— Трудно е да се прогонят призраците на миналото, нали?

Син кимна.

— Изумен съм, че можеш да живееш тук.

— В интерес на истината, аз само съществувах тук, докато жена ми не ми се нахвърли.

— Нахвърлила ти се е?

Дрейвън се засмя.

— Нямаш представа каква тигрица живее в това ангелско тяло.

Син погледна към Кали, която излъчваше спокойствие и щастие, като самата Мадона. Да, изглежда могат да бъдат доста заблуждаващи.

Дрейвън му предложи чаша вино, но все още не можеше да срещне погледа му за по-дълго време. Син знаеше защо. Той никога нямаше да забрави деня, в който се бяха видели за последен път.

Топлината на Утремер беше изгаряща. Едва четиринайсетгодишен, Син беше оръженосец на Харолд в продължение на повече от четири години. Старият граф искаше да се помири с бога и да убие няколко сарацини, затова подготви рицарите, сина и оръженосеца си и се отправи към Йерусалим.

Пътуването беше трудно. Двама от рицарите починаха по път и още трима бяха убити в битка. Последните рицари на Харолд починаха от болест само ден преди бандит да открадне всичките му пари.

Без пукната пара, старият граф стана търговец на роби. Един мъж искаше да купи Дрейвън, въпреки че беше две години по-млад от Син. Но Дрейвън беше по-добре охранен и с далеч по-малко белези.

— Няма да вземете сина ми — беше изръмжал Харолд. — Можете да купите само този.

Харолд бе блъснал зашеметения Син в ръцете на мъжа, където беше проверен по най-груб и студен начин. Пазариха се за повече, отколкото струваше и в крайна сметка бе продаден на цена по-ниска от разходите за една добра нощувка.

Когато робовладелците бяха дошли при него с оковите, Син се бори с всички сили. Но това не беше достатъчно. Докато го отвеждаха и старецът плащаше на Харолд, Син беше видял внезапното облекчение по момчешкото лице на Дрейвън, че баща му не го беше продал вместо него.

Син прочисти гърлото си, пропъждайки спомените.

— Аз не те виня, знаеш го, нали?

Вината бе изписана на лицето на Дрейвън.

— Трябваше да направя нещо.

— Какво да направиш?

— Да се боря с него. Да протестирам. Не знам — въздъхна дълбоко другият мъж. — Нещо.

— Дрейвън, ти беше на дванадесет години. Умираше от глад и страх. Ако беше помръднал, той щеше да те набие или да продаде и теб. Честно, всичко е наред.

И двамата знаеха, че лъже. Колкото и лош да беше Харолд, бе светец в сравнение със сарацина, който бе купил Син.

За известно време наблюдаваха жените и разговаряха за незначителни неща. Не след дълго се отпуснаха и си спомниха момчетата, които бяха някога. Съзаклятници, които създаваха неприятности и поразии.

Присъединиха към дамите и с помощта на Саймън преразказаха някои от пикантните си истории.

— Казаха ми, че никой не може да те победи с оръжие — подразни Дрейвън Син, докато вторият се облягаше на огнището.

— Дочух същото и за теб.

Саймън изпъшка.

— Милостиви Боже, не отново.

— Какво, Саймън? — попита Емили.

Зет й поклати глава.

— Дами, подгответе се.

— За какво? — намръщи се Кали.

— Двама победители в битка.

Кали се засмя, докато Син не проговори отново.

— Мога да те надвия.

Дрейвън изсумтя.

— Едва ли. Само в най-смелите ти мечти. Но, от друга страна, мога да те накарам да плачеш като момиче.

— Ха! Никога.

— Мислиш, че не мога?

— Знам, че не можеш.

— Тогава се облечи и да се срещнем отвън.

— Дрейвън! — въздъхна Емили тежко. — Не са пътували чак дотук през целия този път, за да дойдат и още с влизането им, ти да пожелаеш да се биеш с лорд Син.

— Ем, аз няма да се бия с него, ще измета земята с него.

— Ще ти се — подигра му се Син.

— Син — намеси се Кали, когато той се отблъсна от огнището. — Не си ли твърде уморен?

— Дори и полумъртъв, мога да го победя с една ръка, вързана зад гърба ми.

Дрейвън се усмихна злобно.

— Направи го тогава.

— Ще го направя.

Саймън въздъхна още по-силно.

Кали погледна към него и попита:

— Не го мислят сериозно, нали?

Емили отговори вместо зет си.

— Имам ужасното чувство, че са абсолютно сериозни.

Предчувствието на Емили се оказа вярно, когато след десет минути двамата мъже се върнаха долу, облечени за битка.

— Няма ли поне първо да хапнете? — извика Саймън.

Те поклатиха глави в унисон и се отправиха към вратата. Гласовете им отекваха в стаята, когато се придвижиха надолу по фоайето.

— Ще те поваля, Син, и ще вкусиш първото си поражение.

— Ти си този, който ще вкуси собствените си крака, малкият. Никога няма да дойде ден, в който да можеш да ме победиш.

Дрейвън спря на вратата и погледна назад към огнището.

— Хайде, Саймън, ела и виж как брат ти ликува.

Мъжете затвориха шлемовете си и удариха мечовете си един в друг, а след това се отправиха навън.

