Те се справяше прекрасно с изпълнението на своето обещание да бъде дискретна. Всичко, което имаше да каже мисис Дженингс по този въпрос, бе посрещано от Мариан с каменно лице, без каквито и да било опити за противопоставяне и дори три пъти я чуха да каже: „Да, госпожо“. Когато старата дама започнеше да превъзнася Люсините достойнства, Мариан само се преместваше от един стол на друг, а темата за любовта на Едуард към Люси — струваше само един спазъм в гърлото. Елинор се чувстваше на седмото небе като наблюдаваше у сестра си тези прояви на истински героизъм.

Следващото утро им донесе ново изпитание в лицето на техния брат, който дойде със сериозното намерение да поговори с тях по този въпрос и да ги осведоми за състоянието на своята съпруга.

— Предполагам, че сигурно сте чули — каза мрачно той веднага след като седна, — за най-потресаващото разкритие, което стана вчера под нашия покрив.

Те потвърдиха мълчаливо, че са чули новината — беше прекалено ужасна, за да я изразят с думи.

— Снаха ви страшно се измъчи — продължи той. — А и мисис Ферърс — с една дума, за всички ни това беше много страшен момент, но аз се надявам, че бурята ще отмине, без да е помела някой от нас преди това. Горкичката Фани, цял ден беше в истерия. Но не искам да се тревожите за нея, Донован каза, че не я грози никаква опасност, тя има здрав организъм и рядко срещана твърдост на характера. Тя е същински ангел, понесе всичко с такава сила! Казва, че никога вече не ще е в състояние да си изгради добро мнение за когото и да било, и нищо чудно, след като беше така жестоко измамена! Да отговорят с такава неблагодарност на нейните чувства и доверчивост. Само благосклонността на доброто й сърце беше причина да покани в дома си тези млади жени, а и защото чувстваше, че трябва да им окаже някакво внимание, пък и те се показаха като съвсем безобидни и възпитани момичета, така подходящи за приятна компания! Ако не бяха те, ние и двамата толкова искахме да поканим тебе и Мариан, докато вашата мила приятелка е заета с грижи по дъщеря си. И да получи такава награда за всичко! „От все сърце ми се ще“, казва горката Фани, „вместо тях да бяхме поканили сестрите ти.“

Тук той поспря, за да изчака тяхната благодарност, която беше надлежно изразена, след който той отново подхвана:

— Не мога да ви опиша какво изстрада горката мисис Ферърс, когато Фани й съобщи новината. Тя бе вложила сърце и душа в плановете си за една толкова прилична женитба, и изведнъж се оказва, че през цялото време той е бил сгоден тайно за друга! Такова съмнение никога не би й минало през ума! Ако изобщо можеше да подозира нещо такова, то щеше да бъде свързано със съвсем друг човек! „В това отношение“, казваше тя, „мога да бъда напълно спокойна“. Изпита предсмъртни мъки от всичко това. Тогава поумувахме малко какво да правим и накрая тя реши, че трябва да извикаме Едуард. Той дойде. Съжалявам, че трябва да ви кажа какво стана след това. Мисис Ферърс искаше от него само да скъса с годежа си и както можете да си представите, Фани също я подкрепяше, но нямаше никаква полза от всичките им молби. Синовен дълг и любов — всичко бе пренебрегнато. Никога не съм допускал, че Едуард може да бъде такъв инат и толкова лишен от всякакви чувства. Майка му разясни какви щедри намерения има спрямо него в случай, че се ожени за мис Мортън, каза му, че ще му даде и имението в Норфък, което, освободено от данъци, дава чисто хиляда лири годишна рента, а когато положението стана безнадеждно, му обеща хиляда и двеста и освен това му каза, че ако продължава да упорства и да държи на тази връзка с момиче от долен произход, ще трябва да понесе наказанието, което заслужава. Тя обяви, че не трябва да разчита на онези две хиляди като на собственост, която принадлежи само на него, че не иска повече да го вижда и че толкова твърдо отказва да му окаже каквато и да било помощ, че дори и да се захване за някаква професия с оглед на материална подкрепа, тя ще направи всичко възможно, за да му попречи.

Тук негодуванието на Мариан преля, но тя успя само да плесне с ръце и да извика:

— Мили боже! Как е възможно такова нещо!

— Мариан, можеш да се чудиш колкото искаш на такова упорство — отговори брат й, — което е в състояние да се противопостави на подобни аргументи. Съвсем естествено е да реагираш така.

Мариан тъкмо се канеше да го среже, когато си спомни за собственото си обещание и побърза да преглътне думите си.

— Всичко това обаче — продължи той, — не доведе до никакъв резултат. Едуард не каза почти нищо, но и това, което каза, беше с вид на човек, който е твърдо решен да отстоява мнението си. С нищо не можеше да бъде убеден, че трябва да развали годежа си. Каза, че ще държи на думата си, независимо какво ще му струва това.

