— Само ако се научиш да не ме дразниш. Иначе може сам да те дам на шотландците.

Смеейки се, Саймън отвори вратата.

— Между другото, научих от прислужницата на дамата, че любимият й цвят е зеленият.

— Защо ми казваш това?

— Просто си мислех, че би искал да знаеш. Ще бъда наоколо, ако ти потрябвам.

Син се облегна назад в стола си и се замисли за всичко, което Саймън бе казал.

Неговият свят бе студено място. Прекарваше дните си, грижейки се за каквото Хенри желаеше да бъде свършено, а нощите си сам в стаята си, ослушвайки се за следващото нападение.

Запита се защо днес това го безпокоеше, когато никога преди това не бе така. Просто го бе приемал за факт.

Сигурно бе заради времето, което бе прекарал, пътувайки с Маги и Брейдън. Бе станал мекушав в компанията им. Бе свикнал с хора, които не гледаха на него като на чудовище.

Преглътна, когато мислите му се насочиха към Каледония и скромното й ангелското лице.

Тази вечер нямаше да е сам. Тази вечер той щеше да бъде с приятна жена, която имаше смели, приятелски очи и остър ум.

За първи път в живота си очакваше с нетърпение залеза.

Кали поглади предната част на роклята си с ръце. Вече се бе смрачило, а нямаше никаква следа от лорд Син.

Бе по-нервна, отколкото би трябвало и малко ядосана, че той може и да бе забравил.

— Да го потърся ли, милейди? — предложи Елфа.

Преди да може да отговори, Кали видя рицарят да приближава в спусналите се сенки.

Дъхът й секна. Все още бе облечен напълно в черно и силното му тяло рязко се очертаваше. Беше се обръснал, косата му бе сресана назад и това, че бе отделил време, за да се освежи заради нея, стопли сърцето й.

Тя му се усмихна.

— Простете ми за закъснението, милейди — извини се той и се поклони. — Забавих се повече от очакваното в града.

По гърба й се спусна тръпка, когато Син вдигна ръката й и галантно я целуна.

— Напълно ви е простено — каза тя, останала без дъх.

Какво в този мъж я разгорещяваше и в същото време я караше да трепери? Как бе възможно да пробужда в нея напълно противоположни усещания едновременно?

Усмивката му я накара да почувства слабост в коленете си. Сега беше толкова близо до нея, че можеше да усети свежия му, чист аромат. Да почувства как топлината на тялото му превзема нейното. Силата и мощта му завладяваха сетивата й.

Кали се опита да се отърси от мисълта или поне да я пренасочи от това, колко би й харесало да целуне този мъж и да усети ръцете му около себе си.

— Надявам се да ви хареса какво съм донесла. — Тя посочи към блюдата върху одеялото, което бе сложила на земята. — Опитахме се да намерим някой, който да знае с какво предпочитате да се храните, но никой не успя да предложи нещо, което да не е плашещо.

— Ммм… — каза той. — Нека позная. Обичам да пия кръвта на невинните, да пирувам с вътрешностите на рицарите и да ям сърцата на малки деца.

— Да, в това бяха единодушни.

Странна светлина се появи в тъмните му очи, докато той се вглеждаше в нея.

— Е, надявам се, че не сте се тормозила чак толкова, за да ме нахраните. Опасявам се, че сега не е сезонът на добрата кръв, а рицарите могат да бъдат доста сприхави, докато ги изкормваш.

Изумяваше я фактът, че той можеше да се шегува с това. Наученото този следобед й причиняваше болка. От стотиците хора в замъка, никой не знаеше нищо за мъжа пред нея. Дори и кралят.

Хенри не можеше да й каже какво обича да прави Син, кои песни харесва, какви са интересите му, дори не знаеше любимия му цвят.

Даже Саймън не знаеше.

— Страхувам се, че ще ви разочаровам — каза тя тъжно, докато продължи да го закача, — но всичко, което имаме, е печен фазан, задушени ябълки с лучен сос и вино. Но ако предпочитате друго…

Той й се усмихна.

— Как така вие разбирате хумора ми, когато никой друг не го разбира?

— Нямам идея, освен, че мога да кажа, че брат ми също е малко мрачен. Той доста се забавлява с това от време на време.

— Мислите, че съм мрачен?

— Не сте ли? Обличате се в черно и обичате да плашите хората. Това не е ли самата дефиниция на думата?

— Предполагам.

Кали го настани на одеялото и им наля вино. Погледна над лявото му рамо, за да види Елфа, която й посочи, че ще бъде от другата страна на стената, ако й потрябва. Кимайки на прислужницата, Кали подаде едната чаша на лорд Син.

— И така, кажете ми, освен да бъдете мрачен, какво друго обичате да правите?

Син сви рамене.

— Доста яздя.

— И?

— Това е.

Кали сбръчка нос, сякаш го изучаваше.

— Това е доста кратък списък.

— За разлика от вашия. Обзалагам се, че е по-дълъг. Вероятно безкраен.

Той се шегуваше с нея и това й харесваше ужасно много. За първи път осъзна, че около нея сякаш ставаше различен мъж. Никога не се шегуваше с никой друг и изглеждаше малко по-спокоен в нейно присъствие. Тази мисъл я развълнува.

