Прекалено сърдита, тя извади храната им, след това отиде до съпруга си, който беше зает с разхлаждането на конете.

— Мислех си да запаля огън тази вечер. Имаш ли нещо против?

Той отново изсумтя, после рязко вдигна глава.

— Какво?

Тя се усмихна.

— Ха! Знаех си. Знаех, че мога да те накарам да говориш. Само си помисли, цяла дума. Кой знае, ако продължавам така, може би ще чуя пълно изречение до края на седмицата.

Син се опита да изглежда заплашително в отговор на дързостта й, но очарованието на жената беше заразно. Да не говорим, че изглеждаше твърде прекрасна, стоейки пред него с коса, сплетена надолу по гърба й и сияещи бузи. Какво имаше в тази жена, че всеки път, когато се доближеше до него, той искаше да целуне закръглените й, пълни устни? Да зарови глава в шията й и просто да вдиша сладкия й аромат?

Самото й присъствие го разгорещи и накара цялото му тяло да пулсира от желание.

— Мислех, че желаеш да се прибереш възможно най-бързо вкъщи — каза той, както сам забеляза, с твърде дълбок глас.

— Да, но можем да говорим, докато го правим. Забеляза ли, че Саймън нямаше никакъв проблем да ме попита как се чувствам, или дали съм нетърпелива да видя семейството си?

Той погледна към мястото, където Саймън стоеше с Джейми, докато вадеше от чувала фураж за коня си.

— Страхувам се, че не говоря толкова много като Саймън. — Син изпитваше съмнение, че дори повечето жени са бъбриви колкото Саймън.

— Забелязах. Съвсем не е нещо, което се опитваш да скриеш.

Син вдигна четката и започна да трие отдолу коня си. Не можеше да проумее защо Кали предпочита да бъде тук с него, когато можеше да бъде с брат си и Саймън. Особено като се има предвид начина, по който той се отнесе към нея тази сутрин.

— Защо си толкова мила с мен?

Кали замълча за миг.

— Казваш, че е твърде необичайно някой да бъде мил.

— Така е. В случай, че не си забелязала в Лондон, повечето хора дори не ми обръщаха внимание.

Тя се замисли за минута върху казаното.

— Мисля, че мръщенето ти е това, което ги плаши.

— Не се мръщя.

— Позволи ми да не се съглася по този въпрос. Изглеждаш доста свирепо.

— Тогава защо ти не си уплашена?

— Нямам абсолютно никаква идея. Баща ми винаги казваше, че притежавам повече кураж от десетина мъже.

— Мисля, че баща ти е бил прав.

Тя му се усмихна и това направи най-странното нещо с дишането му, карайки слабините му да се стегнат незабавно.

Кали размаха с ръка между тях.

— Искам да отбележиш това, че точно сега, в този момент, ние разговаряме. Наистина не е трудно, нали? Мислиш ли, че можем да се държим така до края на деня?

Всъщност той се усмихна на думите й.

— Не исках да бъда груб с теб тази сутрин. Просто не обичам да говоря, докато пътувам.

— Добре тогава, ще ти простя. Но само толкова, колкото да осъзнаеш, че не бива да ме игнорираш в бъдеще.

— Ще опитам.

Син я гледаше как си тръгва и му стана тежко. Кали беше невероятна красавица, но не само външно. Красотата й също така беше дълбоко в душата й и притежаваше блясък, какъвто той никога не бе подозирал, че може да съществува.

В този момент, копнежът за нея му причиняваше болка. Болеше го от това, че не е като Саймън.

Ако беше благороден и достоен…

Стисна зъби. Нямаше какво да се направи. Той бе това, което е бил винаги и нямаше начин да го промени.

Въздъхвайки със съжаление, Син продължи да разхлажда коня си.

Когато на следващия ден стигнаха в Рейвънсууд, Кали беше повече от готова тази нощ да се отдаде на една добра, стабилна почивка. Кръчмата, в която бяха отседнали предния ден, беше тясна и студена, а ханджията кисел и намусен.

Беше ужасна нощ, прекарана с подритващите я крака и лакти на Джейми, докато се чудеше, къде ли спеше мъжът й.

Но тази вечер щеше да има изобилие от стаи и собствено легло само за Джейми, а съпругът й нямаше да има възможността да я избегне. Да, тя щеше да е близо до него, дори и ако трябваше да го завърже за себе си.

Саймън ставаше все по-неспокоен с наближаването на Рейвънсууд и веднага щом гледката на големия замък се появи пред тях, той пришпори коня си напред, препускайки надолу по хълма към моста.

— Мисля, че е развълнуван — каза Кали на Син.

— Да, той и брат му винаги са били близки. Също като теб и Джейми.

Тя погледна към мястото, където Джейми спеше, сгушен в прегръдките на Син. Момчето бе оклюмало от умората през последния един час и Син се опасяваше, да не би да падне от коня си. Затова спря и прехвърли момчето, за да може то да язди с него и да подремне на спокойствие.

Джейми имаше лице на ангел, докато спеше и тя не пропусна да забележи нежността на Син. За човек, който не искаше деца, показваше загриженост, която липсваше на повечето мъже.

