— Том те бройка — подхвърли тя.

— Така ли? — Амбра усети, че гласът й прозвуча твърде възторжено.

Трябваше да внимава повече. Но тя също го беше забелязала.

— Нали каза, че имал друго момиче?

— Бивша. Ох, не знам… — Амбра се загърна в другата кърпа и едва не се удави в целия този мек хавлиен плат. Размърда пръстите на краката си по затопления под. — Но нали ти казваш, че ме гледал. Изобщо не знам какво мисли за мен.

— Мъже. Или са жалки, или изобщо не можеш да ги разбереш — сви рамене Джил.

Тя отвори вратата на тоалетната и седна да пишка, без да й мигне окото.

— Вратата се затваря — отбеляза Амбра.

— Не обичам затворени врати. Слушай сега. Ти си сто пъти по-добра, отколкото аз някога бих могла да бъда. Предана и суперумна. Ти си от онези, дето ще ги изберат, ако Земята е на път да загине и трябва да вземат само хилядата най-важни хора. Ти си от най-добрите, Амбра. И ако някой мъж не усеща това, значи не те заслужава.

Амбра се вторачи смаяно в нея.

— Благодаря! — пророни едва.

Джил се избърса, пусна водата и набързо си изми ръцете.

— Но бъди внимателна. Тези измъчени мрачни мъже… не разбирам кое им е привлекателното. Нали не си мислиш, че ти можеш да го промениш? Никога не става, вярвай ми.

— Благодаря за всички съвети, които не съм ти искала. Но не смяташ ли, че отношенията им са странни?

Между Том и Матиас ставаше нещо, което Амбра не можеше да определи точно. Нещо кипеше под повърхността.

— Нямам представа. Но знаеш, че не ми пука особено за чуждите проблеми. Хайде, да идем да погледаме мъжки тела.

Взеха бърз душ. Амбра се уви в хавлията и скръсти ръце, та да е сигурна, че няма да се свлече, докато излиза от банята.

Мъжете дойдоха едновременно с тях и тя си помисли, че това е доста некомфортна ситуация. Четирима души, които едва се познават, заедно само по хавлии. Помъчи се да не зяпа Том, който имаше само кърпа около кръста и нищо повече. Погледна го, преброи наум до две, отклони очи, после пак погледна. Беше срещала достатъчно военни, бивши военни и бъдещи военни, за да може да отдели зърното от плявата. Том и Матиас бяха от висока категория. Том беше войник, свикнал със смъртта и насилието… може би дори е в стихията си в такива условия. Това беше към петдесет процента страшно и петдесет процента секси. Странна работа. И преди беше срещала мъже, които приличаха на него, поне външно, и никога не беше изпитвала никакво привличане, по-скоро обратното. Курсовете за безопасност, на които я пращаха от вестника, винаги бяха водени от мъже като Том Лексинтън. Едри, груби мъжаги, които обичат да приковават поглед в теб и да изревават: РАБОТЯ ТОВА ОТ ДВАЙСЕТ ГОДИНИ. АКО ПРАВИШ ТАКА В ИСТИНСКИЯ ЖИВОТ, ЩЕ УМРЕШ. ЧУВАШ ЛИ? ЩЕ УМРЕЕЕШ.

Том обаче никога не ревеше, не си помпаше бицепсите и не се самоизтъкваше. Беше по-скоро като опитен хищник. Тих и наблюдателен. И да — секси.

Тя си отпусна още две секунди и с мълниеносна бързина прокара очи по голите му гърди. Боже. Мили. Мускули навсякъде. Малко черни косми. Тъмни зърна. Твърд като скала корем. Много белези.

Не смееше да погледне Джил, сигурна беше, че сестра й ще усети мислите й и ще изтърси нещо, което да я засрами още повече. Амбра беше вършила далеч по-странни неща от това — беше пътувала със страшно красиви мъже, без да се погледне в огледалото, беше се преобличала сред мъже, изобщо беше правила какво ли не, без да я е грижа. Например ни най-малко не се смущаваше от Матиас, който също беше само по хавлия. Но Том… Той й влияеше по-особено, караше я да мисли за собственото си тяло и какво би искала да направи с неговото,

Матиас отвори вратата и Амбра влезе в сауната. Горещината я обгърна. Агрегатът изпука, а когато Матиас взе една кофа и изля вода отгоре, се вдигна страхотна пара. Големи прозорци гледаха право към тъмната гора, беше толкова топло, че тя веднага започна да се поти, разглеждаше сауната, докато Джил дишаше тежко зад нея и коментираше жегата.

Три пейки, двама полуголи мъже, една непредвидима доведена сестра и тя.

Това можеше да завърши по всякакъв начин.

20

Том влезе последен в сауната. Беше му странно да прави това, да седи в сауната с Амбра. Изведнъж цялата къща се изпълни с живот. Матиас, куче, две жени. Двойна среща, за бога! А и крайно осезаемият факт, че Амбра е почти гола. При всяка тяхна среща беше навлечена с толкова много дрехи, а сега, накъдето и да погледнеше, той виждаше само нежна светла кожа. Може би цялостното му влошено състояние беше причината да реагира по този начин на нейната голота? Отдавна не беше на себе си, така че може би някакъв химичен дисбаланс в неговите системи не му позволяваше да откъсне очи от нея. Така или иначе, присъствието й беше болезнено осезаемо.