— Ами тогава — извика мисис Дженингс искрено и съвсем неуместно, тъй като не можеше повече да се сдържа, — той се е държал като честен човек. Простете, мистър Дашууд, но ако бе постъпил по друг начин, щях да го помисля за негодник. Аз също съм заинтересована донякъде от тази работа, както и вие впрочем, но Люси Стийл е моя братовчедка и аз смятам, че на света няма по-добро момиче от нея, и че някоя друга заслужава по-добър съпруг от човек като Едуард!

Джон Дашууд беше направо смаян, но той бе спокоен по природа, не се поддаваше на предизвикателства и по принцип нямаше намерение да обиди никого, особено пък ако е богат. Затова отговори без каквато и да било злонамереност:

— В никакъв случай не бих си позволил да говоря неуважително за някой ваш роднина, госпожо. Струва ми се, че мис Люси Стийл е достойна млада жена, но сама разбирате, че в случая подобна връзка е просто невъзможна. А и да се сгодиш тайно за младеж, който е оставен изцяло на грижите на чичо си, и да знаеш при това, че той е син на богата жена като мисис Ферърс, е най-малкото необичайно. С други думи, не искам да обсъждам поведението на някого, към когото вие, мисис Дженингс, храните известни чувства. Всички ние бихме искали да я видим изключително щастлива, а при дадените обстоятелства мисис Ферърс през цялото време се е държала така, както би се държала само една добра и чувствителна майка. Тя прояви достойнство и щедрост. Едуард сам изтегли билета за своя късмет, и аз се страхувам, че никак не е добър.

Мариан също си помисли, че Едуард не е късметлия и въздъхна по този повод. Сърцето на Елинор трептеше от състрадание към Едуард, който се бе опълчил срещу заплахите на майка си, и то заради жена, която не го заслужава.

— Е, господине, — каза мисис Дженингс, — и как завърши всичко това?

— Съжалявам, че трябва да го кажа, госпожо, но всичко приключи с един много злощастен разрив — Едуард бе навеки прогонен от сърцето на своята майка. Той напусна дома си вчера и аз не зная къде е сега, не зная дали е в града изобщо, защото ние, разбира се, дори не сме в състояние да се поинтересуваме от този въпрос.

— Горкият момък! И какво ще стане с него?

— Наистина какво, госпожо! Това може да даде храна единствено за печални размисли. Човек, роден с такива изгледи да живее като богаташ! Не мога да си представя по-окаяно положение от неговото. Как може да живее човек само с лихвата от две хиляди лири! Само като си помисли човек, че след три месеца можеше да получава по две хиляди и петстотин (защото доходът на мис Мортън е трийсет хиляди годишно) — просто не мога да си представя по-голямо нещастие. Всички ние трябва да го съжаляваме, още повече, че сме лишени от всякаква възможност да му помогнем.

— Горкият младеж! — извика мисис Дженингс. — Със сигурност мога да му предложа в дома си храна и подслон и щом го видя, веднага ще му го кажа. Не е редно да живее на собствени разноски по разни квартири и странноприемници.

В сърцето си Елинор — беше много признателна за тези топли чувства към Едуард, макар че не можа да сдържи усмивката си от начина, по който бяха изказани.

— Ако той можеше да направи за себе си това — каза Джон Дашууд, — което бяха готови да направят близките му за него, сега щеше да заема достойно място и нищо да не му липсва. В това положение обаче никой не може вече да му помогне. А го грози и още нещо, което може би е най-лошото от всичко останало — майка му твърдо е решила — и това е съвсем естествено, като се има предвид нейния характер, — да прехвърли веднага онова имение на Робърт, което при съвсем прилични условия можеше да принадлежи на Едуард. Когато се сбогувах с нея тази сутрин там беше и адвокатът й и говореха по делови въпроси.

— Е — каза мисис Дженингс, — по този начин тя си отмъщава. Всеки може да постъпва така, както си иска. Но аз на нейно място в никакъв случай не бих допуснала да облагодетелствам единия си син само защото другият ме е наскърбил.

Мариан стана и излезе от стаята.

— Може ли да има нещо по-унизително за един мъж — продължаваше Джон, — от това да види брат си като собственик на имение, което би могло да бъде негово? Горкият Едуард! Искрено му съчувствам.

След още няколко минути на подобни излияния Джон Дашууд реши да си тръгне и след като отправи към сестрите си многократни уверения, че според него няма сериозна опасност за здравето на Фани и че те не бива да се тревожат много за нея, той си отиде, като остави и трите дами единодушни в мнението им за настоящия случай по отношение поведението на мисис Ферърс, Едуард и семейство Дашууд.

Мариан избухна в негодувание веднага щом той си отиде и тъй като бурната й ярост не можеше да остави Елинор безразлична — а на мисис Дженингс дори не се налагаше да имитира безразличие и трите се впуснаха във въодушевена критика към цялата дружина на мисис Ферърс.