— Състрадателна съм. Леглото ми е там, където е съпругът ми. Ако не искаш да дойдеш при мен, тогава аз ще дойда при теб.

— Държиш се абсурдно.

— Аз ли? — попита тя и се облегна на лакът, за да го погледне. — Струва ми се нелепо да лежиш на студения, каменен под, когато наблизо те очаква удобно легло.

Син затвори очи, неспособен да спори с нея и да се справи с обърканите си чувства. Тази вечер й бе казал неща, който никога преди не бе изричал. Никой, дори братята му нямаха представа за казаното от майка му през онази нощ.

Чувстваше слабост и умора и единственото, което желаеше, бе почивка от миналото си.

— Лягай си, Кали.

Но тя не си отиде, вместо това просто се сви до него и продължи да говори:

— Защо? Аз ли направих нещо нередно през първата ни брачна нощ? Разочаровах ли те?

Син почти се задави, спомняйки си колко топла и отзивчива бе тя тогава. Никога не го бе разочаровала. Не и досега, когато отказа да изпълни молбата му.

— Не, не бях разочарован.

— Тогава защо не искаш да правиш любов с мен?

Той бе изгорен от спомена за нея, гола и гореща в ръцете му. Няколкото й думи събудиха тялото му за живот. Тя беше първата жена, която молеше за услугите му. Осъзнаването бе еротично и чувствено и го изпълни с огън.

— Не мога да повярвам, че водим този разговор.

— Добре тогава, край на дискусията. Продължавай да лежиш така с раненото си рамо и се преструвай, че не съществувам. В което си много добър, между другото.

Болката в гласа й го ужили. Син не искаше да я наранява. Искаше просто да го остави на мира. Да му остави малкото късче спокойствие, което изолираното му сърце можеше да намери.

— Кали, причината не е в теб. Защо просто не приемеш факта, че съм нечестно, нищо неструващо копеле и не ме оставиш на мира.

— Както правят всички останали?

— Да.

Кали седна и се наведе над него. Гърдите й се отъркаха в ръката му и в отговор на невинното й докосване, мъжествеността му се втвърди. Естествената й красота го прикова към пода, медните й къдрици падаха свободно около лицето й, а светлината на огъня блестеше в зелените й очи, които присви гневно към него. Яростта й бе оцветила бузите й в розово.

— Защото не вярвам, че си нечестен и знам, че струваш нещо. Колкото до това, че си копеле, вината не е твоя.

Тя опря брадичката си върху бицепса му и се втренчи в него, с желание в очите си, което му се струваше невероятно. Не вярваше, че тя наистина иска да има нещо общо с него.

— Ще те обичам, съпруже, ако ми позволиш.

Думите й го разкъсаха на парчета, оставяйки го толкова уязвим. Не можеше да й повярва, защото знаеше…

— И ако го направя? Какво ще стане със семейството ти? Готова ли си да ги изоставиш завинаги. Наистина ли, дори за миг вярваш, че биха приели един англичанин в сърцата си.

— Ти не си англичанин, ти си шотландец.

— Не! Роден съм в Англия и прекарах по-голямата част от живота си там. Бях изхвърлен от Шотландия с думите, никога да не се завръщам отново. Мразя това място повече, отколкото някой би могъл да разбере и ще сграбча първата възможност, която ми позволи да се върна обратно в Лондон. Готова ли си да заминеш с мен.

Очите й заблестяха гневно, когато си спомни това ужасно място.

— Аз презирам Лондон, мръсотията и вонята му. Хората там ме мразят.

— Тогава можеш да разбереш как се чувствам тук.

Думите му секнаха дъха й. Скъпи светии, тя знаеше. Разбираше ужасяващата агония, която изпълваше сърцето й ден след ден и страхът, че никога отново няма да види любимата си Шотландия.

— Защо се ожени за мен? — попита тя тихо, наполовина уплашена от отговора, който той щеше да й даде.

— Защото знаех, че няма друг начин да те върна у дома. Видях как другите се отнасят към Джейми, презрението им. Той е прекрасно момче с добро сърце. Не исках да стане като мен. Затова върнах и двама ви, преди да е станало прекалено късно.

Кали замръзна, когато бе връхлетяна от изобилие от емоции. В този момент, знаеше че го обича. Силата на чувството я разкъса, изпълвайки я с желанието да го вземе в ръцете си и да го прегръща през остатъка от вечността.

Този мъж, толкова силен и толкова наранен, който пренебрегваше себе си и помагаше на другите, когато никой, никога не бе помогнал на него. Той я изумяваше и плашеше, но най-вече я бе развълнувал дълбоко.

Кали прокара ръка по челюстта му.

— Ще те накарам да пожелаеш да останеш тук, с мен.

Очите му потъмняха и той отговори:

— Уверявам те, че няма да успееш.

— Това предизвикателство ли е?

— Не, гълъбице. Просто признание.

Може би в съзнанието му, но в сърцето на Кали това бе предизвикателство, а тя оценяваше доброто съревнование. По някакъв начин щеше да пробие защитата му и да достигне до сърцето. Щеше да го изпълни с желание да остане. Щеше да се превърне в това, от което Син се нуждаеше и това, което искаше, без значение какво.

