Кали взе малката кутийка от треперещите ръце на девойката.

— От кого е?

— Графиня Радърингтън.

— Майката на Син — поясни Саймън.

Кали се намръщи. Защо ще й изпраща дамата подарък? Нямаше никакъв смисъл, предвид държанието й към Син.

Изпълнена с любопитство, младата жена отвори кутийката и видя малка бутилка.

— Какво е това, дявол го взел? — попита Саймън.

Мислейки, че е парфюм, Кали отвори капачето и подуши течността. Разпозна отвратителната миризма мигновено. Дължеше се на растението, което майка й използваше, за да се отърве от мишките и другите неприятни гадини в голямата им зала. Беше бутилка с отрова.

Глава 7

Кали се поколеба пред вратата на дневната, където двама пазачи стояха от двете й страни, за да се уверят, че графинята няма да напусне покоите си отново. Но колебанието й бе мимолетно. Гневът й нарасна и тя премина между двамата мъже, отвори вратата със замах и след това я затръшна. Графинята ахна стреснато и я погледна от мястото си на леглото, когато Кали връхлетя в стаята й непоканена.

— Какво трябва да означава това? — попита тя, докато вървеше към леглото, за да връчи на графинята бутилката с отровата.

Дамата избърса сълзите от очите си и си пое накъсан дъх, като не обърна внимание на бутилката. Повдигна царствено брадичката си, докато играеше с краищата на възглавницата в скута си.

— Реших, че ще ви потрябва за тази вечер. За вас или за предпочитане за него. По един или друг начин ще ви спаси, и няма да ви се наложи да приемете такова отблъскващо чудовище в леглото си.

Кали беше поразена. Какво, по дяволите, си мислеше тази жена?

— Как можете да говорите така за собствения си син?

Графинята се вцепени, а в тъмните й очи се разгоря пламъкът на лудостта.

— Той не е мой син. Това копеле унищожава всичко, до което се докосне. Винаги го е правил. Ако сте достатъчно разумна, ще изпиете отровата и ще си спестите години на несметно страдание в ръцете му.

Омразата на графинята към Син озадачи Кали. Какво ли бе причинил на майка си, за да заслужи такава необуздана ненавист.

— Защо го мразите толкова? Какво е направил?

— Какво е направил ли? — изпищя графинята, изправи се от леглото и захвърли възглавницата на пода. — Съсипа живота ми. Отвратителният му баща ме прелъсти, когато бях още дете. Прекарах една нощ с него, за която никой не трябваше да разбере. Вместо това забременях. Когато баща ми разбра, полудя от ярост. Пребиваше ме от бой и всяко нормално дете би загинало в утробата ми. Но не и той. Той е син на дявола. Оцеля дори след като изпих отвари, които трябваше да го убият.

Кали изпита силна болка, докато слушаше. Омразата й към Син беше неописуема.

— Когато се роди — продължи графинята, — едва не ме уби. Кървях толкова силно и беше чудо, че оцелях. Когато се опитаха да ми го дадат, за да го подържа, не можах дори да го погледна. Така че наредих на слугинята ми да му намери дойка и веднага го изпратих при баща му.

— Изпратили сте новородено бебе на път, часове след раждането му?

— Часове? Направих го, веднага щом тялото ми го изхвърли.

Кали не можеше да диша, докато болката я връхлиташе. Представяше си ясно образа на изоставеното новородено. Как може някой да е толкова жесток, запита се тя.

По-лошото бе, че не откриваше следа от разкаяние или угризение по лицето на майка му. Тя беше уверена, че е постъпила правилно. И предизвикваше Кали да я разбере.

Ярост и омраза горяха в очите на графинята.

— Мъжът, за когото исках да се омъжа, отказа да ме има, след като съм родила детето на друг и в ожесточението си, баща ми ме омъжи за човек, по-стар от него самия.

— Нищо от случилото се не е по вина на Син.

— Напротив! Ако не се бе родил, нищо от това нямаше да се случи.

Огънят в очите й свидетелстваше, че преживява отново миналото.

— Изпратих го на баща му, смятах, че съм се отървала от него. Тогава, години по-късно, той се появи в двора и клюките отново започнаха. Трябваше да живея с този позор ежедневно. Хората шепнеха зад гърба ми. Обсъждаха и петняха репутацията на скъпия ми син Роджър. Съпругът ми беше набожен човек и ме накара да нося власеница[12] под роклите си от този ден до смъртта му. Бях унижена и принудена постоянно да прося покаяние. И сега това чудовище отне единственото хубаво нещо в живота ми. Само Роджър имаше значение за мен. Той беше единственият, който правеше отвратителния ми живот щастлив.

Кали съчувстваше на мъката на жената и искаше да може да облекчи болката, която й бе причинила смъртта на сина й. Но нищо от това нямаше да промени стореното от нея на големия й син, който е бил просто бебе, нуждаещо се отчаяно от майчина любов.

— Син не го е убил.

— Вие сте глупачка, ако вярвате на лъжите му.

Кали потупа съчувствено ръката на графинята, желаейки да каже нещо, което да облекчи страданието й. Но не можеше да направи нищо, което да я накара да го приеме или да се почувства по-добре. Случилото се бе трагедия. Кали поклати глава и й върна бутилката с отровата.

