— Да, но искам да опитам нещо ново.

— Не могат да те задържат на едно място, нали, Луси? — попита той. — Какво ще правиш сега?

— Ще започна в една агенция за недвижими имоти — изтърсих аз.

Татко ме изгледа притеснено.

— Ето я отбивката, татко! — напомних му аз и добре че трябваше да завие, защото така успя да избегне един камион, който идваше насреща. Боже, разминахме се на косъм! И не ставаше дума само за камиона.

Отбихме по пътя за нашето село и аз се поинтересувах как е мама. Само и само да сменя темата. После щеше да се вдигне шум около пристигането ми, всички щяхме да идем в стаята ми, а после и до магазина, за да си купя четка за зъби. Каквото и да е, само да не се налага отново да се връщаме на този въпрос. И бездруго денят бе тежък и не мислех, че ще мога да понеса разочарованието върху лицето на татко. Прекалено много го обичах.



— Луси! О, ето я Луси! — извика мама.

Звучеше безкрайно щастлива. Излезе от кухнята, цялата в брашно и със зачервено лице; сигурно пак бе стояла надвесена над фурната. Майка ми имаше натрапчивия навик непрекъснато да отваря фурната, за да провери дали яденето вътре няма да изгори. Вероятно затова всичките й ястия бяха полуизпечени.

Прегърнах я.

— Какво готвиш?

— Наденички — тя се намръщи. — Но ги изгорих.

— Може ли да си взема една? — много обичах наденички. А и това сигурно означаваше, че са целите розови и сурови по средата.

— Е, щом искаш — мама изглеждаше доволна и се появи с голяма табла с наденички, златистокафяви и, идеални на вид. — Само че направо са изгорели.

Взех си една и я погълнах наведнъж.

— Изгоряла ли е? — притеснено попита мама.

— Не. Прекрасни са. Може ли да си взема още една?

— Взимай колкото искаш — мама направо почервеня от удоволствие.

— Това е моето момиче — възхитено отбеляза татко. — Хапваш като мъж, нали, Луси?

От горния етаж се чу трополене и оттам се появи Катрин.

— Катрин! — станах и я прегърнах.

Изглеждаше ужасно. Съвсем не беше мърлява обаче. Никакви размъкнати панталони, безформени блузи или мръсна и мазна коса. Това просто не беше в стила на Катрин, както и на която и да е от сестрите ми. Ако някога видех Катрин по анцуг, щях да си помисля, че е обладана от зли духове. Носеше спортна тъмносиня рокля с голяма обърната яка, разкроена пола и елегантни обувки с нисък ток. В нейния свят това сигурно се смяташе за удобно облекло. Освен това беше гримирана, съвсем леко, но пък Катрин не беше се появявала без грим от деня, в който бе навършила седем. Сега имаше с малко по-тъмен фондьотен и кафеникав руж, бежови сенки върху клепачите и съвсем малко спирала на миглите.

Очевидно спиралата беше водоустойчива. Защото явно бе плакала. Това имах предвид, когато казах, че изглежда ужасно. Очите й бяха зачервени и имаше големи тъмни кръгове, които коректорът не можеше да прикрие. Кожата й под фондьотена беше бледа. Имаше измъчен вид, сякаш не е спала цяла седмица.

— Здравей, братко — това беше обръщението, с което ме наричаше още от времето, когато престанах да играя с кукли и вместо това се занимавах с крепости. — Толкова се радвам да те видя!

Прегърна ме и усетих под ръцете си ребрата й. Искаше ми се веднага да я дръпна настрани, за да си поприказваме, но моментът не бе подходящ.

— Къде е тя? — Емили нахлу откъм градината.

И тя изглеждаше също толкова елегантна, колкото и Катрин, но стилът й бе по-скоро градски шик. Катрин я наричаше жертва на модата. Направо грейнах, когато я видях. Ем беше облечена както винаги. Не беше ли чудесно, че някои неща никога не се променят? Носеше прилепнали черни панталони с колан от крокодилска кожа на „Гучи“, черна кашмирена тениска и висящи обици с някакви зелени камъни, обковани с черно злато3. Естествено кестенявата й коса сега имаше наситено кестеняв цвят с гарвановочерни кичури. Беше подстригана асиметрично и много късо, като започваше много високо над тила й и се спускаше диагонално към брадичката й. Почувствах се ужасно горда. Виктория никога не би могла да изглежда толкова добре.

Ем се втурна и ме прегърна. Сграбчих дясната й ръка.

— Какво е това?

— Харесва ли ти? — скромно попита тя. Огромен като бокс пръстен от наситено оранжево злато, в което бяха инкрустирани розови перли със странна форма.

— Да. Страхотен е.

Емили беше дизайнер на бижута. Изкарваше си прехраната, като продаваше уникатите си на ограничен кръг фанатично предани й клиенти — например богатите момичета, с които се запознаваше в нощните клубове. Не много доходен бизнес, но гаджето й Джордж беше някаква голяма клечка — инспектор земемер, и обичаше да я отрупва с подаръци, така че тя си живееше добре.

— Няма значение, а какво е това? — възкликна Емили на свой ред.

Сграбчи ръката ми и огледа новите ми изкуствени нокти. Дори и Катрин прояви интерес.

— Истински ли са? — попита тя. Поклатих глава. — Уха! Чудесни са.

