Той зяпна невярващо при думите й.

— Ще предпочетеш един сасенах пред собствения си брат.

— Не бих искала, но няма да го нараня. Сега ми кажи кой го рани вчера.

Дърмът предизвикателно повдигна брадичка, а по блясъка в очите му Кали разбра, че той знае всичко, но по-скоро щеше умре, отколкото да й отговори.

— Това беше само предупреждение. Следващия път няма да пропуснат сърцето му.

Кали преглътна гнева си и се опита да се обърне към него спокойно. Обичаше брат си повече от всичко и последното нещо, което искаше бе да го види наранен поради толкова глупава причина.

— Дърмът, моля те. Защо трябва да се замесваш в това? Ако ми разкриеш имената на всички, които участват, кълна ти се, че няма да ги издам, но трябва да говоря с тях. Трябва ни мир.

— Мир? Ако те чува, баща ни се обръща в гроба. Той мразеше англичаните и ако наистина беше негова дъщеря, никога не би допуснала този мъж в леглото си. Да не говорим да го умоляваш за това.

За първи път в живота си, Кали искаше да удари брат си. Ръката я засърбя от силата на желанието.

— Дай ми името на Нападателя.

— Или какво? — презрително попита той. — Ще кажеш на скъпия си съпруг сасенах, че съм един от тези, които извършват нападенията.

Кали беше ужасена от самата идея за това.

— Никога не бих те предала.

— И по-добре. — Студената ярост в очите му я уплаши. Никога преди не го бе виждала такъв.

— Заплашваш ли ме?

Погледът му едва доловимо омекна.

— Никога няма да те нараня, също така никога няма да ги предам. Ако съпругът ти научи, че съм един от бунтовниците ще трябва да ме измъчва за имената на останалите. Готова ли си да ме видиш екзекутиран?

— Разбира се, че не.

— Тогава се отърви от него.

О, това момче можеше да бъде непоносим инат и егоист. Как смееше да й отправя подобни искания. Време беше да му изясни позицията си по този въпрос.

— Аз съм негова съпруга. Ако той си тръгне, аз също трябва да замина с него.

— Тогава ни остави да го убием.

Тя поклати глава към него. Сега той се държеше напълно неразумно.

— Можеш ли наистина да направиш това?

Той повдигна безгрижно рамене.

— Имаш ли представа за броя на мъжете, които той е убил. Джейми каза, че е чул английските рицари да проклинат името му и да разказват за ужасите, които този мъж е причинил на други хора. Каза, че съпругът ти бил известен с това, че прерязвал гърлата на мъжете, докато спят. Справедливостта ще възтържествува, ако бъде убит.

— Не вярвам, че това е справедливост — въздъхна тя. — Отчаяните хора извършват отчаяни неща. Знаеш поговорката на баща ни, както и аз. Каквото и да е извършил съпругът ми, направил го е, за да оцелее. Няма да използвам това срещу него. Той е бил изплашено момче.

— Изплашено момче, което е отнело живота на много мъже.

Дърмът беше толкова жесток и осъдителен и тя се питаше, кога се бе променил. Момчето, което си спомняше, беше мило и винаги се придържаше към думите „да оставим неприятностите в миналото“. Но този наполовина развит мъж беше непознат за нея.

— Син е направил грешки — настоя тя.

— Той е извършил престъпления и трябва да плати за тях.

— Ти не си негов съдник.

Дърмънт се втренчи в нея.

— Знаеш ли, живяла си прекалено дълго с англичаните, те са помрачили ума ти и са откраднали сърцето ти.

— Знаеш, че не е вярно.

— Така ли?

О, брат й я разгневяваше все по-силно. Ако скоро не си тръгнеше и двамата щяха да изрекат неща, за които после да съжаляват.

— Дърмът, ти си егоист. Време е да пораснеш и да разбереш, че понякога трябва да се правят компромиси за благополучието на другите.

— Компромис? Говориш за приемането на враг, който баща ни се опитваше да унищожи и загина, докато го правеше.

— Дърмът, моля те бъди разумен. Светът, в който живеем сега е различен. Трябва да…

— Получиш твоя мир — той я погледна презрително. — Но в сърцето си знам, че съм прав и когато умра и срещна татко отново, ще мога да го погледна в очите с чиста съвест. А ти?

Думите му я накараха да трепне.

— Разбира се — отвърна Кали.

Брат й изсумтя презрително.

— Тогава ти пожелавам щастие с лъжите, които изричаш пред себе си — каза той и се отдалечи.

Кали извика след него:

— Кажи на приятелите си бунтовници да бъдат тук тази вечер. Съпругът ми иска да говори с всички мъже от клана.

Дърмът спря и се обърна с иронична усмивка към нея.

— О, ще им кажа. Това е среща, която не бих пропуснал.

Тръпка се спусна по гърба на Кали. Какво щеше да прави с него. Момчето бе изгубило ума си, за да следва другите. От друга страна, винаги е било така. Постоянно оставяше другите да го вкарват в беда. Този път се надяваше да не го поведат към гроба.

В късния следобед, Син се усамоти в стаята си. Не бе казал на братята си, че изпитваше болки в рамото и че не бе спал предишната нощ. Подобно на Юън бе прекарал нощта в залата.

