Син се взираше във вратата, а сърцето му бушуваше, заради дивото желание, което го изпълваше.

В продължение на няколко секунди той си припомни всеки път през живота си, когато бе копнял някой да го прегърне. Някой, който просто да се преструва, че държи на него. Действителността много отдавна го бе принудила да престане да мисли за подобни неща. Да спре да копнее за неща, които никога няма да се случат.

И все пак…

Надеждата се бе върнала. Бе тук и го парализираше с мощта си.

Недей…

Той знаеше, че не трябва да се оставя да бъде измамен. Глупавите желания не водят до нищо друго, освен болка. А той бе преживял повече от достатъчно от това чувство.

Рано или късно, тя щеше да го отхвърли. Не се съмняваше в това. И щеше да боли много по-малко, ако стоеше настрана от нея.

Щеше да я заведе у дома при дивите хълмове, които толкова обичаше, а след това да я освободи, за да си намери мъж, който тя да може да обича. Мъж, с който щеше да има нещо общо. Някой, който щеше да знае как да танцува и да пее.

Някой, който да знае как да обича.

Когато мисълта да бъде с друг мъж мина през съзнанието му, изпита болка.

Но така бе писано. Рано или късно, той трябваше да я напусне.

Глава 6

Кали трепереше от нерви, докато Елфа й помагаше да се облече за сватбената церемония. Това беше денят, който бе очаквала през целия си живот и в същото време се ужасяваше от него. Щом изречеше клетвите си пред бог, нямаше да има връщане назад.

От този ден насетне, тя щеше да бъде съпруга на мъж, когото едва познава. Съпруга на човек, който не искаше нито деца, нито да има нещо общо с любимата й Шотландия. Потрепери, надявайки се, че постъпва правилно.

Хенри й беше изпратил красива рокля от златиста материя, която бе украсена с диаманти, перли и рубини. Бележката му гласеше, че се надява подаръкът да срещне нейното одобрение. Одеждата бе достойна за кралска особа. Въпреки това, тя реши да не я носи. Не защото желаеше да пренебрегне краля или милия жест, а защото щеше да се омъжи далеч от дома и искаше да носи наследството на дедите си със себе си.

Облечена в най-красивата си шафранена фуста, която бе опаковала за пътуването до замъка на леля си, Кали бе обгърната от тъмносиньото, зелено и жълто шотландско каре на баща си. Елфа бе сплела две малки плитки и ги бе прихванала нежно върху червените й къдрици, които бяха вдигнати и привидно подредени от украсени с перли фуркети. Младата жена имаше чувството, че не тя, а някое вълшебно създание стои там, пременено в собствените й шотландски одежди.

— Красива сте, милейди.

Кали се усмихна на прислужницата, докато Елфа й подаваше иглата с формата на стрела, с която да прихване плейда.

— Благодаря ти.

Чу се почукване откъм вратата.

Тя се обърна и видя как Саймън я отваря. Мъжът се спря веднага щом я забеляза и се ухили с вълча усмивка.

— Очакват ви долу, милейди.

Джейми отвори вратата още по-широко и буквално падна в стаята измежду краката на Саймън. Момчето се беше сприятелило с рицаря миналия ден и оттогава Кали почти не го бе виждала.

Очите на детето бяха по-широки от луни, когато се обърна към нея:

— Боже, Каледония, изглеждаш като кралица Мейв. Надявам се, че нямаш намерение да изядеш съпруга си, като нея.

Тя се засмя.

— Не, но вероятно ще се изкуша да сготвя малко от един калпазанин, ако не се държи прилично.

Джейми изплези език и избяга в коридора.

Смеейки се на непоправимия пакостник, Кали си пое дълбоко дъх и се обърна към Саймън.

— Добре ли сте, милейди? — попита той и й предложи ръката си.

Младата жена постави длан в свивката на лакътя му, благодарна, че е тук, за да я отведе до параклиса.

— Не съм сигурна. Въпреки репутацията му, не мисля, че лорд Син е зъл човек.

— Не, но е изгубен.

— Изгубените мъже, могат да бъдат намерени и отведени у дома.

— Вярно е, но само ако те самите пожелаят. Така или иначе, поне ще сте у дома си само след няколко дни.

Кали се усмихна при мисълта. У дома. Липсваше й ужасно много. Отсъстваше вече почти три месеца. Шана вероятно беше родила до сега. Брат й Дърмът сигурно бе намерил друга любима, а Астър без съмнение бе двойно по-побелял от тревоги за нея и Джейми.

Щеше да е хубаво да види всички отново. Макар да се налагаше да се омъжи за англичанин, за да се прибере у дома.

Той е добър човек.

Тя вярваше в това. Единствено този факт правеше цялата ситуация търпима. Е, също и закачливият мъж, когото бе зърнала под студената фасада, която Син носеше за пред света. Без значение защо бяха събрани един с друг, Кали бе уверена, че бог е отредил този брак. Вярата й даваше сили.

Тя позволи на Саймън да я поведе към личния параклис на краля в задната част на замъка, далеч от суетнята в голямата зала. Елфа ги последва, а Джейми вървеше след нея.

