Джейми се препъна и Кали се обърна, за да му помогне, но вече беше твърде късно. Обезумялата тълпа ги заобиколи мигновено.

— Милорд, хванах ги! — извика един мръсен мъж и я сграбчи за ръката.

— Не, не си, грозен плъх, аз ги хванах!

Долетяха викове от всички посоки и сякаш хиляди ръце я задърпаха, разкъсвайки дрехите й и скубейки косата й. Кали извика от болка, но изглежда никой не го беше грижа.

— Джейми! — тълпата й пречеше и тя не можеше нито да види, нито да чуе братчето си.

И тогава от нищото се появи огромен, черен жребец. Конят се изправи на задните си крака и подкованите му копита принудиха тълпата да се разпръсне.

Сърцето на Кали се разтуптя, тя повдигна глава и видя лорд Син. Той овладя коня си с лекотата на опитен воин и когато протегна ръка към нея, тя не се поколеба да я приеме.

Той я дръпна да седне пред него и Кали бързо се огледа, за да види как Джейми бе спасен от рицар с тъмнокестенява коса, яхнал светлосив кон.

Въздъхвайки от облекчение, тя се прекръсти и бързо прошепна благодарност към бог и всичките му светии.

Но облекчението й не трая дълго, когато всъщност осъзна, че мъжът я държи. Почувства как силата му я обгръща и това предизвика в нея странна топлина. Въпреки че беше англичанин, имаше нещо в лорд Син, което тя намираше за много привлекателно. Нещо в него накара тялото й да запулсира в страстно желание и това я смая.

На възрастта от двадесет и шест години, Кали далеч не беше незапозната девойка, която да не знае нищо за онова, което се случваше между мъжете и жените. Въпреки че никога не бе докосвана от мъж, омъжените й приятелки я бяха образовали по отношение на съпружеските задължения. Винаги беше определяла разказаното от тях като недостойно и неприятно. Поне докато не бе видяла голите гърди на лорд Син. В този момент мислите й бяха взели рязък обрат.

По някаква причина мисълта, да бъде толкова интимна с него, изглеждаше всякак, но не и отвратителна. В действителност беше завладяна от въпроса какъв ли вкус имат устните му. Как ли щеше да се чувства, докато големите му, загорели ръце докосват тялото й, а тя прокарва пръсти през копринената му коса.

— Милейди, изглежда избягахте от лапите на Сцила, но попаднахте в ръцете на Харибда[7]. Отново.

Кали премигна, когато дълбокият му глас промени посоката на мислите й и ги фокусира върху това, което се случваше с нея.

— Чичо ми твърди, че това е специалният талант, който притежавам.

Лорд Син й се усмихна и предизвика странна слабост в тялото й. Спираше дъха й, когато се усмихнеше.

Той обърна коня си и се насочи към замъка.

— Не мисля, че бих могла да ви подкупя да ни пуснете на свобода, нали? — попита тя с надежда.

— Достатъчно умна сте, за да не го направите.

Гърлото й се стегна, докато преглъщаше сълзите, породени от суровата настойчивост в гласа му.

— Всичко, което искам, е да се прибера у дома. Не можете ли да ме разберете?

Някакво странно чувство помрачи погледа му, сякаш думите й бяха уцелили тъжен спомен.

— Милейди — отвърна той тихо, — разбирам чувствата ви.

— Тогава защо не можете да ме пуснете?

— Защото Хенри се нуждае от вас тук. Така вашите хора ще го оставят на мира.

— Искате да кажете, че ще оставят вашите хора на мира.

Погледът му се замъгли, когато отвърна сериозно:

— Аз нямам мои хора.

Кали замълча и сведе очи към гърдите му, където английските рицари носеха герба на семейството или господаря си. Върху одеждите му липсваше такъв и внезапно тя разбра защо.

— Щом не дължите вярност към англичаните, нека…

— Дължа вярност на Хенри и той иска да останете.

Кали бе непреклонна в неудовлетвореността си.

— Добре — въздъхна тя, — но няма да спра с опитите си да избягам.

— А аз няма да спра да ви хващам.

Кали скръсти ръце пред гърдите си, като правеше всичко възможно да не се докосва до него. Но беше трудно. Особено когато ръцете му я прегръщаха като стоманени окови, докато я придържаха към седлото.

От него се носеше топлият, опияняващ аромат на бъз и сандалово дърво. Можеше да почувства силните удари на биещото му сърце, докато пътуваха обратно към вътрешния двор на замъка.

Този непознат беше толкова красив и въпреки че бе отрекъл многократно, а придворните я уверяваха в противното, Кали подозираше, че лорд Син не е дяволът, за който се представяше. Ако беше чудовището, каквото го описваха, не би бил способен на подобна доброта. Нито пък би се загрижил какво се случва с нея и брат й.

Когато приближиха конюшнята, Кали видя, че английският крал ги очакваше с двама от стражите си, които стояха зад него. Малка група от благородници, мъже и жени, наблюдаваше краля и пристигането им, търсейки без съмнение храна за клюките си.

Изражението на крал Хенри не изглеждаше щастливо.

