Кланът й значеше всичко за нея, а братята й още повече.

Не, думите й бяха лъжа. Не в сърцето й, защото той знаеше, че тя ги мисли сега. Но да повярва в тях…

Той е бил много неща в живота си. Крадец, убиец, гладуващ просяк, рицар и лорд. Никога не е бил глупак. И това беше роля, която нямаше да играе сега.

Но когато погледна към нея, му беше трудно да го запомни. Беше му трудно да мисли за неща, различни от желанието просто да се изгуби в утехата, която тя предлагаше.

_Нямаше нужда да бъде така._

Не. Той заключи сърцето си. Щеше да направи това, което трябва и когато бъде изхвърлен оттук, щеше да се прибере в Англия. Сам.

Това беше начинът. Не можеше да се бори със съдбата.

Глава 15

Кали наблюдаваше как Син се облича. Мускулите му се свиваха при всяко движение. Той бе невероятен и недосегаем като небето над тях. Как само искаше да може да измисли някакъв начин да скъси дистанцията помежду им.

— Изумително е как може да сложиш доспехите си без помощ. Мислех, че рицарите обикновено имат паж на разположение, за да им помага.

Син спря, след това продължи с обличането на ризницата си.

— Никога не съм имал паж.

— Наистина ли? — попита тя, изненадана от признанието му. Той винаги бе толкова спокоен и търпелив с Джейми, че тя не можеше да разбере, защо мразеше толкова много да е около деца. — Защо?

Той сви рамене.

Преди да успее да се спре, тя се приближи до него и го мушна в ребрата.

Мръщейки се, той потърка мястото, където го бе смушкала.

— Това пък за какво беше?

— Отново стана толкова сериозен. Помниш ли какво казах, че ще сторя, ако пак го направиш?

— Каза, че ще ме гъделичкаш, не че ще ме ръчкаш.

Тя се усмихна дяволито.

— В такъв случай… — Тя го нападна.

Син се запрепъва назад, докато тя го гъделичкаше дори през ризницата му. Той се разсмя, опита се да хване ръцете й, за да я спре, но тя се движеше дори по-бързо от него. Спората му се закачи за килима на земята и той падна, повличайки Кали със себе си.

Докато все още се смееше, той се претърколи и я притисна към пода под себе си.

— Ти си господарката на лудостта, нали?

— Да, и съм най-лудата от всички.

Очите му бяха нежни и мили, докато се взираше в нея с изпепеляващ поглед, който я остави слаба и без дъх. Навеждайки се, той потърка носа си в нейния, и сниши устни, за да я целуне.

Кали въздъхна заради страстта, която вкуси. Ох, усещаше го толкова добре върху себе си, макар че цялата му тежест, заедно с ризницата, я смазваха. Той захапваше и си играеше с устните й, докато езикът му се движеше срещу нейния.

Тя зарови ръце в копринената му коса и го придърпа по-близо, наслаждавайки се на усещането за него. На топлата му, мъжествена миризма. _Не ме оставяй…_

Тази безмълвна молба я изгаряше и й се искаше да може да го обвърже с нея. Искаше да знае думите или действията, които ще го накарат да желае да остане с нея толкова, колкото тя искаше да остане с него.

Само ако това бе възможно.

Син затвори очи и вдъхна сладкия й лавандулов аромат. Усети гърдите й притиснати в него, дори през ризницата си. Искаше да е в нея толкова силно, че се шокира.

Би дал всичко, за да я има. Всичко, за да избяга от това, което Хенри искаше той да направи.

Тя виждаше само най-доброто в него и мисълта за деня, в който мнението й за него щеше да се промени го плашеше.

Рано или късно крехката пъпка на любовта винаги се превръщаше в нещо друго. Ако един мъж бе късметлия, тя разцъфтяваше в дълготрайно приятелство, но в повечето случаи се превръщаше в омраза. За нея той бе нещо ново. Но ако остане и тя научи повече неща за него, ще види недостатъците му и ще започне да го презира.

Това бе риск, който той не искаше да поеме. Защото в сърцето си знаеше, че тя може да го унищожи. Държеше в очите си силата, с която можеше да му причини повече щети, от който и да е враг или армия.

Предпазливото му, разбито сърце бе в нейните ръце.

— Долу ще ни чакат — прошепна той, помръдвайки се, за да стане от нея.

— Казват, че чакането е добро за душата. Изгражда характер.

Син се усмихна на думите й.

— Да, но ти се потруди толкова заради мен, че ще е грехота да не му се насладя.

Тя се подсмихна.

— Обвиняваш ме, нали? Хубаво. Добре, да вървим, но тази вечер, след като вечеряме си мой. — Тя го погледна с гладен поглед, който го разгорещи още повече. — Изцяло мой.

Син изстена заради съблазнителното й лице и я изправи на крака.

— Когато говориш така, милейди, ме побиват тръпки.

— Остани в тази стая с мен и ще направя много повече от това.

Тялото му реагира мигновено на думите й, ставайки още по-горещо и твърдо от когато и да било. Против волята си той погледна към леглото и си я представи гола под него.

