Чувстваше се странно, влизайки тук. Сякаш се натрапваше в нещо много лично.

— Няма ли да влезеш? — попита Кали.

Син се принуди да прекрачи прага, но все още не можеше да спре усещането, че не би трябвало да е тук с нея.

Той остави дисагите си до сандъка и разкопча колана на меча си.

Кали наблюдаваше твърдостта, с която се движеше. Беше толкова предпазлив и студен. Тя копнееше за забавния Син, който бе зърнала в Лондон и за много кратко време на стълбите със Саймън.

Сгъна завивките, така че той да може да почине, в случай, че имаше нужда.

— Искаш ли да наредя да ти приготвят вана?

— Не. Просто ще почина за малко.

Тя пристъпи по-близо до него.

— Добре ли си?

— Добре съм.

Кали се протегна, за да докосне лицето му и част от нея очакваше от него да улови ръката й.

Той не го направи.

Син знаеше, че трябва да се отдръпне, но успокоението на ръката й върху кожата му, го държеше неподвижен. През целия си живот винаги е живял в недружелюбна среда, заобиколен от хора, които го мразеха. Нямаше нищо ново в тази ситуация. Нищо друго, освен приятелството, което тя и Саймън му предлагаха.

За първи път, откакто се помнеше, не се чувстваше съвсем сам. И преди да осъзнае какво прави, той наведе глава и улови устните й със своите.

Изстена при вкуса на устата й и сладостта на дъха й. Тя обви ръце около него, притегляйки го още по-близо до топлината си.

Син усети как се отпуска още повече. Искаше я по начин, по който никога не беше искал нещо друго в живота си. Желаеше да я задържи до угасналото си сърце, за да я пази и защитава, но осъзнаваше глупостта на тази мисъл.

Никога не би могъл да подложи жена като нея на ужаса да бъдеш отхвърлен. Хората й бяха част от същността й и те никога нямаше да го приемат.

Ако хората на собствените му братя не можеха да го понасят, то каква надежда трябваше да има за тези непознати? Членовете на клана Макалистър го бяха отгледали като дете. Знаеха, че на практика принадлежи към тях.

Но дори и тогава, те никога не го приеха наистина.

Виждаха презрението на господарката си към него и следваха примера й. Докато братята му бяха приветствани, той винаги оставаше на заден план. При условие, че изобщо се сетеха за него по-късно.

Син се отдръпна от нея.

— Трябва да отидеш и да се видиш със семейството си.

— Ти си моето семейство, Син.

Той се задави, когато го разкъса вълна от емоции. Силата й всъщност замъгли очите му за момент. С чувството на болка и загуба, той се отдръпна от нея.

— Милорд?

— Остави ме — изръмжа той.

— Син? — Кали докосна ръката му.

Той се отдръпна от нея и от объркващите емоции, които тя събуди. Нуждаеше се от време насаме. Време да помисли за всичко това. Време, да обуздае тялото и да успокои душата си.

— Просто си върви! — изрева той. — Остави ме на мира.

Кали не знаеше какво да прави. Никога не беше виждала мъж с толкова много болка и не можеше да проумее причината. Беше така ядосан, че в действителност, я плашеше.

Част от нея искаше да обвие ръце около него и да го задържи до себе си, но не посмя. Напомняше й на пепелянка, готова да нападне. Не желаейки да го притиска, тя кимна.

— Ако имаш нужда от мен, аз ще бъда долу с чичо ми.

Син чу затварянето на вратата зад себе си. Беше толкова превъзбуден, че искаше да разкъса нещо на парчета.

Преди всичко, просто копнееше болката в сърцето му да спре. Искаше да слезе долу и да вземе жена си. Да живее в блаженство от това да знае, че тя го приема.

Толкова много ли искаше?

В съзнанието си, видя начина, по който Дрейвън се държеше с жена си и детето. Изпитваше болка от завист. Топло огнище и любящи ръце бяха нещо, което никога нямаше да има.

Ако майка ти не може да те приеме, защо да го правя аз? Гневните думи на мащехата му отекнаха в главата му.

Син прокара ръце през косата си и направи всичко възможно, да потисне спомените. Не искаше да мисли за миналото.

— Не искам нищо — изръмжа той.

И наистина беше така. Нито Кали, нито земите й. Нищо. Искаше само…

Затваряйки очи, той призова черупката от безчувствена празнота, с която беше живял в продължение на толкова дълго. Тук нямаше болка. Нямаше минало.

Нямаше нищо.

Това беше единствената утеха, на която мъж като него можеше да се надява. Да, тук, ако не удоволствието от допира на жена му, поне имаше точно копие на спокойствие. И това беше достатъчно.

Но вътрешно, осъзнаваше истината. Кали го изтръгна от черупката му и той никога нямаше да бъде същият.

Глава 10

Кали прекара следобеда със семейството и приятелите си, научавайки за всички новини и събития, които беше пропуснала през последните няколко месеца. Шана беше родила малко момченце на име Греъм. Сузана се беше омъжила за своя годеник и сега мислеше, че носи дете. Морна се беше грижила за селската пивоварна, докато се бе тревожила за Кали и Джейми.