— Какво се е случило? — попита кралят, когато спряха пред него. — Току-що научихме за нейното изчезване и подготвихме група, която да я търси.

Лорд Син й помогна да слезе, преди да преметне крак над гърба на коня и да се плъзне от седлото.

— Нищо — отговори той и добави със закъснение: — Ваше Величество. Дамата просто почувства нужда от глътка свеж въздух. Наблюдавах я през цялото време.

Хенри подозрително присви очи към нея, докато Саймън и Джейми слязоха от своя кон. Саймън задържа нежно брат й. За първи път Джейми мълчеше, изпитвайки страхопочитание към английския крал, който чичо й определяше като въплъщението на Луцифер. Без съмнение момчето не помръдваше от страх, да не би Хенри да направи следващата си вечеря от плътта му.

Когато кралят погледна отново към лорд Син, погледът му омекна.

— Е, радваме се да ви видим заедно. Надяваме се, че двамата сте подходящи един за друг.

Кали се намръщи, обзета от тревожно чувство.

— Простете, Ваше Величество?

Хенри я игнорира, пристъпи към Син и прошепна, така че само той и Кали да чуят следващите му думи.

— Син, открих свещеник и на сутринта ще видя двама ви женени.

Глава 4

— Моля? — повтори Кали, а сърцето й спря. — Какво казахте?

Син не й обърна внимание, докато кралят ги гледаше хитро и дяволито.

— Неясно ли се изразихме? — попита Хенри с престорена невинност. Син знаеше, че тя не разбира за какво говори кралят и се ядосваше, задето си играеше по този начин с нея. — Каледония Макнийли, запознай се с бъдещия си съпруг, Син.

Кали забеляза гнева, стаен в черните очи на Син. Гняв, който искреше и нарасна при споменаването на името й.

— Как е името й?

— Каледония — повтори Хенри.

Син изруга, макар че тя не можеше да си представи защо името й предизвика такива чувства в него. Не че това имаше някакво значение за нея; тя нямаше да се омъжи за един англичанин.

— Няма да се омъжа за него.

Хенри повдигна вежда, за да я предупреди за тона й.

— Ако искате да се върнете у дома си, ще го направите.

— Хората ми ще го убият.

Хенри се разсмя.

— Могат да се опитат, но ви уверяваме, че няма да успеят.

Тя се обърна, за да погледне Син.

— Знаехте ли за това?

— Все още не съм се съгласил.

Хенри се подсмихна.

— Даде думата си. Ако намерим свещеник, който да извърши церемонията, ще спазиш уговорката ни.

Син погледна подозрително към Хенри и кръстоса ръце пред гърдите си. Ако бъдещето й не зависеше от победителя в тази конфронтация, Кали можеше да определи поведението им като забавно. Една жена рядко ставаше свидетел на подобен сблъсък между двама толкова силни мъже.

— Първо — бавно каза Син, — искам да се срещна с този твой свещеник, за да се убедя, че не е някой селянин, преоблякъл се в монашеско расо.

Кралят успя да изглежда едновременно обиден и развеселен.

— Мислиш, че можем да постъпим по подобен начин?

— Изобщо не се съмнявам.

Хенри се разсмя отново.

— Син, момчето ми, познаваш ни прекалено добре. Но тук няма никаква измама. Това е желанието на Спасителя да ти намерим съпруга.

— Това е желанието на Луцифер да ме измъчвате, докато дойде неговият ред.

— Може би.

Кали погледна последователно и към двамата мъже. Тя нямаше никакво намерение да се придържа към споразумението, изготвено между двамата англичани без нейно съгласие. Особено след като една такава сделка щеше да бъде в ущърб на клана й.

— Каквато й да сте замислили вие двамата, то не ме касае. Няма да се омъжа за един англичанин.

Хенри изглеждаше замислен, докато поглаждаше червеникавата си брада.

— Добре, тогава, не ни оставяш друг избор. Ще нахлуем с армията си в земите ти и ще убием всеки мъж и всяко момче, за да подсигурим мира. Ще започнем още утре сутрин със смъртта на малкия ти брат.

Джейми ахна и отстъпи назад, препъвайки се в Саймън.

Рицарят вдигна момчето, върху чието лице бе изписан ужас и го прегърна, потупвайки го успокоително по гърба.

Сърцето на Кали спря, щом я завладя страхът от хладнокръвната заплаха на Хенри.

— Не бихте посмели да направите подобно нещо.

Думите й бяха извън всякакви граници и всички го знаеха. Погледът на Хенри я накара да потрепери. Но дори и така тя нямаше да се откаже. Не и за нещо толкова важно особено докато той заплашваше Джейми. Дори само да се опиташе да изпълни заплахата си, тя щеше да се увери сама, че ще плати с живота си за своето престъпление.

— Ще те посъветваме да внимаваш с езика си — каза Хенри, а гласът му бе пресипнал от злоба. — Ти може и да си потомка на шотландски кралски род; той определено не е. Така, наистина ли вярваш, че можеш да ни спреш да направим това, което е необходимо, за да подсигурим благополучието на Англия?

Кали спря погледа си върху този на Син и видя предупреждението, четящо се в очите му. Да, Хенри можеше да бъде безмилостен. И двамата го знаеха.