— Боже, какво работиш? — възкликна Джил, която се беше надигнала на лакти и го зяпаше с ококорени очи.

Той напълно я беше забравил, беше се разбърборил. Сега сърцето му биеше толкова силно, че едва чуваше, изпомпваше кръв в готовите за битка мускули. Сауната изведнъж му се стори много, много по-гореща, непоносимо гореща. Като през тунел Том погледна надолу към краката си. Единият беше започнал да се клати и да се удря в пейката. Дявол да го вземе, само не сега! Джил каза още нещо, но Том не я чу. Рязко се изправи от пейката.

Матиас го гледаше тревожно:

— Том…

— Трябва да се разхладя — каза само.

Мразеше факта, че Матиас го държи под око по този начин, мразеше факта, че не е на себе си.

— Аз също, съвсем се разкашках — присъедини се Амбра.

Тя се изправи и той успя да стои спокойно и да й държи вратата, но след това забърза към една от душ-кабините, затвори се вътре, преви се одве и задиша дълбоко.

Вече се чувстваше по-добре. Горещината в сауната явно беше влошила състоянието му. Завъртя крана и вдигна лице към течащата вода. Стана му още по-добре. Треперенето спря, сърцето се успокои.

Чуваше джапането на Амбра отвън и това също му подейства успокоително. Хладните плочи под краката му, меката светлина, шумът от друг човек наблизо. Той въздъхна дълбоко. Слава богу, мина му!

— Том? — Гласът й иззад стената звучеше неспокойно.

Дали беше забелязала атаката?

— Да?

Мълчание.

Стоеше там, гола, осъзна той. От другата страна на стената. Водата, която се чуваше оттам — тя докосваше тялото й, течеше по раменете й, ръцете, корема, бедрата.

— Всичко наред ли е? — попита Амбра.

Той взе душ гел и се сапуниса. Значи беше забелязала. Естествено. Тя беше наблюдателна.

— Няма страшно — отговори с висок и твърд глас, за да я успокои и да надвика шума от водата.

Изчака да види дали тя ще каже още нещо. Докато чакаше, не му беше трудно да си представи образа й. Мислите за нея му помагаха. Сапуниса се бързо и грубо, почувства как тялото се връща в горе-долу нормалното си състояние. Беше се справил.

— Няма страшно — повтори и се изплакна.

И този път се размина.

Амбра слушаше Том през тънката стена. Той още се къпеше. Пак беше получил пристъп. Матиас също го беше видял, докато Джил не забеляза нищо.

Не биваше да го пита за белезите. Несъмнено е минал през много травмиращи преживявания. Тя видя червени кръгове, които изглеждаха като прогорени с цигара, но тогава изобщо не помисли. Не искаше да си вре носа в чужди работи, просто никога не беше виждала нещо подобно. Тялото му беше като карта на стари битки и преживени нападения. И мъчения.

Чуваше душа му, докато чакаше хладката вода да я ободри. Отвори едно луксозно шишенце с душ гел и започна да се сапунисва. Сапунът беше кремообразен, пяната стана дебела и гъста и Амбра плъзна ръце по тялото си. Беше приятно. Затвори очи и се остави на усещането от течащата вода и аромата на сапун. Бавно втри пяна по ръцете си, обля корема, бедрата, докато мислеше за Том.

Усмихна се на страстното чувство, ръката й се спря между краката. От дълго време не беше усещала чужди ръце по тялото си и сега остана така, леко размърда пръсти и без затруднения отново видя мислено Том, изпъкналите му мускули, докато седеше на пейката в сауната. Широките плещи, напомпаните ръце, черните косми по гърдите, тясната пътечка, която се скриваше под хавлията. Как само й се искаше да му смъкне хавлията, да проследи пътечката надолу. Ох, сега пък се възбуди! Плъзна ръка по гърдите си, сапуниса ги и ги помилва. Том я зяпаше в сауната, напълно беше сигурна. За миг можеше да се закълне, че вижда жажда в очите му. Боже, беше толкова еротично — да чувстваш, че те желаят така! Представи си как Том я гледа, докато тя бавно оставя хавлията да падне, виждаше как се наслаждава на тялото й, изпива я с поглед. Голямото му горещо тяло се отпусна върху нея, покри я, прикова я към пейката, коленете му разтвориха нейните…

— Амбра?

Едва не подскочи. Гласът му прозвуча съвсем отблизо. Тя завъртя крана и настъпи тишина, явно той беше приключил. Колко ли време беше минало? Дали беше чул нещо? Дали сега нямаше да й се наложи да се крие в кабинката завинаги?

— Всичко наред ли е?

— Всичко е супер — изчурулика тя, все така с ръка между краката.

Сведе очи, видя пяната и водата да изчезват в канала. Време беше да помисли за истински живот.

— Добре съм — добави с по-твърд глас.

— Искаш ли да се върнеш в сауната? Или да ти дам халат?

— По-добре халат.

— Ще донеса и ще ти го оставя отпред.

След секунда той подвикна, че може да излиза, и Амбра се измъкна от душа. Том се беше оттеглил и тя бързо си облече халата и здраво го върза около кръста. Отново разтърка врат. Хотелското легло, в което спеше, се оказа страшно неудобно, а и тези дни прекарваше твърде много време превита пред компютъра. Смешна работа, как само се беше сковала. Това значеше ли, че ще трябва да се отдаде на йога и пилатес и тем подобни дивотии? Може би трябваше да тича сутрин, помисли си без ентусиазъм. Жалко, че не можеш да влезеш във форма само като ходиш на работа, тогава щеше да е невероятно атлетична.

