Син оседла коне за двамата и след като се качиха върху тях, Кали го поведе към селото Тиър Налейн, където по-голямата част от клана Макнийли живееше и работеше. Беше приятен ден и селото гъмжеше от живот.

Деца тичаха и играеха игри, втурваха се нагоре и надолу по улиците между къщите и магазините. Жени и мъже се спираха покрай пътя, за да поклюкарстват и да поговорят на път за ежедневната си работа.

Кали го накара да слязат от конете, остави ги в конюшнята и двамата тръгнаха пеша.

Не мина много време, преди да станат център на враждебно внимание. Жените сграбчиха децата си и бягаха при тяхното приближаване.

Кали пое дълбоко дъх, борейки се за търпение заради начина, по който хората й приветстваха съпруга й. Беше добре, че бе оставил доспехите си. Можеше само да си представи колко по-зле щяха да се държат, ако беше облечен с ризницата и носеше меча си.

Жената на касапина излезе от магазина си, видя ги да приближават, след което изтича обратно вътре, затръшна вратата и сложи табела, че месото е свършило за деня. Кали погледна табелата, след това Син, за да провери реакцията му.

Нямаше такава. Мимоходом едва обърна внимание на презрението на клана й, сякаш не очакваше нищо по-добро. И това я вбеси най-много.

Познаваше тези мъже и жени през целия си живот. Как можеха да са толкова слепи?

— Морна? — извика тя, когато видя мащехата си да говори с най-добрата си приятелка, Пег, пред магазина на обущаря. Кали хвана ръката на Син и го поведе към нея. — Как минава денят ви?

Мащехата й грейна с усмивка към тях, докато Пег заразглежда съдържанието на кошницата, която носеше.

— Добре сме, нали, Пег?

Пег вдигна поглед и погледна презрително Син.

— Трябва да се връщам към задълженията си.

Син не каза нищо, лицето му също не издаваше и най-малкия признак за обида.

— Как сте, милорд? — попита Морна.

Кали видя в очите на Син да проблясва облекчение за толкова кратко, че се запита дали не си е въобразила.

— Доста добре съм, милейди, а вие?

— О, глупости, никаква милейди. Аз съм просто Морна, особено за мъжа който помогна на моя Джейми. Нали знаете, че той говори само за вас.

— Определено не може да се каже, че съм благороден. Наричайте ме Син. А колкото до Джейми, той е добро момче. Свършили сте добра работа с него.

Морна грейна в усмивка срещу него. Хвърли поглед над рамото на Син, а после погледна към Кали.

— Да видим дали ще успеем да разбием няколко упорити черепа и да накараме останалите да видят какво правим.

Преди Кали да успее да попита Морна какво има предвид, мащехата й сграбчи Ангъс, когато старецът мина покрай тях. Дългата му сива коса беше заплетена и брадата му бе толкова гъста, че никой не знаеше как изглежда в действителност. Въпреки това той бе един от най-уважаваните мъже в клана и ако човек успееше да накара Ангъс да го хареса, останалите щяха да последват примера му.

— Ангъс, любов моя — весело каза Морна, — запозна ли се с новия съпруг на Кали?

Старецът сви устни, докато оглеждаше английските дрехи на Син.

— Нямам желание да се запознавам…

Морна го прекъсна като прочисти гърлото си.

— Не мислиш ли, че трябва да съдиш един мъж по делата му, а не по рождението му.

— Знам делата на неговия вид.

Морна въздъхна, когато Ангъс се отдалечи куцайки.

— Не го вземай присърце — каза тя на Син. — Те наистина са добри хора.

— Вярвай ми, дори не го чух. Страхувам се, че Кали е единствената, която бива наранена от подобни коментари.

Той можеше й да говори така, но Кали не го вярваше. Как можеше това да не го наранява?

Кали се озърна и видя група от осмина мъже, водени от Фрейзър, които ги приближаваха. Ох, това не беше добре. По наперената им походка можеше да каже, че намерението им бе да навредят.

Фрейзър погледна към нея. Подигравателната му усмивка изкриви червеникаворусата му брада.

— Защо си го довела тук?

— Исках да му покажа селото.

— Защо?

— Защото живеем тук и мислех, че може би ще му хареса да го види.

Очите на Фрейзър бяха тъмни и заплашителни.

— Ти може да живееш тук, но той е посетител. Поне е добре да бъде такъв.

Син се подсмихна, сякаш се забавляваше от думите на Фрейзър.

— Нека да позная. Ако не напусна скоро, ще ме накараш да си мечтая да съм се прибрал вкъщи. Или още по-добре, ще ме накараш да си мечтая никога да не се бях раждал или някое друго клише, предназначено да ме изплаши.

Фрейзър отвори уста да отговори.

Син проговори преди той да има шанс да каже нещо.

— Вече знам, че не ме искате тук. Нямате полза от мен или някой като мен. Дори не искате да бъдете притеснявани като ме виждате във вашата среда. — Син прокара враждебен поглед по групата мъже, който накара няколко от тях да отстъпят назад. — Добре тогава. Предайте ми Нападателя и с удоволствие ще си тръгна.

— Единственото нещо, което ще ти дадем, е главата ти.

