— Отличен съвет, скъпи.

Оли се усмихна гордо.

— Ами да. Тя изглеждаше доволна.

— Има голям късмет с теб, скъпи.

— Ако беше подписала предбрачен договор, както я бях посъветвал, нямаше да е в това положение — каза той. — Просто щеше да го съди по американските закони и да получи солидна издръжка. Но сега се оказва, че са били женени само три години. Няма съд в Англия, който да й даде голям дял. Не и какъвто иска тя.

В очите на Виктория блестеше безкрайно обожание.

— Толкова си умен, съкровище. Сигурна съм, че скоро ще те направят старши съдружник.

— О! — скромно възкликна Оли и махна с ръка.

Чух собствения си глас да казва:

— Мисля, че е ужасно.

— Кое? — Оли се обърна изненадан към мен, а Виктория ме стрелна с един от смъртоносните си погледи, които бяха нейна запазена марка.

— Онова, което правиш.

— Просто защитавам интересите на клиентите си, Луси.

— Но ти я насърчаваш да използва децата като оръжие. Що за майка ще го направи? — попитах аз. — Отвратително е. Ако е добър баща, разбира се. Щом са били женени за толкова кратко, значи децата са съвсем мънички.

Оли кимна.

— Тогава не смяташ ли, че за тях ще е много тежко, дори и без забраната да се виждат с баща си?

— Това е просто тактика за отлагане на решението — логично изтъкна той.

— На тази възраст ще бъде много травмиращо. А и защо да й се полага голяма издръжка, щом са били женени само три години? На мен ми се струва, че тя е търсела богат съпруг.

Оли се усмихна.

— Не е особено мила жена. Но моята работа не е да давам морална оценка, а само да й спечеля най-добрата възможна сделка.

— Но може би точно това трябва да бъде работата ти.

Оли сви рамене.

— Аз съм бракоразводен адвокат.

— Но можеш да бъдеш много повече — извиках. — Ти си много по-добър, Оли.

— О, Луси, няма ли да спреш? — сряза ме Виктория. — Оли върши чудесна работа и служи на обществото.

— Как?

Виктория се стъписа за момент, но се съвзе.

— Помага на хората да разрешат конфликтите си по цивилизован начин. Не е нещо, в което ти си специалист.

— Не смятам, че използването на децата като футболна топка е цивилизовано — измърморих аз.

— Дявол да го вземе! — обади се Оли. — Един ден на прилична работа и вече получавам съвети за кариерата си.

— Точно така — тържествуваше Виктория. Много й харесваше, когато Оли ми се сопва.

— Това получавам, задето те изведох на вечеря — ухили се той.

— Прав си. Съжалявам.

Отстъпих, а Виктория, след поредния унищожителен поглед към мен, поднови редовната си програма от ласкателства към Оли.

— Това място е толкова интимно — измърка тя, докато ни водеха към масата ни. — Толкова гениално хрумване от твоя страна, скъпи.

— На теб ти хрумна, Вики — напомних й аз.

Тя се намръщи.

— Оли предложи италианска кухня.

— За мен това означава „Пица Хът“ — каза Оли и аз се засмях.

Виктория се усмихна насила.

Менюто не се оказа чак толкова лошо, колкото се опасявах, поръчах си мини пица само за мен. Вярно, беше с „козе сирене и сушени на слънце домати“, явно не предлагаха „Пеперони“ или с наденичка. Но умирах от глад, така че и това ставаше. Оли си поръча равиоли с раци.

— Сигурен ли си, че искаш това, скъпи? — тихичко подхвърли Виктория. — Всички тези сложни въглехидрати? Имат риба на скара и можем да я поръчаме без гарнитурата. Нали ми обеща да започнеш диетата на Аткинс.

— Да, но съм гладен — обясни Оли съвсем спокойно.

Виктория сякаш се канеше да каже още нещо, но после погледна към мен и би отбой. Реших, че това е едно от кардиналните й правила — „Никога не критикувай мъжа си пред друга жена“. Усмихнах й се мило.

— Искаш ли да си разделим един ордьовър, Ол? — попитах аз. — Предлагат пикантни панирани калмари. Обзалагам се, че са много вкусни.

— Оли не яде тесто — веднага се намеси Виктория.

— Един път няма да му навреди, нали? — подхвърлих невинно. — Все пак празнуваме.

— Така е. Защо не? — с благодарност прие Оли.

— Ще поръчам две порции, за по-сигурно — казах. — А също и от пържения дроб и бекон. И може би само мъничко от италианските хлебчета със специален сос за топене.

— Прекрасно — заяви Оли, чиято уста вече бе пълна със слюнка.

На Виктория й идваше да ме убие на място. Устоях на изкушението да й намигна.

— Е, разкажи ми за новата си работа — подкани ме Оли, веднага щом дадохме поръчката си.

— Нали току-що ме наеха — отвърнах скромно. — Няма много за разказване.

— Хубав ли е офисът? — попита той.

— Много. Явно има доста пари в този бизнес.

— Има. Тод спечели цяло състояние. Не че има нужда, тъй като семейството му е богато.

— Така ли? — заинтригувано възкликнах аз. — Какво знаеш за него?

— Защо? — проницателно попита Оли. — Харесваш ли го?

— Не — почервенях цяла. Вярно беше, че го смятах за много красив. Определено. Но в него просто имаше нещо прекалено идеално.

