— Мирът е важен за теб?

— Много. Изгубих достатъчно от семейството си. Не желая да губя още.

Тъмният му поглед потърси нейния и тя видя уважението, което той изпита към нея. Това й достави голяма наслада.

— Ти си много мъдра, Каледония.

— Кали. — Тя му се усмихна искрено. — Семейството и приятелите ми ме наричат Кали.

Син се взря в нея, без да може да повярва, че му бе предложила да я нарича с галеното й име. В този момент той почти си позволи да се замечтае за живот, прекаран с нея. Да споделя безкрайните нощи като тази.

Но в сърцето си знаеше по-добре. Не бе типът мъж, от когото жена като нея се нуждае.

— Искаш ли деца? — Въпросът се изплъзна, преди да може да го спре.

Тя се изчерви.

— Да. Бих се радвала да имам една дузина деца.

Слабините му се стегнаха при тази мисъл. В този момент би се радвал да предложи услугите си, но това беше още едно нещо, което никога не можеше да направи.

— А ти? — попита тя. — Колко деца желаеш?

— Нито едно.

— Дори и един син?

Той поклати глава.

— Не желая никакви деца. Никога.

— Защо?

Син стисна зъби. Не искаше деца, защото отказваше да доведе на бял свят някой толкова беззащитен. Само виж малкия й брат. Баща й беше мъртъв и двамата с Джейми бяха останали в ръцете на враговете му.

Никога нямаше да поеме подобен риск. Никога нямаше да позволи негово дете да страда.

— Мъже като мен не стават за бащи.

— Мъже като… — Очите й станаха огромни, тя се изчерви още повече и се отдръпна. — Простете ми, милорд, аз не разбрах, че вие предпочитате компанията на мъже.

Син се задави.

— Това със сигурност не е така, милейди. Моите желания определено са насочени към жените.

Веселието се завърна в очите й.

— О! Добре, ти каза…

— Но нямах предвид по този начин.

— Тогава защо не желаеш деца?

— Темата е приключена.

Кали осъзна, че той няма да й каже нищо повече от това. Много добре; щеше да поработи над това по-късно. Засега, щеше да се съсредоточи върху други неща.

— Какво прави днес? — попита тя. — Каза, че си ходил в града.

— Правех планове за заминаването ни за Шотландия.

Сърцето й подскочи.

— Ще ме заведеш у дома?

— Да.

— Кога?

— Тръгваме вдругиден.

Кали бе изпълнена от радост. Без да мисли във въодушевлението си, тя скочи в ръцете му и го притисна силно, с разтуптяно сърце.

Син седеше шокиран, докато тя се бе увила около него. Никой не го бе прегръщал досега. Нито веднъж. Преглътна, когато почувства гърдите й, притиснати към своите, дъхът й върху врата си и нежните й ръце около себе си.

Бе прекрасно да я усеща.

Той постави ръцете си несръчно около нея. Кръвта препускаше през вените му, докато тялото му се събуждаше за живот толкова яростно, че го остави без дъх.

Всичко, за което можеше да мисли, бе топлината на тялото й срещу неговото, какво бе усещането на бузата й до неговата.

Преди да осъзнае какво прави, той повдигна брадичката й с ръка и сведе устни към нейните.

Син изстена от вкуса на устата й. От усещането на дъха й, който се смесваше със собствения му, докато езикът й колебливо се движеше срещу неговия. Тя ухаеше на жена и на люляк, на истински божествен рай. Той обви лицето й в ръце и просто вдъхна уханията и чувствата на единствения нежен момент, който някога бе познал.

Кръвта нахлу в ушите му и бе необходима всяка частица от силата му, за да не развърже роклята й и да вкуси още от нея.

Да я вкуси цялата.

Вкусът на мъжа, силата на ръцете му, които я обгръщаха, замаяха Кали. Езикът му я дразнеше безмилостно, а дълбокият копнеж заплашваше да я погълне. Той разпалваше чувства и усещания в тялото й, които не бе изпитвала досега.

Ръцете му се стегнаха около тялото й и тя можеше да усети как мускулите на гърба му се свиваха под ръцете й. Господи, той целият бе само мускули. Само мъжествена сила.

И тя го желаеше по начин, по който не бе желала нищо досега. Женското в нея се пробуди с такова диво желание, че тя бе изумена как не я изпепели. Какъв бе този огън в нея? Този копнеж да свали дрехите му и да докосне всяка част от него с ръце? С устни?

За първи път в живота си, тя разбираше какво имаха предвид приятелките й, когато говореха с тих шепот за съпрузите си. Нищо чудно, че се изчервяваха и се кикотеха.

Целуването бе прекрасно!

Той прокара ръце надолу по гърба й и ги плъзна към корема й. Кали се разтрепери още по-силно и се изви срещу него. Инстинктивно се потърка в него. Той й отвърна с животински стон като задълбочи целувката и премести ръка, за да обхване гърдата й през тъканта на роклята. Тя изстена от усещането.