— Милейди, много съжалявам за загубата ви — каза тя, обърна се и тихо напусна стаята.

Син прекара целия ден в езда. Отправи се на юг, оставяйки Лондон зад гърба си. Притежаваше земи из цяла Англия, Нормандия и Утремер. Замъци, толкова могъщи, че дори цялата армия на Хенри не можеше да ги превземе. Никой не го бе побеждавал в битка. Можеше да унищожи нации, ако поискаше.

Нямаше причина да се върне в Лондон или при жена си. Никаква.

Нямаше друго основание, освен факта, че харесваше усещането за ръката й, поставена на рамото му. Или смеха, който красеше ярките й зелени очи и трапчинката, която се появяваше на бузата й, когато говореше.

Син затвори очи, когато нерешителността го разкъса на парчета.

Тази вечер Кали можеше да бъде негова. Можеше да я обладае отново и отново, докато не се изпоти и измори, докато и двамата не издъхнат от изтощение. Тя не би отрекла правото му да притежава тялото й. Не би го отблъснала с отвращение и страх. Не се съмняваше, че за първи път в живота си, можеше да получи любов и утеха.

Син затвори очи и се опита да си представи един свят, в който някой наистина го иска. Свят, изпълнен от единствената жена, която щеше да му се усмихне, докато се приближава към нея. Жена, чието лице ще се озарява от щастие в негово присъствие.

Беше ли възможно?

Кали искаше да бъде негова съпруга. Можеше ли той да бъде неин съпруг?

Би могъл да опита.

Да, би могъл да направи това. С малко по-олекнало сърце, той обърна коня си и се отправи към Лондон.

Седейки пред прозореца, с вечеря сервирана на малката масичка пред нея, Кали наблюдаваше залязващото слънце. Съпругът й все още не се беше появил. Бе я оставил преди часове и никой не знаеше къде се е запътил или кога ще се върне.

Ако изобщо се върнеше.

Чу вратата да се отваря и с надеждата, че е Син се обърна, за да види как Елфа влиза в стаята с тъжни очи.

— Все още не се е върнал, милейди.

Кали събра вечерята, която се бе надявала да сподели със съпруга си. Разгневи се, докато се взираше в празния поднос пред себе си. Това беше първата й брачна нощ. Как смееше да се отнася така с нея. Как можа да й отдели толкова малко внимание. Колкото повече мислеше за това, толкова повече се ядосваше. Бе се отнесла към него мило и сърдечно. Показа му само уважение, а той дори не си направи труда да се появи за вечеря.

Щеше да го разбере, ако се нуждаеше от време насаме, но не проумяваше желанието му да се дави в самосъжаление, оставяйки я гадаеща къде може да е отишъл и кога щеше да се върне, ако изобщо възнамеряваше да го направи, сякаш Кали бе едно нищо.

В името на всичко свято, тя отказваше да остане тук и минута повече, чувствайки се така нежелана и жалка. Щом не я искаше, добре. Тя не възнамеряваше да прекара остатъка от живота си в опити да му угоди, когато беше очевидно, че искаше всички да го мразят.

— Къде е Саймън? — попита тя Елфа.

— В стаята си, с Джейми.

— Би ли наглеждала Джейми за кратко. Помоли Саймън да дойде при мен.

Елфа изглеждаше объркана, но не се поколеба с отговора си.

— Да, милейди, с удоволствие.

Кали се изправи, когато прислужницата я остави, бързо изми лицето си и се погрижи за външния си вид.

На Саймън не му отне много време, за да се присъедини към нея. Въпреки това, докато го чакаше, Кали успя да изпие две чаши с вино.

— Мога ли да ви помогна, милейди?

— Да, Саймън. Чух музиката отдолу и тъй като съпругът ми предпочита да ме пренебрегва, ще оценя, ако ме придружиш до залата, за да мога да се насладя на сватбената си нощ.

Кали видя колебанието, което се изписа по лицето му.

— Моля те, Саймън! В противен случай просто ще стоя тук и ще се ядосам дотолкова, че бих могла да го нараня физически.

Рицарят се засмя на думите й.

— Мисля, че ще се радвам да го видя — каза той, но я придружи до залата.

Кали реши, че ще се наслади на тази нощ. Отдавайки се на вино и музика, тя танцува със Саймън, докато главата й се замая.

Син влезе в покоите на жена си, но се закова на място. Нямаше и следа от нея. Студена вечеря, едва докосната, почиваше на масата пред прозореца.

Къде беше тя?

Той се намръщи и огледа стаята в опит да разбере в какво настроение е била, преди да си тръгне.

Със сигурност не би избягала сега, след като се бяха оженили. Беше му казала, че ще изчака.

Остра болка прониза гърдите му, когато през ума му мина мисълта, че е избягала от него. Беше толкова силна, че отне дъха му. До този миг дори не бе осъзнал силното си желание да я види, когато пристигне, да я намери тук с гостоприемна и приветстваща усмивка на лицето. Удивен от откритието си, той слезе долу, за да открие Саймън и да разбере дали знае нещо за Кали.