Предчувствах, че ще се върна в апартамента без съкровищата си, но пък с куп кашони, пълни със скучни и досадни момичешки дрехи.

— Великолепно — облекчено въздъхна Оли. — Виктория, мила, ще заведеш ли утре Луси да й оправят ноктите?

Виктория му се усмихна колебливо.

— Бих направила всичко за твоите приятели, скъпи — заяви тя. После ми хвърли многозначителен поглед. — Ще е чудесно да си поприказваме откровено с Луси.

О, божичко, не!

— Шампанското е чудесна идея — отчаяно се обадих аз. — Но най-добре да изпия една чаша набързо с вас и после да изляза до бара или някъде другаде. Сигурно двамата искате да прекарате една романтична вечер.

— Ами… — започна Виктория, но Оли я прекъсна.

— Категорично не — възмутено заяви той. — Всички ще вечеряме заедно. Виктория ще ни приготви нещичко набързо. Тя е отлична готвачка.

Значи можеше и да готви. Не можеше да яде, но пък готвеше.

— Не съм отлична — скромно протестира тя.

— А ти си почетният гост на вечерта, Луси. Не само ние двамата започваме нов живот — той обгърна с ръка тънката талия на Виктория. — Ти също започваш съвсем нов етап.

Виктория се отправи със ситни крачки към кухнята, измъкна отнякъде розова кухненска престилка с къдрички, извади няколко пакета с риба от торбите и преди да се усетя, оттам долетя звукът от бързото и ритмично рязане с нож по гранитния кухненски плот. Видях как Оли напълни една висока чаша с шампанско и й я занесе, целувайки я леко по бузата. Тя му се усмихна ослепително; сърдечна, сияеща усмивка. До нея всички продукти — риба, подправки, зеленчуци — бяха подредени в идеални спретнати купчинки като за някое телевизионно готварско шоу. Водата в тенджерата кипеше и ухаеше вкусно.

Въздъхнах. Виктория очевидно бе Идеалната жена. Можех ли да се меря с нея? Нищо чудно, че Оли никога не бе искал да излиза с мен. Изобщо не би ми минало и през ум да купя розова престилка с къдрички, камо ли да използвам подобно нещо. Моята представа за готвене бе претопляне на пица в микровълновата фурна.

— Е, развълнувана ли си? — Оли дойде и се отпусна на дивана до мен. Бях се излегнала както обикновено, но сега се стегнах, опитвайки се да си представя, че на главата ми има купчина книги и че съм с обувки на висок ток. Така беше по-добре. Вече седях много неудобно на ръба на дивана, също като Виктория.

— О, да — опитах се да докарам най-бляскавата си усмивка. — Много съм развълнувана. Наистина.

— Разбирам — той ме смуши в ребрата. — Всичко се случва прекалено бързо. Донякъде е като културен шок за теб.

Отпих от шампанското.

— Донякъде — признах си.

— Ще се справиш. В един момент на всички ни се налага да пораснем. Няма да е толкова зле, колкото си мислиш — после заключи: — Знаеш ли, сигурен съм, че ще изглеждаш добре в рокля.

Погледнах към Виктория. Под розовата престилка носеше кашмирен костюм с пола в много бледосиньо. Изглеждаше много нежна и женствена. Просто не можех да си представя себе си такава.

Но ако бях, щях ли да задържа мъж до себе си?

Никога досега не се бях питала. Изобщо не ме вълнуваше. Излизах с някой мъж, нещата се объркваха. Излизах с друг, нещата пак се объркваха. Бях изгубила няколко приятели, но го бях преживяла. Винаги можех да разчитам да се разведря, като убия малко извънземни. Или като изям шоколадово десертче с ягодов пълнеж. Просто не се разстройвах прекалено. Чувствах се достатъчно щастлива и без мъж до себе си, така че защо да си търся белята?

А сега… не бях толкова сигурна. Май започвах да се притеснявам. Малко. Всичко се срутваше наоколо ми и изведнъж ми се прииска да имам гадже. Поне щях да имам с кого да си поговоря.

— Виктория е много стилна жена, нали? — завистливо отроних аз.

Оли погледна годеницата си с възхита.

— Определено. Не мисля, че някога съм срещал по-стилна жена от нея. Независимо къде отиваме, тя винаги се облича перфектно. Сякаш има някакъв вътрешен радар — засмя се. — За разлика от мен, трябва да отбележа. Отсега нататък ще я оставям тя да ми купува дрехите, така че нещата сигурно ще се подобрят.

Знаех си!

— Аз те харесвам какъвто си — осмелих се да кажа.

— Да, но… — той ме побутна леко по рамото. — Ти не си особено голям експерт по мъжката мода, нали?

Предполагах, че намеква за предишните ми гаджета. Последният, Майк, работеше като охранител в един клуб. Беше огромен като танк и харесваше тениски с щампа от филми на ужасите.

— Мисля, че това е една от причините Вики да се справя толкова добре в работата си — размишляваше Оли. — Всички уважават човек, който се облича добре. Може би с нейна помощ ще успея да стигна по-високо в службата. Всичко е въпрос на това да изглеждаш подобаващо за поста си.

— Добре, добре — намусих се аз. — Разбрах те.

Той наведе глава.

— Знам. Деликатен съм като носорог. Но горе главата, казвам аз. Има и добри страни в цялата тази ситуация.

— Например?

— Заплатата, като начало — бръкна в джоба на сакото си и ми подаде един плик.

— Какво е това? — изтръгнах го от ръката му аз.

