчено, сякаш беше направил нещо, за което искрено съжаляваше. Трудно беше да не се ядосваш на този мъж. Нима вече не беше оставила зад гърба си цялата тази работа с Том Лексингтън, когато той пак се появи и поиска да се видят? Да, беше. Не тя предложи сауната, вечерята и масажа. Той, той и пак той.

— Отивам да сложа кафе — смотолеви Том, бързо прекоси помещението, като отбягваше погледа й, и се скри на горния етаж.

— Е, какво стана? — попита Джил, след като излезе от банята. Оправи си косата с пръсти.

— Всъщност нищо. Но ми се иска да беше — призна Амбра. — Ако ще и за него да е просто еднократно преживяване.

Джил я изгледа съчувствено:

— Изобщо не искаш това. Ти не си по безсмисления секс. Човек трябва да е като мен, мъртъв вътрешно, за да не замесва цял куп емоции във всяка връзка. А ти влагаш твърде много емоции. Трагично е.

— Може и да си права — съгласи се Амбра мрачно.

И тя не искаше да влага емоции. Искаше да бъда студена и равнодушна. И искаше да се натиска с Том.

— Но нали ти каза, че ми трябва секс — напомни.

— На всички ни трябва. Но не с него.

Ужасно беше, но Джил май имаше право.

Вратата на сауната се отвори отново.

Амбра и Джил се спогледаха. Напълно бяха забравили Матиас. Той се почеса по гърдите и се огледа.

— Всички ли приключиха със сауната? Къде е Том?

Джил, която се беше отпуснала в един от дълбоките плетени стопове, изпъна крака и махна с ръка.

— Качи се горе. Приятелчето ти никак не го бива в общуването.

Погледът на Матиас се задържа върху краката й.

— Не всички могат да бъдат гъвкави като мен.

— Тъй ли? А ти колко си гъвкав, ако мога да попитам? — Очите на Джил проблеснаха опасно.

Амбра въздъхна, беше като невидима, когато тези двамата започнеха. Потърси дрехите си. Следващия път, когато някой я поканеше на сауна, щеше да каже „Не, благодаря“ и да се заключи вкъщи с килограм сладки. Грабна дрехите си, затвори се в една от тоалетните и се облече.

— Качвам се — каза, като излезе, но никой не й обърна внимание.

Джил и Матиас бяха потънали в някакъв разпален разговор и изобщо не я чуха.

Е, поне щеше да има десерт.

21

Остатъкът от вечерта не се оказа толкова неловък, колкото Том очакваше.

Беше още по-неловък.

Докато Матиас поднасяше десерта и Том правеше кафето, Амбра почти не обели дума. Тя помогна да наредят на поднос чашите, които Матиас извади, и когато отиде да вземе мляко, се спря неподвижно пред вратата на хладилника. Том видя, че гледа снимката му с Елинор от десетата им годишнина в дома на нейните родители. Снимката беше стара. Беше се озовала случайно в багажа му и той я залепи с магнит за хладилника и после я забрави. Искаше му се Амбра да не я беше видяла.

Тя отвори хладилника, извади млякото и бутна вратата.

— Хубава снимка — подхвърли уж небрежно.

Дали беше искрена? Тонът й беше рязък. Той самият се чувстваше объркан.

— Какво си гукате двамцата? — подвикна Джил откъм масата.

Амбра взе подноса.

— Престани — изсъска на сестра си и отиде в дневната.

Том остана загледан подире й. Не се беше представил много добре.

Том сложи още една цепеница в камината и се върна на канапето. Ако Джил и Матиас не приказваха и не се смееха без спиране от кафето насам, остатъкът от вечерта щеше да мине в пълна тишина.

— … и той смърка кокаин цяла сутрин и пропусна прякото предаване. Но всички лелки си падат по него, затова сега е програмен директор на първи канал.

Джил наклони глава и доколкото Том можеше да прецени, Матиас беше искрено запленен от безумните й дрънканици за шведските знаменитости. А може би пък наистина беше вълнуващо да слушаш клюки направо от извора. Просто на Том му беше трудно да се съсредоточи. Той гледаше Амбра, която седеше свита в един ъгъл на дивана и слушаше с разсеяно изражение. Вероятно вече беше чувала повечето истории на Джил. От време на време кимваше учтиво на някоя реплика на Матиас, но беше очевидно, че се е затворила в своя свят.

Джил каза нещо, което Том не чу, а Матиас се засмя високо.

— Още кафе? — предложи Том и вдигна каната към Амбра.

— Не, благодаря, няма нужда — отвърна тя.

Гласът й беше пресилено учтив. Усмихна се сковано и Том не можа да измисли какво повече да я пита.