Емили сложи ръка на челото ми.

— Зле ли ти е? Да не си леко замаяна?

— Какво е станало с ръката ти? — разтревожи се мама.

Засмях се притеснено. Ноктите ми се струваха малко глупави.

— Имам нова работа. Реших, че може да ми е от полза.

— Каква нова работа? — попита мама. — Какво й беше лошото на старата?

Въздъхнах.

— Ще ви разкажа всичко на вечеря.

— Къде са ти куфарите? — попита татко, който чак сега забеляза, че нямам такива.

— Не нося нищо. Реших го в последния момент. Ще взема назаем някоя твоя пижама.

Трябваше да е някоя от татковите, защото момичетата нямаха пижами. Нито един чифт. Носеха само къси нощнички с къдрички и секси дантелени потничета или комплекти от камизолка и боксерки като Виктория. Кой би могъл да спи с подобно нещо? На мен ми се струваха адски неудобни. Предпочитах огромната памучна пижама на татко.

— Трябва да ида до магазина да си купя четка за зъби — погледнах втренчено Катрин. — Катрин, ще дойдеш ли с мен?

Тя ме изгледа така, сякаш се канеше да откаже, но после въздъхна и каза:

— Отивам да си взема палтото.

На лицето й бе изписано същото изражение, каквото имах и аз сутринта. По-добре да приключваме с това.



— Искаш ли да поговорим? — попитах аз, докато вървяхме по главната улица към магазина.

— Добре — съгласи се тя. — И бездруго е по-добре така, докато съм навън, не мога да плача.

Прегърнах я през кръста.

— Какво е станало?

— Имахме малък разговор.

— Трябва да е било нещо страшно.

Тя въздъхна; или по-скоро потръпна.

— Заради онова момиче в офиса. Естер. От Ню Йорк е. Еврейка е и наистина е много красива, освен че е умна.

— И ти не си нито грозна, нито тъпа, Катрин.

Сестра ми се усмихна, а по миглите й се появиха сълзи.

— Благодаря ти. Е, тя прекарва много време край бюрото му. Повече от нужното. Аз го дразнех само на шега за това, нали разбираш. Подхвърлях за новото му гадже и разни такива.

— Да не би да е имал връзка с нея?

Катрин поклати глава.

— Само се усмихна и каза, че нямало нищо лошо да се заглежда по други жени, всички мъже го правели. А аз казах, че има лошо, зависи от обстоятелствата. Ако жена ти е бременна и дебела и те хване да зяпаш по цял ден други момичета. Би било ужасно потискащо. Не си ли съгласна, Луси?

— О, определено — подкрепих я аз. — Разбира се, че ще е потискащо. Той, какво, да не би да не се съгласи?

— Не само това. Изведнъж стана напълно сериозен и заяви, че мъжете не били биологически програмирани да са моногамни…

— Пак старата песен.

— Ами да. Каза ми, че в Европа всички имат тайни връзки и никой не вдига шум до бога.

— Ти какво му отговори?

— Че според мен това е градска легенда. Какво, да не би французойките да нямат нищо против изневерите на съпрузите си? Това са пълни глупости.

Наблюдавах я внимателно. Катрин никога не използваше груби изрази. По бузите й бяха избили малки розови петънца. Изглеждаше като в треска.

— Жените навсякъде по света имат сърца — каза тя. — А после той ми заяви, че съм била наивна и с буржоазни разбирания.

— И…

— Попитах го дали е имал връзка и с друга. А той каза, че не е. Но ме погледна право в очите и ми заяви, че не е сигурен дали ще е винаги така. Искал да ми бъде верен. Но не бил убеден, че ще може да удържи на обещанието си през целия си живот.

— О, Катрин!

— Когато забеляза израза на лицето ми, ме увери, че иска да се оженим. Някой ден. Но че трябвало да е откровен. Каза ми… — сълзите напираха в гърлото й и тя с мъка преглътна. — … че сексуалната вярност не била толкова важна, колкото приятелството и истинската любов… и че трябва да се отнасяме зряло към тези неща.

— Разбирам.

Сърцето ми се сви на топка. Не бях прекарвала много време с Питър. Няколкото пъти, когато го бях виждала, ми се бе сторил съвсем нормален. Но знаех, много добре при това, какво изпитваше сестра ми към него. Беше влюбена, влюбена до уши, от първия миг. Направо бе полудяла от любов.

— И какво направи ти? — прошепнах аз.

— Заявих му, че ще постъпя много зряло и още същата нощ ще се изнеса от апартамента. Той само каза да не си играя на глупави игрички. Пратих го да върви на майната си.

Зяпнах. Катрин да използва такива думи?

— После отидох при изпълнителния директор на фирмата и помолих да ми дадат едномесечен отпуск, който да започне веднага. Питър имаше среща, от която не можеше да се измъкне, а аз си взех такси до вкъщи.

— Но ти имаше толкова много неща там.

— Когато искам, мога да действам много бързо — сухо отбеляза Катрин. — Намерих си луксозен апартамент под наем в Уест Енд още същия следобед; платих с кредитната си карта, а после извиках екип от носачи. Когато Питър се е върнал у дома същата вечер, мен вече ме нямаше — гордо заяви тя. — Не беше останало нищо, нито следа. Нито дори пакет тампони в шкафчето в банята.