Езикът му гореше от желание за устните й, за гърдите й. Би било чисто блаженство да увие тялото си около нейното. Чисто блаженство да бъде неин съпруг тази нощ.

Но не би могъл да го направи. Тя го приемаше сега, но нещата щяха да се променят, когато достигнат дома й. Нейните планинци нямаше да изтърпят един английски рицар сред тях.

Дори кланът на братята му не беше в състояние да го направи. Беше останал с Макалистър за кратко, след сватбата на Брейдън и Маги, докато излекува изгарянията си. И макар, че всички бяха спокойни и сърдечни, той все още виждаше начина, по който слугите и селяните страняха от него. Начинът, по който никой не искаше да прекара повече от миг в негово присъствие.

Дори й мащехата му, Айлийн, беше хладно любезна с него по време на престоя му. Нито веднъж не срещна погледа му. Разбира се, студената й отчужденост беше най-голямото доказателство за презрението и отвращението, което беше показвала през детските му години. Въпреки всичко, той отказваше да остане там, където беше нежелан.

Трябваше да сложи край на това в двора на Хенри.

Син отново погледна към леглото, където жена му чакаше, а стомахът му се сви. Никой не го беше пожелавал преди Каледония.

Ако той поискаше, тя щеше да му се отдаде.

А желаеше да я има. Толкова много, че изгаряше от копнеж.

Недей да го причиняваш нито на нея, нито на себе си. Напусни, Син.

Нищо добро нямаше да излезе от това да познае рая, когато не можеше да остане в него. Беше научил този урок още в началото на живота си. Спомените за щастието само щяха да забиват шиповете си по-дълбоко.

А той бе достатъчно наранен.

Кали затаи дъх в нервно очакване, когато чу съпругът си да напуска ваната. Сега щеше да дойде при нея, беше сигурна в това.

Докато мъжете се биеха отвън по-рано, Емили й бе разказала много за това колко упорито се е борил Дрейвън срещу любовта, която тя му е предлагала.

Кали доби кураж и надежда. Щом Емили беше склонила упоритият си съпруг да я приеме, може би все пак имаше шанс за нея и Син.

Може би.

Поне си мислеше така, докато не чу Син да пристъпва по пода и да излиза през вратата.

Засегната, тя се претърколи, за да се увери, че е чула правилно.

Да, беше. Съпругът й бе напуснал стаята.

Скръцвайки със зъби от безсилие, тя остана да лежи там и остави болката от отхвърлянето да я залее.

Добре тогава, щом не я искаше, така да бъде. Нямаше да лежи тук и да страда. Беше направила своето предложение и той го бе отхвърлил.

Син не се беше възползвал от нея. Добре. Тя щеше да си бъде у дома до няколко дни и после можеше да направи това, което и той — да се преструва, че не съществува. Добре. Чудесно.

Щом той искаше това, щеше да му го даде.

И все пак, дори докато гневът й отекваше силно в главата й, имаше една малка част от нея, която копнееше за същия брак като на родителите й. Този вид брак, който Морна беше имала с бащата на Кали. Този, който Емили споделяше с Дрейвън, изпълнен с любов и уважение.

— Не знам какво да правя — въздъхна тя. Но вътрешно знаеше. Трябваше да продължи борбата за сърцето му.

Само се надяваше, че той нямаше да се бори със същата решителност, която бе показал срещу Дрейвън. Ако го стореше, тогава тя щеше да изгуби надеждата, за каквато и да е победа.

Глава 9

Напуснаха рано на следващата сутрин. Кали едва успя да каже довиждане на Емили и Дрейвън преди Син да отведе и четирима им обратно по пътя към Шотландия.

Следващите няколко дни бяха бедни на събития и белязани само от нежеланието на съпруга й да признае присъствието й по някакъв начин.

Докато стигнаха до границата на земите на Макнийли, Кали вече беше готова да го удуши. Но гледката на дома й засенчи всяка частица от раздразнението, което изпитваше към съпруга си.

Беше си у дома! Смушквайки коня си, тя хукна напред от останалите.

Син я настигна и я накара да спре.

— Какво правиш? — попита тя.

— Наблюдавани сме.

Тя се намръщи на думите му.

— От кого?

Той не отговори.

— Саймън, вземи момчето на коня си и се приготви да отведеш него и Кали на безопасно място.

Саймън се подчини безпрекословно.

Веднага след като рицарят беше поставил Джейми пред него, се чу вик от гората. Сърцето на Кали препусна, когато четиридесет мъже скочиха от дърветата и ги заобиколиха. Но не страхът накара сърцето й да бие учестено, беше от радост. Знаеше, че това са планинци. Планинци, които познаваше и обичаше благословеното лице на всеки един от тях.

Преди Кали да успее да мигне, Син беше слязъл от коня си, за да застане пред нейния с изваден меч, готов да ги посече всичките. Сърцето й се смрази при тази гледка. Може и да беше студен към нея през последните няколко дни, но все още беше готов да се бори за нея и да я защитава. Това беше добър знак.

— Освободи момичето и момчето или ще умреш!

Син направи крачка напред.

— Астър, моля те — намеси се Кали, опитвайки се да разсее впечатлението от стряскащите характери на роднините си. — Те ме върнаха.