Син изсъска заради начина, по който гърдата й изпълваше ръката му. Заради вкуса й на толкова сладка невинност и огън. Ръцете й опознаваха тялото му, галейки го, подпалвайки го. И всичко, за което той можеше да мисли, бе да я положи по гръб и…

Син се отдръпна и се вгледа в полуотворените й очи. Устните й бяха подути и тя дишаше тежко. Можеше да си представи как щеше да изглежда в леглото му. Да си представи какво щеше да почувства, като я направи своя.

Утре сутрин тя щеше да бъде негова. Можеше да я вземе тогава, отново и отново, докато и двамата се изтощят.

Но в сърцето си знаеше, че това никога нямаше да се случи.

Той нямаше да позволи да се случи.

— Защо ме гледаш по този начин? — попита тя.

— По какъв начин?

— Безнадеждно. Напомняш ми на жадуващ мечтател, загледан в нещо, което мисли, че никога няма да има.

Син премигна и потисна всички чувства в тялото си, докато я освобождаваше. Внимателно се измъкна от нея и изкушението, което му предлагаше.

— Не осъзнавах, че правя това.

— Всъщност го правиш доста често.

— Значи ще трябва да съм по внимателен, нали?

Тя се наведе напред, сякаш да сподели някаква голяма тайна.

— Мисля, че си прекарал прекалено много време в това да криеш чувствата си от всички.

Той изсумтя.

— Освен от теб. Ти изглежда си способна да видиш мислите ми с обезпокоителна точност.

— Баща ми твърдеше, че това било от кръвта на майка ми. Има легенда, че нейното семейство произхожда от феи.

Син погледна настрани.

— Аз не вярвам в подобни неща.

— Така си и помислих. Изглеждаш като мъж, който би повярвал само на нещо, което може да види или докосне.

— Точно.

— Но знаеш ли, понякога именно това, което не можеш да видиш има най-голяма сила.

— Тоест?

— Например любовта. Това е най-голямата сила на земята и все пак не можеш да я видиш, или докоснеш. Можеш само да я усетиш.

Той поклати глава при снизходителните й думи.

— Казано като от истински романтичен дух.

— Ти не вярваш в това?

— Спомни си какво каза. Аз не вярвам в нищо, което не мога да видя или докосна.

— Значи никога не си бил влюбен?

— Не. А ти?

— Никога.

— Тогава откъде знаеш, че любовта е толкова могъща?

— Морна ми е разказвала за нея. Тя все още обича баща ми, въпреки че той е мъртъв повече от три години.

Син не харесваше накъде отива разговорът им, така че се опита да я разсее с по-познати и достъпни неща.

— Съжалявам за баща ти. Как почина той?

— Инцидент по време на битка. Конят му го хвърлил, когато са били нападнати.

Син ровеше из храната си. Бе видял много мъже да загиват по този начин.

— Радвам се, че не си била там, когато се е случило.

— Аз не бях, но горкият Дърмът беше. От тогава той не е същият.

— Трябва да е било ужасно за него.

Тя кимна.

— Ами ти? Беше ли там, когато е починал брат ти?

— Не. Бях в Светите земи, когато се е случило.

— И при него ли бе инцидент?

Син преглътна.

— Не, той се самоуби.

Тя ахна при новината и бързо се прекръсти.

— Горкото момче. Защо?

— Той усещаше тази любов, за която ти говориш, но за жалост жената, която обичаше, не отвърна на привързаността му, а предпочете да избяга с друг от братята ни.

— Не мога да си представя нищо по-лошо от това.

Син можеше. В действителност бе преживял много по-лоши неща. Но пък животът не бе нищо друго, освен болка.

Те се хранеха мълчаливо известно време, докато Кали изучаваше бъдещия си съпруг. В него имаше толкова стаена тъга от наранена безпомощност, която за нея нямаше смисъл. Как един толкова силен мъж може да бъде уязвим?

Един могъщ дъб може да бъде повален дори от най-малките буболечки, ако им позволи да го разяждат.

Тя не се бе сещала за думите на майка си много отдавна, въпреки че бяха истина.

Имаше чувството, че мъжът пред нея е разяждан от много неща. Макар да се държеше отчуждено, вероятно се засягаше от факта, че всеки, който срещнеше или се страхуваше от него, или го мразеше.

Щом приключиха с вечерята, Син я изпрати до стаята й. Кали се поколеба на вратата. На сутринта двамата щяха да сключат съюз, а тя не знаеше повече за него сега, отколкото преди.

— Син, благодаря ти, че ми угоди тази вечер.

Той кимна леко. Бе се насладил на тази вечеря, повече отколкото му се искаше да признае. Обикновено се хранеше сам в тихата си стая. Звукът на гласа й бе приятна промяна.

Преди да осъзнае какво прави, тя сложи нежната си ръка на лицето му, повдигна се на пръсти и целуна лявата му буза. Дъхът му секна при лекото усещане на устните й до кожата му. От топлината на ръката й.

Тялото му реагира инстинктивно, сковавайки се от желание за нея и той не искаше нищо повече от това да я дръпне в ръцете си и да се люби с нея до края на вечерта.

Но не можеше да помръдне. Нежността й го бе парализирала.

— Лека нощ, Син — тихо каза Кали, тръгвайки си.

Той не помръдна, докато тя не влезе в стаята си и не затвори вратата.