Отново разтърка врата си, опита се да го изпъне.

— Боли ли те?

Тя пак подскочи.

— Не разбирам как успяваш да се движиш толкова тихо.

— Извинявай. Стар навик. Въпрос на живот и смърт, нали разбираш.

Беше си облякъл панталон и тениска. И двете черни. Подаде й чаша минерална вода.

— Вратът?

— Май не бива да вися пред компютъра денонощно.

Той изви устни:

— Днешната младеж! — Отпи от чашата си и я изгледа над ръба с черните си като въглени очи. — Искаш ли масаж?

— Бъзикаш ли се?

Амбра съумя да задържи тона си шеговит и ироничен, не беше сигурна дали той не я занася, а същевременно безсрамното й тяло тръпнеше от нетърпение и крещеше: ДАЛИ ИСКАМ ГОЛЕМИТЕ ТИ РЪЦЕ ДА МЕ ОПИПАТ ЦЯЛАТА? ДА!

Том сви рамене, сякаш му беше все едно, и Амбра почувства, че ще съжалява до края на живота си, ако не приеме предложението.

— Но трябва да знаеш, че много ме бива — добави той нехайно.

— Е, тогава може малко — отговори Амбра, като силно се надяваше, че тя също звучи безгрижно, все едно това е ежедневие за нея — да приема импулсивни предложения за телесен контакт. Но след секса и световния мир не беше ли масажът третото най-хубаво нещо?

— Седни — кимна Том към стола.

Тя се подчини и се облегна назад, внезапно притеснена.

Той се плъзна зад нея, съвсем безшумно, наистина беше невероятно колко тихо се движеше. Това май щеше да се окаже ужасна идея. И може би — най-вероятно — преценката й беше замъглена от топлината и мислите й под душа, а от и това, че ставаше дума за Том. Но тя наистина обичаше масажите и харчеше всичките си пари, спестени за профилактика, за да ходи да мачкат и дърпат рядко използваните й мускули. Само че това е твърде интимно, помисли си. Том не беше анонимен масажист в спа центъра, на когото се плаща, за да се преструва, че му харесва какво върши. Том беше мъж, който я привличаше физически. Мъж, който…

Тя едва не скочи от стола, когато ръцете му хванаха раменете й през халата.

— Да го смъкна ли малко? — попита с дрезгав глас.

Прочисти си гърлото. Сега вече прекалявам.

— Не, няма нужда — промърмори той и пръстите му се плъзнаха под мекия хавлиен плат.

О, беше вълшебно! Силни пръсти, топли длани, дори малко грубост.

— Не е зле да дишаш от време на време — каза Том тихо и пръстите му напипаха поредния възел напрегнати мускули, докоснаха го, помилваха и стиснаха.

— Боже, хубаво е — въздъхна тя.

— Дишай — повтори той и тя се подчини.

Напипа още една болезнена точка и я натисна с опитни пръсти. Ръцете му бяха големи и когато пръстите му се сключиха около мускулите на врата й, Амбра неволно изстена, не можа да се удържи. Том не каза нищо, просто продължи и не се чуваше друг звук, освен от време на време някое нейно задушено стенание.

Той приключи с шията й и продължи надолу по раменете — и тя сякаш се възнесе. Като си представеше, че е непознат, успяваше да се отпусне много повече. Не след дълго вече изобщо не мислеше, само чувстваше. Мускулите омекнаха и накрая станаха като вода. Беше попаднала в рая, помисли си замаяно. Движенията му се забавиха, една длан погали рамото й и замъгленото й съзнание забеляза промяна. Ръка поглади косата й, умели пръсти бяха прокарани през къдриците, масажираха скалпа. Все още беше масаж, но имаше нещо по-различно. Един пръст се плъзна по протежение на ключицата й. Видя как гърдите й се надигат под халата, по-бързо отпреди. Вероятно и той го забелязваше. Един твърд пръст се плъзна по шията й и се спря точно под ухото, повече като ласка, отколкото като масаж. Тя чуваше единствено бученето в собствените си уши, звука от прииждаща кръв и сърцето, което бумтеше зад ребрата.

Ръката на Том се спря, два топли пръста около шията й, показалец надолу към ключицата. Устата й беше пресъхнала, все едно беше забравила да преглъща дълго време, макар вероятно да бяха минали едва няколко секунди, откакто той започна да я милва по този нов начин. Размърда се леко на стола, завъртя глава, усети как косата й погъделичква опакото на ръката му, видя дланта му върху рамото си. Къси равни нокти, китка с тъмни косъмчета, още един от безбройните му белези.

Амбра почти не можеше да диша, всичко сякаш се движеше на забавен каданс, после изви глава и видя през рамо лицето на Том.

— Хубаво ли е? — прошепна той.

Очите им се срещнаха, тя — с халата, смъкнат от раменете, той — с ръце върху тялото й.

— Много.

Видя издутината под панталона му. При всяко нейно вдишване ръката му следваше движението й. Нямаше една клетка у нея, която да не усеща, че пръстите на Том са върху голата й кожа, че тя е чисто гола под халата, че очите му, черни като нощта навън, не изпускат нейните и за миг, че той не мига и че тя не знае какво става в този момент. Пръстите му милваха шията й. Отново го погледна. Леко размърда рамене и халатът се смъкна още малко. Дишаше тежко, без да отмества очи от неговите.