Кали погледна към съпруга си, който размени раздразнен поглед със Саймън.

— Държим се грубо като обсъждаме това пред него, когато той не знае нищо за нашия език.

— Той е копеле и ако не може да ни разбере, най-добре е да го изпратиш обратно.

— Прав си за едно нещо — проговори Син на безупречен келтски и всички замръзнаха, сякаш в стаята беше паднал гръм. — Наистина съм копеле, но нямам намерение да се махна, докато нападенията срещу англичаните не спрат. — Син се отправи към Дърмът, докато застана почти плътно пред него. — Така че, ако искаш да си тръгна всичко, което трябва да направите, е да сключите мир с тях.

— Момче, къде си се научил да говориш нашия език? — попита Астър. — Никога не съм познавал сас… англичанин, който да го владее толкова добре.

Син хвърли поглед през рамо.

— Просто съм пълен с изненади.

Кали затаи дъх, когато двамата мъже се измериха един друг с поглед. Също като Син, чичо й не позволяваше на всеки да го разпитва. Той управляваше земите им със силата на крал и всички от клана му дължаха своята жертвоготовна преданост.

Тя хвърли умолителен поглед към Саймън, надявайки се, че ако започнеше битка, той ще й помогне да ги разтърве.

Астър го погледна остро.

— Ако, дори за миг си помислил, че ще ти позволя да уловиш някой от хората ми, за да го предадеш на краля си, грешиш.

Син се обърна с лице към него.

— Тогава трябва да се увериш, че бунтовниците няма да нападат повече.

— Как бих могъл да го направя, когато нямам представа кои са те?

— Ти си леърд на този клан. Не ми казвай, че не познаваш всеки мъж, жена и дете, които обитават земята ти. Ако не знаеш имената на бунтовниците, със сигурност ги познаваш по репутация и си наясно кои от мъжете са най-вероятно виновни.

Дърмът погледна с насмешка към Син и Саймън.

— Чичо, само двама са. Да прережем гърлата им и да ги погребем.

Син всъщност се усмихна на заплахата на Дърмът, а Саймън повдигна вежди развеселено.

Когато Син заговори, тонът му беше нисък и смъртоносен.

— Пале, и по-добри мъже от теб са се опитвали и всички лежат в гробове за деянието си.

Дърмът се изправи в цялата си младежка височина, с която все още беше една глава по-нисък от Син.

— Не ме плашиш.

— Тогава си твърде глупав, за да живееш. — Син извади кама от ботуша си. — Ела тук, момче, ще прережа гърлото ти с удоволствие и ще отърва и двама ни от мъките.

За първи път в живота си, Кали видя брат си да пребледнява.

— Син — каза тя, с подигравателен тон, като се надяваше да смекчи гнева им и да предотврати борбата. — Махни камата преди той да си помисли, че си сериозен.

— Аз наистина мисля това, което казах.

Кали извъртя очи, когато собственият й гняв се възпламени.

— О, такива мъже сте. Винаги се перчите и сте готови да се сбиете. — Тя взе камата от ръката му и я прибра обратно в ботуша му. — Следващия път, ще я конфискувам.

Невярващото изражение на Син беше направо смешно. В действителност, Саймън се засмя.

Тя се обърна към Дърмът.

— А ти… трябва да се срамуваш. Сега се качи горе и поздрави брат си и ме остави да говоря с Астър без горещата ти намеса.

Думите й вбесиха Дърмът.

— Имам същото право…

— Дърмът, подчини ми се! — заповяда му Кали.

Мърморейки, момчето изскочи от стаята.

— Аз не съм дете! — сопна се той, преди да затръшне вратата след себе си.

Кали си пое дълбоко дъх. Най-накрая, момент на спокойствие, за да се опита да преговаря за чудо.

Тя се обърна към мъжете.

— Добре, сега докъде бяхме стигнали?

— Чичо ти обясняваше, защо той и останалата част от клана ти не може да ме приемат между тях.

— Това не е лично срещу теб — отвърна Астър. — Най-накрая успях да усмиря бунтовниците. Без съмнение присъствието ти тук, ще ги активизира отново.

Син скръсти ръце пред гърдите си.

— Твоето водачество ли ги спря или фактът, че Хенри държеше Кали?

Астър почервеня.

— Виж, сега нямам време за това. Дойде пратеник с вестта, че пристигат съюзниците ни от един северен клан. Последното нещо…

Син се стегна.

— С каква цел идват те?

Астър почервеня още повече, задето Син бе посмял да му зададе въпрос, касаещ клана.

— Това не е твоя проклета английска работа.

Син направи крачка напред, а на лицето му беше изписано предупреждение.

— В качеството си на съветник на Хенри…

— Свети Петре, Кали! — извика Астър и се обърна към нея с ожесточен гневен поглед. — Не беше ли достатъчно лошо, че се върна с англичанин? Трябваше ли да намериш точно този, който е съветник на краля?

Тя пренебрегна въпроса му. Подобно на Син, тя искаше да знае кой идва и защо.

— Кой идва, Астър? Не виждам нищо лошо в това да знае.

По челюстта на Астър заигра нервен тик. В продължение на няколко минути той не каза нищо, докато погледът му се местеше между тях.

Накрая той отговори:

— Макалистър.

Син се намръщи.

— Локлан Макалистър?

— Познаваш ли го? — попита Астър.

