Той поклати глава и отговори:

— По пътя има много ханове, освен това на север живее братът на Саймън. След два дни ще пристигнем в земите му. Така че ще разполагате с легло всяка нощ до пристигането ни в Шотландия.

Лицето й се обагри в руменина, когато един спомен от предишната нощ изникна в съзнанието й и я изгори. Спомни си как стои гола до съпруга си и държи мъжествеността му с ръка. Беше огорчена, че не може да си спомни какво точно са правили. През годините беше чула много жени да говорят за случващото се между двойките през нощта. И след като приятелките й започнаха да се омъжват, бе научила още подробности. Никога не се бе осмелила да признае пред някого колко нощи бе лежала будна в леглото си, питайки се дали самата тя някога ще го изпита, и сега, когато го бе преживяла…

Е, беше доста несправедливо да няма никакъв спомен за случилото се.

Прехапвайки устните си, Кали се запита дали ще я пожелае отново тази вечер. Руменина плъзна по лицето й, когато си го представи как лежи до нея, а мъжествеността му прониква дълбоко в тялото й.

Погледна към съпруга си, но бързо отмести очи.

Син забеляза изчервяването й и се запита какво ли го е предизвикало. Погледът му се спусна към скута й и в ума му се появи споменът за сладките извивки по вътрешната страна на бедрата й. Бе почувствал мекотата на кожата й, когато втри собствената си кръв в нея, за да скрие факта, че не бе направил това, което трябваше.

Дори сега можеше да си спомни усещането за меката й кожа под дланта му, или лавандуловият аромат на косата й, или вкуса на устните й.

Колко я желаеше. Силата на копнежа му причиняваше болка. Размърда се леко, за да облекчи напрежението в частта от тялото си, която я искаше най-силно и бе притисната от бричовете му.

С крайчеца на окото си, Кали забеляза гладното изражение върху лицето на Син. Той се втренчи в нея по начин, който я накара да потрепери нервно.

Саймън прочисти гърлото си и попита:

— Трябва ли да заведа Джейми на разходка до близкото графство?

Син сведе поглед към храната си.

— Не. Трябва да се връщаме на пътя. Не искам нощта да ни застигне, докато сме в гората.

— Много добре, но не забравяй, че предложих.

Повече никой не проговори, докато не стана време отново да тръгнат на път. На свечеряване спряха в малък хан, в град, за който Кали не бе чувала преди. Джейми бе много уморен и се оплака, че няма сили дори да влезе в хана. Постоянно търпелив с момчето, Син го издърпа от коня и го пренесе вътре.

След като Кали и Саймън слязоха от конете си, които бяха отведени от слугите, Син ги въведе в хана, където бяха посрещнати от закръглен мъж.

— Нуждая се от три стаи за през нощта — каза Син.

Искането му учуди Кали.

— Джейми не може да спи сам — каза тя. — Ще се уплаши.

Малката глава на момчето, покрита с разбъркани червени къдрици, се отдръпна от рамото на Син.

— Няма! Мислиш ме за някое малко момиче, което ще се уплаши…

— Не, скъпи — отвърна нежно Кали, поглаждайки един от непокорните му кичури. — Но не е нужно да спиш сам на непознато място.

Ханджията прочисти гърлото си и каза:

— Опасявам се, че имам само две свободни стаи.

— Много добре, ще ги наема — кимна Син. Той премести детето от другата си страна и се обърна към Кали. — Вие с Джейми ще спите в едната стая.

— А ти? — попита тя.

— Аз ще спя в плевнята.

Саймън пристъпи напред.

— Аз ще…

— Не, Саймън — прекъсна го Син. — Аз съм свикнал повече с нея.

Тонът му даде ясно да се разбере, че това е краят на спора.

Ханджията им донесе храна и те вечеряха в мълчание. Изтощени от пътуването, се оттеглиха веднага щом приключиха.

След като сложи брат си в леглото и той заспа, Кали излезе от стаята, за да потърси съпруга си. Откри го пред вратата си, облегнат на стената с меча до него.

— Син? Какво правиш?

— Изглежда, че седя.

— И защо седиш тук?

— Защото ми е трудно да спя, докато стоя прав.

Кали се поколеба, докато разбра значението на думите му.

— Ще спиш пред вратата ми, но защо?

— Защото, ако спя пред вратата на Саймън, съдържателят ще реши, че съм странен.

Сарказмът му започваше да й омръзва, въпреки това една усмивка изви крайчетата на устните й.

— Можеш да влезеш вътре и да спиш.

Син впи поглед в тялото й, обвито в плейда. Светлината зад нея очертаваше извивките й, а огнената й коса се спускаше свободно около раменете. Стоейки там, приличаше на богиня. На спиращ дъха ангел, дошъл да спаси пропадналата му душа.

И той искаше да я погълне като хищен вълк. Да я вземе в обятията си и да засити изгарящото желание в кръвта си. Този порив беше толкова силен, че Син остана изумен, че все още се намира на пода, а не вътре в нея.

Не, не можеше да спи в стаята й. Не и с нея. Не и когато се чувстваше толкова нестабилен.

— Доста добре съм и тук.