Матиас пак избухна в смях на нещо, казано от Джил, а Амбра имаше вид, че й се ще да е на хиляди километри оттук. Том не я винеше. Беше се държал като идиот. Сякаш за момент си изгуби ума. Химична реакция, която не успя да овладее. Но горещата й благоуханна кожа под пръстите му, онези тихи приглушени стенания от удоволствие, които издаваше — това го накара да я целуне. И оттам тялото му започна да мисли само — за нещо повече от целувка. Например какво ли ще е да вдигне Амбра от плетения стол, да усети ръцете й около врата си, краката й около кръста си, бавно да разтвори халата й, да проникне, кожа върху кожа, да я обладае срещу стената, върху масата.

Някъде при появата на тези мисли трябваше да спре да я масажира, разбира се. Вместо това обаче се наведе към привлекателната й уста, без да помисли за последствията. Той, който никога не предприемаше нищо, без да има три резервни плана, се беше навел да целуне Амбра Винтер без капка мисъл за всичко, което можеше да се обърка. Не можеше да повярва. Никога не беше вярвал, че човек може да има чувства към две жени едновременно, това бяха просто лъжи от страна на мъже, които търсят извинение да изневерят. Том обичаше Елинор, беше дошъл чак тук, за да си я върне.

Амбра беше привлекателна, в това нямаше съмнение, но той беше срещал красиви жени и преди. Обикновено нямаше проблем да отделя моментното привличане от дългосрочните цели. Никога не беше изневерявал на Елинор, до ден-днешен.

И точно тук се коренеше проблемът, поне за него. Никога не беше предавал жена си. Да, веднъж преди много години бяха скъсали за известно време и тогава той — точно както предполагаше Елинор — имаше няколко случайни връзки. А и не беше девствен, когато се запознаха. Имаше няколко сексуални преживявания в младостта, които определено не би искал да пропусне. Но откакто хормоните от пубертета се успокоиха, никога не беше позволявал страстта или похотта да го направляват. Като командос беше гъвкав, такава беше самата идея на това да си елитен войник — да се приспособяваш и нагаждаш, но той не се поддаваше на случайни импулси. Да му се не види, не получаваше случайни импулси. Поне докато не срещна Амбра Винтер.

— Амбра, нали и ти имаш такива? — чу гласа на Джил.

— Извинявай, не слушах, за какво говорите.

— Интернет хейтъри — обясни Джил.

— Джил разказваше какви гадости търпи в инстаграм — додаде Матиас.

Амбра кимна:

— Тормозят всички, и журналисти, и артисти, но жените страдат най-много. Ако си и млад, направо ти стъжняват живота.

— Но какво се прави по въпроса? — попита Матиас с бръчка между веждите.

— Борбата срещу заплахите и омразата срещу жени не е приоритет на властите — отвърна Джил примирено. — Имам един трол, който постоянно заплашва да ми нареже гърдите и да ме изнасили. За последно с чук и счупена бутилка. Полицията не ми обръща внимание, вече дори не им се оплаквам.

— И при теб ли е така, Амбра? — попита Матиас.

— Да. Някои са груби. Повечето пишат редовно.

— А какво казват началниците ти? — попита Том.

Той се понадигна, облегна ръце на бедрата си и я погледна сериозно.

Тя сви рамене в жест, който можеше да означава всичко. Нима я заплашваха? В такъв случай той с удоволствие би си поговорил с негодниците. За предпочитане с помощта на бухалка.

Амбра се сви още повече в ъгълчето на дивана със сгънати крака и скрити в ръкавите на пуловера ръце.

Том стана, донесе одеяло и й го подаде.

— Благодаря — прие го тя и го метна на краката си.

Косата й отдавна беше изсъхнала и беше по-къдрава от когато и да било. В момента изглеждаше невероятно млада, повече като тийнейджърка, отколкото като журналист от най-големия вечерен вестник в страната. Цялата беше изтъкана от контрасти. От една страна, циничен репортер, който отразява убийства, природни бедствия и социални неправди. От друга — млада жена, която никога не е стъпвала в сауна и не е виждала Северното сияние. Той остави чашата с кафето, прищя му се да се сети какво да каже.

Амбра се наведе над масата и взе телефона си, за да избегне погледа на Том поне за малко. Джил пак зацвили щастливо и Матиас се усмихна широко. Тази вечер започваше да става нетърпима. Тя наистина се стараеше, но настроението й се беше развалило непоправимо. Опита се да привлече вниманието на Джил, да й покаже, че иска да се прибира, но Джил беше твърде заета да флиртува с Матиас. Боже, не млъкваха! Телефонът изпиука и тя прочете новината, която беше получила.