Когато влязоха в добре поддържания, изискан двор на замъка, Саймън вече стоеше до много красив, висок, тъмнокос мъж и руса жена, която изглеждаше така, сякаш ще роди всеки момент. Мъжът държеше малко дете на ръце и ги погледна с братска обич.

Това трябваше да е Дрейвън от Рейвънсууд.

— Син — поздрави го Дрейвън, но в тона му се усети нотка на сдържаност. — Отдавна не сме се виждали.

Син дръпна юздите на коня си и спря точно пред тримата. Нещо скрито и болезнено смръщи лицето му, когато огледа прекрасния двор, в който се суетеше прислугата, занимаваща се със задълженията си.

В тъмните му очи се появи блуждаещ поглед и беше споделен с човека пред нея.

— Да, Дрейвън — отвърна тихо Син, — така е. Изглеждаш добре и щастлив. Поздравления.

Дрейвън се усмихна.

— Ти също.

Саймън се приближи да вземе Джейми, така че Син да може да слезе от коня. Син, от своя страна, помогна на Кали и я поведе към останалите, докато конете бяха отведени от конярите.

— Съпругата ми, Каледония — представи я той на Дрейвън.

Очите на мъжа се разшириха леко от изненада, но той бързо я прикри. Обърна се към бременната жена и лицето му веднага омекна.

— Съпругата ми, Емили.

Саймън се засмя.

— Господа, можете ли да не сте толкова сковани? Дамите никога няма да разберат за пакостите, които заедно измисляхте навремето.

Дрейвън се засмя на думите му.

— Ние? Спомням си, че ти беше този, който създаваше проблеми, докато ние те измъквахме от опасността.

— Лъжи! — извика Саймън. — Аз бях едно невинно момче, заблудено от вас демони на Луцифер.

— Невинно? — Син се обърна към Дрейвън.

— Спомняш ли си, когато прониза мечката със стрела?

Дрейвън изсумтя.

— Дали си спомням? Все още нося белега от тогава. А какво ще кажеш за вълка?

Син изсумтя, после сниши гласа си, имитирайки детски:

— Дрейвън, Син, вижте, намерих едно кученце.

— Кученце с ядосана майка.

— О, чудесно — каза Саймън саркастично. — Защо, за бога, поисках да събера двама ви заедно отново? Отричам се от думите си. Върнете се към мрачното си настроение. И двамата.

Емили прегърна Саймън и стисна ръката му.

— Бедният Саймън, винаги поемаш удара.

Прехвърляйки тежестта на Джейми в прегръдките си, Саймън погледна към Кали, и от изражението на лицето му, тя разбра, че той си спомни за трика й с връзването му за леглото.

— Нямаш си и представа, Ем.

Кали му се усмихна ведро, а Емили се протегна и хвана ръката й.

— Заповядай вътре, ще намерим легло за брат ти, и ще осигурим топла храна и почивка за теб и съпруга ти.

Емили от Рейвънсууд имаше открито и мило изражение. Такова, което предразположи Кали да се чувства като у дома си. Въпреки че изобщо не познаваше домакинята си, я усещаше близка.

Веднага след като влязоха вътре, малкото дете в ръцете на Дрейвън зарита и поиска да го пуснат.

— Хен, стой наблизо.

Момчето изтича до огнището и събра куп играчки, а след това се втурна към Кали, за да й ги покаже. Той й говореше и гукаше в бърза последователност и тя успя да схване само една или две думи от речта му.

— Казва ти, че дядо му му е купил кон на панаира в Рансок, където е трябвало да играе с маймуна.

Кали се засмя.

— Ах, така всичко има много по-дълбок смисъл. На колко години е?

— На година и половина.

— Кога очаквате следващото?

— До месец, мисля.

Кали се втренчи в закръгления корем на Емили, изпитвайки лека завист и се запита дали може да е заченала през сватбената си нощ. Би било прекрасно да има дете, което да расте в нея. Да почувства малките движения на бебето и да знае, че ще е нейно, за да го обича…

Нямаше търпение да дочака този ден.

Хен дръпна ръкава на Кали, искайки да се настани в скута й. Без да се колебае, тя го сложи да седне там и му позволи да продължи да й показва своите играчки.

Син гледаше естествения начин, по който Кали обгръщаше детето и сърцето го заболя. Дишайки тежко, той огледа голямата зала. Беше толкова странно да се върне след всичките тези години.

Не можеше да си спомни времето, когато беше окован пред същото това огнище, докато Харолд злонамерено го биеше по редица причини. В онези дни залата беше мрачна и тъмна.

Сега тя беше боядисана и приветлива. Едва я разпозна. Дори подиумът с господарската трапеза бе преместен другаде.

И все пак, той познаваше това място. Почувства обърканите спомени, напомнящи миналото. Болезнени, горчиви спомени, с които беше прекарал целия си живот, опитвайки се да ги погребе.

Дрейвън сложи ръка на рамото му.

Син инстинктивно понечи да я отдръпне, но се насили да издържи. Имаше много неща в Дрейвън, които му напомняха за Харолд. Същата тъмна коса, същите черти и височина. Единствената разлика бяха очите. Тези на Харолд имаха жесток кафяв цвят, докато при Дрейвън преобладаваше светлосиньото като очите на майка му.