Син се претърколи и й обърна гръб. Очакваше Кали да си тръгне, но тя не го направи.

Вместо това се настани зад него и проследи с ръка белезите на гърба му. Усещането бе странно, да изпита удоволствие там където бе понесъл толкова много болка. Потрепери, когато тя се наведе и постави устните си върху раната от стрелата. Тялото му изгаряше от желание за нея. В този момент би било толкова лесно да я преобърне, да я вземе в обятията си и да се забие дълбоко в нея, за да облекчи с тялото й болката между краката си.

Сякаш отново усещаше в ръцете си гърдите й, вкусваше сладостта на кожата й… Но това беше безумен сън.

В този свят нямаше безопасност, нямаше щастие за някой като него. Любовта бе отредена на други мъже. Мъже, които бяха благословени и късметлии. Мъже, които знаеха как да обичат някого.

Тази вечер обаче самотата, която изпитваше, бе неописуема. Син беше студен, празен и наранен.

И единственото, което искаше, бе облекчение на болката вътре в него.

Преди да осъзнае какво прави, той се обърна, за да я погледне. Очите й бяха толкова нежни, че разтопиха леда вътре в него. Когато Кали се пресегна, за да докосне устните му с пръсти, той усети как съпротивата му се пропуква.

Как можеше да бъде толкова открита и даваща. Никога нямаше да разбере тази жена.

Кали разтвори устните си в покана за него и без да се замисли, той я прие.

Тя простена, когато той я придърпа силно в прегръдката си. Целувката му, изпълнена със страст и желание, открадна дъха й. Почувства как ръката му сграбчва ризата й, докато я притискаше по-близо до тялото си. Ограбваше устата й, сякаш бе най-ценното съкровище на земята и той не можеше да живее без нея. Ръцете му се вкопчиха в нея, езикът му танцуваше с нейния в чувствен, възбуждащ ритъм, който я остави слаба и немощна.

Бог да й е на помощ, но тя желаеш този мъж. За нея нямаха значения престъпленията, които бе извършил. Това, което бе направил в миналото, за да оцелее. Единственото, което имаше значение, бе начинът по който докосна сърцето й.

Караше я да се смее, да се чувства желана и необходима. Но най-вече, караше я да се чувства като жена и бе събудил нещо дълбоко в нея. Част, за чието съществуване не бе подозирала.

Когато погледнеше в очите му, можеше да види бъдещето. Виждаше децата, които искаше да му роди и домът, който желаеше да създаде за всички тях.

Син не проумяваше, защо не се отдръпна от нея. Но не можеше. Това щеше да бъде най-благородната му постъпка, но той и благородството бяха непознати. Той беше звяр, който умееше само да оцелява и да се предпазва от нараняване.

И все пак, когато я погледнеше, можеше да мисли само за едно — че е мъжът, от който тя се нуждаеше, който ще я прегръща до края на вечността.

— Желая те, Син — въздъхна тя. Бог да му е на помощ, но той не можеше да устои на тази молба.

Но не би я взел тук, на пода, без да се погрижи за удобството й. Той може и да беше животно, но тя беше благородна дама. Въпреки протестите й, той я вдигна на ръце и я отнесе в леглото й.

— Ще нараниш рамото си — каза тя, притискайки се плътно към него, сякаш се опитваше да тежи по-малко в ръцете му.

— Не тежиш достатъчно, за да ме нараниш.

Тя се усъмни в думите му и докато той я поставяше обратно върху пухения дюшек, ръцете й останаха да лежат върху раменете му. Нежността на докосването й го изгори. Той отдели един миг да се наслади на вида й — толкова топла и очакваща.

Тя лежеше в леглото, а зелените й очи го изпиваха с поглед, сякаш той беше всичко, което някога е искал да бъде.

В очите й той бе благороден, достоен, героичен. Беше мъжът, който винаги е искал да бъде.

Той трябваше да си тръгне и го знаеше. Нямаше какво да прави с нея. И все пак не можеше да я остави. Съмняваше се, че има нещо на тази земя или отвъд нея, което би могло да го измъкне тази вечер от стаята им.

Кали видя погледа в измъчените му очи и за миг си помисли, че ще се отдръпне от нея.

Вместо това той развърза връзките на панталоните си, свали ги и се присъедини към нея в леглото. Кали потрепери при вида на голото му тяло, изтегнато до нейното. Силата и грациозността му бяха поразителни. Тялото й копнееше и гореше за неговото, пулсираше с нужда, която едва разбираше. Единственото, което знаеше, бе, че го желае. Искаше да сподели себе си с него, да го усети дълбоко в нея, да му позволи да вземе утехата и удоволствието, от които имаше нужда.

Син посегна към връзките на долната й риза и бавно я разтвори, докато не я разголи за гладния си поглед. Кали потрепери при вида на дивото, чувствено изражение, изписано на лицето му, докато се взираше в голите й гърди.

Тя простена, когато той погали с ръка стегнатите й, подути зърна, сякаш се наслаждаваше на гледката и усещането за тях, преди да обхване едното с дланта си и нежно да го стисне. Тялото на Кали се разтопи от чувственото удоволствие и тя простена в отговор на докосването му. Беше толкова топла и влажна за него, изпълнена е копнеж и желание.