— Така е по-добре — каза той и придърпа завивката върху нея. Прие случилото се като знак. Нямаше никакво право да я притежава.

Тя заслужаваше почетен рицар. Мъж като Саймън. Някой, който можеше да я обича и да й даде децата, които толкова искаше. Сърцето му се сви при мисълта, че никога не би могъл да бъде безгрижният мъж, който ще се смее заедно с нея и ще сподели спокойния й живот.

Така да бъде. Щеше да се вслуша в тази поличба. Щеше да се задоволи с това да я види в дома й, при семейството й, докато разкрива шотландските разбойници и ги наказва за престъпленията им.

И все пак, докато я наблюдаваше как спи, дълбоко в сърцето му се появи горчива болка, която го накара да пожелае да бъде друг мъж. По-достоен мъж.

Син легна до нея и я придърпа в прегръдката си. Просто щеше да я подържи за известно време, преструвайки се, че имат общо бъдеще. Преструвайки се, че може да й предложи нещо, което си струваше.

Кали се събуди със свирепа болка в главата. Стенеща, тя отвори очи и потрепери от ярката дневна светлина, която изпълваше стаята. Вратата се отвори, изпращайки нови болезнени пристъпи към черепа й.

— О, моля те стъпвай тихо — въздъхна тя.

— Извинете ме, милейди — прошепна Елфа, — но Негова светлост ви чака долу, време е да отпътувате за Шотландия.

Кали се изправи рязко и въздъхна тежко, когато бе връхлетяна от нова болка.

Беше омъжена и се прибираше у дома.

Огледа стаята, но нищо не издаваше, че мъжът й е бил тук. Неясни образи се завъртяха в ума й, докато се опитваше да си припомни предишната нощ.

Смътно си спомняше, че Син бе ядосан, когато я потърси и че я отнесе в стаята й. Последният й ясен спомен беше как докосваше гърдите му.

Елфа се приближи с кърпа в ръка.

— Милейди, приготвих ви ваната. Реших, че ще искате да се изкъпете, преди да се отправите на дългото пътуване.

— Благодаря ти, Елфа — прошепна Кали и избута завивките настрани. Сърцето й спря, когато видя окървавените чаршафи. Елфа ахна и се прекръсти.

— Мили Боже, милейди, добре ли сте? Господи, през целия си живот не съм виждала нещо подобно. Време ли е за месечното ви неразположение?

Кали поклати глава, но дори и да беше, тя никога не кървеше така. Целите й бедра бяха покрити с кръв.

— Най-добре се движете бавно, милейди — каза Елфа и й помогна да се изправи. — Чувствате ли се добре, боли ли ви?

— Добре съм, с изключение на болката в главата ми.

Кали уви плейда около тялото си и се отправи към ваната в съседната стая. Кръвта в леглото я обезпокои. Какво ли я бе причинило.

По нищо не личеше да е наранена. Не беше толкова наивна да вярва, че жените кървят така всеки път, когато правят любов с мъжете си.

Какво ли се беше случило?

Странно, много странно.

Син се намръщи, когато влезе в голямата зала. Всички се втренчиха в него доста особено. По-особено от обикновено. Не можеше да разбере погледите им, докато Саймън не се присъедини към него.

— Какво си направил снощи на Каледония? — попита той.

Син грабна свежа ябълка от подноса на една от масите и го поведе към стълбището.

— Нищо — отговори той.

— Не си я убил в леглото си?

Син се спря и се вгледа в приятеля си.

— Що за въпрос е това?

— Не се сърди на мен. Това е история, с която всеки се шегува тази сутрин. Изглежда, че Хенри е наредил на Елфа да му занесе чаршафите от стаята ви. Сега, всеки си мисли, че трябва да си отрязал главата й, за да има толкова кръв по тях.

Син стисна зъби и не отговори. Никога преди не бе спал с девственица, така че в усилията си да докаже, че е правил любов с жена си, той поряза собствената си ръка и използва кръвта, за да изцапа чаршафите. Очевидно бе прекалил с количеството.

— Е, какво се случи? — настоя Саймън.

Син не му отговори, загледан в стълбището, по което слизаха Кали и Джейми. Върху жълтата си рокля, отново бе облякла плейд. Косата й бе сплетена на две плитки, които се спускаха покрай лицето й, а страните и очите й блестяха.

Кали отне дъха му и го накара да копнее, да завършат онова, което бяха започнали предишната нощ.

Когато го видя, тя се усмихна с усмивка, която моментално го възпламени. Възбуди го. И му припомни съвсем ясно, че бе заспала, преди той да изпита каквото и да е облекчение.

— Добро утро, съпруже.

Син се сви, когато чу думата.

— Милейди, как се чувствате?

— Като изключим болките в главата ми, всичко е наред. Ами вие?

Той огледа придворните, които се взираха в нея, сякаш бе призрак.

— Никога не съм се чувствал по-добре, милейди.

Усмивката й се разшири.

Джейми притича покрай него, за да покаже на Саймън шепа мъниста.

— Веднага ли тръгваме? — попита Кали.

— Мислех, че това е желанието ви.

— Да, колкото по-скоро, толкова по-добре.

— Тогава да вървим. Всичко е готово и опаковано.

