— Може ли сега аз да взема думата? — кротко се обади той. — Мисля, че това изливане на душата е чудесна идея.

Кимнах му да продължи.

— Излизах с всички онези момичета по две причини. Не, три — каза Оли. — Започвам от най-маловажната. Първо, защото наистина харесвам жени, които се обличат добре и се грижат за външността си, макар че някои май прекаляваха. Второ, защото още от малко момче винаги съм искал да имам семейство. Сигурно съм единственият мъж на света, който си представя сватба още на първата среща — горчиво призна той. — Фатална грешка. И трето, защото бях влюбен в теб, но ти никога не би склонила да излезеш с мен.

Погледнах го.

— Какво?

— Не се прави на толкова изненадана — каза той. — Сама ми го каза. Съвсем направо. Каза ми, че не ме харесваш в романтичен план.

— Но ти не биваше да се отказваш! — заплаках аз. Каква несправедливост само!

Оли разпери ръце.

— Луси, аз ти повярвах. Разбира се, че ти вярвах. За какво му е на момиче като теб да излиза с такъв като мен? Скучен и досаден, робуващ за заплатата си? Адвокат. Ти беше като природна стихия. Омаен слънчев лъч, на който всички завиждаха. Обичаше живота, работата си, семейството си, тялото си. Не знаех кое е по-лошо, болката от това да живея с теб и да не си само моя или представата, че ще се разделим и ще се върна към сивия си скучен живот зад сивото си бюро. В теб имаше такава енергия и любов — каза той. — Ти се наслаждаваше на всеки миг от живота. Това е идеалната жена — бавно заяви Оли. — Тази, която грее като слънце, където и да се намира.

— Но ти все ми повтаряше, че е време да порасна.

— И аз ревнувах — обясни той. — И бях леко засегнат навярно. Беше лесно да си повярвам, че може би не си чак толкова идеална все пак. И щом не можех да имам теб, но можех да бъда с някое по-обикновено момиче… мислех си, че именно такова ми е било съдено да имам — бледите му сини очи ме погледнаха под светлите мигли, толкова любов и надежда имаше в погледа му, че останах без дъх. — Но не беше така — продължи Оли. — През цялото време, докато бях с други, включително и с Вики, си мислех за теб. Опитвах се да отблъсна тези мисли, разбира се. Смятах, че съм пълен негодник. Че не мога да съм верен, предан някому — сега очите му блестяха. — Каква ирония на съдбата!

За момент останахме неподвижни. Преструвах се на запленена от една катеричка наблизо. Нямах никаква представа какво да правя сега.

— Е — обади се Оли, — ако правилно съм разбрал, през цялото време сме били влюбени един в друг. Срещали сме се с други хора, за да превъзмогнем чувствата си. Но половинките ни се оказаха негодници. Това ли е горе-долу?

Кимнах.

— Има ли някакъв шанс — подхвана той — една преуспяла делова жена като теб да пожелае да се среща с безработен бивш адвокат като мен?

Внезапно се почувствах неловко.

— Не ме бива много в срещите — казах само. — Мисля, че ще бъда малко срамежлива с теб.

— Не знам защо — отвърна Оли. — Случвало ти се е да повърнеш върху мен поне три пъти. Помниш ли?

— Винаги ли смяташ да повдигаш тази тема? — настоях да разбера аз.

— Категорично не — отвърна той. — Просто ще я използвам като коз и следващия път, когато искам да те накарам да приемеш нещо.

— Става — съгласих се. Все така загледана в катерицата. Струваше ми се най-безопасно.

Оли се пресегна и ме хвана за ръка. Би трябвало да кажа, че желанието премина през мен като електрически ток. Но не беше така, ръката му просто беше топла и приятна.

— Хайде да пропуснем срещите — предложи той. — Познаваме си и кътните зъби. Можем направо да се оженим. Имам резервация за прекрасна сватбена церемония.

— Добре — измърморих тихо. — Ами Виктория?

— Ще й оставя бележка в хотела и ще платя сметката й — каза Оли. — Това е повече, отколкото заслужава. И ще й се обадя довечера. Става ли?

— Наистина говориш сериозно — прошепнах.

— Разбира се, че говоря сериозно — отвърна той. — Моя красива, мила, забавна, прекрасна Луси!

После протегна и другата си ръка, повдигна брадичката ми и завъртя главата ми към себе си. И ме целуна, много нежно, по устните. Докосване, леко като перце, прекрасно.

О, сега вече имаше електричество! Задъхах се. Не беше особено… женствено…

По дяволите! Може пък и да беше женствено. В крайна сметка какво е по-женствено от любовта?