— Това е нелепо — настоя тя пред краля.

— Нелепо или не, щом настъпи утрото вие двамата или ще се ожените, или нашата армия ще нахлуе в Шотландия. Изборът е изцяло ваш.

Кали срещна погледа на Хенри като равна. Тя нямаше да му позволи да види страха или трепета й. Ако бе мъж, кралят нямаше да посмее да направи това и се гневеше на англичаните, които така подценяваха жените си.

Как й се искаше всичко да е някаква заблуда. Но знаеше, че не е така.

Бунтовниците в клана й, водени от неизвестен мъж, познат само под името Нападателя, бяха безмилостни към англичаните, които се бяха осмелили да се заселят в Шотландия. Тя бе сигурна, че единствената причина, поради която Хенри се въздържаше да не нападне клана й, бе близкото родство с крал Малкълм Шотландски. И именно заради него, тя бе в безопасност в ръцете му.

Като братовчедка на шотландския крал, Кали бе прекарала голяма част от ранните си години в неговия двор и познаваше кралския живот и начина, по който разсъждават кралете.

Също така бе убедена, че ако се осмелеше да заведе Син в Шотландия, бунтовниците, които бяха нападнали англичаните, без съмнение щяха да атакуват него и хората му. За броени дни щеше да последва война.

Всичко това бе направо отчайващо. Можеше да го види ясно в ума си. Армията на Син нахлуваше и войниците му опустошаваха наред, заедно с мъжете от клана й, които мразеха всичко английско. Нито една от страните нямаше да отстъпи или да бъде разумна. Хората от клана й никога нямаше да понесат английска армия на тяхна земя.

Какво трябваше да направи?

— Колко голяма армия ще доведете в дома ми? — попита тя Син, ужасявайки се от отговора.

— Никаква. Ще дойда сам.

Хенри се разсмя, докато не осъзна, че лорд Син не се шегуваше.

— Не може да говориш сериозно.

Син сви рамене спокойно.

— Дори десетина английски рицари, живеещи сред шотландците, ще предизвикат конфликтите, които се опитваш да избегнеш. Единственият шанс за мир, е с един мъж срещу тях.

Познанието на Син за хората й я изненада. Както и куражът му. Но бе повече от глупаво да навлезеш сам в територията на врага и да очакваш той да се предаде и поклони. Никога нямаше да настъпи денят, в който шотландците ще постъпят така.

Лицето на Хенри стана мрачно, очите му горяха яростно, щом се обърна към Син.

— Те ще те убият.

— Ти каза, че не могат — напомни му Син.

Лицето на Хенри доби още по-мрачен вид от силата на гнева му, а придворните сближиха глави, докато шепнеха помежду си, напомняйки на Кали, че разговорът им имаше свидетели.

Хенри поклати глава.

Кали се обърна и видя, че Саймън все още държи Джейми, който бе с ококорени очи и хапете нервно юмрука си.

— Защото мислехме, че ще бъдеш с мъжете си. Що за глупак…

— Аз ще отида с него.

Хенри изруга.

— Саймън, смятахме, че си по-разумен и няма да се замесваш в това.

Рицарят сякаш се замисли за момент върху коментара на краля.

— Не, Ваше Величество, очевидно съм със самоубийствени наклонности в подобни ситуации. Освен това винаги съм искал да видя Шотландия.

Син му се надсмя.

— Кой е казал, че ще позволя такова нещо?

Устните на Саймън се извиха в подигравателна усмивка.

— Дали ще позволиш, или не — аз ще бъда там. Предполагам, че ще е по-лесно да пътувам с теб, но и в двата случая ще замина за Шотландия. Ти се нуждаеш от някой, който да пази гърба ти.

Думите му сякаш развеселиха лорд Син.

— Уверявам те, че гърбът ми е добре защитен.

Между тях премина нещо неизречено.

Нещо, което очевидно свързваше тези двама мъже заедно като братя. Нещо зловещо и невъзмутимо, ако се съдеше по измъчените погледи и на двамата.

— Знам това — съгласи се Саймън. — Но дори най-силните сред нас могат да се възползват от приятел от време на време.

— Оценявам предложението ти, Саймън, но все още не съм се съгласил с този брак.

— Ти се съгласи — настоя Хенри.

Кали искаше да възрази, но размисли. За нея имаше само едно спасение.

Бягство.

Нямаше никакъв начин да спори с тези мъже, които не се интересуваха нито от нея, нито от мнението й. Тя не представляваше нищо за Хенри, освен политическа пионка, която да използва, както намери за добре.

Колкото до Син, не знаеше какво ще спечели той от техния съюз. Но тя не възнамеряваше да остане достатъчно дълго, за да разбере. Нека си намери английска наследница, за която да се ожени. Или някоя друга девойка, която ще привлече вниманието му.

Тя трябваше да се измъкне оттук, от тези мъже и ужасната им страна, или всичко щеше да е изгубено.

— Е… — каза бавно тя, отдръпвайки се от тях. — Ако ще се омъжвам утре сутрин, най-добре е да се връщам в стаята си, където мога да се подготвя за събитието.

— Ще се омъжиш за дявола? — попита Джейми, свивайки устни при самата мисъл за това. — Обзалагам се, че ако го направиш ще ти пораснат рога.

