Неподготвен за движението й, той се препъна назад цели три стъпки. Тя прокара ръцете си нагоре и надолу по ребрата му, гъделичкайки го безмилостно. Син се засмя, пусна възглавницата и обви ръце около нея, за да я спре.

— Капитулираш ли пред мен?

— Никога — с насмешка отвърна той.

В очите й се разгоря огън.

— Никога? Ще я видим ние тази работа.

Син я вдигна и я сложи нежно на леглото.

Той се усмихна триумфално, след което й обърна гръб.

Кали скочи от леглото, увисна на гърба му и го обгърна с крака през кръста.

Син се смееше дори още по-силно, когато вратата на стаята им се отвори.

И двамата замръзнаха, когато видяха прислужницата й на прага. Очите й се ококориха при вида на Син, който не носеше нищо друго, освен бричовете си, докато Кали висеше на гърба му с голите си, добре оформени крака, обхванала го през кръста. Във въздуха все още летяха пера и освен ако не грешеше, и двамата имаха пера в косите си.

Брейдън надникна в стаята, докато преминаваше на път към залата. Но се закова на място зад прислужницата и ги погледна любопитно.

— Трябва ли да питам?

Кали зарови глава във врата на Син и се разсмя гръмогласно. Опитвайки се да изглежда нехайно и нормално, Син пристъпи от крак на крак и прочисти гърло.

— Виждаш нещо необичайно в мъж, който се събужда с жена си?

Брейдън размени озадачена гримаса с прислужницата.

— Ще се върна по-късно — прошепна тя, излезе от стаята и затвори вратата.

Кали бавно се плъзна по гърба му. Но не го освободи. Вместо това, обви ръце около кръста му и го целуна по голото рамо.

— Добро утро, Син. — Приветствието в гласа й го смая.

Мъжът погледна към нея над рамото си.

— Трябва ли да питам какво доведе до лудостта с възглавниците?

— Бях ти ядосана.

— За какво?

— Че отново спиш на пода. Какво е това между теб и пода? Повечето жени ги е страх, че мъжете им са в леглото на друга. А аз завиждам на огнището.

Кали видя как лицето му помръкна и стана сериозно. Тя присви очи към него.

— Да не си посмял.

— Какво да посмея?

— Да обърнеш тези сериозни очи към мен, Син… или пак ще те фрасна с възглавницата си.

Учуден поглед смени твърдостта.

— Опитваш се да ме побъркаш, нали?

— Не да те побъркам. Но определено съм в настроение да те нараня, ако се налага. Обявила съм този ден за забавления. Няма да има сериозност днес. Без лоши или мрачни настроения.

Син я погледна невярващо.

— Не се шегуваш, нали?

— Тишина. За всеки непреклонен поглед, който видя, ще те наказвам.

Той изви вежда.

— Как ще ме наказваш?

— По начин, по който никога не си бил наказван. С лудории и хитрини, които ще те накарат да искаш да ме удушиш.

Син се усмихна напук на себе си.

— Виждаш ли? Лесно е да се усмихваш и да бъдеш весел.

Как му се искаше да може да изпълни желанието й. Да прекара деня с нея наистина щеше да е чудесно. Но той имаше задължения.

— Трябва да намеря един разбойник.

— Тогава можеш да го търсиш, докато ослепееш от това, но ще се наслаждаваш на търсенето или ще те гъделичкам, докато не започнеш да ме молиш за милост.

Жената беше побъркана. И все пак на него му харесваше. Тя се протегна нагоре и изчисти перата от косата му.

— Моето първо правило за днес е да те накарам да облечеш нещо друго вместо бронята ти.

— Няма да нося карирано наметало.

— Добре тогава, без карирано наметало. Но имаш други дрехи. Виждала съм ги в сандъка.

Наистина, той притежаваше чифт бричове и цивилна туника. Но не можеше да си спомни и един-единствен път да ги е обличал.

Нямаше идея защо изобщо обмисля искането й, с изключение на странното осъзнаване, че за него беше важно да я направи щастлива. Не трябваше да е така, но беше факт. А и това беше толкова малка молба… как можеше да й откаже?

— Много добре, милейди, без доспехи днес.

Радостният вид на лицето й изпрати пронизваща болка право към слабините му. Жената беше истински красива.

— Ще си направим скромен пикник по обяд на ливадата зад замъка.

Той отвори уста, за да протестира, но тя притисна ръка към устните му.

— Без възражения. За днес ти си мой и ще те разведа из селото. Търси разбойниците си, ако трябва, но настоявам да ти покажа другата страна на живота.

— Каква друга страна на живота?

— Онази, заради която си заслужава да се живее.

Очите му станаха мрачни при горчивото напомняне за миналото му. Беше виждал тази страна много пъти в живота си и нямаше желание да я вижда повече.

— Виждал съм я, милейди.

— Да, но днес ще я изживееш.

Това беше истинска лудост. И все пак не можеше да намери сили да я отпрати.

Кали се изправи на пръстите на краката си, докато не застанаха очи в очи. Той видя желанието и нежното чувство в погледа й, което нямаше никакъв смисъл за него.