— Отвори го.

Така и направих.

Вътре имаше договор за назначаване на работа, в който пишеше, че ще получавам осемнадесет хиляди годишно.

Зяпнах от изумление. Не ми се вярваше. Щях да съм богата!

— Уха! — преглътнах с мъка.

Оли ме смуши с лакът в ребрата.

— Видя ли? Не е чак толкова лошо да пораснеш.

— Не — замислено отроних аз. — Предполагам, че мога да опитам.

— Вечерята е готова! — изчурулика Виктория.



Преместихме се в кухнята. Тя бе подредила масата много красиво, с чаши за вода и за вино, както и салфетки, сгънати на ветрило. Дори не знаех, че имаме салфетки. Освен това имаше и ваза с бледорозови рози и малки бели цветенца върху специална салфетчица. Сервирала бе чиния с филии топъл хрупкав хляб, от онзи, който изпичаш сам от готово тесто, а купичките ни бяха пълни с най-възхитително ухаещата рибена яхния.

Оли изгледа масата с гордост. Приближи се до Виктория да я прегърне и целуне по бузата, но тя се извърна с лице към него и целувката му се озова върху устните й.

— Целувка за готвачката! — пропя тя, много доволна.

— Истинско вълшебство — въздъхна Оли.

Май беше по-добре от хамбургера с пуешко и пържените картофи, който му бях приготвила за рождения ден. Като се замисля, май бях изгорила картофките.

— Да — искрено се съгласих аз и седнах, за да не се налага да ги гледам как се целуват. Опитах ястието. — Рибената яхния е много вкусна. Благодаря, Виктория.

— Рибена яхния ли? — тя сбърчи деликатно нослето си. — Това е були-бейз, Луси.

— Добре, буябес — опитах да се усмихна. — Каквото и да е, много е вкусно.

Виктория се засмя на произношението ми. Изчервих се и отново вдигнах лъжицата си, за да го прикрия.

— Буябес всъщност е френската дума за рибена яхния — любезно се обади Оли. — Не си далеч от истината.

Виктория го изгледа намръщено и Оли потръпна. Въздъхна лекичко и мен направо ме присви стомахът. Горкият Оли. „Стига, Луси, не трябва да му усложняваш живота. Добре, скастрих се аз сама, операция «Бъди мила с Виктория» започва още сега.“

— Е, може ли да видя пръстена? — попитах любезно.

Виктория ми протегна ръка в царствен жест. Там се мъдреше скромен диамант.

— Този е само временен — заяви тя. — Купих го за двадесет и девети.

— Казах на Вики, че искам аз да й купя пръстен — обади се Оли. — Искам аз да й го дам.

Виктория омекна и му се усмихна топло, като не откъсваше очи от неговите.

— Ще го върна обратно в магазина.

— И аз сам ще избера новия пръстен. Ще бъде изненада — заяви Оли.

— Колко романтично — съгласих се аз.

Макар че нямаше нужда да се обаждам, бездруго изобщо не ме забелязваха. Пфу! Беше ужасно. Искаше ми се все още да се срещах с Пол. Или с Джон. С когото и да е. Тогава щях да се взирам прочувствено в моето гадже, а не да се чувствам кисела като лимон.

— Така… — обади се след малко Оли. — Днес Луси получи договора си за назначаване на работа, Вики.

Беше решен да ме включи в разговора.

— Да. Страхотно е. Ще печеля по осемнадесет хиляди — допълних аз.

— Е, да — съчувствено пророни Виктория. Протегна идеално поддържаната си длан с перфектен бледорозов лак на ноктите и леко стисна лакътя ми. — Всички трябва да започнем отнякъде, Луси. Сигурна съм, че ако работиш упорито и се стараеш достатъчно, ще постигнеш повече.

— Но осемнадесет хиляди са много пари.

— За кого? — засмя се тя. — Скъпа моя, имаш да учиш ужасно много. За някои хора вероятно осемнадесет хиляди на година са много пари. За онези, които са преуспели в живота, това дори не е стартова заплата.

— Но както вече каза, Луси трябва да започне отнякъде — намеси се Оли с равен глас.

Вики повдигна вежди.

— Да, скъпи. И тя има голям късмет, че си готов да направиш това за нея.

— Да, благодаря ти, Оли — измърморих аз.

— Аз само се опитвам да й отворя очите — продължи Виктория. — Да й дам някаква цел. Да пробудя амбициите й. Нали искаш Луси да успее? И да постигне нещо?

— Разбира се — потвърди Оли. — Много мило от твоя страна, че мислиш за нея по този начин.

Ехо! И аз съм тук!

— А за да успее, тя трябва да се промени.

— О, да.

— Включително да промени и отношението си към парите. Но не се тревожи, скъпа Луси — заяви Виктория, като най-сетне се обърна към мен с мила усмивка. — Утре ще излезем с теб и ще ти дам някои напътствия.

— Наистина много мило от твоя страна, Вики — измърморих аз през стиснати зъби. — Нямам търпение.

— Разбира се.

— Тази були-бейз е фантастична — каза Оли. Вече бе изпразнил купата си. — Има ли още?

— Заповядай, скъпи — Виктория му сипа още една порция.

— И прясно изпечен хляб — той посегна да си вземе още една филийка. — Направо си невероятна, съкровище. Не знам как успяваш. Изглеждаш прекрасно, правиш жилището ми красиво, имаш страхотна кариера и освен това можеш да готвиш! Направо си Супержена!