— Ооо — въздъхна Син. — Уплаши ме. Мислил ли си някога да съчиняваш приказки за децата? В действителност може да успееш да изплашиш двегодишно дете.

Фрейзър погледна възмутено Син.

— Наистина не те харесвам.

— Чувството е изцяло споделено.

Фрейзър направи крачка към Син, който изобщо не се помръдна. Кали сдържа дъха си в очакване да се сбият. Двамата й напомняха на овни, сключили рога и нямаше идея как да разсее ситуацията.

Не че Фрейзър щеше да й позволи. Мъжът наистина нямаше здрав разум да притиска съпруга й и тя се възхити на самоконтрола на Син. Всеки друг мъж, който притежаваше дори половината от бойните му умения, вече щеше да е накарал Фрейзър да хленчи от земята.

Когато шотландецът проговори тонът му беше неучтив и студен.

— Мислиш, че можеш да дойдеш тук и да ни казваш как да живеем. Да ни гледаш отвисоко. — Той погледна към Кали. — Да вземаш жените ни, макар че ние не правим нищо. Ако изобщо имаш някакъв здрав разум, тогава ще се отправиш към дома си до падането на нощта.

Усмивката на Син беше зла.

— Какво да кажа? Нямам здрав разум.

Фрейзър замахна към него.

Син се наведе, хвана ръката на Фрейзър и го задържа на място с жестока хватка.

— Чуй ме — каза Син на келтски. — Ще говоря бавно, за да ме разбереш. Нямам желание да те засрамвам пред приятелите и семейството ти като те нараня. Така че прибирай се у дома и вземи мъжете си със себе си.

Рицарят освободи Фрейзър, който залитна назад, докато оглеждаше с неприязън тялото на Син.

— Аз и ти ще трябва да решим това.

Син хвърли неудовлетворен поглед към Кали.

— Колко ще ми се ядосаш, ако го ударя наистина силно? Само веднъж.

Тя засия при осъзнаването, че единствено неговото уважение към нея го спираше да смаже Фрейзър. Без значение дали го признаваше на глас или не, съпругът й имаше чувства към нея. В този момент можеше да го целуне.

— Това е денят за забавления — просто каза тя. — Така че, ако ще ти достави удоволствие, може би ще съм склонна да ти простя.

Син се усмихна на думите й.

В този момент силен вик разцепи въздуха.

Мъже и жени сграбчиха децата и затърсиха прикритие. Кали замръзна, когато видя подивял бик да тича по улицата на селото, атакувайки всичко и всеки, който се изпречеше на пътя му.

Преди да успее да се помръдне, Син я сграбчи в ръцете си и я хвърли върху ниския край на покрива на близката къщурка. Тя се покатери нагоре правейки му място да се присъедини към нея.

Той не го направи.

Фрейзър сграбчи Морна и направи същото с нея, после се затича към малко момче, което беше паднало на улицата. Той стигна до момчето секунди преди бика и успя да го качи върху един покрив, но преди да съумее да се махне от пътя му, добичето го закачи за крака и го промуши с отмятане на голямата си глава.

Кали се сви от страх, наблюдавайки начина, по който бикът атакуваше. Нямаше надежда за горкия Фрейзър. Той беше мъртъв.

Или поне така си помисли, докато не видя Син да хваща голяма дървена бухалка за пране и карирана фуста от мястото, където една от жените беше изпуснала прането си. Докато бикът си играеше с Фрейзър, Син го плесна по хълбока и зацъка с език към животното.

Бикът се завъртя и го погледна гневно.

— Точно така — надсмя се Син на животното. Уви фустата около бухалката, за да направи знаме, което щеше да привлече бика. — Тичай след идиота, който няма меч.

Рицарят размаха знамето пред бика, който сега стоеше мирно, сякаш наблюдаваше движенията на Син. Тупна два пъти с копито, наведе глава и нападна.

Син се завъртя и се затича към дърветата толкова бързо, колкото можеше.

— Не! — Кали изкрещя, когато съпругът й и бикът изчезнаха. Тя скочи от покрива долу, където група хора бяха наобиколили Фрейзър.

След като опасността беше отминала, хората напълниха улицата.

— Това беше най-смелото нещо, което съм виждал — каза старият Ангъс, когато той и още няколко мъже помагаха на Фрейзър да се изправи и преглеждаха ранения му крак.

— Трябва да отидем да му помогнем — каза Кали.

Братът на Фрейзър, Джералд, грабна лък от очакващата го каруца.

— Англичанин или не, дължа му живота на собствения ми брат.

Още шестима пристъпиха напред, за да помогнат. Когато Кали понечи да ги последва, те отказаха да се присъедини към тях.

Ангъс я спря.

— Той не рискува живота си, за да те види наранена, моме. Сега стой тук и остави мъжете да се справят с това.

Макар че беше против характера й, да стои и да не прави нищо, тя не започна спор. Това само щеше да забави спасителната мисия, когато трябваше да намерят Син, колкото се може по-бързо.

Обхваната от ужас, Кали наблюдаваше как мъжете напускат селото, а тя отправи молитва находчивият й съпруг да е намерил начин да победи бика.