— Саймън? Трябва ли да се притеснявам? — попита го Кали.

Чу се вик от външната страна на вратата.

— Мисля, че трябва да се притесняваме — каза Емили, докато се изправяше на крака и се втурна към вратата.

Саймън взе Хен и двамата с Кали последваха Емили, за да гледат мъжете навън в двора.

— Алис? — повика Емили една привлекателна, тъмнокоса девойка, която изглеждаше горе-долу на нейната възраст. Жената стоеше с ръка върху сърцето си, сякаш бе преживяла ужасен страх. — Добре ли си?

— Да — отвърна Алис, — но съпругът ви е опасен с този меч, милейди.

— Нямаш представа — прошепна Саймън, докато приближаваше мъжете. Той се усмихна ведро за миг на прислужницата, която се изчерви красиво, след което побърза да отстъпи.

Веднага след като мъжете преплетоха мечове, се оформи малка тълпа от слуги и рицари да ги гледа. Емили и Кали размениха разочаровани и уморени погледи, след което се опитаха да ги разтърват.

Не се получи.

Минаха часове, докато Син и Дрейвън се опитваха да се съборят един друг на земята.

След известно време, Джейми се събуди, поигра си с Хен, а след това и двамата, капнали от умора, си легнаха в леглата. Вечерята беше сервирана, изядена, а остатъкът от нея изстинал, докато чакаха двамата воюващи да пораснат и да се присъединят към тях.

Дори публиката отвън се разпръсна, когато наблюдателите се отправиха към собствените си легла.

Накрая, Емили бе осенена от брилянтна идея. Двете с Кали напълниха подноси с храна и ги занесоха навън, където мъжете им все още се биеха.

Някой, най-вероятно Дрейвън, беше наредил да обградят със свещи терена на битката им, така че да могат да се виждат един друг дори в тъмнината на нощта. Въпреки лудостта на действията им, Кали не можеше да не им се възхити. И двамата бяха изключителни бойци, особено предвид факта, че се биеха вече от много часове.

— Ммм — въздъхна Емили, вдишвайки миризмата на печено еленско месо в черешов сос.

— Кали, трябва да опиташ от това. Най-доброто еленско, което нашият готвач някога е приготвял.

Мъжете забавиха малко темпото, защото протегнаха вратове си, за да го видят.

Кали отхапа и простена с преувеличено блаженство.

— Права си. Това е прекрасно, толкова е вкусно — каза тя и погледна косо, за да види забавянето на мъжете. — Най-доброто, което някога съм опитвала.

Стомахът на Син изкъркори при мисълта за угощението, което си правеха дамите. Не беше ял почти нищо през този ден. Но по-скоро тронът на Сатаната ще замръзне, преди да отстъпи тази битка на Дрейвън.

— Изглеждаш малко изтощен — подигра му се Дрейвън. — Струва ми се, че се нуждаеш от една хапка, за да се подсилиш.

— Силата ми далеч не е намаляла толкова, колкото мозъкът ти.

Двамата започнаха да нанасят удари отново.

Кали и Емили размениха раздразнени погледи. Мъже!

Погледнаха към Саймън, чиято чиния беше почти празна.

— Какво? — попита той невинно.

— Какво ще правим сега? — заяви Кали.

Саймън сви рамене и довърши храната си.

Емили остави чиниите настрани и се замисли над въпроса в продължение на няколко минути.

— Прислужницата ми Алис, веднъж ми каза, че ако си изкълчиш леко глезена, един мъж ще те последва навсякъде.

Саймън изсумтя.

— Повярвай ми, ще трябва повече от един глезен, за да разтървеш тези двамата.

Емили разхлаби дантеления връх на роклята си. Саймън дискретно обърна гръб, когато тя приближи до мъжете.

— Знаеш ли, Кали, доста е топло тази вечер. Може би трябва да понамокря роклята си, докато не стане прозрачна и не залепне изцяло по тялото ми.

Дрейвън се препъна на думите й.

— Така ли правите вие, англичаните, когато ви е топло? — попита Кали и се присъедини към нея. — У дома ние просто сваляме плейда и се разхождаме… голи.

Син обърна рязко глава към нея.

Кали опипа с пръсти карфицата на рамото си.

— Нужно е само разкопчаването на една брошка, за да отстраниш цялото нещо.

Дрейвън изръмжа и се втурна към Син, улови го през кръста и го бутна назад.

Син изрева и атакува с пълна сила.

Емили въздъхна, когато двамата продължиха битката.

— Мисля, че стана по-лошо.

Жените се обърнаха към Саймън, който се бе добрал до другите две чинии и ядеше храната от тях.

— Какво? — попита той отново, когато осъзна, че е привлякъл цялото им внимание.

Емили постави ръце на кръста си.

— Наистина ли няма нещо, което да можеш да направиш?

Саймън остави храната и се изправи.

— Ако направя това, искам и двете да ми обещаете, че ще хванете мъжете си, преди да бъда кастриран.

— Ще го направим — обещаха те едновременно.

— Дано държите на думата си.

Подръпвайки и оправяйки туниката си, Саймън се приближи, докато не спря на малко разстояние от другите двама мъже.