— Ще поговоря с нея за това — каза Оли. — Никой няма да строи нищо.

— Това не е всичко — поех си дълбоко въздух. — Тя ти изневери. Онзи ден, когато ти казах, че съм заварила Тод в леглото с Мелиса, те излъгах.

— Била е Вики?

— Беше Вики.

Оли отвори уста, после пак я затвори. Не можеше да намери думи.

— Тя играеше и от двете страни — отчаяно продължих аз. — Ти имаше голям престиж, но той беше по-богат. Каза ми, че е било само еднократна забежка, че не бива да развалям отношенията ви. Но преди малко ми каза, че отново се е опитала да го види. Като приятел според нея. Но ако той я пожелае, тя би те зарязала.

Оли стоеше като вкаменен. Щеше ми се да каже нещо, каквото и да е!

— Не искам да говорим на улицата — огледа се наоколо. Насреща имаше сладкарница, но той поклати глава. — Не искам да хапвам, Луси — тонът му беше много суров, звучеше прощално. — Покажи ми този парк и нека си намерим някоя пейка.

Тъжно потеглихме натам. Оли не ми каза и думичка през целия път. Мина през железните порти, озъртайки се за място за сядане. Разположи се на първата мръсна пейка, която зърна.

Последвах го. Седнах на другия край. Разстоянието помежду ни ми се струваше ужасно символично.

— Май е добре, че най-сетне ми каза — поклати глава. — Става дума за цяла година от живота ми, но какво пък? Никога не съм й вярвал напълно — не можех. Все говореше за пари. Сигурно щеше да й е по-добре с Тод. Него това не го притесняваше.

— Но ако си се чувствал така, тогава защо щеше да се ожениш за нея? — избухнах аз.

— Много е лесно човек да си внуши разни неща — горчиво отрони Оли. — Тя беше толкова преуспяла, толкова самостоятелна. Мислех, че от нея ще излезе интересна съпруга. Харесваше ми как се облича или поне така си въобразявах. И ми говореше все неща, които исках да чуя. Отначало това ми се струваше важно — сви рамене. — Някой психоаналитик би казал, че непрекъснато търся чуждото одобрение, нали? Тъй като съм израснал без майка, а баща ми беше зъл. Е, може би все пак има нещо вярно във всички тези глупости. Виктория ме караше да се чувствам като най-великия човек на света. Трябва време, за да осъзнаеш, че това не е истина. Когато ти се иска да вярваш на някого, просто му се доверяваш — той вдигна очи от земята. — Но ти… — продължи Оли. — За теб никога не бих го повярвал. Че ще ме предадеш. Не и ти, от всички хора на света.

— Да те предам ли? — ужасих се аз.

— А какво беше тогава? — попита Оли. — Да не би да се обиди, задето не ми беше приятно да те виждам с онзи негодник? Позволи няколко месеца хладина от моя страна да заличат всичко, което бяхме имали дотогава. Бяхме близки години наред. Години. Аз просто… — гласът му заглъхна. — Не знам как си могла да го направиш.

Цялата треперех.

— Имаш предвид, че не съм ти казала, че ти е изменила?

— Изменила — горчиво повтори Оли. — Това е много лека дума за такова сериозно нещо. Това не е като да измамиш някого на карти. Бъдещата ми съпруга е била в леглото с друг мъж, Луси. Правела е секс с него. А после ти изчезваш от живота ми, не ми отговаряш по телефона — и щеше да ме оставиш да застана пред олтара, без дори да ми кажеш.

Борех се със себе си. Трябваше да му кажа, да му обясня. Но имах да му казвам толкова много, а изведнъж, когато настъпи моментът, осъзнах, че нямам и представа откъде да започна. Бях ужасена, че ще изпусна шанса си. Гърлото ми бе пресъхнало…

— Е — с равен глас отсече той, — сбогом.

И си тръгна. Обратно към железните порти. И с всяка клетка от тялото си осъзнах, че ако оставя Оли да си тръгне сега, никога повече няма да го видя.

Станах. Бях започнала да плача; истински големи сълзи се стичаха по бузите ми, но сега не можех да мисля нито за това, нито че носът ми е станал червен. Тичах след него, хлипах и го сграбчих за раменете.

— Чакай! Оли! — извиках. — Чакай, чакай!

Той се обърна, но не ме прегърна или нещо подобно. Дори не ми предложи кърпичка. Просто стоеше там, с онова студено изражение, сякаш питаше защо не го оставя да си тръгне.

— Трябва да разбереш.

— Мисля, че разбирам прекрасно — заяви той. — Приятелството ни не е означавало нищо за теб. Предаде ме заради Виктория, която познаваше само от няколко месеца. Няколко разходки по магазините, богато гадже, момичешки приказки, така стана, нали?

— Чакай малко! — изкрещях. Сега вече бях ядосана. — Просто спри, защото не ме слушаш и се държиш като проклет сексист!

Той отстъпи крачка назад — вероятно не очакваше точно това. Но мен ме бе обзело относително спокойствие. Щях да му кажа всичко. Цялата история. Да вървят по дяволите женските хитрости и всякакви подобни глупости. В крайна сметка аз не бях такава.

— Ще ти разкажа всичко — започнах аз, като избърсах лицето си с ръка и се опитах да дишам равномерно. — После ако искаш да хукнеш накъдето ти видят очите и да ме пратиш по дяволите, твоя работа. Но първо ще ме чуеш. Ясно ли е?