Тя не му обърна внимание и го взе от ръцете на Саймън.

Джейми поклати глава като старец, наставляващ дете.

— Чудя се дали ще ти порасне и опашка.

Кали въздъхна. Е, поне момчето бе възвърнало дар словото си. Тя му изшътка да замълчи, но той не спря да бърбори за последиците от това да се омъжиш в кралското семейство на дявола.

— Обзалагам се, че децата ви ще се родят с езици като на змиите. И с люспи. Мислиш ли, че ще имат отрова в зъбите си, ако ме ухапят? Помниш ли, когато бебето на Роби ме ухапа веднъж? Мисля, че още имам синина. Дърмът каза, че е стигнало чак до костта, въпреки че на мен просто ми изглеждаше някак си лилаво.

Син ги наблюдаваше, докато двамата се оттегляха към замъка, а момчето не спираше да бърбори.

Жената бе сменила мнението си прекалено бързо и той знаеше какво си бе наумила, можеше да прочете безпроблемно мислите й. Обмисляше ново бягство.

Той повика Саймън към себе си.

— Наблюдавай я, докато говоря с Хенри.

— Ако избяга, няма да ти се налага да се жениш за нея.

— Знам. Въпреки това я наблюдавай. Има невероятната способност да се забърква в неприятности.

Кали усещаше погледа на лорд Син върху себе си, докато вървеше с Джейми към замъка. Тя се спря до вратата, за да погледне назад и откри Саймън на няколко крачки от нея.

О, по дяволите, Син сигурно бе пратил рицаря да ги наблюдава.

Няма значение. Това само правеше бягството й по-сложно. В никакъв случай не превръщаше плановете й в невъзможни. Когато бе малка, често надхитряваше бавачката си, за да се измъкне от замъка и да иде да плува гола в езерото. Щом можеше да се измъкне от Торна, която бе наполовина ясновидка, със способности да чете мислите на Кали, лесно можеше да се изплъзне на един англичанин.

Щом Саймън се доближи, тя забеляза черния гарван на зелената му туника. По кройката и плата на дрехата, както и гордостта на рицаря, тя предположи, че е мъж с потекло и богатство. Без съмнение голям благородник.

— Вие на какво сте господар? — любезно попита тя.

Той отвори вратата, за да може тя да мине.

— Само на себе си, милейди. Аз съм рицар без земи.

— Приятел на лорд Син?

Той се поспря за малко, докато тя минаваше покрай него.

— Предполагам, че съм най-близкото нещо до приятел, което си позволява той.

— Тоест?

— Той има само врагове и хора, които му се подмазват, за да се доберат до краля. — Саймън затвори вратата зад нея и Джейми, след това я поведе по светлия коридор, окъпан в цветове от стъклописа на прозореца, към стълбите.

— Може ли да си поиграя с меча ти? — попита Джейми.

Очите на Саймън бяха изпълнени с нежност и доброта, когато разроши червените му къдрици.

— Когато пораснеш.

Джейми му се оплези и Саймън се разсмя на малкото дяволче.

— Знаеш ли, хората говорят, че всеки път щом някое малко момче изплези езика си, изпраща съобщение на нощните великани човекоядци къде спи то.

— Това не е вярно. — Джейми погледна бързо към Кали. — Нали?

Тя сви рамене.

— Не знам нищо за тези нощни великани човекоядци.

Джейми избяга преди тях, но не показа езика от устата си.

— В коя категория попадаш ти? — попита тя Саймън, връщайки се към разговора им. — Подмазваш ли му се или си негов враг?

— Аз съм в трета категория, която изглежда е специално за мен, брат ми и краля. — Той спря и я погледна искрено. — Аз дължа на Син живота, а вероятно и здравия си разум. Той е правил неща за мен, които нито едно дете не трябва да прави и аз благодаря на бога всяка вечер, за лоялността на този мъж към мен във време, когато всяка друго момче би защитавало себе си и би се скрило в някой ъгъл.

— Затова си готов да тръгнеш към Шотландия и да умреш с него?

Искреността в очите му бе очевидна.

— И идея си нямаш.

От думите му по гръбнака й се прокрадна тръпка. Каквото и да им се бе случило, наистина трябва да е било ужасно.

Саймън погледна към Джейми, който ги чакаше на върха на стълбите, близо до вратата й.

Той сниши глас, за да не може Джейми да го дочуе.

— Бях почти на възрастта на брат ти, когато Син се хвърли с тялото си върху моето, за да ме предпази. Той почти загуби живота си онзи ден заради това. В нощта, когато убиха майка ми, Син бе този, който ме скри от гнева на нейния убиец. От стената, където бях скрит, можех да чуя боя, който понесе, вместо да издаде скривалището ми. Има вечери, в които все още чувам и виждам ударите, които получи, защитавайки ме не само тази нощ, но и през всичките години, в които живеехме в Рейвънсууд. Последният ми спомен за него като дете, е как около гърлото му е увита ръката на мъж, който му се заклева, че ще съжалява, задето ми е помогнал. Разтрепервам се само като си помисля, какво му се е случило тогава. Но като познавам Харолд, съм напълно сигурен, че е удържал на думата си.