Кали повдигна вежди от изненада. Макалистър бяха силен клан, който разполагаше с огромна власт над своите съседи шотландци. За техния водач, Локлан, говореха, че е по-мъдър от цар Соломон и най-опитния боец в цяла Шотландия.

Юън Макалистър беше повече мит, отколкото реалност. Легендите разказваха, че броди по хълмовете, където практикува древни изкуства и черни магии, за да вика душите на мъртвите воини, които да живеят в тялото му. Като гигант сред мъжете, Юън никога не бе побеждаван в битка.

И Брейдън Макалистър… нямаше момиче в цяла Шотландия, което да не знае за него. По-красив от самия грях, казваха, че е в състояние да съблазни всяка жена, която срещне. Когато се стигнеше до битка, всички бяха съгласни, че единствено братята му можеха да се съревновават с уменията му.

Никой не искаше да пресича пътя на Макалистър.

Син изсумтя.

— Да, може да се каже така.

— Защо идват? — попита Кали.

Астър седна зад бюрото и прелисти книжата си.

— Тъй като са в приятелски отношения с крал Хенри, ги повиках с надеждата, че ще помогнат за постигането на мир, който да те върне у дома. Сега се страхувам, че са направили напразно това пътуване. Но няма значение, аз ще ги посрещна добре и след това ще ги изпратя обратно.

Имаше смисъл и тя осъзна, че Астър беше потърсил мирен начин да си я върне, вместо да тръгне с бойни действия към Лондон и да бъде убит.

— Кога ще пристигнат?

— Утре или вдругиден.

Кали се обърна към Саймън и Син.

— Хайде, господа, позволете ми да покажа и на двама ви, къде може да се изкъпете и да си починете. Астър, ще те помоля да бъде изпратена храна в стаята ми и в една от стаите отсреща?

Думите й предизвикаха яростта на леърда. Астър изръмжа ниско в гърлото си, след което се разкрещя.

— Не можеш да заведеш един от тях в стаята си, момиче! Това е неприлично!

— Съпругът ми ли? — попита Кали невярващо.

Лицето на Астър се обагри в друг нюанс на червеното.

— Да, бях забравил за това. Добре тогава, ще изпратя Аги с храна за всички вас — изфуча той.

— Благодаря ти.

Син не проговори, когато Кали ги поведе по коридора, последван от стълби. Видя изпълнените с омраза погледи, които им отправиха, докато се движеха из замъка.

— Знаеш ли — каза Саймън зад гърба му, — не съм се чувствал толкова презрян от последния път, когато отидох в Париж.

— Казах ти да си останеш вкъщи.

— Няма съмнение, че ми се искаше да те бях послушал. — Саймън прочисти гърлото си. Когато заговори отново, беше с дълбок, подигравателен тон: — О, Саймън, толкова се радвам, че дойде. Представи си, да бях тук само с Кали и Джейми, единствените приятелски настроени към мен. — Рицарят промени гласа си и се върна към нормалния си тон. — Не мисли за това, Син. Удоволствието е мое, наистина. За това са приятелите.

Син спря на стълбите и се обърна към него с развеселен поглед.

— Приключи ли вече?

— Не съвсем, защо?

Син поклати глава и се засмя.

— Прав си, Саймън. Благодаря ти, че дойде.

Саймън се хвърли срещу каменната стена, а на лицето му беше изписан шок и ужас.

— Кали, бързо да се прикрием. Замъкът е обречен. Син ми каза „благодаря“. Краят на земята наближава. — Той се прекръсти и продължи. — Света Дево, бъди милостива.

Кали се засмя, докато Син го гледаше гневно.

— Ти си такъв палячо — каза той. — Трябвало е да станеш шут вместо рицар.

— Вярно е, но шутове не получават възможността да носят меч. Лично аз харесвам моя. Знаеш ли, целият образ на рицар наистина кара дамите да ме желаят. Не, че някоя ме е пожелавала наскоро, тъй като съм бил само в компанията на омъжени жени, но винаги има надежда.

Саймън замълча и се намръщи.

— О, чакай, аз съм в Шотландия, където ние, англичаните сме мразени. Проклятие, шансовете ми с жените просто паднаха до нулата — въздъхна той драматично. — Нямаше ли един манастир на няколко левги назад? Може би трябва да отида да дам клетва и да си спестя неудобството от подигравките.

Кали се засмя още по-силно.

— О, Саймън. Аз, например, съм много щастлива, че сме заедно. Ще трябва просто да ви научим да носите карирана пола и да говорите малко келтски.

Саймън прочисти гърлото си и прошепна на Син достатъчно силно, така че Кали да го чуе:

— Вярно ли е, че мъжете не носят нищо под полите?

— Да.

Той потръпна и срещна погледа й.

— Ще си запазя бричове и за напред, ако същото важи и за теб.

— Изборът е твой — отвърна Кали и отвори вратата към стаята на Саймън.

Рицарят влезе вътре и я затвори, а Син последва съпругата си по коридора към нейните покои.

Той спря на прага, докато оглеждаше приятната стая. Голямото легло бе застлано с бургундско червена вълнена покривка и топли одеяла, а дюшекът бе покрит с кожи. Имаше елегантно издълбан пътнически сандък под прозореца от розово стъкло, а отгоре беше подредена колекция от кукли. Стените около тях бяха изрисувани в светлосини и бели успокояващи геометрични мотиви.