Тя стигна до залата по същото време, когато Астър влезе вътре заедно с мъжете.

Кали спря, докато оправи роклята си. Те всички бяха гиганти! Извисяваха се над чичо й и брат й и я накараха да се чувства много дребничка. Само Син можеше да се конкурира с височината им.

— Племенницата ми, Каледония — каза Астър, насочвайки вниманието към нея.

Кали преглътна нервно. Комбинираният ефект от братята Макалистър беше доста разтърсващ и объркващ за сетивата на една жена.

Русият мъж пристъпи напред. Беше смайващо красив с твърди сини очи.

— Локлан Макалистър, милейди, удоволствие е да се запознаем. — Дълбокият му глас изпрати тръпка през нея. — Брат ми Юън.

Тя погледна към гиганта от лявата му страна. Той приличаше на голяма черна мечка, косата му беше дълга и се нуждаеше от подстригване.

— И Брейдън.

Кали кимна, криейки усмивката си. Той беше по-красив, отколкото човек имаше право да бъде, а тя знаеше репутацията на този брат Макалистър, за който казваха, че е в състояние да убие човек с един удар и да покори жена с една целувка.

Тя се усмихна на тримата.

— Удоволствие е да посрещна всички вас. Моля, елате и седнете.

Кали ги поведе към масата на леърда, а Астър ги последва, вървейки от едната им страна.

— Съжалявам, че трябва да ви съобщя, че пътуването ви бе напразно, момчета. Нямах представа, че англичанинът, е решил да изпрати роднините ми обратно при мен.

— Изненадан съм от това — каза Брейдън.

— Съвсем не звучи като Хенри, той не би се отказал доброволно от заложниците си.

— Не е — отбеляза Дърмът подигравателно, докато вървеше зад тях. — Изпрати я у дома със _сасенах_ за съпруг.

— Някого, когото познаваме? — попита Брейдън.

— Съмнявам се — отвърна Астър. — Никога не съм чувал за него. Кали, той не е ли граф?

— Да, чичо.

— Граф на какво?

Кали спря, когато осъзна, че не знае. Никой не беше споменавал владенията му пред нея.

— Не съм много сигурна. Но ми казаха, че има огромни стопанства.

Кали застана отстрани на масата, готова да се погрижи за нуждите на мъжете. Слугите влязоха с бира, плата с месо и хляб, а в същото време Саймън се присъедини към тях. Той се приближи до масата с вид на открит и честен човек, което тя намираше за много очарователно.

Братята Макалистър го погледнаха подозрително, когато той се приближи.

— Макалистър? — попита Саймън.

Кали кимна.

Саймън се приближи до тях. Усмивката му се разшири и очите му заблестяха в миг на приятелство. Той изглеждаше като човек, който поздравява стари приятели, които не е виждал от много време.

— Имам чувството, че вече познавам и трима ви.

Брейдън се втренчи в него намръщено.

— Така ли?

— Саймън от Рейвънсууд. Ти трябва да си Брейдън.

— Аз не познавам никого от Рейвънсууд. Откъде знаеш кой съм?

— Ти си най-младия и най-пакостливия. — Саймън се обърна към Локлан. — Ти сигурно си Локлан, който никога не срещна правило, което да не обича. Винаги непоколебим и готов да рискува живота си за всеки член на семейството ви или клана.

После погледна към Юън.

— А ти си най-тихият. Винаги сериозен и сприхав, готов да се сбиеш. О, колко истории съм чувал съм за вас тримата.

Братята си размениха нервни погледи.

— Чул от кого? — попита Локлан.

— От мен, безполезен подлизурко. Кажи ми какво чудо изкара вас тримата от дупката ви и докара мързеливите ви кожи чак до тук. И то ден по-рано.

Всички в залата замръзнаха при тези остри думи.

Никой със здрав разум не би посмял да обиди един Макалистър, да не говорим за трима наведнъж.

Задъхана, Кали насочи вниманието си към входа, където Син стоеше, облечен в доспехите си и със скръстени ръце на гърдите си. Тя не можеше да разчете нищо по чертите на лицето му. Той просто стоеше там стоически и гледаше мъжете, които току–що бе обидил.

Астър изрева от ярост.

— Как смееш да обиждаш гостите ми! — Той се обърна към Кали с гневен поглед. — Виждаш ли какъв мир носи той?

Тримата Макалистър бавно се изправиха на крака. Като гигантска стена, те едновременно заобиколиха масата и се насочиха към съпруга й.

Кали преглътна, докато гледаше подигравателната усмивка на Дърмът. Брат й се радваше на този конфликт.

Тя се прекръсти.

Веднага след като братята стигнаха на една ръка разстояние от Син, те се разсмяха и хвърлиха отгоре му.

Кали стоеше зяпнала от шок, докато Макалистър сграбчиха съпруга й в прегръдките си, а той настръхна, изруга и ги плесна през ръцете.

— Оу! — извика Син. — Пуснете ме, проклети човекоядци.

— Изгарянията ти заздравяха ли? — попита Локлан и се намръщи загрижено.

— Да, оправиха се, но имам нова пулсираща рана и ако не ме пуснеш, ще започне пак да кърви.

