Елинор не се опита да го задържи и те се разделиха, след като от нейна страна бяха изразени искрени благопожелания за щастие, независимо от промените в неговото положение, и от негова — по-скоро опит да й отвърне със същата доброжелателност, отколкото да я изрази с думи.

— Когато следващият път го видя — каза си Елинор, докато затваряше вратата след него, — той ще бъде вече съпруг на Люси.

Изпълнена с подобни приятни очаквания, тя седна да размисли върху миналото, да си спомни кой какво е казал, да се помъчи да вникне в чувствата на Едуард и разбира се, да се вглъби в собствената си неудовлетвореност.

Мисис Дженингс се върна от посещението си у хора, които преди не бе познавала и за които следователно имаше да казва много неща, но беше така обсебена от важната тайна, която знаеше, че не можеше да говори за нищо друго и започна да говори за нея веднага щом се появи Елинор.

— Е, миличка — извика тя, — изпратих ви онзи младеж сутринта. Нали съм постъпила правилно? Предполагам, че съм ви улеснила. Той не изрази желание да отхвърли предложението ви, нали?

— Не, госпожо, а и нямаше такава вероятност.

— Е, и кога ще бъде готов? Като че ли всичко зависи от това.

— Така е наистина, — отговори Елинор, — но аз не разбирам нищо от тези формалности и едва ли мога да кажа кога ще стане това, нито пък знам каква е предварителната подготовка, но предполагам, че след два-три месеца ще бъде ръкоположен.

— Два-три месеца! — извика мисис Дженингс. — Боже, мила, как спокойно говорите за това! А и как може полковникът да чака толкова време! Бог да ми е на помощ! Сигурна съм, че на ваше място бих изгаряла от нетърпение. И макар че човек много би искал да направи услуга на горкия мистър Ферърс, не мисля, че си заслужава да го чакате още два-три месеца. Ами да, трябва да намерите някой друг, който ще свърши работа — някой, който вече е ръкоположен.

— Уважаема госпожо — каза Елинор, — не разбирам за какво говорите. Единствената цел на полковник Брандън е да бъде от помощ на мистър Ферърс.

— Бог да ви благослови, миличка! Сигурно не искате да повярвам, че полковникът се жени за вас само за да даде десет гвинеи на мистър Ферърс!

След тези думи заблудата й не можеше да не бъде разбулена, нещата бяха обяснени съвсем ясно и двете много се забавляваха, а и веселието на нито една от тях не бе помрачено за момента, защото мисис Дженингс само смени един вид удоволствие с друг, без да се отказва от очакванията си за първия.

— Ами да, къщата на пастора наистина е малка — каза тя след първия изблик на изненада и задоволство, — и действително може да се нуждае от ремонт, но аз си помислих, че полковникът се извинява за състоянието на своята къща, а доколкото знам, в нея има пет стаи само на първия етаж и икономът веднъж ми рече, че побира петнайсет легла! И то да се извинява пред вас, дето живеете в Бартън Котидж! Стори ми се доста смешно. Но, миличка, трябва да подсетим полковника да пооправи къщата на пастора, и то още преди Люси да се е нанесла там.

— Но полковник Брандън не мисли, че заплатата ще е достатъчна, че да му позволи да мисли за брак.

— Полковникът е твърде разглезен, миличка, и смята че само защото самият той живее с две хиляди лири годишно, никой друг не може да се ожени с по-малко. Можете да ми вярвате, че живот и здраве, аз ще съм на гости в пасторската къща още преди Архангеловден, а това няма да стане, ако Люси не е там.

Елинор беше на съвсем различно мнение по въпроса, защото смяташе, че е възможно да изчакват и още нещо.

Глава 41

Едуард благодари на полковник Брандън и побърза да сподели радостта си с Люси. Тази радост така бе преживявана по целия път до Бартлетс Билдингс, че още на другия ден Люси спокойно можеше да разкаже на дошлата да я поздрави мисис Дженингс как никога преди не го била виждала в такова приповдигнато настроение.

Поне нейното щастие и настроение бяха безспорни и тя от все сърце се присъедини към очакванията на мисис Дженингс да се настани в къщата на пастора в Делафорд още преди деня на свети Архангел Михаил. Люси далеч не бе така тесногръда, че да не признае на Елинор заслугата за това щастие, както би искал самият Едуард и годеницата му говореше за нея с такава топлота и признателност, сякаш дължеше тази заслуга само на нея и откровено призна, че дори не е нужно Елинор да бъде молена за нещо — и сега, и в бъдеще тя ще прави всичко възможно за тяхно добро, защото няма нищо на света, което да не е готова стори за високо ценени от нея хора. Що се отнася до полковник Брандън, Люси не само бе готова да му се покланя като на светец, но и бе дълбоко загрижена всички да се отнасят към него по същия начин, а най-вече се тревожеше от възможността за нарастването на десятъка от земите му. Люси тайничко се надяваше в да се възползва в Делафорд колкото се може повече от неговата прислуга, карета, пилета и добитък.