Сивата коса на Астър беше малко рошава, а по лицето му имаше нови бръчки. Той погледна към Син и Саймън скептично.

— Сигурна ли си, гургулице?

— Да. — Кали отчаяно желаеше да им каже кой е Син, но се отказа. Нека ги посрещнат като приятели и после щеше да им признае това, което със сигурност щеше да порази чичо й.

Астър даде сигнал на мъжете да приберат оръжията си.

— Англичанино, оказва се, че ти дължа извинение.

Без да отговори, Син прибра меча си и се върна при коня. Кали забеляза скования начин, по който той се качи на седлото. Това беше онзи Син, с когото се беше запознала на стълбите на кулата. Мъж, изпълнен със съмнения и опасност.

Собственото й семейство притежаваше същата прикрита природа. Никой, дори и Дърмът, не я поздрави открито. Всички те гледаха Саймън и Син, готови да извадят мечовете си при всяка провокация.

— Чичо Астър, чичо Астър — извика Джейми развълнувано. — Лорд Син се ожени за Кали, освен това я обезоръжи.

Кали се сви, когато чу думите на Джейми, особено когато Астър отправи убийствен поглед към двамата рицари.

— И кой от вас двамата е този лорд Син?

— Аз съм.

Въздухът между двамата мъже се изпълни с враждебност.

— Оженихме се преди седмица, в съответствие с каноните на Църквата — намеси се Кали, надявайки се да разсее част от напрежението.

Астър стана още по-враждебен от преди.

— Момиче, беше ли принудена да го направиш?

Кали забеляза погледа в очите на Син, но той не каза нищо. Очакваше тя да го предаде, да го остави в ръцете на роднините си.

— Не, чичо. Аз се омъжих доброволно за него.

— Луда ли си? — изръмжа Дърмът. Зелените му очи блестяха яростно, докато вятърът рошеше дългата му тъмнокестенява коса.

— Довела си тук един сасенах? Къде ти е главата, жено?

— Главата ми е добре, Дърмът Макнийли, и не се налага да чувам това от хора като теб. Син е мой съпруг и честа те задължава да му покажеш уважението си.

Дърмът се изплю на земята.

— По-скоро ще умра, преди да покаже уважение към един сас…

Думите му замлъкнаха, когато една кама профуча покрай него, на косъм от лицето му.

Син го изгледа остро.

— Наречи ме така още веднъж, момче, и ще умреш заради думите си.

Дърмът извади меча си, но преди да успее да се придвижи напред, Тарн хвана юздите на коня му.

— Успокой се, момче. Сестра ти си е у дома. Нека Астър и Кали решат въпроса насаме.

Изражението на Дърмът беше направо кръвожадно. Син изглеждаше неподатлив на враждебността, която срещна, но нещо й подсказваше, че това не беше съвсем така.

Лошото настроение вече бе завладяло всички, когато Астър ги поведе обратно към замъка на семейството й. Ако не беше бързото бърборене на Джейми, ездата би преминала в пълно мълчание.

Веднага след като влязоха в залата, майката на Джейми дотича към тях. Морна беше красива, стройна жена с дълга тъмнокестенява коса със същия нюанс като на Дърмът. Сините й очи се изпълниха с радост, когато ги видя.

— О, моята мъничка рожба! — извика Морна, грабна Джейми в ръцете си и го притисна здраво към гърдите си. Той започна да рита с крачетата си в знак на протест, когато тя го стисна и продължи да целува лицето му отново и отново.

Син наблюдаваше как жената, която вероятно не беше по-възрастна от него с повече от една или две години, поздравява сина си. Преди време, много отдавна, веднъж бе мечтал да се прибере и да получи такова посрещане. Но докато Хенри изпращаше другите момчета обратно в Шотландия всичко, което посрещна Син беше рязкото, студено известие, изпратено от баща му:

Не мога да приема един сасенах в дома си. Прави с него, каквото ти е угодно. Той нито сега, нито пък някога ще бъде добре посрещнат тук.

Старите рани вътре в него отново се отвориха и цялото му тяло се изпълни с мъчителна болка.

— Милорд?

Той обърна гръб на Кали и свали ръкавиците си. Тя се намръщи учудено. Суровата мъка в очите му я преследваше. Когато пристъпи пред него, видя че на лицето му беше изписано обичайното му стоическо изражение.

Морна заведе Джейми на горния етаж, а Астър поведе нея, Син, Саймън и Дърмът към кабинета си.

— Не го искам тук — каза Дърмът на келтски.

— Не ти вземаш решението — разгневи се Кали.

— По дяволите, не е така. Той е англичанин.

— Дърмът, Кали, успокойте се — рязко каза Астър. — Това не зависи от никого от нас. Е, Кали, кажи ми, какво искаш да правим с него?

— Настоявам да го посрещнете като добре дошъл.

Астър прокара ръка през побелялата си коса.

— Момиче, не мислиш ли, че трябваше поне да ни попиташ? Прекарах най-добрите години от младостта си в борба срещу такива като него. Както и скъпият ти покоен татко. Искам мир с тях толкова, колкото и ти, но не и на тези цена.