— Седейки на пода.

— Точно така.

За негово учудване, Кали коленичи и го целуна по бузата. Мекотата на устните й изгори кожата му.

— Благодаря ви, мой ревностни покровителю. Ще спя много по-добре, като знам, че сте тук отвън, вдървен от студ.

Син повдигна вежди при тази проява на сарказъм. Правилно, беше твърд, но със сигурност не заради студа.

Кали се изправи и се върна обратно в стаята си.

— Между другото, ако срещнеш стария Редкап, докато се опитва да ни нападне, поздрави го от мен, моля те.

Син изсумтя, когато тя затвори вратата. Съпругата му не подозираше, че старият Редкап е самият той.

Кали се постара да заспи, но след един час не издържа повече. Не можеше да понесе мисълта, че Син лежи отвън върху студения и твърд под.

Тя стана от леглото, грабна възглавницата и одеялото си, отвори вратата и замръзна. Син спеше с гръб към нея по протежение на прага. Сърцето й се сви, когато го видя да лежи върху грубия под, докато тежката му броня със сигурност нараняваше тялото му. Нямаше начин да се чувства удобно, легнал по този начин, без одеяло, с което да се завие.

В желанието си да му осигури поне малко удобство, тя пристъпи към него.

Преди да успее да мигне, Син се претърколи, вдигна меча си и го насочи към нея. Върхът му беше само на сантиметри от гърлото й и тя ахна уплашено.

Син премигна, намръщи се и свали меча.

— Прости ми, милейди. Трябваше да те предупредя, че спя леко и се събуждам готов да се бия.

— Ще го запомня.

Тя му подаде несръчно възглавницата и одеялото, които държеше в ръцете си.

— Реших, че може би ще имаш нужда от тях.

Син погледна към нещата, които му предлагаше. През целия му живот никой не се бе погрижил за удобството му. Нещо повече, спомни си времето, когато веднъж на местния панаир мащехата му купи ябълково вино на братята му. Едва седемгодишен, той бе наблюдавал как отпиват, докато собственото му гърло гореше от жажда.

Може ли и аз да получа, моля, бе помолил той. Мащехата му бе присвила устни, сякаш я бе помолил да му даде ръката или крака си.

Намери вода, ако си способен. Тя е безплатна и достатъчно добра за никаквец като теб.

Това бе последният път, когато Син бе помолил за нещо.

— Благодаря ти — каза той, вземайки възглавницата и одеялото от ръцете й.

Тя му се усмихна и се върна в стаята си.

Син постави възглавницата на пода и отново легна. Веднага щом главата му докосна възглавницата, той долови лек лавандулов мирис. Ароматът на Кали. Затвори очите си и се наслади на сладкото ухание, спомняйки си прекрасното усещане, което бе изпитал, когато галеше бедрата й. Всичко, за което бе успял да мисли, докато я докосваше, бе как иска да потъне в нея, да усеща ръцете й плътно около себе си.

Син бе връхлетян от болка. Защо Кали беше мила с него, когато трябваше да го мрази повече от всички останали. Той беше неин враг. Баща й бе мразил всичко английско и въпреки това, тя бе показала само състрадание и доброта към него.

Измъчен, той отново постави меча под тялото си, с който се бе научил да спи отдавна. Хладната стомана се притискаше към топлината на гърдите му, докато дръжката и ризницата се впиваха в тялото му, припомняйки му кой е всъщност. Воин. В живота му нямаше място за утеха. В затвореното му сърце нямаше място за съпруга.

Той познаваше само самотата и възнамеряваше да остане такъв и занапред — самотен.

Кали прекара по-голямата част от нощта, опитвайки се да измисли начин, по който да достигне до мъжа си. Трябваше някак да го пречупи и да го накара да я приеме.

Морна щеше да знае. Веднага щом достигнеха дома й, Кали щеше да научи всичко, което я интересуваше. Да, с помощта на Морна, щеше да прелъсти Син.

Кали не искаше да остарее без деца. Независимо дали си признаваше или не, съпругът й обичаше децата. Никой мъж не би бдял над Джейми, по начина, по който го правеше Син, освен ако не изпитваше бащински чувства. И от видяното, Кали беше сигурна, че от мъжа й щеше да излезе прекрасен баща.

— Спи добре, съпруже — прошепна тя.

Защото на сутринта възнамеряваше да започне война, в която се надяваше да спечели сърцето на мъжа си.

Глава 8

Е, толкова по въпроса с войната за спечелването на сърцето му. Прекара останалата част от сутринта, опитвайки се просто да го накара да говори.

Кали недоумяваше какво да прави. По времето, когато се събуди, конете им бяха вече оседлани и двамата със Саймън чакаха нея и Джейми, за да възобновят пътуването си.

Когато тя се усмихна и поздрави Син, най-доброто, с което той й отвърна, беше изсумтяване. Всъщност, забеляза тя, единственият отговор, който даваше на всеки въпрос или коментар през цялата сутрин беше изсумтяване.

Когато спряха, за да починат по обяд, Кали беше напълно готова да го удуши. Или най-малкото да прати глутница диви кучета подире му.