— Разбира се, че го харесваш, всички момичета си падат по него — Оли се обърна към Виктория и се опита да я включи в разговора. Тя седеше на ръба на стола си, отпиваше от минералната си вода — не газирана, защото „мехурчетата са равни на подуване“, както ме бе информирала един ден — и изглеждаше безкрайно отегчена. — Тод Мейл е новият шеф на Луси.

— Колко интересно — равнодушно произнесе тя.

— Освен това е един от най-търсените ергени в Лондон. Дойде тук от Щатите, след като скъса с годеницата си. Лилиан Астър, богата наследница.

— Знам коя е Лили Астър — призна Виктория, която вече изглеждаше малко по-заинтригувана.

— Тод е от подобно потекло — осведоми ме Оли. — Нали се сещаш, наричат ги „Бостънски брамини“. Всички онези семейства Лоуъл, Кабът и останалите. Надменни типове, ходят в кънтри клубове и прочие.

— Щом е излизал с Лилиан Астър, много се съмнявам, че ще си допаднат с Луси — усмихна се Виктория. — Не се обиждай, скъпа Луси. Лили Астър е една от звездите на висшето общество в Ню Йорк — обясни ми тя. — Винаги с изряден външен вид, никога не казва нещо не на място, какво остава пък да изтърве някоя цинична дума — погледна ме многозначително. — Не е най-красивата дама в светските кръгове, но всички казват, че притежава такава изисканост…

Оли заяви:

— Но новата Луси спокойно може да я конкурира.

Виктория се засмя звънливо, както имаше навик.

— О, скъпи, толкова си забавен — каза тя.

— Разкажи ми още за Тод — реших да не обръщам внимание на Виктория, а и бездруго исках да науча колкото е възможно повече. Той държеше ключа към бъдещето ми.

— Семейството му е богато, както вече казах. Ще наследи много акции, къща в Ню Йорк, голяма вила в Хемптънс…

— Но въпреки това е искал да натрупа собствено състояние?

Оли кимна.

— Той е златно момче, трябва да преуспее, нали разбираш? Премести се тук, основа „Мейл акомодейшънс“ и спечели купища пари. Има връзки с много богати чужденци: араби, японци, швейцарци, дори и някои янки от родината му.

— Колко мислиш, че е спечелил? — намеси се Виктория.

— Не знам. Може би около пет милиона. Разбира се, състоянието му струва много повече. Но според мен е чудесно, че не си пилее времето и не разчита само на попечителския си фонд като някой разглезен хлапак — каза Оли. — Възхищавам му се за това — в гласа му имаше сдържаност.

— Какво, не го ли харесваш, Ол? — попитах.

— О, не — Оли поклати глава. — Всъщност не го познавам добре като човек. Просто поведението му не ми допада особено. Но както казах, не го познавам особено.

— Добре тогава — усмихнах се.

— Скъпи — намеси се Виктория, — може би е добра идея да го опознаеш. След като има такива добри връзки, помисли си за клиентите, с които би те свързал.

Оли сви рамене.

— И сам си намирам клиенти.

— Но е глупаво да отхвърляш онова, което съдбата ти предлага — усмихна се Виктория леко пресилено.

— Не бих си уредил среща с него само заради това — отвърна Оли. — Не смесвам бизнеса с приятелството.

— Но ти го помоли да вземе Луси на работа.

— Да, но той ми дължеше услуга. Така стават нещата, съкровище.

Вики не бе готова да се предаде.

— Помисли си само с какви хора общува той! Сигурно познава клана Рокфелер. И Вандербилт. Дори и някои арабски принцове.

Оли целуна ръката й, при което ме сви сърцето.

— Ти си моята принцеса — нежно каза той. — И това ми стига.

— Много добре — съгласи се Виктория и се обърна усмихната към мен, за да види дали не съм пропуснала нещо. — Можем да поговорим за това по-късно.

Храната пристигна. Зарадвах се, че съм поръчала много, защото всяка отделна порция беше миниатюрна. Така наречената ми пица имаше размера и дебелината на чинийка за чаена чаша.

Но нямаше значение. Бях потънала в мисли за Тод. Представях си колко ще го впечатля на другия ден.

За щастие най-накрая Оли реши да преспи у Вики. Щях отново да съм сама; душът щеше да е само мой, а и така не се налагаше да слушам скърцането и тропането, докато Оли прави секс с онази изсмукваща живота му вампирка. Но знаех, че трябва да взема мерки. На другия ден по време на обедната почивка щях да проверя обявите за жилища, които бях заградила в „Луут“. Трябваше да се махна от „Валънтайн сентръл“. Болеше ме да го гледам заедно с нея. Бях сигурна, че тя ще го направи адски нещастен.

Но сега нямах време да мисля за това. Настроих будилника си за шест часа. Нямаше да има никакво бързане, усукан чорапогащник, никакви гафове. Щяха да са ми нужни няколко часа, за да изглеждам перфектно като тази Лили Астър, която и да беше тя. А това означаваше, че веднага трябваше да си лягам, за да съм красива сутринта.

Със сигурност можех да кажа едно. Женствеността изискваше много тежък труд.



Нямаше никакви нещастни инциденти. Будилникът звънна в предвидения час. Всъщност бях настроила няколко различни аларми, също като в „Четири сватби и едно погребение“. След като изключих всички, проклинайки и крещейки — предполагах, че все още мога да съм самата аз, когато не се намирам в офиса, нали? — се пъхнах под душа.