— Дрейвън — започна той с по-висок глас. — Какъв голям и силен воин си. Защо ли начинът, по който се движиш кара сърцето ми да бие силно. Ти си такъв герой.

Син се изсмя на глас. Дрейвън само изръмжа отново.

Саймън насочи вниманието си към другия мъж.

— Син, толкова силен и издръжлив рицар си. Ето затова, не знам дали мога просто да стоя тук и да те гледам. Караш ме да настръхвам целия.

Син вече не се смееше.

Саймън се обърна към Кали и Емили.

— Дами, докато мъжете ви играят помежду си на мечове, какво ще кажете ние с вас да се оттеглим вътре и Емили може да ми покаже всичко за влажните рокли, а Кал…

Преди да успее да довърши изречението си, Дрейвън и Син се хвърлиха срещу него.

Син го хвана за врата, докато в същото време Дрейвън го сграбчи през кръста. Заедно те го вдигнаха във въздуха и го хвърлиха в поилката на конете.

Без съмнение щяха да му нанесат повече щети, ако Кали и Емили не се втурнаха към тях, за да ги сграбчат.

Кали дръпна шлема на Син от главата му и го целуна бързо, преди той да успее да се измъкне.

Син замръзна при вкуса на прохладните й устни, притиснати към горещата му уста.

Беше уморен от свръхнатоварването и изпотен, но тя изглежда не обърна внимание на миризмата му.

Кали се отдръпна и му се усмихна.

— Кажете ми честно, не сте ли гладен, милорд?

Да, беше. Умираше от глад за нея по начин, който беше наистина ужасяващ.

Дрейвън въздъхна възмутено, отвличайки вниманието му.

— Ще тръгна, когато Син признае поражението си.

— Ще влезеш вътре веднага — каза жена му — или тази нощ ще спиш в конюшнята.

Син понечи да се присмее на Дрейвън, но бе спрян от ръката на Кали върху устните му.

— Една дума и ще се присъединиш към него.

Чу се смехът на Саймън, когато той се отправи към тях, оставяйки мокра диря след себе си.

— Кой някога би си помислил, че двамата най-велики рицари в Англия могат да бъдат повалени от обикновени девойки?

Двамата мъже изръмжаха и щяха да се нахвърлят върху Саймън, ако жените им не ги бяха обгърнали с ръце.

— Момчета — каза Емили и гласът й бе твърд. — Бихте ли били така добри да започнете да се държите прилично и да влезте вътре, за да се нахранете? За една нощ си нанесохте достатъчно вреди един на друг, както и на бедния Саймън.

— Да — съгласи се Саймън, изстисквайки ризата си. — Освен това, не знам защо сте ми ядосани. Вие двамата ще си легнете с тези две прекрасни дами, докато аз трябва да прегръщам възглавницата си.

Емили го потупа по мокрото рамо.

— Горкият Саймън, винаги ощетен. Трябва да ти намерим съпруга, нали, Кали?

— Да, трябва.

Кали можеше да се закълне, че видя паника по лицето на Саймън.

Син и Дрейвън влязоха вътре, за да се нахранят, докато Саймън се качи в стаята си да се подсуши.

След като мъжете приключиха с вечерята си, Кали заведе Син до тяхната стая, където можеше да му помогне да свали ризницата си.

— Сигурно е ужасно болезнено — каза тя, забелязвайки синините и червените белези по плътта му. Слава богу, че нямаше рани.

Син се присмя.

— Беше приятелско упражнение. Добре съм.

— Приятелско? Е, тогава се моля, никога да не те виждам да се биеш сериозно. — И наистина го мислеше. Въпреки че бе подразнена, уменията му бяха невероятни. Никога не бе виждала мъже, които да се бият толкова добре като тези двамата.

— Тук — посочи му тя един стол и го накара да седне, така че да може да разтрие раменете и ръцете му.

Син седна. Не можеше да проумее какво иска тя, докато меките й, нежни ръце не започнаха да разтриват раменете и врата му. Той изстена от удоволствие. Никой преди не беше правил такова нещо за него.

Тялото му бе разтърсено от студени тръпки, докато тя прокарваше ръце по бицепсите му като ги притискаше. Слабините му се стегнаха и изгаряха, опирайки се в ризницата, показвайки копнежа му да я притежава.

Докосването й беше божествено, а когато усети дъха й по кожата си, през тялото му преминаха още ледени тръпки. Боже мой, как я искаше. Желаеше само веднъж да вкуси нежното й тяло. Един скъпоценен миг в обятията й.

Кали преглъщаше тежко, докато ръцете й обхождаха мускулите на Син. Беше правила това безброй пъти за баща си, чичо си и брат си, но със Син беше различно. Устата й пресъхна, докато го докосваше. Краката й омекнаха, а гърдите й пламнаха. През нея премина пареща болка от желание и тялото й потрепери, копнеейки за него.

Усещането за силата му, за твърдостта му бе повече, отколкото тя можеше да понесе.

Някой почука на вратата.

— Влез.

В стаята се появи една прислужница, начело на няколко слуги, които носеха вана и кофи с гореща вода.

