Къщата бе разположена сред красива околност. Непосредствено зад нея се издигаха високи хълмове, недалеч от двете й страни се виждаха по-ниски възвишения — някои бяха открити и затревени, а други бяха обрасли в гори и личеше, че там има обработваема земя. По-голямата част от село Бартън бе пръснато именно из тези хълмове и от прозорците на къщата се разкриваше приятна гледка. Пейзажът откъм предната фасада беше чудесен — виждаше се цялата долина чак до земите отвъд нея, която завършваше с хълмовете зад къщата. Тази част, която се простираше между двата най-стръмни хълма, носеше друго име и се разклоняваше в различни посоки.

Мисис Дашууд бе доволна от размера и мебелировката на къщата като цяло, макар че доскорошният й начин на живот налагаше като неизбежни някои промени, но за нея бе удоволствие да добави нещичко и да промени нещичко, пък и за момента разполагаше с достатъчно средства да удовлетвори вкуса си и да придаде по-голяма изисканост на жилището. Е, самата къща определено е твърде тясна за семейството, но за момента се чувстваме доста удобно, пък и сезонът не предразполага към по-сериозни подобрения. Напролет, може би, ще трябва да се помисли за известно дострояване, ако имам достатъчно средства — и аз вярвам, че така и ще стане. Двете гостни например са твърде тесни за такива компании от приятели, които се надявам да виждам често тук. Смятам да съединя коридора с едната от тях, а може би и с част от другата и да оставя в нея място за вход. Не е трудно да се пристроят нова дневна и още една спалня с мансарда отгоре, и тогава ще се получи наистина удобна малка къщичка. Ще ми се да поразкрася и стълбището, но човек не може да иска всичко наведнъж — макар че сигурно няма да е трудно да се направи малко по-широко. Първата ми работа напролет ще е да огледам как стоят нещата наоколо и да предвидя бъдещите подобрения.

Междувременно, докато се направеха съответните подобрения със спестеното от доход от петстотин лири годишно, и то направено от жена, която никога преди не бе спестявала, те проявиха достатъчно мъдрост да се задоволяват с къщата в настоящия й вид. Всяка от тях се залови да подреди собствената си стая и да си създаде дом, като се постарае да намери най-удачното място за своите вещи и книги. Разопаковаха пианото на Мариан и го поставиха на най-подходящото за него място, а картините на Елинор окачиха по стените на гостната.

Скоро залисията им в подобни занимания бе прекъсната от посещението на техния хазяин, който пристигна още на другия ден след закуска. Той дойде да ги поздрави с добре дошли в Бартън и да им предложи от собствения си дом и градина всичко, от което в момента биха имали нужда. Сър Джон Мидълтън беше хубав мъж на възраст около четиридесетте. Преди години им беше идвал на гости — още докато живееха в Станхил, но по онова време братовчедките му бяха много малки и не си го спомняха. На лицето му бе изписана доброта, а обноските му бяха проникнати от същото приятелско чувство, което се усещаше и в писмото му. По всичко личеше, че много се радва на тяхното пристигане и би бил истински щастлив, ако може да направи още нещо за тях. Той говори надълго и нашироко колко хубаво би било, ако между двете семейства се зароди приятелство и искрено настоя да вечерят в Бартън Парк докато се установят окончателно в новия си дом — и те не можеха да му се сърдят, макар че неговата настойчивост на моменти ставаше досадна. Сър Джон не проявяваше любезността си само на думи — само час след като си бе тръгнал, от дома му пристигна огромна кошница с плодове и зеленчуци, която още привечер бе последвана от друга — този път с дивеч. Той настояваше да изпращат и да получават писмата си с неговата поща и дамите не можеха да му откажат удоволствието да им изпраща вестника си всеки ден.

Лейди Мидълтън им изпрати учтиво послание, в което изразяваше намерението си да приеме мисис Дашууд веднага щом последната реши, че това не ще представлява неудобство и тъй като отговорът им бе съответно издържан в не по-малко любезен тон, нейна светлост се запозна с тях още на другия ден.

Разбира се, всички се вълнуваха и горяха от нетърпение да се запознаят с личността, от която до голяма степен зависеше до колко удобно ще се чувстват в Бартън. Елегантността на лейди Мидълтън определено създаде у тях благоприятни впечатления. Милейди бе на не повече от двайсет и шест-седемгодишна, с правилни черти на лицето и стройна фигура, която се набиваше на очи, държеше се мило и притежаваше изящни обноски, които донякъде липсваха у съпруга й. Все пак обноските й само биха спечелили, ако в тях имаше нещо от неговата топлота и откритост, а и посещението й все пак продължи достатъчно дълго, за да отнеме нещичко от първия ореол на тяхната възхита към нея — макар и с великолепно възпитание, тя не можа да прикрие обстоятелството, че е студена и сдържана и че няма какво да каже, освен някой и друг шаблонен въпрос или забележка.