— Ти си жестока изкусителка.

Тя хвана ръката му и я целуна. Прокара език по кожата му, предизвиквайки страстни вълни да преминават през него, преди да захапе плътта му със зъби. След това го повлече към вратата. Бедрата й се полюшваха по начин, който накара тялото му да се оживи още повече.

— По което и време да се изкушите, милорд, ме уведомете.

Стискайки зъби, за да потуши желанието си, той я остави с неохота да го изведе от стаята.

Двамата слязоха долу, но вместо семейството, което бяха оставили там, залата бе пълна с членове на клана, които говореха на висок глас, докато гласовете им не се обединиха във висок, кънтящ тътен. Хората стояха на групи, смееха се и се шегуваха. Кучета бягаха свободно измежду краката на хората, докато те ядяха и пиеха, а петима мъже бяха взели гайди и тъпани, за да свирят в единия ъгъл на залата.

Кали замръзна на място при гледката, почти уплашена от причината за присъствието им. Но щом тълпата видя Син, из стаята се понесоха радостни приветствия.

— Ти не ни каза, че си спасил града, момко — каза Астър, пристъпвайки към него, за да го потупа по гърба.

Син се отърси и тя бързо забеляза, колко непривикнал е той към внимание.

— Всъщност не съм направил нищо.

— Също така е и скромен — каза Пег.

— Защо не ни каза, че си шотландец? — попита Ангъс. — При това Макалистър. Трябваше да се досетим, че нашата Кали няма…

— Ангъс — намеси се Кали, прекъсвайки мъжа преди Син да се разстрои още повече. — Какво правите всички тук?

Морна пристъпи напред, повеждайки група слуги, които носеха храна от селото.

— След като вие двамата се оттеглихте, селото реши, че е време за сватбено празненство.

Син изглеждаше смутен от новото отношение на хората.

Морна се усмихна на Син.

— А след като дойдохме, Астър ни каза, че днес е рожденият ти ден и сега имаме двоен повод за празнуване.

Морна се зае с напътствието на слугите.

Усмихвайки се, Кали се приближи до съпруга си, който гледаше почти стеснително към тавана.

— Нещо не е наред ли?

— Да, чудя се по кое време покривът ще се срути и ще убие всички ни до един.

Тя се намръщи на черногледството му.

— Моля?

Той все още продължаваше да оглежда стените и тавана.

— Нищо добро не идва безплатно. Просто се опасявам, че ще трябва да платя за този момент с някой крайник.

Тя поклати глава.

— Винаги си такъв песимист.

— Успокой се — каза Брейдън, подавайки му чаша ейл. — Бих казал, че вече си платил цената и това е наградата ти.

Син не вярваше в това и за миг. Нещо лошо щеше да се случи. Винаги ставаше така. Всеки път през живота му, когато той решеше, че е в безопасност или просто спокоен, се случваше нещо ужасно.

Наблюдаваше как няколко мъже от селото разчистиха място в средата на залата, където щеше да се танцува. Разнасяха се храна и напитки и всички се забавляваха.

Той наблюдава как една по една жените се изреждаха да идват до жена му и да разговарят с нея, а странното бе, че разговаряха и с него.

Ох, това беше лошо. Напълно и изцяло сатанинско.

Почти очакваше самият дявол да се появи през стената, да плени Кали и да избяга с нея.

— Изглеждаш като елен, хванат от някой бракониер — каза Саймън щом дойде да седне до него.

— Чувствам се повече като елен, който знае, че бракониерът е наблизо, но не може да го види.

Морна се приближи до тях и предложи на Син малък сладкиш.

— Традиция е младоженецът да го изяде.

Син го взе от ръката й.

— Благодаря ви, милейди.

Тя се изчерви и се оттегли.

Саймън се наведе към него.

— Това ухае превъзходно.

Син се усмихна.

— Ти с твоя стомах, Саймън. Заклевам се, един ден лакомията ти ще донесе смъртта ти.

Кали се приближи до тях и го хвана за ръка.

— Хайде, лорд Страшилище, искам да танцувам с теб.

Син подаде сладкиша на Саймън и последва дамата си.

Кали бе удивена от това колко добре танцуваше Син. В действителност тя очакваше той да протестира или да й каже, че не знае как, но това изобщо не се случи. Този мъж бе невероятен танцьор.

— Мисля, че каза, че никога не си танцувал.

— Не съм, но съм наблюдавал достатъчно как го правят другите, за да запомня. — Докато се завърташе зад него, тя се повдигна на пръсти и го целуна по бузата.

Изражението му я накара да се разсмее, докато тълпата ги окуражи.

— Ти си невероятна жена — каза той задъхано.

— Не точно, милорд, но се радвам, че мислите така.

Щом песента свърши, те се оттеглиха. Морна подаде на Кали, нейния сватбен сладкиш.

Кали се обърна към него.

— Трябва да ги изядем заедно. Ти изяде ли вече твоя?

Той посочи Саймън с пръст.

— Дадох го на Саймън, но съм сигурен, че вече го няма.

— Счита се, че носи добър късмет, ако ги изядем заедно.