— Лейди Емили каза, че Негова светлост ще се нуждае от баня.

Кали се усмихна вежливо.

След като ваната беше пълна, тя отстъпи назад, за да може съпругът й да се изправи.

Син не помръдна. Той се втренчи във ваната и образите се завъртяха в съзнанието му мигновено: представата за Кали цялата мокра, яхнала бедрата му, облекчавайки болките в слабините му.

Да, той просто можеше да си представи как гърдите й блестят на светлината, а устните й му се усмихват, докато й доставя удоволствие.

— Няма ли да се изкъпеш? — попита тя.

Когато той свали ризницата, Кали осъзна, че наистина не го беше видяла гол през сватбената им нощ. Или ако беше, не си спомняше.

Преглътна при вида на голата му красота. На мощното му гъвкаво тяло. Той беше великолепен.

Син седна във ваната, но това, което наистина искаше да направи, бе да вземе жена си в прегръдките си и да прави любов с нея през останалата част от нощта.

И това беше единственото нещо, което не можеше да направи.

Нямаше намерението да остане в Шотландия. Никога. И отказваше да се възползва от шанса да я остави с дете. Никога нямаше да бъде баща. Никога нямаше да си достави удоволствие, след което да остави една жена да се грижи за детето му.

Да мрази и презира детето му.

Той беше поразен, когато тя взе гъбата от ръцете му и го насапуниса. Скръцна със зъби, докато се възбуждаше още повече.

— Мога да го направя и сам.

— Знам, че можеш. Но бих искала да направя това за теб.

Син никога нямаше да разбере добротата й, но все пак тя мислеше, че са наистина женени. Само той знаеше истината за брачната им нощ.

— Защо ме приемаш като свой съпруг?

Тя остави сапуна настрани.

— Баба ми беше ирландка и имаше поговорка: Господи, дари ме със спокойствието да приема нещата, които не мога да променя.

Тя постави ръка на рамото му, когато започна да мие гърба му.

— Незнайно защо, двамата с теб вече сме свързани. Бих могла да се боря с теб и да те мразя, но в крайна сметка това няма да промени нищо. Само ще направи живота и на двама ни нещастен. От онова, което видях, ти си добър човек. Затова предпочитам да се примиря в името на общото ни щастие и да се надявам, че може би ще успееш да накараш клана ми да разбере неизбежната поява на английските заселници. И че можем да живеем в хармония един с друг.

Неочаквано сърцето му се изпълни с болка при думите й.

— Тогава въобще не те е грижа за мен. — Думите бяха изречени, преди той да успее да ги спре.

Ръката й остана неподвижна и тя се придвижи напред, така че да може да го погледне в очите.

— Едва те познавам, Син — каза Кали със сериозен поглед, в който проблесна весела искра. — Но харесвам това, което виждам. — Тя продължи да мие гърба му. — С изключение на тази вечер. Мисля, че позволи на гордостта да надделее над забележителното ти чувство за хумор.

Той се усмихна на казаното. Наистина имаше чувство за хумор.

— И ме е грижа за теб.

Думите й го стреснаха, но все пак разбра смисъла им.

— Както и за всеки непознат.

— И да, и не. Трябва да отбележа, че не бих търкала гърба на човек, когото не познавам.

— Надявам се — ухили се той.

Кали взе една кофа, за да изплакне гърба му. Син въздъхна от удоволствие, когато топлата вода се разля по тялото му.

Кали остави кофата встрани и се върна да седне до него.

— Искам да те опозная, Син. Мисля, че опознаването ти, ще бъде най-прекрасното нещо.

Той отмести поглед встрани, за да вземе гъбата и после започна да търка крака си.

— Наистина няма нищо за мен, което да си струва да знаеш.

Тя хвана лицето му в ръцете си и го обърна, докато не срещна погледа му.

— Какво са ти направили, за да те накарат да се затвориш толкова много в себе си?

Син не отговори. Не можеше. Беше прекарал целия си живот в старание да погребе тези спомени, опитвайки се да не гледа към миналото. Той просто съществуваше. Това беше всичко, което знаеше.

Кали въздъхна уморено.

— Остави ме отново, нали? Винаги мога да позная. Очите ти стават тъжни и студени.

Тя се изправи на крака.

— Много добре, ще те оставя на мира. Но знай, че един ден ще открия сърцето, което си погребал далеч от света.

— А какво ще направиш с него, ако го намериш?

— Ще се погрижа да е в безопасност и ще го пазя от болката, която го е смазала.

Сърцето му заби в отговор на изречените от нея думи.

— Милейди, този орган не знае нищо за любовта или добротата. Дори и да го намериш, уверявам те, че ще бъде доста безполезно за теб.

— Може би да, а може би не. Така или иначе, възнамерявам да разбера.

Силата й не преставаше да го удивлява.

Кали тръгна към леглото и издърпа роклята над главата си. Цялото тяло на Син пламна при вида на голия й силует. По-лошото бе, че го дари с пищна гледка, докато се качваше на леглото.

В този момент всичко, което можеше да направи, бе да не се присъедини към нея. Да не се втурне към леглото, за да я обърне по гръб и да се наслади на тялото й.