— Нова, как? — попита Брейдън и се намръщи като размени поглед с Локлан, който огледа дрехите на Син сякаш търсеше раната.

— Какво се е случило? Прегледа ли те лекар?

Силно изсвирване огласи въздуха.

Мъжете спряха да говорят и всички се обърнаха към Кали.

— Може ли някой да ми каже какво става тук?

Юън отправи недоволен поглед към нея.

— Просто поздравявахме своенравния ни брат. Ако нямате нищо против, много се радваме да го видим.

Челюстта на Кали увисна, подобно на тази на чичо й и Дърмът. Не…

Беше ли чула правилно? Ако това бе вярно, защо Син не си направи труда да го спомене пред нея?

Защо, за бога ще скрие нещо такова?

Прекосявайки стаята, тя се изправи пред съпруга си.

— Ти си Макалистър?

Болката дълбоко в очите му спря дъха й.

Локлан потвърди.

— Разбира се, че е така. — После той също забеляза изражението на Син и Кали го чу да му шепне. — Независимо от миналото, ти винаги си бил Макалистър.

Тикът отново се появи по челюстта на Син и когато заговори, тонът му беше също толкова нисък. Той отправи суров поглед към Локлан.

— Ако си спомняш, бях публично отлъчен. Два пъти.

Кали видя срама по лицето на Локлан, когато заби разтревожения си поглед в пода.

Астър се приближи до тях.

— Искаш да ми кажеш, че това момче е планинец? Хенри е оженил моята племенница за Макалистър?

— Ти си женен? — Брейдън ахна невярващо. — Ти?

Син изсумтя.

— Новината не те ли кара да хукнеш в търсене на убежище от предстоящия Апокалипсис?

Брейдън го блъсна добродушно.

— Ох — простена отново Син, отблъсквайки ръката на Брейдън. — Казах ти, че съм ранен. Какво ще направиш сега, ще изсипеш солницата и ще втриеш солта в раната?

За първи път, откакто го бе срещнала, Кали наистина видя съпруга си спокоен и не нащрек.

Около него дори витаеше духът на доброто настроение.

Юън я сграбчи и я прегърна силно.

— Добре дошла в семейството — каза той и залепи една целувка на бузата й.

— Пусни я, преди да си я наранил — изръмжа Син.

Юън изръмжа в отговор и отказа да я освободи.

— Е, момиче, защо ще искаш да се ожениш за този грубиянин, когато можеше да избираш между мен и Локлан?

— Защото не я попитаха — отвърна Син иронично.

— Да, добре, може би щеше да се наложи, ако я бях видял пръв.

— Е, не си. Сега пусни жена ми долу.

Юън пусна Кали обратно на земята, а след това й намигна.

— Изразява притежание. Това е добър знак.

— Да — съгласи се Син — но е лоша поличба за теб, ако не държиш ръцете си далече от нея.

Локлан се засмя.

— Когато говориш така, братко, почти мога да усетя шотландската дрезгавина в гласа ти.

Син го наруга.

— Иска ти се.

— Знаеш ли — каза Брейдън и наклони глава към Саймън. — Все още не сме разбрали защо той знае толкова много за нас.

Син отстъпи назад и издърпа Саймън напред, за да го представи на своите братя.

— Това е Саймън, мъж, който се превърна в мой брат.

— Трябва да си този, който го ядосва от мое име — предположи Брейдън, предлагайки на Саймън ръката си. — Надявам се, че си се справил добре с работата.

Саймън разтърси ръката му.

— Със сигурност се постарах.

Мъжете се засмяха, а Астър ги подкани обратно към масата. Кали гледаше и слушаше братята и се чудеше на промените, които присъствието им направи с мъжа й.

Надяваше се сега, когато са тук да притисне един от тях и да разбере повече по въпроса, защо съпругът й бе толкова несклонен да я приеме.

Преди всичко искаше да знае защо Син не си беше направил труда да й кажа, че е шотландец.

Глава 11

Мъжете седяха с часове, закачаха се и се шегуваха. Кали слушаше и сърцето й се изпълваше с топлина, заради привързаността им един към друг. Макалистър приеха дори Саймън в обкръжението си, за разлика от собствения й клан, те нямаха проблеми с размножаването на англичаните.

Кали научи много за миналото им, включително за брат им Киърън, който се бе самоубил. Но научи много малко за Син. Братята му сякаш знаеха, че споменаването на миналото му го наранява, затова се постараха да не говорят много за него. Беше станало доста късно, когато решиха да се оттеглят. Кали се прозяваше, докато показваше на мъжете къде ще спят. Най-накрая се озова в собствената си стая, насаме със съпруга си.

— Много си красив, когато правиш това.

— Правя какво?

— Усмихваш се.

Той се намръщи на думите й.

— Не го казах, за да спреш да го правиш.

Син погледна с неохота към леглото и се отдалечи от нея.

— Защо не ми каза, че си Макалистър?

— Защото не съм.

Намръщването й, наподобяваше неговото, докато се опитваше да разбере думите му. Той определено не беше близък с майка си.

— Не разбирам.

Син въздъхна, свали меча си и го остави настрана.