Параклисът изглеждаше светъл и приветлив, когато влязоха. Стъклописите със сцени от Кръстния път[9] хвърляха цветни петна върху каменния под. Хенри седеше в малък трон от едната стана на нефа[10], а Син и свещеникът чакаха до олтара.

Бъдещият й съпруг все още носеше черните си доспехи. Всъщност не го бе виждала да носи нещо различно. Чудеше се дали притежава и други дрехи.

Нямаше други хора в параклиса. Кали преглътна, когато през нея премина нова вълна на безпокойство. Не така си бе представяла сватбата си. Винаги бе мислила, че ще се омъжи в големия двор зад дома си и ще е заобиколена от цялото си семейство и всичките си приятели. Да, щеше да има изобилие от радостни възгласи и усмивки, мили пожелания и приветливи прегръдки.

Обхвана я силно чувство на носталгия. Как й се искаше поне чичо й да бе тук с нея. Той й беше като втори баща и я болеше, че ще пропусне този ден. Затваряйки очи, тя си представи милото лице на Астър и искрящите му от гордост очи, докато я предава на съпруга й.

Кали се препъна, когато осъзна, че той никога не би се усмихнал на Син. Несъмнено щеше да й коства много усилия, за да го накара да не ръмжи и съска. Едва ли някога щеше да дойде денят, в който чичо й ще приветства един англичанин в семейството си.

Светии, в небесата, умолявам ви, нека този брак донесе мир, молеше се тя.

Син се вцепени, когато забеляза бледността върху лицето на Кали и начина, по който младата жена затвори очи, сякаш не можеше да понесе да го види до олтара. Не би могъл да я вини. Кой би искал да се венчае за самия дявол?

От момента, в който свещеникът се беше появил, мъжът не преставаше да наблюдава Син разтревожено. Всеки път, когато си мислеше, че рицарят гледа в друга посока, човекът се кръстеше и прошепваше молитва за прошка към свети Юда[11] заради онова, което ще стори на нещастното невинно агне, давано в жертва на Луцифер.

Син погледна надолу към влажната си горна туника, където свещеникът „случайно“ го бе залял със светена вода. Без съмнение мъжът бе очаквал той да се свие от болка и да избухне в облак дим.

Устните му се извиха цинично, когато внезапното движение на ръката му накара свещеникът да трепне.

Когато Кали се приближи, Син протегна ръка към нея. Тя му отвърна със слаба усмивка, остави Саймън и постави дребната си длан в неговата.

Син замръзна, когато усети мекотата на докосването й. Деликатната й кожа беше като успокояващ мехлем за загрубелите му ръце на воин. Заля го вълна от нежност, задето тя идваше така при него. И му имаше доверие, че няма да нарани нито нея, нито брат й.

Почувства смирение от този факт.

Тя погледна нагоре и той видя обещанието в очите й, което го разтърси чак до замръзналото му сърце. Може би все пак бе възможно да има надежда за тях двамата.

Син се заслуша, когато свещеникът започна богослужението, но думите не означаваха нищо за него, в сравнение с непознатите емоции, които се надигаха у него. Желаеше тази жена, която притежаваше смелостта на воин. Жена, която можеше да се довери на мъж, който не знаеше какво е доверие.

Тя заслужаваше много повече от тази презряна церемония. Син познаваше много малко жените, но с едно нещо беше наясно и то бе колко важно е подобно събитие за тях. Те прекарваха безкрайни часове от живота си във фантазии за всеки детайл.

Снаха му Маги бе кълбо от нерви на сватбения си ден. Двамата с брат му Локлан се изправиха пред голямо предизвикателство, докато се опитваха да я заведат в параклиса навреме. Беше бърборила през целия път, обяснявайки им как младите жени мечтаят за сватбите си. Как внимателно е планирала своя ден и ако някой от тях позволи на нещо или някого да го развали, то тя ще стовари ада върху главите им.

Искаше му се да бе могъл да подари на Кали ден, като този на снаха му. Маги беше заобиколена от братята и приятелите си. Младоженците бяха затрупани от подаръци и мили пожелания. Имаше музика и танци, и всеобщо щастие.

Поне Хенри бе организирал празнична вечеря за тях, но щяха да бъдат в компанията на непознати. Непознати, които не ги беше грижа за нито един от двама им. Сърцето го болеше за онова, което Кали пропуска и му се искаше да успее да й се реваншира.

— Син! — гласът на Хенри се вряза в блуждаещите му мисли. — Имаш ли пръстен или не?

Премигвайки, рицарят погледна към свещеника, който се взираше в него очаквателно. Кали бе повдигнала вежди и той осъзна, че вероятно са чакали да им отговори в продължение на няколко минути.

Посегна към кесията си и извади малка сребърна кутийка. Беше прекарал часове при бижутера вчера, опитвайки се да намери нещо, което да се хареса на Каледония.

Отначало задачата му се беше сторила лесна, но големият избор го обърка. Имаше пръстени в разнообразни цветове и размери, и бе осъзнал колко малко знае за съпругата си.

Въпреки това внимателно бе изслушал ниския, пълничък мъж, докато той му обясняваше какво избират жените и обикновено купуват мъжете за венчални халки. След това ушите му звънтяха в продължение на часове.