Беше минала около седмица след посещението на Джон Дашууд на Бъркли Стрийт и оттогава никой не беше чувал нищо за неразположението на жена му, затова Елинор се почувства задължена не само да се осведоми за състоянието й, но дори да й отиде на гости. Това посещение не й беше много по сърце, а и сестра й и мисис Дженингс не сметнаха да я насърчат в това отношение. Мариан не се задоволи само с категоричен отказ да я придружи, но се опита да спре и Елинор, а мисис Дженингс така мразеше жената на Джон, че не можа да превъзмогне силното си нежелание да я посети, въпреки че беше любопитна да я види как изглежда след неразположението и много й се искаше да я засегне, като вземе страната на Едуард; все пак каретата й бе винаги на разположение на младите дами и Елинор тръгна на гости сама, без никакво желание и изложена на риска да се окаже насаме с жена, която никой нямаше особени причини да харесва.

Казаха й, че мисис Дашууд не може да я приеме, но още преди каретата да потегли в обратна посока, от къщата случайно излезе съпругът й. Той изрази удоволствието си от срещата с Елинор, каза й че тъкмо се канел да отиде на Бъркли Стрийт и я покани да влезе, след като я увери колко ще се радва Фани да се види с нея.

Те се качиха по стълбите и влязоха в гостната. Там нямаше никой.

— Фани си е в стаята, предполагам — каза той, — след малко ще отида при нея и съм съвсем сигурен, че тя няма да има нищо против да те види, ама наистина нищо. Особено пък сега, но както и да е, двете с Мариан винаги сте били нейни любимки. Защо не дойде и Мариан?

Елинор я извини, както можа.

— Съжалявам, че идваш сама — отговори той, — защото имам да ви казвам много неща. Вярно ли е това, което се приказва за предложеното от полковник Брандън място? Той наистина ли го дава на Едуард? Случайно вчера дочух нещо, и тъкмо се канех специално да дойда да ви питам.

— Съвсем вярно, полковник Брандън предлага на Едуард мястото в Делафорд.

— Нима! Е, това е направо изумително! Не са роднини, между тях няма никаква връзка, а заплатите на тези постове напоследък дават доста добри доходи! И колко може да се вземе оттам?

— Около двеста лири годишно.

— Много добре, като се има предвид тази основа за следващия пастор… Вероятно предишният е бил стар и болнав, предполагали са, че скоро ще освободи мястото и въпреки това не може да не си е докарвал поне четиристотин. И как така не са разрешили този въпрос още преди да почине предишният свещеник? Сега вече е късно да се продаде това място наистина, ама човек като полковника, който е толкова благоразумен… Чудно ми е как може да прояви такава липса на предвидливост по толкова обикновен, толкова естествен въпрос! Е, убеден съм, че почти всеки човек е доста непоследователен. — Той се овладя и продължи: — Мисля, че е станало точно така. Едуард ще може да остане на това място само докато полковникът го продаде на някой по-стар свещеник. Да, да, няма начин да не е така, можеш да бъдеш сигурна в това.

Макар и не твърдо, все пак Елинор изрази известно несъгласие и го убеди в компетентността си по въпроса като му обясни, че лично тя е била натоварена със задачата да предаде на Едуард предложението на полковника и е много добре запозната с условията, при които му се отстъпва това място.

— Е, и това ако не е изумително! — извика той, след като я изслуша — и защо ще прави полковникът такова нещо?

— Много просто — иска да помогне на мистър Ферърс.

— Добре, добре, полковникът може да е всякакъв, но Едуард определено е голям късметлия! Не искам да говориш за това пред Фани, макар че аз й казах новината и тя я посрещна доста добре, но не би искала да се приказва много-много за това.

Елинор едва се сдържа да му каже, че е приела спокойно новината за замогването на брат си, защото от това нито тя, нито пък детето й щяха да обеднеят.

— За момента мисис Ферърс не знае нищо — каза той и понижи глас, както подобава при разискването на толкова важна тема — и аз си мисля, че трябва да крием от нея колкото може по-дълго. Страхувам се, обаче, че след като се оженят ще се наложи все пак да й кажа.

— Но защо са необходими такива предпазни мерки? Човек не би допуснал, че на мисис Ферърс ще й е неприятно да узнае за възможността синът й да се издържа, нима е възможно такова нещо, а и след като напоследък се държа с него по толкова строго, едва ли може да се предполага, че изпитва нещо към него. Мисис Ферърс прекъсна всякакви отношения със сина си, прогони го завинаги от къщи и предаде това свое отношение на всички, върху които има известно влияние. След всичко това не може да се предполага, че би изпитала радост или мъка от някакъв факт, свързан с него — каквото и да му се случи, то едва ли би я заинтересувало. Не може да отхвърли възможността за спокоен живот на детето си и в същото време да се тревожи за него като майка.