Малек ин Олюм. Наименованието отекна в ушите му. Дори сега можеше да чуе как се смеят господарите му, докато го обучават. Тогава бе имал много имена. Беше извършил престъпления, които му се искаше да може да зарови в най-затънтените ъгълчета на ума си. Не заслужаваше втори шанс в живота. И беше дяволски сигурен, че не заслужава толкова добра и мила жена като Кали.

Само дявол като Хенри би решил да ги свърже един с друг.

През болката на спомените, зърна образа на топлата й усмивка. Дочу красотата на смеха й.

Тя го вълнуваше до степен, която не разбираше.

— Сега — заговори кралят, протягайки ръка, — ми дай документите.

Син се поколеба. Но накрая осъзна, че му ги подава, противно на волята си.

Хенри изпусна въздишка на облекчение, докато прибираше листата в кожената торбичка върху олтара.

— Аз съм твой приятел, Син. Знаеш го. Ако не бях аз, щеше да умреш сам-самичък в Утремер, без дори да си бил сред свои.

Сред свои. Странно, Син се чувстваше като чужденец в Англия, както когато живееше сред сарацинските племена, които го бяха купували и продавали.

Кралят втъкна торбичката под мишница.

— Защо те е грижа какво си мисли девойчето, така или иначе?

Рицарят хвърли кръвнишки поглед на Хенри, за да му покаже, че е преминал границата.

— Случайно тази дама е моя съпруга. Съветвам те да й покажеш нужното уважение.

Негово Величество завъртя очи.

— Не отново. Ще ти направя услуга и ще пусна по петите си раздразнен лъв. Моля те не ми казвай, че ще постъпиш като Томас Бекет и ще се обърнеш срещу мен.

— Познаваш ме по-добре.

— Мислех, че познавам и него добре, а въпреки това виж как сгреших — Хенри се загледа в него подозрително за няколко секунди. — Между другото, ако все още имаш намерение да осуетиш този брак с някакъв трик, помисли отново. На сутринта искам доказателство за консумацията му.

Син повдигна вежда при тези думи.

— Не ми казвай, че желаеш да присъстваш на събитието.

— Не особено. Вече потвърдих, че тя е девствена. Ако на сутринта няма кръв, ще наредя на лекарите си да я прегледат отново. Ще е най-добре девствеността й вече да я няма.

Рицарят му отправи отегчен поглед.

— Продължаваш да ми говориш, сякаш ме е грижа дали ще живея или ще умра. Нямаш истинска власт над мен, Хенри, и го знаеш. Единственото, което ни свързва, е клетвата ми за вярност към теб.

Кралят присви очи.

— В разногласия сме още откакто за пръв път повдигнах темата. Нямам желание да се боря с теб. Просто искам този въпрос уреден. Нужен ми е силен и в същото време безпристрастен съюзник в Шотландия. Ти си идеален, да се смесиш с нейните хора и да поддържаш мира. С теб и клана Макалистър, северните ми граници ще са добре подсигурени, което ще ми даде възможност да изстържа Филип от подметката си. Ако бракът не бъде консумиран, то тя ще може да разтрогне договора още щом се прибере у дома си.

— Наясно съм, Хенри.

— Тогава защо правиш нещата по-трудни, отколкото е нужно?

Син нямаше представа. Просто усещаше дълбоко в себе си, че ако консумира брака си с Каледония, тогава той ще е завинаги. А последното, което искаше, бе да свърже жена като нея, с мъж като себе си. Струваше му се глупаво и жестоко.

— Много добре — отстъпи накрая. — На сутринта ще имаш своето доказателство.

Кралят се усмихна.

— Тогава те оставям на невестата ти.

Докато Хенри напускаше параклиса, Син се взираше с копнеж в документите, които Негово Величество носеше под мишница. Как му се искаше да може да заличи този ден.

В действителност не го беше грижа какво мислеха всички останали за него. Но определено беше от значение какво мислеше Кали. Не желаеше да вижда как очите й потъмняват от подозрение или по-лошо — омраза.

Пое си дълбоко дъх, след което се насочи към вратата и се приготви да посрещне присъдата й.

Сърцето на Кали биеше силно, когато се отдръпна от вратата само секунди преди Хенри да я отвори със замах. Направи бърз реверанс пред краля, докато той я подминаваше, след което зачака нетърпеливо да види съпруга си.

Значи Син не бе извършил това убийство.

Тази новина й донесе повече облекчение, отколкото някога би помислила за възможно.

Той далеч не беше невинен, но поне в това нямаше пръст.

Когато съпругът й прекрачи прага, тя го дари с най-сияйната си усмивка.

Смущение помрачи тъмния му поглед, докато изучаваше тълпата, която го гледаше сякаш е най-низшата форма на живот и недостоен да споделя земята под краката им. Но нея не я беше грижа какво мислят останалите. Нека се заблуждават, щом така искат.

Сърцето й подскочи при вида на засъхващата кръв върху бузата му. Раната вече бе придобила лилав оттенък и бе загрубяла. Вероятно го болеше. Грозна сянка върху един толкова красив мъж.

Кали вдигна ръка, за да го докосне.

— Позволи ми…

Той се отърси от допира й и излезе от залата.