А Дърмът се беше влюбил три пъти през последните два месеца. Поне така й каза Морна. Кали искаше да попита брат си по този въпрос, но това беше проблем, защото той отказваше да я види, откакто бе обзет от неразумния си гняв към Син.

Все пак, беше толкова хубаво да види всички тях отново. Дори и Дърмът, който наистина се държеше като изтривалка — груба и готова да ожули краката й, ако се приближи по-близо.

За щастие леля Диара, която планираше да посети, когато бе задържана от Хенри, вече беше оздравяла и се чувстваше по-добре след болестта.

Всички се зарадваха на новината за брака й, докато не научиха, че съпругът й е английски лорд. Сега, Кали видя как лицето на всеки един от тях се изпълва с тревога и ненавист.

Кали почувства униние. Нямаше да е лесно. Морна беше единствената, която поне се опита да се зарадва заради нея.

Сега Кали стоеше сама с Морна и месеше хляб в кухнята. Двете наваксваха пропуснатото през седмиците, докато беше в Лондон.

Лицето на Морна излъчваше нежност, докато работеха, а в очите й се четеше разбиране.

— Миличка, знам, че ти е трудно, но не е важно какво мислят другите. Важно е това, което мислите ти и Син.

— Защо си единствената, която го приема?

Морна се усмихна, докато изтупваше ръцете си от брашното. Дългата й, тъмнокестенява коса бе навита подобаващо около главата, а над роклята си тя носеше червено и зелено каре.

— Защото веднъж бях на мястото на Син. Когато срещнах баща ти, разбрах в същия момент, че никога няма да обичам друг мъж така, както обичах него. Той беше единственото нещо в моя свят и аз го исках толкова много, че сърцето ми плачеше постоянно от страх, че той няма да има нищо общо с мен.

— Баща ми те обичаше.

— Да, така беше. Но той беше страховит леърд и почти два пъти по-възрастен от мен, а аз бях просто дъщеря на овчар. Мнозина — като Астър, се бореха упорито да го държат далеч от мен.

Тази новина изненада Кали. Тя не можеше да си спомни за нито един момент, в който Астър да не е бил мил и уважителен към Морна. Напротив, спомняше си, че той я беше посрещнал в семейството с отворени обятия.

— Астър?

— Да, той си мислеше, че аз преследвам единствено парите и общественото положение на баща ти и че той е оглупял да тича след девойче, което е по-скоро дете. Направи всичко по силите си, за да ни раздели. Имаше и други, които си мислеха, че не влиза в задълженията на вдовеца на жена от кралското семейство да губи времето си като харесва мен.

Кали ахна, възмутена от тази проява на снобизъм. Как е посмял някой да каже нещо подобно за толкова мил и обичлив човек като Морна?

По-възрастната жена й подаде тава за хляба.

— Дори и малкото съкровище на име Каледония не ме искаше наоколо.

Кали се изчерви, като си припомни първата година, през която Морна беше живяла с тях. В интерес на истината, тя беше груб дребосък. Но тогава, сърцето й се беше пречупило от мисълта, че баща й е забравил нея и майка й. Тя беше ужасена, че той ще обича повече Морна, а нея ще изпрати да живее сама в гората.

Всичко тези страхове бяха глупави, но за едно младо момиче изглеждаха основателни. За щастие, Морна притежаваше силата и търпението на светец и беше спечелила всички.

— Толкова съжалявам за това.

Морна я потупа по ръката.

— Недей. Бях така щастлива, когато най-накрая се сближи с мен и просто ме хареса.

— Обичам те, Морна. Не бих могла да те обичам повече, дори да беше моя майка.

Морна я прегърна сърдечно.

— Аз чувствам същото към теб.

Кали стисна ръката на мащехата си, когато Морна я освободи от прегръдката си.

— Радвам се, че ти остана, но се страхувам, че Син няма да го направи. Той има отговорности в Англия, които е длъжен да поеме.

— Искаш ли да остане?

— Да, поради някаква причина го искам.

Морна я погледна преценяващо.

— Каква причина?

Кали насочи вниманието си към хляба, който оформяше. Лицето на Син изникна в съзнанието й. Добротата му към Джейми, упорството му към Дрейвън. Спомни си начина, по който се чувстваше в обятията му, докато я държеше. Също и усещането за твърдите му мускули под ръцете си.

Представи си настойчивия натиск на устните му върху своите. Но най-силен бе споменът, за това как я беше погледнал първият път, когато се държа мило с него. Никога нямаше да забрави недоверчивото, шокирано изражение на лицето му.

— Той е добър човек и мисля, че има нужда от някой, който да го обича.

Морна пристъпи напред, за да сложи нейните хлебчета в пещта.

— Ще направя каквото мога, за да помогна. Ако се наложи, дори ще нашибам с пръчка гърба на Астър.

Тя се засмя на думите. Щеше да се радва да види това.

Кали също сложи своите хлебчета в пещта, избърса ръцете си и после се извини, отправяйки се към голямата зала, където се намираше килерът. Спомни си, че Син хареса хляба с мед, който беше приготвила за Джейми в Лондон и искаше да го изненада като му поднесе малко тази вечер.