Но това, което я изненадваше най-силно, бе колко много бе започнал да означава съпругът й за нея. Колко я болеше при мисълта да я напусне. Беше почти достатъчно, за да я съсипе.

Вратата се отвори.

Вдигайки поглед, тя видя Син да се колебае на прага с една ръка на дръжката и с друга на дървената рамка. О, той бе най-добре изглеждащият мъж, който някога бе виждала. Дори когато скърбеше и се тревожеше.

— Как е той? — попита тихо, пристъпвайки в стаята и затваряйки вратата зад себе си.

— Спи. Мисля, че ще се оправи. А ти?

Син се приближи, с поглед прикован в приятеля си.

— Иска ми се да бях изял сладкиша вместо него.

Тя знаеше, че той наистина го мисли. Можеше да види искреността, изписана на лицето му и това я нараняваше дълбоко.

— Изпрати ли съобщение до Дрейвън?

Той кимна.

— Дърмът е избягал и Астър тръгна да го търси.

Сърцето на Кали се сви при тази новина.

— Трябваше да потвърдя подозренията ти, че Дърмът е един от бунтовниците.

— Милейди, никога не се извинявай, за това че си се опитала да предпазиш някого, когото обичаш. Не очаквам нищо друго от теб.

— Но мълчанието ми можеше да погуби теб или Саймън.

Син се протегна и докосна косата й. Все така нежно, прокара пръсти през копринените нишки. Копнежът, който изпита, му причини болка. Светлите й зелени очи бяха изпълнени със същите страх и несигурност, които го разкъсваха.

_Прегърни ме, Кали._

Премълчаната молба прониза душата му. През целия си живот бе изпитвал мъчителни копнежи — за храна, подслон, любов.

Но това, което чувстваше към нея превърна всяко едно в насмешка. Болезнено се запита дали някога тя щеше да го закриля така, както закриляше брат си.

Щеше ли да я е грижа, ако умреше? Беше му казала толкова много неща, но той не можеше да приеме, че думите й са истина.

В сърцето му се бе настанил страхът, че тя скоро ще го напусне. Че случилото се през последните няколко дни е просто сън и той ще се събуди сам в замъка си, с никой друг, освен слугите, които се страхуваха от самото му присъствие. Не можеше да си представи ден без нежните й закачки, без смеха й.

Не искаше дори да се опитва.

— Вие двамата ще се целунете ли най-накрая?

Кали се засмя и се обърна към Саймън.

— Какво?

Саймън отвори очи и прикова отегчения си поглед и в двамата.

— Не съм мъртъв и не бях заспал все още. Имам чувството, че дяволът ме е използвал за наковалня, но въпреки това съм съвсем сигурен, че ще оцелея. Разбира се, ако някой спре с опитите си да завърже вътрешностите ми на възел. Последното нещо, което искам, докато лежа, измъчван от болка, е да ви гледам как се гушкате там. Стомахът ми е достатъчно раздразнен. Син, кажи на жената, че я обичаш, за бога. Кали, направи същото и ме оставете да си лежа тук сам в сладка агония.

Син поглади челюстта си, когато раздразненият му поглед се насочи към приятеля му.

— Малки братко, в този момент ще се насладя сам да превърна вътрешностите ти във възел.

Саймън изглеждаше напълно невъзмутим, когато отговори:

— Направи го тогава, просто накарай болката да спре.

— Мога ли да ти донеса нещо? — попита го Кали.

— Не, просто ми обещай, че следващият път, когато видя сладкиш, ще ме зашлевиш, преди да отхапя от него. — Той извъртя очи, преди да продължи. — Сега, може ли да запазя малкото достойнство, което ми остана?

Син се усмихна и каза:

— Погледни го от добрата страна, Сай. Не изпразни стомаха си пред гостите.

— Щом казваш. Сега напусни.

Кали поведе Син към вратата, но се спря и се обърна към Саймън.

— Извикай ме, ако имаш нужда от нещо.

Рицарят се претърколи и я погледна гневно.

— Отиваме си — каза тя, хвана ръката на Син и го издърпа от стаята.

Син помисли, че ще може да си отдъхне след тирадата на рицаря, докато Кали не го притисна в коридора пред стаята на Саймън. Тя го фиксира с пронизващия си поглед и той разбра, че е в сериозна беда.

— Какво имаше предвид той с това?

— С кое?

— С това, че ме обичаш? Обичаш ли ме?

Син преглътна, мислеше, че я обича, но кой бе той, та да знае разликата? Затова й отговори честно:

— Дори не знам значението на тази дума.

Кали изглеждаше така, сякаш не можеше да реши дали да го изрита, или да го удуши.

— Упорит мъж. Но поне не си като другите от вида си, които бързо се обясняват в любов, а след това също толкова бързо се отмятат от думите си. Поне знам, че ако някога го кажеш, то ще е, защото наистина го мислиш.

Син се втренчи в нея, изумен от вътрешната й сила.

— Не си ми ядосана?

— Син, просто съм луда по теб. Надявам се, един ден, ти да изпитваш същото към мен.

Зашеметен, той наблюдаваше как тя се отдалечава.

— О, какъв глупак съм — прошепна той. Тя му беше предложила толкова много от себе си, а той й бе дал толкова малко в замяна.