Младата жена преглътна буцата в гърлото си при тази проява на грубост от негова страна. Какво го бе накарало да се държи така?

Решена да разбере, тя тръгна след него.

Настигна съпруга си надолу по коридора, където слугите се суетяха и стараеха да стоят колкото се може по-далеч от него.

— Къде отиваш?

Син се спря при звука на мелодичния глас зад гърба си. Тя го беше последвала?

Обърна се и я откри точно зад себе си, прихванала нагоре полите си, за да успее да се нагоди към доста по-широките му крачки. Слабите й глезени бяха изложени пред погледа му и от гледката кръвта му закипя. Дори плейдът, който тя носеше, напомняйки му за родословието, което той презираше, не успя да намали желанието му да предяви претенциите си към тази дама.

Неговата съпруга.

Истината го разкъса.

— Искам да бъда сам — отвърна по-сурово, отколкото бе имал намерение.

— Ех, колко удобно? — гласът й натежаваше от саркастично неодобрение. — Днес е нашият сватбен ден, а ти искаш да го прекараш сам. Добре тогава, наречи ме подметка и да приключим въпроса.

Той се смръщи при думите й.

— Моля? Как да те нарека?

— Подметка — посочи Кали към краката му. — Сещаш се, незначителната материя, върху която стъпваш, без да се замисляш. Това съм аз за теб, нали?

Не би се шокирал повече дори ако се беше изплюла в лицето му. Как е могла въобще да си го помисли, след като за него тя бе късче от самия рай? Не можеше да си представи по-благородна и безценна жена, макар да имаше един-два по-неприятни навика.

— Още не си доживяла да се държа с теб като с нещо незначително.

— Още, казваш. С което намекваш, че непременно ще настъпи подобен момент.

— Нямах и това предвид.

— Нямаше ли?

— Не.

Тя вдигна поглед към него с безгрижна усмивка, извиваща ъгълчетата на устните й и дяволит блясък в светлите й зелени очи.

— Тогава, все пак знача нещо за теб.

Повече, отколкото можеше да си представи.

— Всичко това игра ли беше?

Кали поклати глава.

— Не беше игра. Просто исках да говориш с мен.

Пристъпи напред и докосна ръката му.

Син се вгледа в нежната длан върху бицепса си и му коства целия самоконтрол, за да не я притисне към себе си и да не потърси устните й със своите. Или да я вдигне на ръце и да изтича към стаята им, където би могъл да се изгуби в сладката мекота на тялото й.

— Зная, че си бил сам през по-голямата част от живота си — каза тя нежно. — Но сега сме женени. Без значение как това се случи, аз напълно възнамерявам да следвам брачните си клетви. Ще бъда твоя съпруга, Син, ако ми позволиш.

Точно там се коренеше проблемът. Той не знаеше дали би могъл да й позволи. Всеки пък, когато се разкриеше пред някого, го нараняваха. През годините свикна да се затваря в себе си и да не предоставя подобна власт на никого.

Наложи му се да изключи сърцето и емоциите си и да се научи просто да съществува.

Единствено така можеше да постигне мир в живота си.

А сега тя искаше да промени всичко това. Бе жадувал за любов и приемственост толкова дълго, че вече не смееше да се отвори за каквато и да било нежност. Тя щеше да го унищожи.

— Имам нужда да остана сам за малко — каза й с по-нежен тон. — Моля те.

Кали отдръпна ръката си.

— Ще те изчакам, докато си готов.

Това бе най-милото нещо, което някога му бяха казвали. Трогнат до степен, противоречаща на всякакви обяснения, той се обърна и бавно закрачи към конюшните.

— Не съм сигурен дали ще успеете да достигнете до сърцето му, милейди.

Кали ахна разтревожено и когато се обърна, видя Саймън да се приближава към нея.

— Подслушвахте ли?

— Само малко.

Тя се усмихна на искрения му отговор.

— Къде е Джейми?

— Елфа го отведе в стаята ви. С нея ще го наглеждаме вместо вас двамата тази вечер.

— Благодаря ви.

Той кимна.

Когато понечи да си тръгне, Кали го спря.

— Саймън, има ли нещо, което можете да ми кажете, за да ми помогне със Син?

— Той е суров мъж, но справедлив. Никой, включително аз, не познава наистина съпруга ви, милейди. Син си е просто Син. Не моли за нищо и разчита единствено на себе си. Ако съществува начин, с който да достигнете до сърцето му, аз не го зная. Знам само, че няма да ви е лесно. Но ако желаете да опитате, с удоволствие ще ви помогна.

— Вие сте добър човек, Саймън.

Рицарят се засмя с глас при тези думи.

— Вече няколко красиви жени ми го повтарят, но въпреки това се оказват омъжени за друг. Вероятно трябва да опитам да бъда лош и може би тогава най-накрая ще се прибера у дома с прелестната дама.

Тя му се усмихна.

— Съмнявам се, че можете да бъдете лош.

Млада прислужница ги приближи плахо откъм единия край на коридора. Кали я поздрави.

— Простете, милейди — отвърна нервно момичето, докато правеше реверанс пред тях. — Моята господарка ми нареди да ви донеса това. То е сватбен подарък.