Кали се пресегна да хване ръката му, но той се отдръпна. Обезсърчена, тя си пое дълбоко въздух и го последва през коридора към вратата. Хенри ги срещна пред замъка с мрачно лице.

— Бъди внимателен — каза той на Син. — Не искам следващата седмица да ми върнат главата ти.

Син кимна и след това помогна на Кали да се настани върху коня си. Когато посегна към Джейми, кралят го спря.

— Момчето остава тук като гаранция, че нищо лошо няма да ти се случи.

Джейми изпищя отрицанието си. Кали отвори уста да отговори, но бе изпреварена от Син:

— Момчето тръгва с нас.

— Полудя ли? — попита Хенри. — Без детето няма гаранция за безопасността ти.

— Момчето тръгва с нас — остротата в гласа на Син, изненада Кали. Тя се съмняваше, че Хенри би позволил на друг, освен на съпруга й, да използва подобен тон, без да го окове във вериги.

— Уверявам ви — продължи Син по-спокойно. — Мога да се изправя срещу самия дявол, но няма да оставя тук едно невинно момче, незащитено.

Хенри се вцепени.

— Обиждаш ни, ако си мислиш, че ще позволя наш повереник да…

Лицето на Син бе безизразно, когато отвърна на краля:

— Веднъж бях ваш повереник, господарю.

Вината проблесна в очите на Хенри, преди да успее да я прикрие.

— Добре тогава, вземи го щом искаш.

Без да отговори, Син вдигна Джейми. Момчето обви ръце около врата му и го задържа в здрава прегръдка. Кали видя объркването в очите на рицаря.

— Харесвам те, въпреки че си английско куче — каза Джейми, отдръпна се леко назад и потупа леко Син по главата. — Ти си ми любимец. Е, ти и Саймън.

Син се усмихна криво.

— Тогава предполагам, че трябва да ти благодаря.

Джейми се ухили, когато рицарят го постави на коня му.

Без друг коментар Син се качи на седлото си. Хенри пое юздите на коня му и погледна нагоре към него.

— Искаме думата ти, че ще изпратиш бележка в момента, в който пристигнеш в замъка на Макнийли и всяка седмица след това. Не я ли получим, ще изпратим армия, за да установим благополучието ти.

Син изглеждаше повече от развеселен.

— Всичко ще е наред.

Кралят кимна за сбогом и групата им се отдалечи.

Син ги поведе, докато Саймън и Джейми яздеха рамо до рамо с Кали. За щастие нямаха много багаж. Изглежда Саймън и Син не се нуждаеха от нищо друго, освен от дрехите на гърба си, а когато бяха отпътували, за да посетят леля й, Кали и Джейми бяха опаковали малко вещи. Но Кали така или иначе вече знаеше, че съпругът й не е типичният англичанин, който се нуждае от пълния си антураж през цялото време.

Те яздиха през по-голямата част от деня, преди да спрат, за да хапнат. Веднага щом слезе от коня, Джейми избяга в гората, за да се вслуша в призива на природата, докато Кали започна да разопакова част от хранителните продукти, които Елфа бе приготвила за тях.

Бяха оставили Лондон зад гърба си преди часове и тя вече очакваше с нетърпение момента, когато отново щеше да бъде у дома.

Затваряйки очи, тя можеше да се закълне, че почти почувства свежия горски аромат на шотландските планини да се просмуква в уморените й кости. Беше отсъствала твърде дълго, но пък на нея дори седмица далеч от дома, й се струваше като цяла вечност.

Джейми се върна от гората, подскачайки със скоростта на бягащ заек и случайно се блъсна в Син, който хранеше конете. Зърното се разпиля навсякъде около ботушите на рицаря.

Кали затаи дъх, очаквайки Син да удари или поне да се разкрещи на Джейми, заради непохватността му. Но не го направи. Вместо това вдигна момчето и се увери, че е невредим, изтупа го и го изпрати по пътя му с тихото предупреждение да бъде по-внимателен, за да не се нарани. Веднага щом Джейми хукна към Саймън, Син коленичи и почисти бъркотията, която беше създал брат й.

Нежността му я изуми. Друг англичанин не би се поколебал да зашлеви момчето за проявената небрежност. Дори чичо й Астър и брат й Дърмът изпитваха нетърпимост към несръчността на Джейми, докато Син дори не я изкоментира. Не, макар че се наложи да събуе десния си ботуш и да изтръска зърното, попаднало вътре.

Когато Саймън и Джейми притичаха покрай него, Син хвана момчето, хвърли го нагоре и го преметна през рамо като го остави да се поклаща върху гърба му, докато вървеше. Джейми изписка и се засмя, а Син го понесе към мястото, на което Кали седеше с храната.

— Пусни ме — извика Джейми и продължи да се смее.

— Ако искаш да растеш, трябва да ядеш — отвърна Син и го преметна през рамото си, поставяйки го нежно на земята до Кали.

Джейми скочи бързо на крака, но преди да успее да избяга отново, Син го хвана.

— Трябва ли да те вържа? — попита той.

Момчето се засмя, след което се отпусна на земята и седна с кръстосани крака, когато Саймън се присъедини към тях.

Докато подаваше хляб и пиле на брат си, Кали се обърна към Син:

— На открито ли ще лагеруваме през целия път?