Джил се настани на най-долната пейка. Амбра се поколеба, качи се едно стъпало нагоре и седна на средната. Изпъна гръб, прибра плътно крака и стисна хавлията с две ръце. Като превзета начална учителка.

— Добре ли си? Не искаш ли да седнеш горе? — попита Матиас на път към най-горната пейка.

Амбра поклати глава. По кожата й вече блестяха капчици пот.

— Топлината ще ми дойде в повече.

— Там ли ще стоиш? — Матиас изгледа Том многозначително.

Спри да я зяпаш!

Том откъсна очи от Амбра и също се качи на последната пейка. Сауната беше доста голяма, денем гледката през прозореца беше зашеметяваща. Сега отвън се виждаха само сняг, звезди и мрак.

Джил нагласи хавлията над пищното си деколте, полегна, изпъна дългите си златисти крака и издаде доволна въздишка, типичен звук за сауните. Амбра си избърса челото и пак провери хавлията, подръпна я над бедрата си.

Беше твърде горещо за разговори и се възцари тишина. Амбра притискаше едното си рамо с длан. Вече лъщеше от пот. Тънките силни пръсти продължаваха да мачкат рамото и врата. Голи ръце, погна коса, светла кожа. Възбуждащо, помисли си Том, замаян от топлината. Досега не беше влизал в сауна с жени, не беше осъзнал колко различно ще бъде, колко чувствена изглежда женската кожа, когато бавно запламтява от горещината, заблестява от потта.

Той се размърда, страхуваше се да не се възбуди твърде много. Затвори очи и се облегна на горещата стена, чуваше вдишването и издишването на жените — ако се съсредоточеше, можеше да различи това на Амбра, тя дишаше по-учестено от Джил. Матиас почти не се чуваше, беше трениран да е тих, както и самият той. Звукът от пращящия агрегат беше приятен, съскането, когато някоя капка вода се превръщаше в пара, действаше хипнотизиращо. Том долавяше и миризми — парата, дървото в пейките, което се затопляше и изпускаше мирис на смола. И ароматът на Амбра, разбира се. При всяко нейно помръдване кожата й го лъхваше.

Мускулите на Том започнаха да се отпускат и с отпускането поне мъничко намаляха и стресът, и постоянната тревожност, изпита блаженство. От месеци се заставяше да не чувства нищо, беше заключил тялото си, за да оцелее. Сега обаче го усещаше по-живо от дълго време насам. През плена си не беше помислял за секс нито веднъж, а и почти никога, откакто се прибра у дома. Но сега… Облегна тил на стената и потъна във фантазии.

Все едно зад клепачите му вървеше филм.

Представяше си кратки сцени. Мислено се наведе напред, докато ароматът на Амбра не го обгърна, докато не я доближи толкова, че да може да я достигне с език. Бавно облиза топлата й кожа, усети соления вкус на потта, може би и сапуна от къпането, остатъчния мирис на парфюма й.

Отвори очи, разтърка брадичка. По дяволите, беше се възбудил от фантазиите!

Гръдният кош на Амбра се надигаше и свиваше, на слепоочието й се образува перла пот, спусна се по челюстта, по ключицата и се скри в привлекателната цепка над ръба на хавлията. Повтори онова движение — изпъна врат, масажира сухожилие или мускул. Том се плъзна на нейната пейка. Тя се сепна и той се премести малко по-далеч, с гръб към стената. Амбра последва примера му, облегна се на другата стена, за да бъдат един срещу друг. Оправи си хавлията, но той мярна за миг вътрешната част на бедро, долови тъмна сянка.

— Топло ли ти е? — попита я в опит да изглежда възможно най-безопасен.

В Специалните сили ги учеха на това. Да се сливат с фона, да не будят подозрение, да не провокират.

— Да, но е приятно.

Погледът й се плъзна по тялото му, бърз като стрела, но определено забележим. Том знаеше какво гледа. Белезите.

— Извинявай — смути се тя и отмести очи.

— Няма страшно. Питай, ако искаш.

— Сигурен ли си?

— Напълно — увери я той.

Матиас го изгледа, но си замълча.

— Няма страшно — повтори Том натъртено.

Амбра кимна към рамото му и той докосна белега.

— Този е от героичните ми белези. Бяхме на поход и тичахме с извадени оръжия. Спънах се и успях да се прострелям сам.

Тогава беше на деветнайсет години, не знаеше нищо за нищо. Всичко беше по-лесно по онова време, макар и да го беше заболяло ужасно. А и суетата му беше поела сериозен удар.

— Този е от диво куче — посочи той прасеца си и показа два дълги бледи белега. — Мачете. Нож. Стилет — продължи броенето, като сочеше белег след белег. — Този не помня от какво е — показа опакото на ръката си.

— Прилича на брадва — обади се Матиас.

— Да, точно, брадва — кимна Том.

Избърса челото си. Беше пил съвсем малко вино, на вечеря се придържаше към водата, но въпреки това не се чувстваше добре, направо му се виеше свят. Възможно ли беше приказките за старите наранявания да са отключили това?

Видя, че Амбра е любопитна, и въобще не помисли за последиците. Но приказките за белезите, спомените как е бил прострелван, намушкван, година след година, спомените, които доскоро изобщо не го притесняваха, сега учестиха пулса му. Опита се да диша спокойно, не можеше да остане тук и да се посрами с някоя паническа атака.