Теми за разговор положително не им липсваха, тъй като сър Джон бе доста приказлив, а лейди Мидълтън — достатъчно предвидлива, за да прояви известна мъдрост и да доведе най-голямото си дете — едно чудесно мъничко момче на около шест години, което като тема на разговор определено бе много подходящо за дами, изпаднали в неловко положение — те го питаха как се казва и на колко години е, изразяваха възхитата си от неговата красота, задаваха му куп въпроси, на които вместо него отговаряше майка му, докато то се разхождаше наоколо с наведена глава — за голямо учудване на нейна светлост, която не разбираше защо детето се притеснява така пред непознати, след като вдига такава врява у дома. При всяко официално посещение трябва да се води по едно дете — най-вече като тема за разговор. В нашия случай например им трябваха най-малко десет минути, за да решат на кого повече прилича детето — на бащата или на майката, и в какво точно и разбира се, всички изказваха различни мнения и всеки бе смаян от мнението на другия.

Семейство Дашууд скоро имаха възможността да разискват върху теми, които засягаха и другите деца, тъй като сър Джон отказа да си тръгне, без да се сдобие с обещанието на дамите, че на следващия ден ще обядват в Бартън Парк.

Глава 7

Бартън Парк се намираше на около половин миля разстояние. При влизане в долината дамите бяха минали близо до имението, но от собствения си дом не можеха да го видят, тъй като бе скрито от висок хълм. Къщата беше красива и просторна и семейство Мидълтън живееха в нея с подобаваща елегантност и гостолюбие. Гостоприемството беше приоритет на сър Джон, а елегантността — на неговата съпруга. Рядко оставаха без отседнали в къщата приятели и имаха повече гости от всеки друг в околността. Това бе необходимо за доброто самочувствие и на двамата, защото въпреки разликата в нрава и обноските, вътрешно много си приличаха по липсата на каквито и да било способности и интереси, а това силно стесняваше обсега на заниманията им, които бяха ограничени в много тесен обхват извън светските задължения. Сър Джон беше спортна натура, а лейди Мидълтън гледаше децата си. Той бе зает най-вече с лов и стрелба, а тя с глезене и това бе единственото, на което беше способна. Милейди можеше да ги разглезва през цялата година, докато сър Джон се отдаваше на любимото си занимание само през половината. Непрекъснатите ангажименти в имението и извън него обаче допълваха всичко, което не достигаше на природата и образованието им, поддържаха доброто настроение на сър Джон и даваха възможност на неговата съпруга да упражнява маниерите и доброто си възпитание.

Лейди Мидълтън се бе специализирала най-вече в постигане на изящество на масата за вечеря и в подредбата на своето домакинство — този вид суета й доставяше огромно удоволствие при всички устройвани от тях събирания. Все пак удоволствието на сър Джон от общуването с хора бе много по-земно — беше му приятно да приема в къщата си повече младежи, отколкото тя можеше да побере, и колкото по-шумни бяха гостите, толкова по-щастлив се чувстваше стопанинът. Сър Джон беше дар божи за всички млади хора в околността, тъй като през лятото бе неизменният домакин на градински увеселения с пиле и студена шунка, а през зимата баловете в дома му бяха достатъчно на брой за всяка млада дама, която не страда от неутолимите апетити за танцуване, присъщ на девойките под петнайсетгодишна възраст.

Той винаги бе приемал с радост пристигането на ново семейство и сега бе очарован във всяко едно отношение от обитателите на къщата, която бе предложил. Госпожици Дашууд бяха млади, хубави и непосредствени. Само непосредствеността би стигнала за доброто му мнение, защото липсата на превземки у една хубавица е единственият недостатък, който пречи умът й да е така обаятелен като външността. Дружелюбен по природа, сър Джон пое с радост новите обитатели и грижата за тях, тъй като преди невинаги бе случвал на толкова симпатични квартиранти. Ласкавото отношение към братовчедките доставяше неподправено удоволствие на доброто му сърце, а настаняването на семейство, което се състои само от дами пък задоволяваше рицарското му чувство — към мъжете можеше да изпитва уважение само ако и те бяха рицари като него и въпреки това невинаги е желателно да насърчаваш склонностите им в това отношение, като ги пуснеш да живеят в къща до собственото си имение.

Сър Джон посрещна мисис Дашууд и дъщерите й още на прага и ги поздрави с непресторена искреност, а и докато ги въвеждаше в хола, изрази многословно своята загриженост пред младите дами, за която бе споменал и предния ден, а именно — че не може да ги запознае с някои интересни млади господа. Засега в къщата имаше само един джентълмен, освен самия сър Джон — негов приятел, който му гостуваше в Бартън Парк и който не бе нито много млад, нито пък особено жизнерадостен. Сър Джон се надяваше дамите да го извинят за малобройната компания и ги увери, че повече няма да допусне такова нещо. Същата сутрин се бе отбил в няколко семейства с покана да му гостуват, но както обикновено става при пълнолуние, всички имаха някакви ангажименти. За щастие само преди час в Бартън бе пристигнала майката на лейди Мидълтън и той се надяваше, че дамите няма да скучаят, тъй като тя бе много приятна и весела жена. Младите дами и майка им изразиха задоволството си от срещата с двама нови за тях хора и казаха, че за сега не се нуждаят от други запознанства.