Въздъхна с облекчение, когато установи, че стаята не е изпълнена от жизненото присъствие на съпругата му. Желаеше да остане сам за малко и нищо да не помрачава съзнанието му.

Свали дрехите си и се пъхна в леглото. Трябваше да поспи малко, преди да се срещне с мъжете от клана й. И по някаква мрачна причина, очакваше срещата с нетърпение. Но се нуждаеше от яснота в главата си. Умът му трябваше да е нащрек.

Затваряйки очите си той изпусна дълга, изтощена въздишка.

За негов ужас вратата се отвори. Той замръзна, готов за действие, в случай, че натрапникът бе враг.

Не беше. Долови леките стъпки на Кали, докато прекосяваше стаята, неосъзнаваща присъствието му. Син разтвори съвсем леко очите си, за да я наблюдава. Кали постави прането върху малкото бюро до прозореца. Когато се обърна съзря дрехите му, сгънати на пода, където ги бе оставил. Погледът й се премести от пода към леглото, където той лежеше. Син не помръдна. По някаква причина, не искаше тя да знае, че той я гледа.

Нежна усмивка изви устните й, когато погледна към него. Много тихо, тя спусна кепенците и затъмни стаята за него, след което бавно се приближи до леглото.

Спря до него и постави изящната си, студена ръка върху челото му.

— Имаш треска — тихо прошепна тя. — Искаш ли да повикам лекар?

— Как разбра, че съм буден.

— Не трепна, когато те доближих. Ако спеше, досега вече да съм на пода.

Думите й го разкъсаха.

— Кали, никога няма да те нараня по такъв начин.

Тя се усмихна на казаното и отметна косата от влажното му чело.

— Знам Син, искаш ли лекар?

Той поклати глава.

— Не, просто имам нужда от малко почивка.

Кали зарови ръка в мекотата на косата му.

Изглеждаше почти момчешки, докато лежеше, а бузите му бяха зачервени от треската. Тя погледна към раната в рамото му. Нямаше признаци за инфекция. Изглеждаше така, сякаш заздравява добре, но треската му я обезпокои.

— Повиках всички мъже — каза тя тихо.

— Благодаря ти.

Тя прокара ръка през косата му, надолу по врата и рамото, до дланта му. Задържа я в своята, докато погледът й изучаваше белезите, маркирали плътта му. Ръката му беше толкова груба и мъжествена, силна и способна. И докато я държеше, си спомни как ръцете му бяха докосвали тялото й предишната нощ. Доставиха й удоволствие и едновременно с това я караха да се чувства защитена.

Кали обви и другата си ръка около неговата, държеше я здраво и се надяваше, че им предстоят много следобеди като този, когато ще може да се наслади на един спокоен момент с него.

— Мога ли да ти донеса нещо? — попита тя.

Син погледна към мястото, където тя държеше ръката му. Бледността на нежната й, мека кожа бе в рязък контраст с неговата тъмна и загрубяла. Ръката й бе толкова малка в сравнение с неговата, толкова елегантна и нежна.

Как можеше нещо толкова малко да го разтърси така дълбоко. Тези ръце нямаха силата да му направят нищо и въпреки това, му дариха топлина и утеха, които Син не бе способен да назове.

Кали повдигна ръката му към устните си и целуна кокалчетата на пръстите му, събуждайки в тялото му отчаяното желание за нея.

— Ще се уверя, че никой няма да те смущава.

Тя се наведе и постави целувка върху бузата му. Син се наслади на усещането за устните й върху кожата му. И му беше нужна цялата му сила, за да не я дръпне при себе си в леглото и да прави любов с нея.

Вместо това, той остави добротата й да се излее в него. Топлината на устните й докосваше разкъсаното му сърце, което сякаш току-що бе започнало да бие.

Чу я да излиза от стаята и да затваря вратата. Изпълнен със съжаление, той гневно заби юмрука си в леглото.

Защо тази жена се бе появила в живота му, когато всички светци знаеха, че няма шанс за бъдеще между тях двамата.

Но Син знаеш защо.

Хенри искаше мир и беше готов да жертва всичко за него. Макар на Син да му харесваше да се преструва, той знаеше истината за отношенията си с краля. Не бе нищо повече от негова пионка, слуга и ако бе безполезен за Хенри, животът му не струваше нищо.

Кали застана на стъпалата пред замъка, докато мъжете от клана се събираха наоколо. Бе наредила на слугите да подготвят храни и напитки за мъжете, с надеждата да ги успокои.

За нейна пълна изненада не се получи. Въздухът около тях бе изпълнен с враждебност. Всички знаеха, че щом са повикани тук, нещо не е наред. Просто не знаеха какво.

— Каледония, сладка моя.

Тя се обърна, когато чу гласа на Фрейзър. Той беше съвсем малко по-висок от нея, русокос и синеок. Естествена усмивка красеше винаги устните му, по открит и приятен начин, често, който Кали намираше за успокояващ. Преди да бъде заловена от Хенри, мъжът бе поискал разрешение от Астър да я ухажва.

Въпреки че споделяха много общо и характерите им си приличаха, тя никога не беше изпитвала романтични чувства към него. Той беше като по-голям брат за нея.