— В действителност, моят списък е доста обширен.

— Вероятно обичате танците и пеенето.

— Да. А вие?

— Никога не съм опитвал и двете.

— Нито веднъж?

Той поклати глава.

— Защо?

Син отпи голяма глътка от виното и остави чашата.

— Като млад никога нямах време, а след това не изпитвах желание.

— О… Предполагам и не четете?

— Не.

— Тогава какво правите, когато сте си вкъщи и не служите на краля?

— Тренирам.

— А когато не тренирате?

— Мисля за тренирането.

— А когато не правите това?

— Почивам си, за да мога да тренирам след това.

Тя се намръщи на сериозността му.

— Искрен ли сте с мен, или само ме дразните?

— Винаги съм искрен, милейди, а често ми казват и че съм дразнещ.

Сърцето я заболя от нехайния начин, по който изрече думите. Беше толкова примирен с начина, по който другите се отнасяха с него.

— Винаги сте искрен? Не мисля, че някога съм срещала мъж, който може да твърди това.

Черните му очи изгаряха нейните.

— Правил съм много неща в живота си, неща, които ми се иска да не бях вършил, но никога не съм лъгал.

По някакъв начин това я успокояваше.

— Кажете ми, лорд Син…

— Син — прекъсна я той.

— Какво?

— Наричай ме просто Син. Не си падам много по титлите.

— Но ти си граф, нали? — Тя бе чула някой от придворните да се обръща към него така. Мъжът й бе казал, че Син има земи из цяла Англия, Нормандия и в Светите земи.

— Аз съм мъж, Каледония, не титла, и единственото нещо, на което желая да съм господар, е себе си.

Това бе първият път, в който тя го чу да изрича името й. И цялата пламна. Имаше нещо много интимно в начина, по който го произнесе.

— За това ли нямаш герб?

Син не отговори.

— Защо вие не ми разкажете за себе си, милейди?

Бе много изкусен, опитвайки се да я разсее, но тя нямаше намерение да го остави да му се размине с подобни тактики.

— Аз знам всичко за себе си. Ти си този, за когото не знам нищо.

— Да, но аз не знам нищо за теб. Нищо друго, освен това, че си безстрашна.

Тя потърка нервно врата си.

— Далеч съм от безстрашна. Ужасена съм от момента, в който почина баща ми. — Кали не можеше да повярва, че тези думи излязоха от устата й. Не бе казвала това на никого.

— Защо?

— Той бе всичко за клана ми. Обединяваше ги, когато едната половина искаше да нападне англичаните, а другата просто искаше мир.

Син кимна, сякаш разбираше и тя усети внезапна връзка с него, въпреки че защо би чувствала подобна, тя не можеше да си представи.

— Сега чичо ти ли е леърд?

— Да. Искаха да изберат мен, но аз отказах. Знаех, че подобно нещо ще нарани брат ми Дърмът. Той така или иначе вече се чувстваше в съревнование с мен, заради майките ни. Не желаех да го правя по-лошо за него.

Син отхапа малко от фазана.

— Какво относно майките ви би го накарало да се чувства по този начин?

— Моята майка бе братовчедка на крал Дейвид. — Кали спря щом видя омразата, блеснала в очите му при споменаването на предишния шотландски крал. — Ти не го харесваш?

— Нека просто кажем, че след единствената ни среща не си допаднахме.

— Но той бе толкова добър човек.

Син погледна настрани.

Кали преглътна нервността си. Дали омразата му към братовчед й щеше да се прехвърли към нея? Нямаше съмнение, че Син изобщо не харесваше Дейвид, но тя не можеше да си представи защо. Той бе добър към нея, когато бе живяла в неговия двор.

— А майката на Дърмът и Джейми? — попита той.

— Тя бе много млада овчарка. Аз бях на годините на Джейми, когато баща ми я срещна. Влюби се в нея и се ожениха само след месец.

Син сведе поглед към чинията си.

— Спомняш ли си майка си?

Кали се усмихна сякаш отвътре я изпълни щастие. Винаги се случваше така, когато си спомнеше за майка си.

— Да. Тя бе красива и мила. Истински ангел. Аз бях само на пет, когато почина, но си спомням много неща за нея.

Кали видя тъгата в очите му.

— А ти? Разкажи ми за твоята майка.

— А мащехата ти? — попита той, вместо да отговори на въпроса й. — Тя беше ли мила към теб?

Какъв странен въпрос; но като се има предвид как повечето хора гледаха на вторите родители, може би все пак не бе толкова странен.

— Морна е прекрасна. Мисля, че много ще я харесаш. Тя се опитваше да ми намери съпруг.

Той се намръщи на тези думи.

— Защо не си се омъжила досега?

Кали пое дълбоко въздух, докато обмисляше отговора. В действителност, винаги бе искала да бъде съпруга и майка. Не можеше да се сети за нищо по-хубаво от това да има дом, пълен с деца.

— Годеникът ми почина преди да се оженим — прошепна тя, — след това почина и баща ми, преди да имам възможност да си потърся друг. След неговата смърт, дори не исках да го обмислям, от страх някой да не се опита да вземе контрола над клана от чичо ми.