— Добре — съгласи се Оли. И въпреки волята му забелязах леко трепване на устните му. — Дълго ли ще отнеме?

— Пет минути.

— Тогава да се върнем на пейката.

Поведе ме обратно, седна и ме загледа очакващо. Направо не можех да повярвам, че ще го направя. Цялото ми бъдеще зависеше от петминутен разговор на мръсна стара пейка в парка. Но какво пък. Нямах какво да губя.

— Ние — започнах аз — бяхме най-добри приятели.

Оли наклони глава настрани.

— И аз винаги съм била увлечена по теб.

Така. Това беше много зряло. Никакво изчервявам се или нещо такова. Оли леко се сепна, но не помръдна. Седеше съвсем неподвижно и слушаше.

— Очевидно ти не беше увлечен по мен, но не исках да правя трагедия от това. Знаех по какви момичета си падаш. Такива като Виктория — с хубави дрешки, много грим — примижах. — Високи токчета. И много различни от мен. Освен това бях съсипвала много приятелства, като излизах на срещи с момчетата. Не разбирах защо си нямам приятелки като нормалните момичета…

— Навярно защото вече си имала четири сестри — обади се Оли.

Четири сестри. Да. И всички бяхме най-добри приятелки. Никога не се бях замисляла за това. Може би все пак не бях чак толкова странна.

— Все едно, не исках да объркам всичко и с теб, а и в общи линии бях щастлива…

— Така беше — меко каза той, сякаш говореше на себе си. — Винаги беше щастлива.

— А после Виктория ти предложи брак и ти ме изрита от апартамента. Уволниха ме и всички, които познавах, започнаха да ми казват, че е време да порасна, а заради работата при Тод трябваше да изглеждам изискано и…

— Малко прекали — отбеляза той.

Погледнах го строго.

— Няма ли да престанеш да ме прекъсваш?

Оли поклати глава и каза сериозно:

— Съжалявам. Продължавай.

— Както и да е — продължих, — чувствах се много обезсърчена и потисната. Защото ти щеше да се жениш за Виктория. Беше ми трудно да преценя дали е само защото я мразех, или защото бях влюбена в теб.

Сега очите му се отклониха от лицето ми и се впериха в обувките му. О, господи! Сякаш редях глупава приказка за несподелената любов.

Но, не, не беше глупаво да обичаш някого. Дори и ако той не те обича. И не беше глупаво да кажеш истината.

— Все едно, трябваше добре да се вгледам в себе си. Вероятно съм реагирала малко детински тогава. Лесно е да не търсиш хубава работа, ако не ти се налага. Освен това виждах колко е преуспяла Виктория — и в работата също. Исках да си имам гадже. Исках да имам някакви пари — поех си дълбоко въздух. — А Виктория ми каза, че двамата сте обсъждали увлечението ми по теб, че всичките ти приятели знаят за него и че само се излагам като…

— Не е вярно — прекъсна ме Оли. — Да го обсъждам с нея ли? Та аз не знаех за това.

Е, сега определено знаеше.

— Затова исках и аз да си имам гадже. Може би и аз съм се чувствала несигурна в себе си. А Тод беше…

— Красив и богат.

Кимнах.

— Знаеш какво стана после. Виктория се сближи с мен. Сега си мисля, че е било само за да се добере до Тод, но тогава… — свих рамене. — Предполагам, че просто не съм могла да си представя как жена, която има теб, ще се интересува от някой като Тод. Затова изобщо не ми хрумна.

— О, Луси! — тъжно възкликна Оли.

Но аз упорито продължих. Ако сега не стигнех до края, никога нямаше да го направя.

— Когато я заварих в леглото му, вече се бях скарала с него. Отидох в къщата му, за да му върна ключовете. И щях да ти кажа. Но тя ми обеща, че е било само веднъж, че е била пияна, че двамата се обичате. И че ако съм ти истинска приятелка, а не просто завистлива отритната обожателка, ще постъпя както е най-добре за теб, а не както ми се иска на мен.

— Значи ако не знам нещо, то няма да ме нарани, така ли?

— Нещо такова. Мислех си… срещнах се с теб и си мислех, че може би трябва да ти кажа, но ти все говореше за сватбата. Разбрах, че наистина я обичаш. Освен това, понеже по това време цялата тази лудост около Тод се бе разсеяла, вече знаех, че те обичам. Как тогава да се доверя на собствената си преценка за мотивите ми да ти кажа? — поех си отново въздух. — Събрах си багажа. Погрижих се Тод да не може повече да тормози Бъфи. Дойдох да ти кажа, че заминавам. Виктория ми каза да се махна от живота ви и да продължа нататък. И в основни линии точно това и направих — бях изтощена. — Това е всичко — отроних накрая. — До днес, когато най-сетне разбрах, че тя никога не те е обичала и че още преследва Тод. Направих това, което смятах, че е в твой интерес. И двата пъти. Ако сега просто изчезнеш от очите ми, мислейки си, че съм те предала, и никога повече не ми проговориш, ти си просто един жесток човек — заявих аз и гласът ми вече бе станал по-уверен; за свой ужас установих, че цялото ми спокойствие на зрял човек се е изпарило. И, да, отново се появиха сълзите. — Защото не беше така.

Оли бръкна в джоба на панталона си и ми подаде кърпичка. Издухах си шумно носа. Тъкмо навреме, наистина. Сополив нос точно в този момент щеше да е направо черешката на тортата.