— Просто ми дай този ден, Син, и няма да искам нищо повече от теб.

По лицето й, той можеше да разбере колко важно е това за нея. Независимо от причината да го иска от него, той щеше да й угоди.

— Много добре. Ще имаш този ден, в който ще се опитам да не бъда мрачен, а щастлив — той се сви при тази дума, — мъж. На следващата сутрин ще се върна към това да бъда страшилище.

— Ще се съглася, ако приемаш да бъдеш изцяло мой днес.

— Съгласен.

Усмихната тя го целуна леко по устните.

Син изръмжа при сатененото усещане за устните й върху своите. Преди да успее да се спре, той я притисна до себе си и отвори устата й със своята, за да вкуси блаженството на езика й. Тя прокара ръце по голия му гръб и ноктите й нежно одраскаха плътта му.

О, усещаше тази жена невероятно в ръцете си. Толкова топла. Толкова щедра.

Затворил очи, той повдигна подгъва на нощницата й, докато не почувства голата плът на бедрата и дупето й. Мили Боже, колко много я искаше.

— Прави любов с мен, Син — прошепна тя срещу устните му.

Натежалите й от страст думи го разкъсаха. Но разумът му все още властваше над него.

— Какво ще стане, ако забременееш?

Тя обхвана лицето му в ръце и го погледна със сериозни очи, които го изгориха.

— Тогава ще обичам детето ни. Без значение дали ще останеш или не, аз ще пазя бебето ни и ще направя всичко по силите си никой никога да не го нарани. То ще ми е толкова скъпо, колкото и баща му.

Син почувства как съпротивата му се изпарява.

Тя отново го целуна и прокара ръка надолу по предната част на тялото му, по плоските му гърди и корем. После посегна към колана на бричовете му и пръстите й нежно се спуснаха по долната част на корема му, докато накрая не го пое в ръце.

Син изстена от удоволствие и мислите му се разпиляха. Възбудата му беше силна и той реагираше с първичен импулс. Неспособен да чака повече, той разкъса нощницата й и я отнесе до леглото, където я положи, изпивайки я с очи.

Кали погледна нагоре към него, осъзнавайки, че беше спечелила тази битка и нещо отвътре й казваше, че това е важна победа.

Потрепери, когато той я остави, колкото да свали бричовете си.

Завърна се бързо и я притисна в прегръдката си, целувайки я толкова яростно, че отне дъха й. Това не беше същият нежен любовник, който бе толкова бавен и спокоен с нея преди. Той беше като обладан от звяр. Сякаш не можеше да се насити на вкуса й.

Прокара ръце по тялото й, карайки я да трепери от усещането колко бяха силни и все пак нежни. Ръцете му имаха силата да унищожат живот, но на нея й доставяха само удоволствие.

— Обичам вкуса ти — въздъхна той, прокарвайки език от гърдата до врата й. — Толкова топъл и мек.

Тя потрепери при думите му, знаейки, че ги е казвал само на нея. Как й се искаше да знае някаква магия, с която да го задържи при себе си, за да е сигурна, че никога няма да я напусне.

Син продължи с целувки пътя си от врата към ухото й. Тя потръпна, когато той прокара език по извивката му и после го потопи вътре.

— Обичам начина, по който ме докосваш — прошепна тя. — Начинът, по който те усещам върху себе си. И ми се иска да мога да те задържа по този начин завинаги.

Син се отдръпна, когато думите й пробиха сърцето му. Колко жестоко бе да искат едно и също, докато съдбата заговорничеше срещу тях. Той имаше нужда от тази жена по начин, който нямаше смисъл.

Погледна надолу към лицето й, което беше заобиколено от къдриците й. Никога не си беше представял, че ще види толкова чувствено изражение върху лицето на жена. С нея той си беше у дома и потрепери от тежестта на обърканите си чувства. От нуждата да я прегръща, да я защитава и копнежът да избяга от страха, стаен в него.

Как би могъл да я нарани?

Кали се протегна и положи нежно ръка върху неизбръснатата му страна. Това докосване го изгори и обърна вътрешностите му. В живота му никога нямаше да има друг човек, който да значи толкова за него, колкото тя в този момент.

Нуждаейки се от нея по начин, който го шокира до дъното на душата му, той се плъзна в топлото блаженство на тялото й.

Кали изстена, когато го почувства дълбоко в себе си, когато усети силата му, докато той се поклащаше между бедрата й. Син улови устните й със своите и я целуна страстно като езикът му имитираше всеки тласък на тялото му.

Тя прокара ръце по твърдостта на гърба му и почувства мускулите му да се свиват в ритъм с движенията му.

Внезапно той се втурна дълбоко навътре, след което спря. Надигна се нагоре и се подпря на ръцете си, така че да може да я погледне. Тя постави ръце върху стегнатите му бицепси и отвърна на погледа му.

Силната нужда и гладът в очите му й причиниха болка.

Той бавно спусна поглед от лицето й надолу към голите й гърди и корема, по целият път до мястото, където бяха съединени.

— Красива си — каза той с дрезгав глас.