И защо? От страх или от глупост?

Бил си сам през целия си живот. Знаеш как да оцелееш в самота. Знаеш как да оживееш при условия, които биха превърнали ада в рай.

Тогава защо беше толкова уплашен сега.

И какво, ако свършеше като Юън? Вече беше живял така — изгубен в самотата си, без приятели, търсещ спасение в халба с ейл.

— Кали.

Син не осъзна, че е произнесъл името й, докато тя не се обърна с лице към него.

— Да?

Той се втренчи в нея през коридора, червената й коса се къдреше около раменете й. Беше облечена с плейд в тъмносини, зелени и жълти цветове — цветовете на баща й, а черната й пола обгръщаше привлекателното й тяло.

Никога нямаше да види нещо по-красиво или ценно.

— Можеш ли да ме научиш на любов?

Дишането на Кали се затрудни, когато думите му достигнаха до нея. Силната болка и искреният копнеж в тях, извикаха сълзи в очите й. Застанал там, изглеждаше толкова уязвим. Стоеше горд и висок пред нея, но тя усети колко лесно може да го нарани, ако го отхвърлеше. Не че някога би го направила.

Смеейки се и плачейки, тя се затича към него и обви ръцете си около рамене му.

— Да, любов моя. Ще се радвам да го направя.

Син не бе осъзнал до този момент, колко точно се бе страхувал от реакцията й. Не бе проумял каква голяма част от сърцето си бе разкрил пред нея.

Раненото му сърце полетя, той я грабна в прегръдките си и я целуна. Вкусът на устните й го подлуди. Усещането за тялото й, толкова приветстващо и топло към неговото…

Трябваше да я има, сега, в този миг. Не можеше да издържи още един момент без нея. С решителна крачка, той я отнесе в стаята им и я положи нежно върху леглото. Страните на Кали се обагриха в яркочервено.

— Средата на деня е.

— Знам.

— Но ако някой дойде да ни търси…

Син заключи вратата.

Кали се засмя, когато той се обърна и видя суровия глад в очите му. Погледът му я изгори.

Син се движеше бавно, лениво към леглото, сваляйки дрехите си, докато не се изправи гол пред нея. Тя потрепери при вида на страстта му. Мускулите му се извиха грациозно, когато той се присъедини към нея на леглото.

— Каледония, искам те — въздъхна той, докато разкопчаваше роклята й. — Искам да вкуся всеки сантиметър от тялото ти. Бавно, докато не те погълна.

Желанието в гласа му и усещането за ръката му, която обви гърдите й, я накараха да потрепери.

— Искам сърцето ти, Син — каза тя, прокарвайки ръка през косата му.

Той издърпа роклята надолу по тялото й, свали дрехите й, докато тя не остана напълно разкрита пред него.

— Милейди, то е разбито и безполезно, но това, което е останало от него е изцяло ваше.

Никой, никога не й бе казвал по-красиви думи. Очите му потъмняха, докато изучаваше тялото й, сякаш се наслаждаваше на всяка част от него.

Той погали с ръка кожата й, нежно, изучавайки я. Кали изви гърба си, тялото й гореше в огън от желание за повече от него. Син повдигна крака й, притисна го към гърдите си и целуна коляното й, докато ръцете му се движеха нагоре и надолу по бедрата й, предизвиквайки нова чувствена тръпка в нея. Прикова погледа й със своя, докато накланяше крака й, разтваряйки я за изучаващите си пръсти.

Кали изстена, когато той докосна сърцевината й.

— Обичам начина, по който изглеждаш, когато правя това — прошепна той и ухапа свитото й коляно.

Пръстите му продължиха да я измъчват, докато той намести главата си между разтворените й крака.

Кали погледна надолу към него, когато той раздалечи още повече краката й и съзря най-интимната част от тялото й. Топлина изгори бузите й. Със сигурност това беше неприлично, въпреки че накара тялото й да пламти от еротично удоволствие.

Син повдигна другата си ръка и я погали с нея, нежно разтвори долните й устни и я покри с устата си.

Кали отметна главата си назад и простена, докато удоволствието я разкъсваше. Никога не бе изпитвала толкова необуздана наслада или страст.

Син изръмжа, когато усети вкуса й. Никога преди не бе докосвал жена по този начин, но се съмняваше, че някоя можеше да се конкурира със съкровището, което бе открил. Затвори очи и й се наслади. Усещаше как тялото й трепери след всяко облизване на езика му, почувства неволното свиване на бедрата й, докато я задоволяваше.

Кали зарови ръце в косата му, притискайки го към себе си и повдигна бедрата си в покана. Изглеждаше дива и красива в отдаването си. Устата му я измъчваше, караше я да трепери и гори. Никога не беше преживявала подобно нещо. Струваше й се, че всичките й емоции се сблъскват — силна и слаба, гореща и трепереща.

А той продължаваше да я дарява с наслада. Никога не бе мечтала, че може да почувства нещо подобно. И когато Син плъзна два от пръстите си в нея, тя наистина се уплаши, че ще умре от удоволствие.

Усещането за ръцете и устата му бе повече, отколкото можеше да понесе. Главата й се разтърси и тя почувства тялото си, разкъсано от спазмите на чисто блаженство.